РЕШЕНИЕ№….
Гр. София, 09.02.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV Д с - в, в публичното съдебно заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и първа година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл. съдия
: Калина Станчева
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 12658 по описа за 2020 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 191925/04.09.2020 г. по
гр. д. № 40176/2019 г. на СРС, 33 с - в, П. на Република България, е осъдена да
заплати на С.Ц.Н., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр.
чл. 4 от ЗОДОВ, сумата 3 000 лв., ведно със законната лихва от 05.07.2016
г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на повдигнатото му незаконно обвинение в
престъпление, по ДП № ЗМ 15296/2012 г. по описа на 04 РУП - СДВР и пр. пр. №
22674/2012 г. по описа на СРП, както и сума в размер на 6 лв. разноски по
делото, като иска е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 5
000 лв.
Решението се обжалва от ищеца С.Ц.Н.,
чрез процесуалния му представител, в частта, в която е отхвърлен до пълния
предявен размер от 5 000 лв. иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди. В жалбата се излагат съображения, че в тази част решението
е неправилно, необосновано и незаконосъобразно постановено. Основните
съображения на ищеца са, че размерът на обезщетението е занижен и не е
достатъчен за обезщетяване на претърпените от него душевни страдания и
накърняване на доброто му име. Сочи, че от писмените и гласни доказателства се
установява, че е претърпял неимуществени вреди от поддържаното срещу него
обвинение, по което впоследствие е оправдан. Поддържа, че в производството е
изцяло доказан фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, като се
установява, че ищецът е привлечен като обвиняем за тежки престъпление. Излага
доводи, че при постановяване на решението СРС е допуснал нарушение на чл. 52 ЗЗД, като не е съобразил всички критерии и обстоятелства във връзка с
определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди,
каквито са тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на
наказателното производство, вида на взетата мярка за неотклонение, наложените
на ищеца ограничения в наказателното производство, конкретните преживявания и
цялостното отражение на производството върху живота на ищеца – отношенията с приятели,
семейство, обществен отзвук и т. н. Моли да се отмени решението в оспорената
част и искът да бъде изцяло уважен. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна ответникът - П.
на РБ, чрез представителя си, не е депозирала писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК. В съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че
решението е правилно и обосновано в оспорената от ищеца част, като е съобразено
със събраните доказателства в производството.
Ответникът, П.
на РБ, също е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, в частта,
с която е уважен иска за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. Изложил е доводи, че в тази част решението е
постановено в нарушение на материалния закон, производствените правила и в
противоречие със събраните по делото доказателства. Поддържа, че в конкретния случай не
са установени кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността
на П. за обезщетяване на неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Неправилно
СРС е приел, че в производството се установява, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, които са в пряка връзка с незаконното обвинение по чл. 227
б, ал. 2, вр. с ал. 1 НК. В производството не се установява ищецът да е търпял
вреди извън житейски нормалните. Сочи още, че делото е за престъпление, което
не е тежко по своя характер, като срещу ищеца и била взета най-леката мярка за
неотклонение „подписка“, която н е нарушила ритъма му на живот. Предложението
на СГП в наказателното производство е било за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказания глоба, за което ищецът е
бил уведомен. Поради това се твърди, че интензивността на повдигнатото
обвинение по отношение личността на ищеца е била по - ниска и не може да
обоснове обезщетение в присъдения завишен от СРС размер. Сочи още, че
производството е приключило в разумен срок, при проведени 5 съдебни заседания,
като негативните преживявания на ищеца са били с много нисък интензитет. Поради
това размерът
на обезщетението не съответства на вида и характера на търпените вреди и на упражнената
наказателна принуда, както и на принципа на справедливост, съгласно критериите
на чл. 52 ЗЗД. Моли да се отмени решението в частта, в която искът е уважен и
вместо това той да се отхвърли изцяло.
Ищецът С.Ц.Н. не
е депозирал отговор на въззивната жалба на ответника в срока по чл. 263 ГПК, но
в молба от 08.12.2021 г., преди съдебна заседание, оспорва жалбата като
неоснователна и моли да се остави без уважение.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата на страните, както и
събраните по делото доказателства, намира следното :
Според разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната част. Относно правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд е обвързан от изложените във въззивните жалби
съображения, като служебно има правомощие да проверява за спазване на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение.
С оглед така очертаните правомощия
настоящият състав намира, че оспореното решение е валидно и допустимо
постановено. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка от СРС,
която съдът не намира за необходимо да преповтаря изцяло, а препраща към нея,
на основание чл. 272 ГПК.
СРС се е произнесъл по иск с правно
основание чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ - за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от действия на П..
По чл. 2 ЗОДОВ държавата носи обективна отговорност за незаконно причинени
вреди от дейността на правозащитните органи. Съдът и другите правозащитни
органи представляват държавата като процесуални субституенти. ЗОДОВ е едно от
средствата за защита на предоставените от Конституцията права и едно от
вътрешноправните средства за защита по смисъла на чл. 35, § 1 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи /Конвенцията/.
С разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ
са регламентирани няколко хипотези, при които може да бъде ангажирана
обективната отговорност на държавата за вреди причинени на граждани от действия
на органите на дознанието, следствието, П., съда и особените юрисдикции.
По чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ П. на РБ
отговаря в хипотези на повдигнато обвинение за извършено престъпление, ако
лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено, поради
това, че деянието не е извършено от лицето. В т. 11 на ТР № 3/2005 г. на ОСГК
изрично се приема, че обезщетение за вреди се дължи и в хипотезите на
постановена оправдателна присъда (решение) по някое от повдигнатите обвинения,
при доказана причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените вреди.
Следователно, действията по повдигане и поддържане на обвинението се приемат за
незаконни в случаите, когато лицето бъде оправдано или наказателното
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
подсъдимия или не представлява престъпление, или поради образуването му след
амнистиране на деянието или погасяване на наказателното преследване по давност.
В случая не
е спорно и от писмените доказателства се установява, че на 25.09.2012 г. СРП е
образувала досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление
по чл. 227 б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
С
постановление от 28.01.2013 г. на разследващ полицай по ДП № ЗМ 15296/2012 г.
по описа на 04 РУП - СДВР ищецът е привлечен като обвиняем и срещу него е взета
мярка за неотклонение „подписка“. На 25.06.2013 г., след връщане на делото от
страна на СРС, на 12.11.2013 г. СРП внесла предложение за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание срещу ищеца за
извършено престъпление по чл. 227 б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
С решение
от 19.06.2014 г., постановено по НАХД № 19645/2013 г. по описа на СРС, НО 6-ти
с-в, влязло в сила на 05.07.2014 г., ищецът бил оправдан по повдигнатото обвинение.
По съществото на спора и като съобрази доводите на двете страни по двете
жалби, въззивният състав намира следното :
Въззивният съд споделя изводите
на СРС, че в производството са установени предпоставките, при които за ищеца е
възникнало право на обезщетение по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за претърпените от него неимуществени вреди в резултат от повдигнатото и
поддържано неоснователно обвинение по наказателното производство срещу него за
престъпление по чл. 227 б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Предвид обстоятелството, че е постановено
решение на съда, с което ищецът е бил оправдан по повдигнатото и поддържано от П.
обвинение, същото следва да се прецени за незаконно, дори на определен етап от
наказателното производство действията на П. да са били основани на убеждението
му за виновност на лицето. В наказателното производство обвиняемият, съответно
подсъдимият, се считат невинни до доказване по несъмнен и безспорен начин на
факта на извършване на престъплението, предмет на обвинението и нямат
задължение да ангажират доказателства за невинността си.
Като съобрази приетите пред СРС
писмени и гласни доказателства настоящият състав споделя решаващите изводи на
първоинстанционния съд, че в производството е установен факта на причинени
неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в изживени негативни емоции в
резултат на повдигнатото и поддържано незаконно обвинение за посоченото по -
горе престъпление, преживяно чувство на стрес и притеснение от воденото
наказателно дело по процесното обвинение и неговия резултат.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди, като съобрази възраженията на двете страни и установените в
производството факти, в тяхната съвкупност, въззивният съд намира следното :
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезите на чл.
2, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да се вземат предвид общите правила на чл. 52 от ЗЗД -
обезщетението се определя по справедливост - съгл. пар. 1 от ДР на ЗОДОВ и чл.
4 ЗОДОВ.
Понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценка на редица
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразят от съда при
определяне размера на обезщетението. Предназначението за обезщетението за
морални вреди е да възмезди претърпените лична болка и страдания от незаконното
наказателно преследване, но само тези, за които са представени надлежни писмени
или гласни доказателства и са безспорно установени по делото, като
доказателствената тежест е на ищеца. Неимуществени вреди са предмет на
конкретна преценка на психическото и емоционално състояние на всеки индивид.
По
въпроса за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е формирана
многобройна и непротиворечива практика на ВКС - ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 от ТР № 3/2004
г. на ОСГК на ВКС и практиката на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД вр. с
чл. 4 ЗОДОВ в решение № 376/21.10.2015 г. по гр. д. № 514/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 449/16.05.2013 г. по гр. д. № 1393/2011 г. на ІV
г.о. на ВКС, решение № 554/2012 г. по гр. д. № 266/2012 г. на ІV г.о. на ВКС,
решение № 263 от 21.03.2017 г. по гр. д. № 627/2016 г. на ІV г.о. на ВКС,
решение № 70/29.03.2016 г. по гр. д. № 5257/2015 г. на ІV г.о. на ВКС, решение
№ 251/21.12.2015 г. по гр. д. № 812/2015 г. на ІІІ г.о. на ВКС; решение № 61 от 28.04.2016 г. по гр. д. № 4546/2015 г. на ІІІ г. о. на
ВКС, решение № 150 от 20.12.2018 г. по гр. д. №
871/2018 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и др.
Според цитираните решения размерът на
обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост въз
основа на преценка на конкретни обективно съществуващи и доказани обстоятелства,
а именно
: тежестта на обвинението, продължителността на наказателното
производство, видът на мярката за неотклонение, продължителността на извършените процесуални
действия с участието на пострадалия, данните за психическото състояние и
негативните последици, претърпени от ищеца, начинът, по който обвинението се е
отразило върху него с оглед личността му и неговия начин на живот, рефлектирало
ли е върху професионалната му реализация, общественото доверие към него и
социалните му контакти, отраженията в емоционалната му сфера, здравословното му
състояние, наличието на други висящи наказателни производства срещу пострадалия
през времетраенето на наказателния процес, съдебното минало и налични
предишни осъждания с оглед преценка личността на ищеца и интензитета на
негативните изживявания и др.
Наред с тези обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва
да съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите
условия в страната и жизнения стандарт за съответния период, следвайки принципа
за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и
паричното им възмездяване.
По повод преценката на характера и интензитета на конкретно претърпените от
ищеца неимуществени вреди във връзка с процесното обвинение, пред СРС са събрани
гласни доказателства, че разпит на свидетелите М.М.и С.Ц..
Свидетелят М.М., приятел на ищеца и съдружник в общи търговски дружества,
дава показания, че ищецът му се оплакал, че срещу него се води наказателно дело,
но той не е виновен. Свидетелят познава ищеца като честен човек,
неосъждан, но през период 2012 г. - 2014
г. ищецът се променил и вече не се
виждали редовно, абдикирал и от служебните си задължения. Разделил се с
приятелката си, с която имат дете. Според свидетеля ищецът все още чувства
несигурност и обида от наказателното дело.
Подобни показания дава и свидетеля С.Ц., също приятел на ищеца. Според него
преди 2012 г. - 2013 г. били активна компания, а ищецът бил душата на
компанията. След това се виждали по - трудно и рядко. Ищецът му споделил, че се
чувства притеснен и изнервен от воденото наказателно производство и това, че
може да го грози затвор, заради което избягва всякакви контакти. През 2014 г.
се разделил с жена си. Въпреки, че е оправдан, все още му тежи повдигнатото
обвинение.
При определяне размера на
обезщетението следва да се съобрази факта, че проведеното
срещу ищеца наказателното производство и упражнената процесуална принуда са продължили в сравнително кратък период от
време Според материалите
по делото наказателно производство ДП № ЗМ 15296/2012 г. по описа на 04 РУП -
СДВР и пр. пр. № 22674/2012 г. по описа на СРП, са налице действия в един
кратък период спрямо ищеца, а именно за времето от 28.01.2013 г., когато е
привлечен като обвиняем и е взета мярка за неотклонение „подписка“, като на
12.11.2013 г. СРП внесла предложение за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание, до постановяване на
решение по съдебното производство на 19.06.2014 г., с което е оправдан по повдигнатото обвинение.
Обосновано СРС е направил извод, че наказателното производство срещу ищеца и в
двете фази на производството е продължило в разумен период, като в съдебната
фаза производството е приключило за около седем месеца.
Въззивният състав намира, че при
определяне размера на обезщетението основателно СРС е съобразил и факта, че спрямо ищеца е била взета най -
леката мярка за неотклонение - „подписка“, което означава, че не е била упражнена
прекомерна процесуална принуда, както и че повдигнатото обвинение не е за тежко
престъпление по чл. 93, т. 7 от НК.
Не се установява с повдигнатото срещу ищеца обвинение да
е уронен престижа му в обществото или сред приятелите му или обвинението да е причинило
по - големи притеснения и неудобства.
Преценявайки в съвкупност
посочените факти и при съобразяване на неблагоприятното отражение на
незаконното обвинение върху психиката на ищеца, настоящият съдебен състав
намира, че определеното от СРС обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ в размер на общо 3 000 лв. е достатъчно да обезщети претърпените
от ищеца вреди. Не са налице основания за присъждане на по - висок размер на
обезщетението, респективно - за намаляването му.
Доколкото изводите на
настоящият състав съвпадат с тези на СРС, не са налице основания за промяна на
решението и в двете му части. То следва да се потвърди изцяло - като
постановено в съответствие с материалния и процесуален закон, включително в
частта по присъдените разноски.
По разноските пред СГС : С оглед изхода на
спора, жалбите няма да бъдат уважени, разноските за страните в производството
следва да останат в тяхна тежест, както са направени.
Предвид изложените съображения,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 191925/04.09.2020 г.
по гр. д. № 40176/2019 г. на СРС, 33 с - в.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.