Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
13.05.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №16429/2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Т..О..К., с която са предявени искове срещу Д. З. АД с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 41000 лв., представляваща неплатена част
от обезщетение за неимуществени вреди от деликт, осъществен от лице,
застраховано по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника.
Ищецът твърди, че на 18.09.2017 г.,
около 16:00 ч. в гр. София на ул. „Козлодуй“, посока по пл. „Сточна
гара“ към бул. „********е пострадал от пътнотранспортно произшествие,
предизвикано от В.Б.В.ЕГН ********************, като водач на МПС,
представляващ служебен микробус марка „Пежо“, модел „Боксер“, с рег. № *******собственост на „К. СПС“ АД, ЕИК *******по маршрутна линия №
46. Твърди, че водачът на микробуса е излязъл от пътното платно и е ударил с
предната си част намиращият се на тротоара пешеходец Т. О.О.К.. След инцидента
пострадалият е закаран в болница. От инцидента на ищеца са причинени счупване
на голяма пищялна кост на ляв крак с оперативна намеса, огромно охлузване и
кръсонасядане на лявата ръка и натъртване в областта на лакътя на дясна ръка,
както и натъртвания, охлузвания и кръвонасядания по цялото тяло. Твърди, че
собственикът на процесното МПС е сключил валидна към процесното събитие
застраховка „Гражданска отговорност“. В хода на образуваното срещу водача на
микробуса досъдебното производство се установява, че водачът на микробуса е
загубил контрол върху превозното средство поради временно патологично състояние,
предизвикано от вътрешни заболявания, както и че водачът не е бил в състояние да
контролира управляваното превозно средство и да избегне настъпването на
произшествието. В тази връзка досъдебното производство е прекратено. Ищецът
твърди, че в резултат на инцидента е преживял силни болки и страдания за
продължителен период, провеждал е активно лечение и физиотерапия, все още има
болки и трудно си служи с дясната ръка, страда от нарушение на съня,
раздразнителност, нервност и неспокойствие, нарушен е начинът му на живот,
изпаднал е в нетрудоспособност, което се отразява на семейството му. Твърди, че
от инцидента е претърпял и имуществени вреди – направени разходи за лечение –
изследвания, лекарства, консумативи, които към датата на исковата молба са в
размер на 2346,76 лв. и са изплатени изцяло от ответника. Твърди, че преди
подаване на исковата молба ответникът е заплатил на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в общ размер на 37000 лв.
Претендира от ответника допълнително 41000 лв. обезщетение
за неимуществени вреди.
Ответникът оспорва иска. Не оспорва,
че е страна – застраховател по застраховка срещу риска „Гражданска отговорност”
на водача на процесното МПС; не оспорва и настъпването на застрахователното
събитие по механизма, описан в исковата молба, но оспорва претендираните вреди
– счита, че не са съобразени с критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД, както
и че с изплащане на обезщетението в размер на 37000 лв. е обезвредил ищеца
напълно за неимуществени вреди.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Между страните няма спор, че на 18.09.2017 г.
в гр. София на ул. „Козлодуй“, посока по пл. „Сточна гара“ към бул. „********на
настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено от В.Б.В.ЕГН *******, като
водач на МПС, представляващ служебен микробус марка „Пежо“, модел „Боксер“, с
рег. № *******собственост на „К. СПС“ АД, ЕИК *******по маршрутна линия №
46. Ме е спорен и механизма на произшествието, така както е описан в исковата
молба - водачът на микробуса е излязъл от пътното платно и е ударил с предната
си част намиращият се на тротоара пешеходец Т. О. К.. Поради това съдът приема,
че при управление на микробус „Пежо“, с рег. № CA *******е настъпило пътнотранспортно
произшествие, при което е пострадал ищецът като пешеходец.
От приложените писмени доказателства
и
заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза се установява, че в деня на увреждащото събитие - 18.09.2017 г. пострадалият е приет в болница
с диагноза – закрито счупване на тялото на лявата голямопищялна кост. Травмите
кореспондират на механизма на произшествието. На следващия ден – 19.09.2017 г. ищецът
е опериран като е извършено открито наместване и фиксация с метален заключващ
пирон и винтове. Имплантите са отстранени около година и половина по-късно – на
22.01.2019 г. Лечението на пострадания е включвало болнично лечение от общо 24
дни за периода 18.09.2017 г. – 24.01.2019 г., домашно-амбулаторно лечение и
рехабилитационно лечение. При прегледа за изготвяне на приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза вещото лице е установило, че пострадалият ходи
без помощни средства, но левият му глезен е по-дебел с 2 см, има белези от
операции на лявата подбедрица, лявата тазобедрена става извършва движения в
нормален обем, дясната тазобедрена става извършва движения в обем по-малък от
нормата със 17%, дясната колянна става извършва движения в обем по-малък от
нормата с 10%, лявата колянна става извършва движения в нормален обем, лявата
глезенна става извършва движения в обем по-малък от нормата с 50%, констатирана
е анкилоза (обездвижване) в лявата глезенна става, без да е налице пълно
обездвижване; установено е пълно срастване на двете кости на лявата подбедрица,
както и, че нетрудоспособността на ищеца е намаляла с 25%. От заключението се установява още, че преди процесното
произшествие ищецът е имал вродено артрозно заболяване на двете тазобедрени
стави, което в резултат на вредите от инцидента се е задълбочило повече в дясната
тазобедрена става поради нейното по-голямо натоварване по време на
оздравителния процес. Поради продължителното лечение се е задълбочила и
артрозната болест в двете коленни стави, която вещото лице предполага, че е
започнала преди произшествието. Анкилозата в лявата глезенна става, според
вещото лице, е в резултат на нефункционирането й по време на оздравителния
процес. Не се дава прогноза за пълно възстановяване, напротив – вещото лице
счита, че ограничаването на движенията ще се задълбочава, което обаче е обусловено
от предходните болестни състояния на ищеца.
Установява
се от показанията на свидетеляЗ.К.К.а – съпруга на ищеца, че лечението е
продължило около 6 месеца вкъщи, в началото - почти изцяло на легло, което наложило свидетелката да полага грижи за ежедневните
му нужди. Пострадалият е ходил с патерици около 8-9 месеца, през което време е
имал много болки, включително от възпаление на другата му тазобедрена става; вече
не ходел на ски, по планини, изоставил е започнатото отглеждане на пчели;
малкото му дете постоянно се разстройвало от вида на баща си с патерици и не
можело да играе с него; към момента все още пострадалият не може да стои дълго
време прав.
Безспорно е
по делото, че към момента на процесното ПТП за микробус „Пежо“, с рег. № CA
*******е сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което съдът
приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила и
ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените при
управление на автомобила вреди на трети лица.
По
изложените съображения съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане
за застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.
При определяне размера на
претърпените неимуществени вреди и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти: вида на уврежданията (счупване на
голямопищялната кост на левия крак и наложителното оперативно лечение с
поставяне на метални импланти), продължителността на болките – с различен
интензитет от увреждането до днешна дата, т.е. в продължение на близо две години
и половина, продължителността на проведеното лечение – от 18.09.2017 г. до
22.01.2019 г., от което 24 дни са прекарани в болница, продължителният период на
възстановяване и липсата на пълно оздравяване, остатъчните белези, включително
видимо по-голямата дебелина на единия глезен, ограничения обем на движения в
десния крайник и ограниченията в движенията на лявата глезенна става, възрастта
на ищеца (мъж на 36 г. към датата на произшествието в трудоспособна възраст с
две деца), неудобствата, които уврежданията са предизвикали за пострадалия и
семейството му в периода на възстановяване, необходимостта от ежедневни грижи
докато пострадалият е бил обездвижен, промяната в живота на пострадалия,
начинът на настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите при това шок и
негативни емоционални преживявания, увеличената нетрудоспособност на ищеца с
25%. Същевременно, съдът отчита, че според заключението на вещото лице ищецът е
имал предходни заболявания, които допринасят за по-бавното му възстановяване и които
препятстват пълното възстановяване. Тези обстоятелства са обективни, стоящи
извън вредосното деяние, опосредяват причинените вреди от гледна точка на
трайните и задълбочаващи се вредоносни последици за пострадалия, следователно
прекъсват непосредствената причинна връзка между деянието и вредите на
пострадалия, разглеждани като липса пълно възстановяване и задълбочаващо се
влошаване в ограничаване на движенията за пострадалия. Отчитайки гореизброените
фактори, включително икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, от значение за обществено-оправданата
мярка за справедливост, съдът счита, че справедливото обезщетение за
причинените неимуществени вреди възлиза на сумата от 50000 лв., от които 37000 лв.
са платени от ответника преди завеждане на исковата молба. Искът е основателен
за сумата от 13000 лв., представляваща неплатената част от дължимото
обезщетение.
Неоснователна
е претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на
деликта. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на
застрахователя за дължимите от делинквента лихви върху обезщетението, като
началото на периода на забава се поставя, считано от датата на уведомяването на
застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Видно
от представените писмени доказателства, на 01.12.2017 г. пострадалият е
уведомил застрахователя за произшествието и е предял претенция от 78700лв. за
неимуществени вреди, следователно от тази дата се дължи обезщетение за забава
върху присъдената сума. Законната лихва следва да се присъди от тази дата до
окончателното изплащане на сумите.
По
разноските:
На ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса и експертиза, в
размер на 550 лв.
На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 588.05 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита
съразмерно на уважената част от исковете.
На ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата
от 204,88 лв. - юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част
от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на СГС на основание
чл.78, ал.6 ГПК разноски за държавна такса в размер на 220 лв., съразмерни на
уважената част на иска.
Поради което Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК *******, да заплати на Т. О. К., ЕГН: ********************, както следва:
на основание
чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 13000 лв.,
представляваща неплатена част от обезщетение за неимуществени вреди по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за произшествие,
осъществено на 18.09.2017 г., заедно със
законна лихва от 01.12.2017
г. до окончателното плащане,
на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 550 лв.,
представляваща съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.432, ал.1 ГПК за разликата до пълния
предявен размер от 41000 лв.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК *******, да заплати на адв.
Ж.Г.Ж., САК – личен номер *********,
на основание чл.38 ЗА сумата от 588,05
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
ОСЪЖДА Т. О. К., ЕГН ********да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 204,88 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК *******, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 220
лв., представляваща дължима държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на
препис.
СЪДИЯ: