№ 84
гр. Варна, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20213000500342 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
гр. София чрез адв. Ем. С., редовно преупълномощена за настоящата инстанция от адв. М.
Г., насочена срещу решение № 260026/08.02.2021г., постановено по т.д. № 138 по описа за
2020г. на Окръжен съд – Варна, в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на
ищцата СТ. Р. П. от с. Кичево, общ. Аксаково, обл. Варна сумата от 10 000 лв.,
представляващи разликата над 25 000 лв. до присъдената от съда сума от 35 000 лв. като
обезщетение за претърпени от същата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от получени травматични увреждания от ПТП от 13.08.19г., ведно със законната
лихва, считано от 10.01.20г. до окончателното й изплащане, и съответните разноски. Счита
се, че решението в тази му част е неправилно и необосновано, тъй като в мотивите си съдът
е формулирал различна представа за механизма на настъпване на ПТП от тази, дадена от
вещото лице по САТЕ и приобщените в тази връзка писмени доказателства. Поддържа се, че
от материалите по делото е установено, че категорично пешеходката е имала видимост към
потеглящия автомобил, но не е имала възможност да установи намеренията му за рязко
потегляне, и категорично двамата участници са закъснели в реакцията си за
преустановяване на предприетите действия по пресичане и потегляне. От друга страна се
поддържа, че по делото липсват достатъчно доказателства за установяването по несъмнен и
категоричен начин механизма на настъпването на ПТП, поради което и следва да се приеме,
че ищецът не е провел пълно и главно доказване на фактите, което неправилно е било
1
поощрено от съда чрез присъждане на пълния предявен размер. Претендира се отмяна на
решението в обжалваната му част и присъждане на разноските по делото.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна
СТ. Р. П. чрез Адвокатско дружество „В. и Б.“, представлявано от адв. Цв. В. от САК. Счита
се, че жалбата е допустима, но неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Сочи
се, че по делото е доказан механизма на настъпване на процесното ПТП. Акцентира на това,
че въззивникът обжалва решението частично, съгласявайки се по този начин и с
основателността на претенцията, а същевременно навежда твърдения за недоказаност на
механизма на ПТП и виновността на водача на МПС, което е вътрешнопротиворечиво.
Споделят се изцяло мотивите на първоинстанционния съд, в които е описан механизма на
ПТП и противоправното и виновно поведение на водача на застрахованото МПС. Сочи се,
че разпитаният като свидетел, водачът на това МПС е признал, че не е видял пешеходката,
което доказва, че същият не се е уверил, че с маневрата, която е предприемал, няма да
създаде опасност на пътя. Претендира се присъждането на разноски за настоящата
инстанция, в т.ч. и и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв.
Настоящото производство има за предмет и депозираната от Адвокатско дружество
„В. и Б.“, представлявано от адв. Цв. В. от САК, частна жалба против постановеното по
цитираното първоинстанционно дело определение № 260440/19.04.21г., с което е била
оставена без уважение молбата му с вх. № 262651/04.03.21г. за изменение на постановеното
по делото решение в частта за разноските относно присъденото в полза на адвокатското
дружество адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, чрез
увеличаването му от 1960.80 лв. на 2 323.20 лв. с ДДС, на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК. В
частната жалба е посочено, че размерът на възнаграждението следва да бъде определен като
сбор от двете възнаграждения, дължими за всеки от предявените искове – по иска за
неимуществени вреди от 35 000 лв., минималното възнаграждение се определя по чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАдв.С и е равно на 1896 лв. с ДДС, а по иска за имуществени
вреди от 1 800 лв., минималното възнаграждение се определя по чл. 7, ал. 2, т. 2 /в частната
жалба неточно е цитирана отново т. 4/ от Наредба № 1 на ВАдв.С и е равно на 427.20 лв. с
ДДС, или общо 2 323.20 лв. с ДДС. Претендира се отмяна на определението и присъждане
на дължимото адвокатско възнаграждение.
В предвидения срок не е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна
ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр. София.
Първоинстанционното решение не е обжалвано и поради това е влязло в сила в
частите му, с които са уважени исковете на ищцата за присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. и за имуществени вреди в размер на 1 800 лв.,
както и в частта, с която е присъдена законната лихва, считано от 10.01.20г. до
окончателното изплащане на присъдените суми.
2
В с.з. въззивната жалба се поддържа чрез процесуален представител, който изразява
становище, че оспорва подадената частна жалба. С писмено молба от процесуалния
представител на въззиваемата страна е изразено становище, че се поддържа отговора на
въззивната жалба, както и се поддържа частната жалба по изложените в нея съображения.
Въззивната и частната жалби са подадени в съответния процесуален срок за това, от
страни с правен интерес от обжалването на съответните части от обжалваеми
първоинстанционни съдебни актове, поради което и съдът дължи произнасяне по същите.
С оглед релевираните от ищцата твърдения в исковата молба, подадена на 29.01.20г.
и отправеното до съда искане за осъждане на застрахователя на делинквента да заплати
обезщетения за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди от ПТП,
настъпило на 13.08.19г., въз основа на застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, оформено със застрахователна
полица № BG/02/118002307345, действало за периода от 17.08.18г. до 16.08.19г. /факт, приет
за безспорен между страните с определение от 15.10.20г./, то правната квалификация на иска
е по чл. 432, ал. 1 от КЗ. Ищцата е предявила застрахователната си претенцията по чл. 380,
ал. 1 от КЗ на 10.10.2019г. /л. 12-16 от първоинстанционното дело/, на която
застрахователното дружество не е отговорило. С оглед на така установените обстоятелства,
произнасянето по този иск с обжалваното решение налага извода за допустимостта на
последното.
Предметът на въззивното производство е съсредоточен върху спора относно размера
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата, вследствие на
травматичните увреждания, получени от нея при посоченото ПТП. Този спор е обоснован от
въззивното дружество с аргумента за неправилното възприемане от съда на механизма на
настъпване на процесното ПТП и поддържаната теза за наличието на съпричиняване на
вредите от поведението на пострадалата.
Пред настоящата инстанция липсва спор относно вида на получените от ищцата
травматични увреждания, а съобразно събрания пред първата инстанция доказателствен
материал, те са следните: счупване на горния край на раменната кост (хумерус), закрито,
вляво; наличие на хематом и оток в областта на лява подбедрица средна трета, без увреда на
съдово-нервен сноп /така от Епикриза, издадена от Клиника по ортопедия и травматология
при МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД – л. 10/. Ищцата е лекувана стационарно в болничното
заведение за периода от 13.08.19г. до 19.08.19г., като при приема е описано обективното й
състояние – авто- и алоориентирана, хемодинамично стабилна и в добро общо състояние;
наличие на болка и оток в областта на лява раменна става с невъзможност за извършване на
активни движения в същата област; болки в подбедрицата. Проведена е терапевтична
медикаментозна подготовка, след която на 16.08.19г. е проведено оперативно лечение под
обща анестезия, при която е извършено открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация – хумерус. В оперативния протокол е отбелязано, че е било достигнато до шийката
3
на големия туберкул на хумеруса ляво. Фрактурата е била наместена и фиксирана, а
големият туберкул е бил обшит с двойка конци, които са прекарани през Philos плаката.
От заключението на допуснатата СМЕ, ведно с отговорите, дадени в открито с.з. пред
първата инстанция /л. 224-225/ се установява, че описаните травматични увреждания на
лявата раменна кост и на лявата подбедрица, преценени в своята съвкупност, могат да бъдат
получени при удар от лек автомобил в областта на левия долен крайник, с последващо
падане и удар на лявото рамо в подлежащата настилка. Счупването на лявата раменна кост е
обусловило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период не по-малко
от 3-4 месеца. Останалите травми в тяхната съвкупност са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Консервативното лечение включва
обезболяващи и антибиотични терапии. Обичайно при по-млади пациенти тези плаки след
една година се премахват, но имайки предвид възрастта на пострадалата /която към
момента на инцидента е била на 75 години/, в случая не се препоръчва. С оглед наличието
на остеопороза при напреднала възраст при отстраняване на плаките е възможно да се
получи повторно счупване в мястото на фрактурата. След получаване на такива травми е
налице болка, нарушена функция на крайниците, като към настоящия момент продължава и
е налице ограничение в отвеждането на левия горен крайник. Отвеждането на лявата
раменна става нагоре е ограничено до хоризонталата на лявото рамо, назад ограничението е
до 30 градуса, а напред до 80 градуса /при норма от 180 градуса във височина/. Основната
функция на левия горен крайник, а именно хватателната и познавателната, е с нарушение
само в рамките на период от 3-4 месеца, а уврежданията в областта на лявата подбедрица
отзвучават в рамките на 3-4 седмици. Дейности, изискващи изправяне на двете ръце нагоре
и напред, не могат да се осъществяват и понастоящем поради ограниченията в отвеждането
на раменната става. При всяко едно натоварване на левия горен крайник, включително
когато пострадалата не използва крайника при отвеждане нагоре, настрани или направо,
напр. при носене на тежки предмети, несъмнено ще има дискомфорт. Възстановените в този
обем движения на крайника няма да претърпят някакво значително подобрение. Контузията
на подбедрицата обичайно отзвучава в рамките на 25-30 дни и не би следвало да е довела до
някакви усложнения, изискващи носенето на бастун. По време на прегледа пострадалата
съобщава за болки в подбедрицата, но това според вещото лице са субективни фактори,
които обективно от медицинска гледна точка няма как да бъдат установени. Обективно от
медицинска гледна точка няма показание за ползване на помощно средство.
От показанията на разпитаната като свидетел дъщеря на ищцата, които съдът
преценява с оглед нейната заинтересованост в полза на нейната майка, се установява, че
след изписването от болницата и в продължение на около 20 дни ищцата не е можела да се
обслужва без чужда помощ, била е на постелен режим. След това постепенно започнала да
става, но се нуждаела от помощ за поддържане на лична хигиена в продължение на два
месеца, както и за осигуряване на хранителни продукти. Ищцата започнала да излиза за
кратко от дома си, но се придвижвала предимно вкъщи и само с бастун, защото изпитва
болки. Преди инцидента майка й не е ползвала помощни средства за придвижване, била е
4
жизнен и активен човек, занимавала се със земеделие, но вече не е в състояние да се грижи
за градината си. Понастоящем можела да се самообслужва, но пазаруването се извършвало
от близките й. Непосредствено след инцидента била много уплашена и особено преди
операцията. В резултат от случилото се ищцата много се променила, станала страхлива, не
смеела да излиза на улицата, за да не й се случи нещо. Увредената лява ръка била водеща за
ищцата преди инцидента и тъй като все още не може да я движи пълноценно, а само на 20-
30 %, се наложило да се научи да работи предимно с дясната ръка.
От анализа на горните доказателства следва да се направи извода, че ищцата е
претърпяла от процесното ПТП телесни увреждания като по-тежкото от тях е фрактурата на
лявата раменна кост. Лечението на последната е осъществено чрез оперативна интервенция
за открито наместване на костта и поставяне на закрепваща метална планка, която предвид
възрастта на ищцата няма да бъде премахвана до края на живота й. С.П. е претърпяла
значителни болки особено в момента на контузията и в първите дни след изписването й от
болницата. Била е принудена около 20 дни да бъде на постелен режим и да бъде обслужвана
изцяло от своите близки. Трайното затруднение в движението на ръката е продължило 3-4
месеца. Освен това и понастоящем е налице (а и това съобразно заключението на
медицинския специалист ще продължи до края на живота на ищцата) значително
ограничение в движението на лявата ръка в рамото /до хоризонтала встрани, до 30 градуса
назад и до 80 градуса напред/. Лявата ръка е била водещата при извършване на дейностите
от ищцата, което допълнително създава неудобството в бъдеще да бъде по-активна с
дясната ръка. Ищцата е ограничила двигателните си активности и понастоящем извършва
само такива за своето обслужване, докато преди това се е грижила и за своята градина в
двора си. Освен това, макар и да не са налице данни за усложнения в психиката, вследствие
на претърпения инцидент, ищцата е преживяла силен шок, а понастоящем продължава да
изпитва страх от движение на улицата.
Имайки предвид възрастта на пострадалата към момента на претърпяване на
травмите и негативните преживявания /на 75 годишна възраст към датата на ПТП/, вида и
броя на травмите, вида и продължителността на проведеното лечение, продължителността
на възстановителния период и прогнозата за запазване на ограниченията в движенията на
лявата ръка, което я прави и непълноценна при използването й до края на живота на ищцата,
както и имайки предвид икономическата конюнктура към момента на претърпяването на
вредите /минимална работна заплата от 560 лв. през 2019г. и среден паричен доход от 6 529
лв. на едно лице за 2019г./; нивата на застрахователното покритие към момента на
увреждането /лимит на отговорност/, който е 10 420 000 лв. за едно събитие (чл. 492, т. 1 от
КЗ) и съдебната практика по сходни казуси, справедливото обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди следва да е в размер на общо 35 000 лв. – колкото е
определил и първоинстанционният съд.
Ответното дружество в преклузивния срок - с отговора на исковата молба, освен
оспорването на претенциите по размери е оспорило и механизма на настъпване на ПТП,
5
както и е релевирало възражение за съпричиняване на вредите от ищцата, твърдейки, че тя
не е пресичала пътното платно на обозначеното за това място, навлязла е внезапно на
платното за движение като не е съобразила поведението си с останалите участници в
движението и с приближаващия я автомобил, като по този начин сама се е поставила в
опасност и е нарушила императивните разпоредби на ЗДвП.
По настоящото дело не е налице хипотезата на чл. 300 от ГПК, тъй като с
Постановление от 18.01.21г. наказателното производство по ДП № 252/19г. на РУ Аксаково
при ОД на МВР-Варна, образувано за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1
от НК във връзка с процесното ПТП, е било прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24,
ал. 1, т. 9 и чл. 199 от НПК, по искане на пострадалата СТ. Р. П. /л. 244-245/. Но дори и при
наличието на хипотезата на чл. 300 от ГПК, възражението за съпричиняване изисква
обсъждане на доказателствата във връзка с механизма на настъпване на ПТП, за да се
установи дали и пострадалата няма принос за настъпване на вредите.
От представеното копие на Констативен протокол, съставен на 14.08.19г от
длъжностно лице от ОД на МВР, се установява, че ПТП е настъпило вследствие на
движението на заден ход на ППС с рег. № В7934ВН, марка „Опел“, модел „Фронтера“,
управляван от собственика му Н.А.Н., при което е била блъсната ищцата, пресичаща
пътното платно от дясно на ляво /л. 9/.
По първоинстанционното дело са приети като доказателства преписи от документи
по ДП № 252/19г. на РУ-Аксаково при ОД на МВР-Варна, представляващи протокол за
оглед на ПТП от 13.08.19г. и протокола за оглед на местопроизшествие от 14.08.19г., ведно с
фотоалбуми към всеки от тях.
Въз основа на горните доказателства, след извършен оглед на място и след
съответните изчисления и съобразявания, вещото лице по изслушаната пред
първоинстанционния съд авто-техническата експертиза сочи, че улицата в процесния
участък е дълга 70 м. от кръстовище до кръстовище, права и с широки тревни тротоарни
площи вляво и вдясно, без категорична възможност за използване от пешеходци. В
процесния пътен участък липсва и вертикална или хоризонтална маркировка за пешеходна
пътека. Липсват и неравности или изкуствени прегради, намаляващи видимостта в пътния
участък. При изследване положението на описаната в огледния протокол следа от гума
върху пътното платно (в непосредствена близост до намерените на пътното платно ръчна
чанта и торбичка с диня, които е носила пострадалата), която следа е на разстояние от 1.68
м. от левия бордюр, с начало на 1.37 м. от левия бордюр и дължина от 1.3 м. и с ширина от 7
см. в началото и 10 см. в края на следата, вещото лице, съобразявайки техническите
характеристики на автомобила и ширината на гумите /24.5 см./, намира, че подобна следа
може да бъде оставена при екстремно потегляне на заден ход от процесния автомобил.
Разгледани са три варианта за настъпване на ПТП като вещото лице определя този на
вариант № 3 като съответстващ изцяло на всички обективни находки и следи, закрепени в
6
огледния протокол – потегляне на автомобила от място /на 1.37 м. от левия бордюр/, следа
оставена от задно колело при рязко потегляне на заден ход спрямо характера на следата
/при ширина на гумите от 24.5 см. , конкретната ширина на следата е от 7-10 см., вместо 22-
24 см., което сочи на екстремно потегляне на заден ход, тъй като задният мост на
автомобила е двигателен и при потегляне на заден ход има преразпределение на тежестта на
автомобила към предната му част, което явление се засилва от скоростта, придобита при
постигане на оптимални мощностни обороти на двигателя; по-голямо налягане на гумите в
летния сезон/; удар на пешеходката без попадането й под автомобила /съобразно нейното
местонахождение и получените контузии, които са в резултат в този случай на избутване с
лява задна част на автомобила/ и спиране на автомобила на разстояние 15 м. след удара.
Експертът е направил извод, че характера на прекъсване на следата непосредствено преди
точката на удара, където са открити чантите на пострадалата, показва, че водачът е
прекратил екстремното потегляне преди удара, но поради късата дистанция между края на
следата и задната лява част на автомобила спрямо мястото на чантите, автомобилът е
осъществил удара със скоростта, до която е бил достигнал. Тази скорост вещото лице е
изчислило на 25 км/ч към момента на удара – скорост, при която да няма трайни
деформации по автомобила, а пешеходката да е била интензивно избутана в обратна посока
на движението си. Съобразявайки възрастта и пола на ищцата, както и че тя е била
натоварена с багаж, вещото лице е приело нейната скорост на движение от около 1.01 м/с
/около 3.65 км/ч/. Съобразявайки скоростта на автомобила към момента на удара и мястото
на удара, експертът приема, че началото на пресичане от пешеходката е съвпаднало с
потеглянето на автомобила. Ударът е настъпил в непосредствена близост от около 3-4м.
след потеглянето /така в с.з. – л. 226 гръб/. Поради това и двамата участници са закъснели в
реакцията си при преустановяване на предприетите действия - съответно по пресичане и
потегляне.
В с.з вещото лице допълва още, че водачът е следвало да възприеме пешеходката със
средното централно огледало за задно виждане към ляво странично огледало, тъй като това
е бил моментът на пресичане на пешеходката и тя е била видима на тези огледала.
Резервната гума на този автомобил е позиционирана в дясната част на задния капак, а не в
централната част на автомобила. Счита още, че при бавното движение на пешеходката и
разположението й в близост до автомобила, не е било възможно тя да бъде скрита за водача
от зоната на задна лява колонка. Като първопричина за настъпване на това ПТП експертът
счита факта, че автомобилът е потеглил на заден ход без да е ясно дали има препятствие зад
автомобила.
Поради констатациите на експерта и предвид заинтересоваността на разпитания като
свидетел водач на застрахования автомобил Н.Н., съдът кредитира показанията му само в
следните части - че на 13.08.2019г. е потеглил на заден ход и след като изминал около 4-5
метра в лентата, в която бил спрял /това е лентата за насрещно движение/, чул удар и се
оказало, че е блъснал пешеходец. Не кредитира показанията му като несъответстващи на
заключението на вещото лице, че преди да предприеме маневрата се огледал в огледалата,
7
но не забелязал пешеходката, тъй като е попаднала в мъртвата точка; че за това са му
попречили резервната гума в средата на задното стъкло, както и облегалките за глава на
задната седалка.
Съобразно така установеното следва да се приеме от една страна, че водачът е
предприел внезапно и рязко /“екстремно“/ потегляне с автомобила си на заден ход в лентата
за насрещно движение без да е бил сигурен, че зад превозното средство не е налице друг
участник в движението. С това е нарушил нормите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП,
изискващи преди да започне движение назад, водачът задължително да се убеди, че пътят
зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението. Освен това е нарушил и задължението по време на
движението си назад водачът непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно - да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
От друга страна, ищцата е предприела пресичането съобразно предвижданията на
ЗДвП /чл. 113, ал. 1 и 2/ - предвид наличието на двупосочен път, разположен в населеното
места и при липсата в близост на пешеходна пътека, тя е могла да пресича платното за
движение и извън определените за това места. При това тя е спазила и допълнителните
изисквания -преди да навлезе на платното за движение, да се съобрази с приближаващите се
пътни превозни средства; да не удължава ненужно пътя и времето за пресичане, както и да
не спира без необходимост на платното за движение. В случая моментът на предприемане
на пресичането на платното от пешеходката съвпада с времето на внезапното и рязко
потегляне на автомобила на заден ход. Очевидно пешеходката е могла и е възприела
наличието на спрения автомобил, но не са били налични никакви индикации, че същият ще
бъде приведен внезапно в движение и то на заден ход, тъй като няма данни по делото да е
бил подаден предварително някакъв сигнал от водача /звуков или светлинен/ или дори
автомобилният двигател да е бил стартиран. Допълнителни аргументи за това представляват
и следните факти: инцидентът е станал през летния сезон и не е необходимо от стартирането
на двигателя до потеглянето на автомобила да изминава време; от момента на потеглянето
на автомобила до момента на удара е изминато кратко разстояние от около 4-5 метра, при
което автомобилът е развил скорост от около 25 км/ч /следата на пътното платно не е
спирачна, а в резултат на рязкото потегляне на автомобила/. При това положение не може да
се приеме, че ищцата е навлязла внезапно на пътното платно – същата е възрастна жена,
носеща товар в ръцете си, а освен това ударът настъпва на разстояние от 1.68 м. от левия
бордюр – при предприетото пресичане на пешеходката с нормалната скорост на нейното
движение, върху нея внезапно връхлита рязко потеглилия на заден ход автомобил.
Движението на последния не е било предвидимо от пешеходката.
Всички съображения по-горе еднозначно мотивират извода на съда, че в случая не са
налице действия или бездействия на ищцата, които да са допринесли за настъпването на
ПТП, респ. за претърпените от нея вреди. Не е налице съпричиняване на вредите, поради
което и редукция в размера на дължимото обезщетение не следва да се извършва.
8
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По частната жалба на„Адвокатско дружество В. и Б.“, гр. София.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие по чл. 38, ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер
не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. Разпределянето на
отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК,
приложими за всяка инстанция. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 2 от ЗАдв. пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен
договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат
оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв.,
като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за
предоставяне на безплатна правна помощ.
В случая е представено на л. 17 пълномощно от ищцата в полза на „Адвокатско
дружество В. и Б.“, ЕИК *********, гр. София, в което е уговорено процесуалното
представителство да се извърши при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2 от ЗАдв.
Дружеството е регистрирано по ЗДДС /л. 217/. Съобразно нормата на чл. 2, ал. 5 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията
се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
Предявените обективно кумулативно съединени искове пред първоинстанционния съд са
били с материален интерес съответно от 35 000 лв. и 1 800 лв., поради което и минималните
размери на адвокатските възнаграждения за всеки от исковете поотделно, определени
съответно по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 и по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от цитираната наредба,
възлизат на 1 580 лв. и 356 лв. без ДДС, а с ДДС съответно от 1 896 лв. и 427.20 лв. Предвид
пълното уважаване на исковете на ищцата, то и дължимото на адвокатското дружество
възнаграждение, което следва да му се присъди, възлиза на 2 323.20 лв. Обжалваното
определение следва да се отмени и вместо него да се измени първоинстанционното решение
в частта му за разноските чрез увеличаване на присъденото в полза на адвокатското
дружество възнаграждение от 1960.80 лв. на 2 323.20 лв. с ДДС.
На осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в полза на адвокатското дружество, осъществяващо
безплатна правна помощ на въззиваемата страна, следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 996 лв. с ДДС /при обжалваем
материален интерес от 10 000 лв. минималното адвокатско възнаграждение, определено по
реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 на ВАС е в размер на 830 лв., а с ДДС - 996 лв./.
Воден от горното, съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260026/08.02.2021г., постановено по т.д. № 138 по
описа за 2020г. на Окръжен съд – Варна, в частта му, с която ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр.
София, ЕИК ********* е осъдено да заплати на СТ. Р. П., ЕГН ********** от с. Кичево,
общ. Аксаково, обл. Варна сумата от 10 000 лв., представляващи разликата над
необжалваната част от 25 000 лв. до присъдената от съда сума от 35 000 лв. като
обезщетение за претърпени от същата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от получени травматични увреждания от ПТП от 13.08.19г., ведно със законната
лихва, считано от 10.01.20г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ.
ОТМЕНЯ определение № 260440/19.04.21г. по т.д. № 138 по описа за 2020г. на
Окръжен съд – Варна, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 260026/08.02.2021г., постановено по т.д. № 138 по описа за
2020г. на Окръжен съд – Варна, в частта му за разноските относно присъденото в полза на
„Адвокатско дружество В. и Б.“, ЕИК *********, гр. София адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ, КАТО УВЕЛИЧАВА адвокатското възнаграждение
с 362.40 (триста шестдесет и два лева и четиридесет ст.) - от 1960.80 лв. с ДДС на
2 323.20 (две хиляди триста двадесет и три лева и двадесет ст.)лв. с ДДС, дължимо на
осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр. София, ЕИК *********, район „Лозенец“, убл.
„Джеймс Баучер“, № 87 да заплати на „Адвокатско дружество В. и Б.“, ЕИК *********, гр.
София адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 996 (деветстотин
деветдесет и шест)лв., на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението до страните, при наличието на предпоставките за
допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
На осн. чл. 6а, ал. 4 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, деловодителят да установи чрез телефонен разговор с
процесуалните представители на страните дали същите желаят настоящото решение да
им бъде връчено по електронен път на посочени от тях електронни адреси и при
задължението да потвърдят получаването му. При отказ, както и ако потвърждение не
бъде извършено в тридневен срок от изпращане на съобщението, връчването да се извърши
по общия ред.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11