ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1654
гр. Пловдив, 22.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300503082 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите, вр. чл. 524 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Р. СТ., ЕГН: **********, против
Определение № 3531 от 01.06.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 3087 по
описа на РС – Пловдив за 2021 г., с което е отхвърлена молбата на
жалбоподателката за спиране на основание чл. 524 ГПК на изпълнението по
изп. дело № 20209080401002 по описа на ЧСИ Б.А..
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното
определение, като се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което
да се спре производството по изпълнителното дело.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от
взискателя Гюрг. Ст. Др., ЕГН: **********, в който се взема становище за
неоснователност на жалбата и се отправя молба за потвърждаване на
първоинстанционното определение.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на частната жалба от
длъжника Д. Я. Д., ЕГН: **********.
Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от
страните доводи и се запозна с представените по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Производството пред първата инстанция е образувано по молба на В. Р.
СТ. с правно основание чл. 523, ал. 2 ГПК за спиране на изпълнителното
1
производство по горепосоченото изпълнително дело. В молбата се твърди, че
на 18.02.2021 г. на адреса на молителката гр. ********, ул. „*******“ № 83 се
явила ЧСИ Б.А., за да извърши въвод на взискателя Гюрг. Ст. Др. във
владение на следния недвижим имот, въз основа на изпълнителен лист от
08.10.2020 г., издаден от ОС – Пловдив по в.гр.д. № 1103/2020 г. срещу
длъжника Д. Я. Д.: масивна жилищна сграда със застроена площ 86 кв.м.,
разположена в УПИ XIX – 2012 от квартал 93 по плана на гр. ********,
одобрен със заповед № 413/18.07.1999 г., с адрес: гр. *******, обл. *****, ул.
„*******“ 83. Молителката посочва още, че представила на ЧСИ нотариален
акт № 50, т. 6, рег. № 2651, дело № 1006 от 07.12.2018 г., по силата на който
длъжникът Д. Я. Д. прехвърлила на молителката и на сестра процесния
имот. Към молбата са приложени препис от посочения нотариален акт,
протокол за въвод във владение на недвижим имот от 18.02.2021 г., както и
удостоверение за идентичност на лице с различни имена, според което
имената В. Р. СТ. и Г. Р. С. са имена на едно и също лице. От представения
нотариален акт е видно, че Д.Я. Д. е дарила на дъщерите си Т. Р. С. и Г. Р. С.
при равни квоти процесния недвижим имот, като дарителката си е запазила
правото на ползване върху имота, пожизнено и безвъзмездно, за след смъртта
на ползвателите Я.И.Д. и Гюрг. Ст. Др., които са си запазили правото на
ползване върху имота с нотариален акт за продажба, вписан в СВ – Пловдив с
вх. рег. № 32995 на 30.12.2009 г., акт № 43, том 94, дело № 17552/2009 г. В
хода на производството пред първата инстанция е приложен и препис от
искова молба с вх. № 9224 от 07.02.2019 г., подадена от Гюрг. Ст. Др. и
Я.И.Д. против Д.Я.С... Въз основа на исковата молба е образувано гр. д. №
2338 по описа на РС – Пловдив за 2019 г., като с постановеното него Решение
№ 416 от 07.02.2020 г. Д.Я.С.. е осъдена да предаде на Гюрг. Ст. Др. и Я.И.Д.
като притежатели на вещно право на ползване процесния недвижим имот,
заедно със 175/500 ид.ч. от УПИ XIX-2102 от кв. 93 по плана на гр.
Стамболийски, одобрен със заповед № 413 от 18.07.1996 г. В тази му част
първоинстанционното решение е потвърдено с Решение № 260137 от
29.09.2020 г., постановено по по в.гр.д. № 1103 по описа на ОС - Пловдив за
2020 г. Въз основа на посоченото въззивно решение е издаден изпълнителен
лист от 08.10.2020 г., с който длъжникът Д.Я.Д. е осъдена да предаде на Гюрг.
Ст. Др. процесния имот.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че
правата на молителката върху имота не изключват правата на взискателя,
поради което е отхвърлил молбата за спиране на изпълнението по
изпълнителното дело.
Според разясненията, дадени в ТР № 3 от 10.07.2017 г. по т.д. № 3/2015
г., въводът във владение е изпълнителен способ, чрез който се изпълняват
всички притезания за предаване на владението или държането на недвижим
имот, независимо от това дали притезанието произтича от вещно или
облигационно правоотношение, като при извършването му съдебният
изпълнител отстранява длъжника, а също така членовете на неговото
2
семейство, неговите работници и служители от имота и въвежда взискателя
във владение на същия. Законът обаче не изключва възможността при
извършването на въвода съдебният изпълнител да намери имота във владение
на трето лице. В този случай е налице колизия между удостоверените с
изпълнителния лист права на взискателя и евентуалните такива на третото
лице, която се разрешава с разпоредбата на чл. 523 ГПК. Предпоставките, при
които този въвод е допустим, са посочени в ал. 1. От тълкуването на същата
следва, че за да може да се извърши такъв въвод, са необходими две
кумулативни предпоставки: 1) съдебният изпълнител да намери имота във
владение, а не в държане на трето лице, различно от длъжника, и 2) това
владение да е придобито след завеждане на делото, по което е издадено
изпълняваното решение. В настоящия случай по делото не се установи
молителката да е придобила владението върху процесния имот преди
завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение.
Действително същата е заявила пред съдебния изпълнител собствени права
върху имота, придобити преди завеждане на делото, поради което той е
отложил изпълнението и е дал тридневен срок да поиска от районния съд
спиране на изпълнението. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че
правата на молителката върху имота не изключват правата на взискателя
Гюрг. Ст. Др., която има запазено ограничено вещно право върху имота. В
случая молителката е придобила от своята праводателка Д.Я.Д. ½ ид.ч. „гола
собственост“, обременена с вещно право на ползване. Ограниченото вещно
право на ползване като абсолютно субективно материално право е
противопоставимо на всеки, в т.ч. и на собственика на имота.
В допълнение следва да се отбележи, че дори и да бе установено, че
молителката е придобила владението върху имота преди завеждането на
делото, то това не би довело до извод за основателност на жалбата . В
посочената хипотеза тя нямаше да може да се ползва от предвидената в чл.
523, ал. 2 и в чл. 524 ГПК защита. Това е така, тъй като в случаите, когато
имотът, предмет на въвода, се владее от трето лице, което е установило
владението си преди завеждането на делото, по което е постановено
изпълняваното решение, по правило съдебният изпълнител не може да
извърши въвода, а ако все пак направи това, извършеното действие подлежи
на обжалване по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК.
По изложените съображения подадената частна жалба следва да се
остави без уважение, а обжалваното определение – да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3531 от 01.06.2021 г., постановено
по ч. гр. д. № 3087 по описа на РС – Пловдив за 2021 г.
3
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4