Решение по дело №1556/2017 на Районен съд - Горна Оряховица

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 145

 

град Г. О., 31.08.2018 година

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – Г. О., девети състав, в публично заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                              Председател: ХРИСТО ПОПОВ

 

при секретаря  Цветомира Николова и в присъствието на прокурор……, като разгледа докладваното от съдията Попов  гр. дело № 1556/2017 г. по описа на съда, въз основа на данните по делото и закона:

 

Обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ.

 

Ищецът С.К.К., ЕГН **********,***, твърди в исковата си молба, депозирана чрез неговия пълномощник адв. М.С.Н. ***, че на 15.06.2016 г. в гр. Г. О. подписал трудов договор с работодател – ответното дружество в лицето на Сдружение „Общински футболен клуб „Локомотив” – Г. О.. Били му представени за разписване Договор за наемане на професионален футболист с дата 15.06.2016 г., по изискванията на БФС, Трудов договор № 49 с изписана на него дата 20.06.2016 г. с брутно месечно трудово възнаграждение 1200,00 лв., Допълнително споразумение към същия трудов договор № 49 с дата 15.06.2016 г. с по-високо месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 1351,00 лв. Уговорката между страните била възнаграждението да се плаща по банковата му сметка, но по нея постъпвали нетни суми не върху уговореното по-високо възнаграждение от 1351,00 лв. месечно, а на база брутно трудово възнаграждение 1200,00 лв. К. сочи, че за месеците октомври 2016 г. и за май и юни 2017 г. до прекратяване на трудовото му правоотношение със Заповед № 49/27.06.2017 г. не бил получавал плащане. Ищецът претендира тези неплатени суми от работодателя.

На 26.07.2017 г. със Заповед № 49 ответникът прекратил трудовото правоотношение с ищеца, поради което според последния ОФК „Локомотив” му дължи обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползваният платен годишен отпуск за периода 2016-2017 г. Ищецът твърди, че за 2016 г. не е ползвал отпуск нито при друг работодател, нито при ответника, а за 2017 г. също не бил ползвал такъв. Посочените в Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение осем дни платен годишен отпуск не му били заплатени като обезщетение след прекратяване на договора от страна на работодателя.

С.К. счита, че уволнението му е незаконосъобразно, като посочва, че не желае да бъде възстановен на работа. Излага довод, че като основание за прекратяване на трудовото правоотношение в процесната заповед било посочено чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, но нямало изпълнена процедура по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Другото посочено основание било т. 9 от трудовия договор – изпадане отбора в Б-група, но в договора му от 15.06.2016 г„ заверен в БФС и допълнителното споразумение от същата дата такъв текст за подобно условие за прекратяване трудов договор изобщо липсвало. Незаконосъобразно било и другото основание за прекратяване, записано в заповедта – че не се е явявал на работа. Според него нито имало извършена дисциплинарна процедура, нито в Заповедта се споменавало, че уволнението е дисциплинарно. Ищецът твърди, че има незаконосъобразно смесване на процедури и правни институти в заповедта и пълно несъвпадение между правни и фактически основания за уволнението, поради което не ставало ясно по каква процедура и текст е уволнен. Посочва още, че винаги е следвал указанията на треньора на клуба съобразно длъжностната характеристика относно занятията на отбора и явяването му на мачове, подготовки и тренировки.

С оглед изложеното С.К. моли съда да признае уволнението със Заповед № 49 от 26.07.2017 г. за незаконно и да го отмени без възстановяване на работа.

На основание чл. 128 т. 2 от КТ моли съда да осъди ответника да му заплати дължимите неизплатени суми, представляващи трудово възнаграждение, както следва:

- за м. юни 2016 г.: 151,00 лв. (разликата между брутното трудово възнаграждение по трудов договор от 1200,00 лв. и по-високото такова, договорено в допълнителното споразумение от 1351,00 лв.);

- за м. юли 2016 г.: 151,00 лв. (разликата между брутното трудово възнаграждение по трудов договор от 1200,00 лв. и по-високото такова, договорено в допълнителното споразумение от 1351,00 лв.);

- за м. август 2016 г.: 151,00 лв. (разликата между брутното трудово възнаграждение по трудов договор от 1200,00 лв. и по-високото такова, договорено в допълнителното споразумение от 1351,00 лв.);

- за м. септември 2016 г.: 151,00 лв. (разликата между брутното трудово възнаграждение по трудов договор от 1200,00 лв. и по-високото такова, договорено в допълнителното споразумение от 1351,00 лв.);

- за м. октомври 2016 г.: 1351,00 лв. (пълното месечно брутно трудово възнаграждение);

- за м. ноември 2016 г.: 151,00 лв. (разликата между брутното трудово възнаграждение по трудов договор от 1200,00 лв. и по-високото такова, договорено в допълнителното споразумение от 1351,00 лв.);

- за м. декември 2016 г.: 151,00 лв. (разликата между брутното трудово възнаграждение по трудов договор от 1200,00 лв. и по-високото такова, договорено в допълнителното споразумение от 1351,00 лв.);

- за м. януари 2017 г.: 151,00 лв. (разликата между брутното трудово възнаграждение по трудов договор от 1200,00 лв. и по-високото такова, договорено в допълнителното споразумение от 1351,00 лв.);

- за м. февруари 2017 г.: 151,00 лв. (разликата между брутното трудово възнаграждение по трудов договор от 1200,00 лв. и по-високото такова, договорено в допълнителното споразумение от 1351,00 лв.);

- за м. март 2017 г.: 151,00 лв. (разликата между брутното трудово възнаграждение по трудов договор от 1200,00 лв. и по-високото такова, договорено в допълнителното споразумение от 1351,00 лв.);

- за м. април 2017 г.: 151,00 лв. (разликата между брутното трудово възнаграждение по трудов договор от 1200,00 лв. и по-високото такова, договорено в допълнителното споразумение от 1351,00 лв.);

- за м. май 2017 г.: 1351,00 лв. (пълното месечно брутно трудово възнаграждение), и

- за м.юни 2017 г.: 800,00 лв. (дължимото трудово възнаграждение до датата прекратяване трудовия договор).

Или общо на основание чл. 128, т. 2 от КТ К. претендира от ответното дружество дължими и неплатени за периода 2016-2017 г. части от трудово възнаграждение в размер на 5012,00 лв.

Моли също на основание чл. 224, ал. 1 от КТ съдът да осъди ответника да му заплати: обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 2016-2017 г., както следва:

- за 2017 г. в размер на 8 дни, или сума в размер на 500,00 лв.;

- дължимия платен отпуск за 2016 г., който не бил ползвал и не му е издължен в размер на 20 дни, или сума в размер на 1200,00 лв.

Общо на основание чл. 224, ал. 1 от КТ К. претендира сума в общ размер на 1700,00 лева общо за целия период.

Претендира разноски.

Ответникът ОФК „Локомотив” – Г. О., ЕИК …., със седалище и адрес на управление гр. Г. О., ул. „****” № 26, представляван от Д.Г.К. депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК чрез своя пълномощник в лицето на адв. А.М. от ВТАК. Адв. М. оспорва предявените искове. Счита същите за допустими, но неоснователни. Според ответната страна законовите изисквания на Кодекса на труда били спазени и трудовият договор бил прекратен при изпадане на „Локомотив” – Г. О. от „А“ група, което било уговорено в него. Адв. М. сочи, че за 2016г. ищецът бил ползвал полагаемия годишен отпуск, а за 2017 г. същият му бил заплатен.

Всичко договорено и изработено от ищеца му било заплатено.

Ответното дружество заявява в отговора си, че действително на 15.06.2016 г. между страните бил подписан Договор за наемане на професионален футболист и трудово споразумение към него по реда на КТ с договорена заплата от 1351,00 лева, премии и бонуси и начало на изпълнение на задълженията 21.06.2016 г. година. Ден преди постъпването на работа на ищеца обаче страните предоговорили някои клаузи и сключили срочен трудов договор на 20.06.2016 г. с договорена заплата 1200,00 лева, без бонуси и премии и с договорена клауза, че договорът се счита прекратен, ако отборът мине към „Б” професионална футболна група към момента на приключване на приключване на спортно-състезателен сезон 2016/2017, но не по-рано от 01.06.2017г. Този договор бил регистриран в НАП и според ответника изпълнението на задълженията било именно по него.

Поради постоянните финансови претенции на ищеца, че заплатата му е малка, през октомври 2016 г. ответникът му платил допълнително към заплатата още 10000,00 лева на ръка, за което той подписва ведомостта за заплати. Според ответната страна с тази получена сума работодателят е изпълнил всичките си парични задължения към ищеца до края на договорения срок в трудовия договор - края на сезон 2016/2017 г. Предвид това били неоснователни претенциите му за доплащане на 151,00 лева за периода от юни 2016 г. до юни 2017 година.

През юни месец 2017г. ищецът въобще нямал отработен нито един ден, поради което и не му се следвала заплата. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ му било начислено във ведомостта за месеца.

Адв. М. сочи, че през м. май 2017 г. ищецът получил наказателен картон за пререкания, обиди и непристойно поведение, за което на лицето съгласно правилника не следвало да му се заплаща сумата от 600,00 лева. Но дори и да се приеме, че тя е дължима, същата се покривала със сумата от 10000,00 лева, предварително платена на ищеца.

За 2016 г. ищецът е ползвал отпуск по законоустановения ред и това било отразено и във ведомостта за декември 2016 година. Освен това за 2016 г. не му се следвали 20 дни, а само 10. Отпускът за 2017 г., който ищецът действително не бил ползвал бил начислен във ведомостта за юни 2017 г., но поради своеволното напускане на ищеца, работодателят приемал, че е покрил това си задължение със сумата, изплатена му през октомври 2016 година.

По отношение на трудов договор № 49/20.06.2016 г. ответната страна сочи, че същият бил сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ за срок до 01.06.2017 г., ако отборът отпадне от „А” ПФГ, която хипотеза била налице и именно това основание било посочено в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. При изписване само на нормативното основание била допусната техническа грешка и била посочена т. 1, вместо т. 3 от чл. 325 на КТ.

От името на ОФК „Локомотив” адв. М. моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът С.К.К. се явява лично и с адв. И. ***, преупълномощен от адв. М.Н. ***. От името на своя доверител адв. Х. заяви, че поддържа изцяло предявените искове по наведените в исковата молба съображения и оспорва изцяло твърденията на ответната страна.

Адв. Х. депозира писмена защита по делото, в която заема становище, че от събраните в хода на делото доказателства, безспорно се установила основателността на предявените искове. Излага съображения, че трудовото правоотношение между страните е възникнало на 15.06.2016 г. със сключването на договора за наемане на професионален футболист. Той безспорно имал характер на трудов, тъй като съдържал всички съществени, изискуеми от закона елементи, характерни за този вид договори, за което посочва и съдебна практика. Наред с този договор между ответното дружество и С.К. били подписани още Трудов договор № 49 с изписана на него дата 20.06.2016 г. и Допълнително споразумение към трудов договор № 49 с дата 15.06.2016 г. От свидетелски показания се установило, че подписването на всички документи е станало едновременно, в офиса на мениджъра на ищеца в гр. София. Пак от свидетелски показания станало ясно, че подписването на Трудов договор № 49 било продиктувано от възражение на счетоводството на клуба, тъй като според тях договора за наемане на професионален футболист не уреждал точно отношенията с НАП.

Разминаването в датите според адв. Х. не следвало да се тълкува в подкрепа на становището на ответника, че с подписване на трудов договор № 49 страните са предоговорили клаузите, тъй като в самото допълнително споразумение изрично било посочено, че същото се отнасяло именно към трудов договор № 49 от 20.06.2016 г. и представлява неразделна част от него.

          Адв. Х. твърди също, че от дължимото на С.К.К. трудово възнаграждение за месец май 2017 г., работодателят незаконосъобразно е удържал сумата от 600,00 лв., като се е позовал на Заповед № 3/23.06.2017 г. и т. 6 от Дисциплинарен правилник на ОФК „Локомотив”. Въпросната заповед по своето естество представлявала акт на работодателя за ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника, на основание чл. 195 от КТ, но не била изпълнена законовата процедура по налагане на дисциплинарно наказание и не бил спазен преклузивният двумесечен срок. Освен това глобата за получен наказателен картон се налагала от БФС на съответния футболист, а не на клуба, в резултат на което възниквало задължение за заплащане на същата от санкционираното лице на наказващия орган. В този смисъл санкцията, цитирана в процесната заповед се явявала повторно наложена от клуба на футболиста в нарушение на правилото „non bis in idem”. Работодателят бил направил удръжка от трудовото възнаграждение на ищеца за м. май 2017 г. и в нарушение на чл. 272 от КТ.

Според ищцовата страна незаплатеното на К. трудово възнаграждение за периода от 01.06.2017 г. до датата на прекратяване на договора - 27.06.2017 г. също било незаконосъобразно, тъй като се доказало, че след изиграването на последния мач от сезон 2016/2017 г., на 30.06.2017 г., никой от ръководството не е уведомил играчите по какъв начин ще бъде организирана работата им оттук насетне. Вместо това администратора на клуба им заявил от името на работодателя, че ръководството на клуба още не е взело решение какво ще се прави след последния мач, а тези футболисти, които имат договори, следва да останат на разположение на клуба, като ще бъдат информирани и повикани за предстоящите тренировки. Адв. Х. цитира задължителното за всички страни членки на ЕС решение съда на ЕС в Люксембург, че дежурствата, през които служителят не е на работното си място, но трябва да се яви при повикване, се считат за работно време и на работника се дължи трудово възнаграждение. От друга страна протоколите за неявяване на работа били подписани от лице, което не било присъствало на стадиона и нямало лични впечатления от присъствието, респ. отсъствието на К. от стадиона. Действията на Р. несъмнено сочат, че тези протоколи са съставени конкретно, изцяло за нуждите и в подкрепа на тезата на ответника в настоящото производство.

          С оглед неоспорването от страна на ответника и заключението на вещото лице адв. Х. счита предявения иск по чл. 224 от КТ за напълно доказан по основание и размер. По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ пълномощникът излага съображения, сходни с посочените в исковата молба.

По отношение на възражението на ответника, че същия изплатил на ищеца брутната сума от 10 000,00 лв., която покривала всички дължими към същия плащания ищцовата страна счита същото за неоснователно, тъй като това плащане, дори да се приемело, че е било извършено, имало различно основание от предварително плащане или покриване на заплати, обезщетения или други дължими суми на ищеца. Излага доводи в тази насока.

Предвид всичко изложено адв. Х. моли съда да уважи предявените обективно съединени искове, като претендира и направените разноски.

Ответникът ОФК „Локомотив” – Г. О. в съдебно заседание се представлява от своя упълномощен процесуален представител адв. А.М. от ВТАК. Адв. М. оспорва изцяло предявените искове. Излага подробни съображения в писмена защита, депозирана по делото. Заема становище, че от приложените към делото доказателства се установявало, че между страните е възникнало трудово правоотношение. На 15.06.2016 г. същите били подписал съгласно изискванията на БФС Договор за наемане на професионален футболист и трудово споразумение към него по реда на КТ с договорена заплата от 1351,00 лева, премии и бонуси и начало на изпълнение на задълженията 21.06.2016 г. Ден преди постъпването на работа на ищеца, страните предоговарили някои клаузи и са сключили срочен трудов договор на 20.06.2016 г. с договорена заплата 1200,00 лева, без бонуси и премии и с договорена клауза, че договорът се счита прекратен, ако отборът мине към „Б“ професионална футболна група към момента на приключване на спортно-състезателен сезон 2016/2017, но не по-рано от 01.06.2017г. Този договор бил регистриран в НАП и изпълнението на задълженията било именно по него. Допълнителното споразумение от 15.06.2016 г. предхождало по дата трудовия договор, а и клаузата за прекратяване с изпадане на отбора от А група не съществувала в него. Напрактика доводите на ищеца били вътрешнопротиворечиви, тъй като относно до размера на дължимото му трудово възнаграждение се позовава на споразумението от 15.06.2016г., а относно възможностите за прекратяване на трудовото правоотношение – на договора от 20.06.2016 г. Нямало как и двете договорености да действат едновременно, тъй като уреждали едно и също правоотношение между страните. За меродавен следвало да се приеме втория по време трудов договор, тъй като неговото съдържание кореспондирало и с договора за наемане на професионален футболист. Освен това датите и номерата на споразумението от 15.06.2016 г. били дописвани на ръка, което поставяло под съмнение достоверността им.

От изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза се установявало, че при брутно трудово възнаграждение в размер на 1200,00 лв., незаплатено на ищеца от ответника възнаграждение е единствено това за сума в размер на 242,34 лв., дължимо за месец май 2017 г.

При изчисленията си вещото лице било взело предвид установеното по делото обстоятелства, че през м. май 2017 г. ищецът е получил наказателен картон за пререкания, обиди и непристойно поведение, за което съгласно правилника на БФС и на футболния клуб му е наложена глоба в общ размер на 600,00 лв. Тази сума обосновано била приспадната от дължимото му за този месец възнаграждение.

От доказателствата по делото се установявало, че от 30.05.2017 г. до 27.06.2017 г. ищецът не бил престирал труд по съществуващото трудово правоотношение, поради което и заплата не му се дължала. Същият нито твърдял, нито имало доказателства за ползване на отпуск от какъвто и да било характер през този период, което да е основание да не се явява на работното си място.

Установило се също, че на ищеца по ведомост от октомври 2016 г. е била изплатена сума в размер на 10000,00 лв., с което ответникът бил изпълнил всичките си парични задължения към ищеца до края на договорения срок в трудовия договор, в това число и незаплатеното възнаграждение в размер на 242,34 лв., дължимо за месец май 2017 г. Фактът, че работодателят бил декларирал и внесъл осигуровки за месец октомври 2016 г. върху сума в размер на 2 600,00 лв. не бил доказателство, че цялата сума от 10000,00 лв. не била заплатена реално на ищеца, тъй като максимумът на осигурителния доход е 2600,00 лв. и именно за това била тази сума. А тъй като реално изплатената сума многократно надхвърляла дължимото и незаплатено възнаграждение за месец май 2017 г., то и последното не било дължимо от ответника на ищеца.

Адв. М. счита и исковете по чл. 224, ал. 1 от КТ за неоснователни. По делото било доказано, че ищецът бил отпуск за 2016 г. по законоустановения ред. Освен това, видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза, за 2016 г. на ищеца не са се следвали 20 дни платен отпуск, а само 10 – пропорционално на отработеното време за годината. Неизползваният от К. отпуск за 2017 г. Бил начислен във ведомостта за юни 2017 г., но сумата се покривала напълно от предварително заплатената на ищеца сума в размер на 10000 лв. през месец октомври 2016г.

Сключеният трудов договор № 49 от 20.06.2016 г. между страните бил за срок до 01.06.2017 г., в случай, че отборът отпадне от „А” ПФГ, на която срочност се позовал и самия ищец. Единствено била допусната техническа грешка при изписване на нормативното основание. Правно и фактическо значение имало изписаното с думи, а именно, че основание за прекратяването му е наличието на клауза за прекратяване на договора при отпадане на отбора от А футболна група. Предвид това според ответната страна прекратяването на трудовото правоотношение е законосъобразно, а искът неоснователен. Ответната страна претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235 от ГПК събраните по делото доказателства приема за установено  следното:

На 15.06.2016 г. между С.К.К., ЕГН **********, от една страна и ОФК „Локомотив” – Г. О., ЕИК ….., от друга страна е подписан договор за наемане на професионален футболист, съгласно който футболистът приема да упражнява състезателни права в полза на клуба срещу заплащане на уговореното възнаграждение.

На същата дата е подписано Допълнително споразумение към трудов договор № 49/20.06.2016 г., съгласно което страните са се споразумели К. да заеме длъжността „футболист, професионален футболист” в ответното дружество с основно месечно трудово възнаграждение от 1351,00 лв., като са предвидени допълнителни бонуси и премии.

Трудов договор № 49 е подписан от страните на 20.06.2016 г. Същият е сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ за срок от 21.06.2016 г. до 31.05.2018 г. С този договор С.К.К. е назначен в ОФК „Локомотив” – Горна Оряховица на длъжност „футболист, професионален футболист” с основно трудово възнаграждение, считано от 21.01.2016 г. до 31.05.2018 г. включително от 1200,00 лв. на пълно работно време от осем часа като не са предвидени бонуси и премии. В т. 9 от договора е предвидена клауза, съгласно която: „Ако по време на този договор клубът премине от Първа професионална футболна група в „Б” професионална футболна група, настоящият договор се счита за прекратен към момента на приключване на спортносъстезателен сезон 2016/2017 г., но не по-рано от 01.06.2017 г.

Със заповед № 49/27.06.2017 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ трудовото правоотношение между страните е прекратено. Като причини за прекратяването на трудовия договор е посочено следното: Лицето има клауза за отпадане на отбора в „Б” професионална група, съгласно т. 9 от ТД № 49/20.06.2016 г. Същото има протоколи за неявяване на работа от дата 20.06.2017 г., на база на които ОФК „Локомотив” прекратява договора на лицето.”

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза с поставени задачи относно размера на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, дължимите и неизплатени суми на трудовото възнаграждение на ищеца за процесния период, както и дали се покриват претендираните суми с изплатената на К. през м. октомври сума от 10000,00 лв. Изчислението на сумите е извършено в два варианта – при брутно трудово възнаграждение в размер на 1200,00 лв. и при брутно трудово възнаграждение в размер на 1351,00 лв. От заключението на вещото лице се установява, че неизползваният от С.К. платен годишен отпуск в дни за 2016 г. и 2017 г. е 8 дни, като ОФК „Локомотив” е начислило дължимото обезщетение във ведомостта за м. юни 2017 г. в брутен размер  от 436,36 лв., съответно в нетен размер от 392,72 лв., която сума не е изплатена на ищеца. При брутно трудово възнаграждение от 1200,00 лв. размерът на дължимите, но неизплатени части от трудовото възнаграждение на С.К.К. през процесния период е в нетен размер от 242,34 лв. или брутен размер от 1080,00 лв. (за месец май 2017 г.). Разликата между основна заплата от 1351,00 лв. и получената основна заплата от 1200,00 лв. за периода от 21.06.2016г. до 29.05.2017г. е в брутен размер от 1628,94 лв. (в нетен размер от 1288,86 лв.). Съответно неизплатеното възнаграждение на ищеца С.К. при брутно трудово възнаграждение в размер на 1351,00 лв. от ОФК „Локомотив” е в размер на 1288,86 лв. Платената на ищеца сума във ведомостта за месец октомври 2016 г. в брутен размер от 10000,00 лв. покрива всички претендирани от него суми, а именно: - при брутно трудово възнаграждение в размер на 1200,00 лева, дължимите/неизплатени суми са в общ брутен размер от 1516,36 лв. (нетен размер от 635,06 лв.); - при брутно трудово възнаграждение в размер на 1351,00 лева дължимите/неизплатени на ищеца суми са в брутен размер от 3145,30 лв. (нетен размер от 1923,92 лв.).

          С оглед характера на производството и изразеното от ищцовата страна оспорване по отношение на подписа, положен в графа „Получил” на разплащателната касова ведомост за месец октомври 2016 г. (л. 34 от делото). Ищецът твърди, че подписът не е негов. Съдът на основание чл. 193 от ГПК откри производство за оспорване истинността на сочения  документ.   Назначена бе съдебно-графическа експертиза, като вещото лице имаше за задача да установи дали подписът положен срещу графа „получил“ е положен от ищеца С.К.К..  В тази ведомост е отразена изплатената на С.К. сума от 10000,00 лв.(десет хиляди лева).  Вещото лице дава становище, че подписът в графа „Получил” на разплащателна касова ведомост за месец октомври 2016 г. (л. 34 от делото) е положен от С.К.К.. Това се потвърждава и от приложения към личното трудово досие на ищеца Протокол от извънредно заседание на Управителния съвет на ОФК „Локомотив” от 29.09.2016 г., както и от показанията на свидетеля Н. А. Р..

          Съдът намира, че приложената разплащателната касова ведомост за месец октомври 2016 г. следва да се разглежда като частен документ, подписан от ищеца К. и удостоверяващ, че ОФК „Локомотив” е изплатила на последния сума в размер на 10 000,00 лв.

           Истинността на един документ предполага едновременно да е автентичен и верен, като автентичността се свързва с авторството на документа и неговата формална доказателствена сила, а верността е с оглед на това дали удостоверителното изявление отговаря на действителното фактическо положение или не. С формална доказателствена сила се ползват всички документи. Съгласно чл. 180 от ГПК, частният документ удостоверява единствено, че изявлението, явяващо се в полза на издателя, е направено от подписалото го лице. В тази връзка разплащателната касова ведомост за месец октомври 2016 г. е частен свидетелстващ документ. Частният свидетелстващ документ не доказва нито фактите, предмет на направеното изявление, нито датата и мястото на съставяне на документа. В случая съдът следва да преценява верността на изложените в частния свидетелстващ документ факти по свое вътрешно убеждение, с оглед на всички събрани доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от ГПК тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва (в конкретния случай – на ищцовата страна). В заключението си  вещото лице дало становище, че С.К.К.  е положил подпис в графата „Получил“. Други доказателства в посока на опровергаване на автентичността на документа не са ангажирани. По изложените съображения оспорването следва да бъде признато за недоказано, което може да стане и с решението по делото, съгласно чл. 194, ал. 3, изр. 1 от ГПК, което в тази част има характер на определение /в този смисъл изрично решение № 135 от 3.06.2010 г. на ВКС по гр. дело № 820/2009 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК/.

          По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетелите Н.В.Х., И. С. Й. и Н. А. Р. се установява, че действително в договорите на футболистите е имало прекратителна клауза, ако отборът изпадне в „Б” професионална футболна група. В съдебно заседание самият ищец говори за наличието на такава клауза. Освен това събраните гласни доказателства кореспондират с твърдението на К. в исковата молба, че след 30.05.2017 г. не са провеждани тренировки на отбора. Свидетелят И. Й. – спортен директор на „Локомотив” – Г. О. заяви, че: „От 20.06.2017 г. провеждахме тренировки. … След този мач до 20.06.2017 г., когато започна подготовката за следващия сезон, не е провеждан редовен тренировъчен процес на стадиона.” Действително, другият свидетел по делото, Н. Р., твърди, че до 20.06.2017 г. е воден тренировъчен процес с определени футболисти, които са искали да поддържат форма. От думите на спортния директор обаче става ясно, че това не е бил редовен тренировъчен процес и че за последващите тренировки за новият сезон са били уведомени само тези футболисти, които не са имали прекратителна клауза в договорите си.

          Горната фактическа обстановка се доказва от приетите по делото писмени доказателства, от заключенията на двете вещи лица по изготвените от тях съдебно-графическа и съдебно-икономическа експертизи, както и от показанията на свидетелите Н.В.Х., И. С. Й. и Н. А.Р..

При така установеното от фактическа страна съдът приема, че исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ се явяват допустими, тъй като са предявени в законоустановения двумесечен срок, визиран в чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, а заедно с това за ищеца е налице правен интерес от предявяването им.

Разгледан по същество, искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява неоснователен, а обективно съединените с него искове по чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ се явяват частично основателни по отношение на претендирания размер.

Упражняването на спорт като професия представлява сложен фактически състав, който съдържа елементи от Кодекса на труда и Закона за физическото възпитание и спорта. В този смисъл прекратяването на трудовия договор се подчинява на изискванията и условията, уредени в Кодекса на труда. Трудовите спорове са подчинени на съдилищата в България, съгласно Гражданско-процесуалния кодекс.

Предоставянето, прекратяването и отнемането на състезателни права обаче се подчинява на изискванията на Закона за физическото възпитание и спорта, както и на директивите на Европейския съюз за спецификата на спорта. Гореспоменатите действия са предоставени на спортната федерация, получила спортна лицензия, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 11 от ЗФВС. Конкретните разпоредби по осъществяването на съответните правомощия се уреждат в съответния правилник на федерацията, утвърден от министъра на физическото възпитание и спорта. ЗФВС предвижда, че нито един професионален спортист не може да осъществява тренировъчна и състезателна дейност, ако не е картотекиран. Картотекирането е акт, с който се създават състезателни права за определеното физическо лице, като реда и условията за картотекиране се определят от съответните спортни федерации. Картотекирането става чрез клуба, в лицензирана федерация по даден вид спорт – съгласно чл. 35а от ЗФВС. А в чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Правилника на Българския футболен съюз е уредено, че основно изискване за получаване на състе­зателни права на футболиста-професионалист е наличието на сключен и действуващ договор с про­фесионален ФК, след депозирането на който в администриращия орган и Асоциацията на българските футболисти съответният спортист получава състезателни права.

На 15.06.2016 г. между ищеца и ОФК „Локомотив” – Г. О. е подписан Договор за наемане на професионален футболист между клуба и ищеца, като предмет на този договор са състезателните права на ищеца, които според договора се притежават от клуба. Този договор съдържа разпоредби, свързани както с конкретното полагане на труд (трудови права, трудова дисциплина, място на полагане на труд срещу заплащане на възнаграждение), така и други права и задължения на страните, специфични за работата на спортист, чийто състезателни права са собственост на определен клуб. Договорът съдържа трудово-правни и гражданско-правни елементи, понеже статутът на състезателя възниква от сложен фактически състав – договор с клуб, с който състезателят му предоставя състезателните си права и права по картотекиране.

На същата дата е подписано допълнително споразумение към трудов договор № 49 на основание чл. 119 от КТ.

          Трудов договор № 49 е сключен на 20.06.2016 г. със страни: С.К.К., ЕГН ********** (работник/служител) и ОФК „Локомотив” – Г. О., ЕИК …., представлявано от управителя Д.Г.К. (работодател) на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от КТ за срок от 21.06.2016 г. до 31.05.2018 г. включително при пълно работно време от 8 часа и уговорено месечно възнаграждение от 1200,00 лв. В т. 9 от този договор е предвидена клауза, съгласно която: „Ако по време на срока на този договор клубът премине от Първа професионална футболна група в „Б” професионална футболна група, настоящият договор се счита за прекратен към момента на приключване на спортносъстезателен сезон 2016/2017, но не по-рано от 01.06.2017 г.”

Доколкото не е възможно един спортист да упражнява професията си без наличието на договор за професионален спортист настоящият съдебен състав приема, че първият договор и картотекирането на състезателя от федерацията, заедно с втория т. н. трудов договор, оформят отношенията между конкретния клуб и състезателя за полагане на труд за ответния клуб. И в двата договора основното задължение на състезателя е да „играе футбол” – т. е. това е труда, който той полага като професионален спортист.

Що се отнася до подписаното на 15.06.2016 г. в него действително е записано, че то е неразделна част от трудов договор № 49/20.06.2016 г. Същото е сключено на основание чл. 119 от КТ, но пет дена преди сключването на самия трудов договор.

Процедурата по сключване на един трудов договор включва следните стъпки: уговорка между страните относно съдържанието на трудовия договор, подготовка от работодателя на проект на трудов договор, подписване на трудовия договор от страните, вписване на договора в регистрите на работодателя с номер и дата, уведомление до ТД на НАП, връчване на работника/служителя на екземпляр от договора и копие от завереното от ТД на НАП уведомление и накрая явяване на работника/служителя за започване на работа и вписване на началната дата на изпълнение на договора, като екземпляр от същия следва да бъде съхраняван в личното дело на работника/служителя.

Основният принцип, с който са съобразени разпоредбите на трудовото законодателство, е да се създаде стабилност в отношенията между страните по трудовия договор и да не се допускат едностранни промени относно неговите основни елементи – място и характер на работата, срок на действие, размер на възнаграждението, а също и промени в страните по трудовото правоотношение. Тъй като често след сключването на трудовия договор се налага да бъдат променяни някои клаузи Кодексът на труда предвижда специална процедура за изменение на трудовото правоотношение, уредена в чл. 118 и чл. 119 от Кодекса на труда КТ). Тази процедура обаче е предвидена в един последващ момент след сключването на основния трудов договор. Действително в допълнителното споразумение, приложено към исковата молба по делото е вписано, че същото се сключва на основание чл. 119 от КТ и е неразделна част от трудов договор № 49/20.06.2016 г. Същото обаче е подписано от страните преди подписването на самия трудов договор, тоест преди да е налице валидно сключен трудов договор съобразно чл. 61, чл. 62 и чл. 63 от КТ. По тази причина няма как същото да произведе правно действие между страните. Ето защо съдът приема, че окончателни и валидни между тях са клаузите на трудов договор № 49, подписан от работника и работодателя на 20.06.2016 г. Именно върху екземпляра на този договор има отбелязване за започване изпълнението на трудовите функции от страна на работника и именно той е регистриран в НАП. С подписването му ищецът С.К. се е съгласил с клаузите в него и е приел същите за окончателни. Няма данни да е провеждана процедура по изменението му след сключване на същия. Екземпляр от този договор е приложен и в личното трудово досие на К., предоставено по делото. В личното трудово досие обаче липсва екземпляр от допълнителното споразумение.

По искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:

Трудов договор № 49/20.06.2016 г. е сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ под модалитет – да се счита прекратен към момента на приключване на спортносъстезателен сезон 2016/2017 г. (преди изтичане на определения в него срок), ако отборът изпадне в „Б” професионална група. Със сбъдването на това условие се прекратява правното действие на договора и се възстановява правното положение отпреди това. Договорите по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ са срочни като срокът трябва да бъде изрично определен в тях (което в процесния трудов договор е сторено). Основание за прекратяването на такъв договор е изтичането на самия срок, което основание в настоящия случай е налице, доколкото в подписания между страните трудов договор е предвидено допълнително прекратителното основание и това основание се е сбъднало. Изтичането на срока е юридическо събитие и двете страни знаят за него още от момента на сключване на договора. Това юридическо събитие е настъпило с отпадане на ОФК „Локомотив” в „Б” професионална футболна група. Следователно в настоящия случай прекратяването на трудовото правоотношение не зависи от волята на страните. Издаването на заповед № 49/27.06.2017 г. има  само  констативно и декларативно  значение.  Тя отразява  самото  прекратяване,  а  не  го  поражда. В тази връзка съдът не приема възражението на ищцовата страна, че заповедта е издадена едва на 27.06.2016 г., до който момент ищецът се е водил на работа и на основание чл. 69 от КТ договорът е станал безсрочен. Както вече бе отбелязано прекратяването на трудовия договор в случая е резултат от изтичане на срока, посочен в него. Предвидено е този срок да изтече по-рано – към момента на спортносъстезателен сезон 2016/2017 г., но не по-рано от 01.06.2017 г. – ако отборът изпадне в „Б” група. Съдът е изискал справка от Български футболен съюз, съгласно която сезон 2016/2017 г. за Първа лига е започнал на 29.07.2016 г. и е завършил на 04.06.2017 г. Следователно след тази дата срокът на трудовият договор между страните е изтекъл и същият се е считал прекратен. Няма данни след тази дата до издаването на заповедта С.К. да се е явявал реално на работа без възражение от страна на ОФК „Локомотив”, което е необходимо условие за настъпване на предпоставките на чл. 69, ал. 1 от КТ.

За пълнота и във връзка с възражението, че в заповедта има незаконосъобразно смесване на правни институти и несъвпадение между правни и фактически основания за уволнението, съдът намира за необходимо да отбележи следното:

В Заповед № 49/27.06.2017 г. действително като правно основание е вписан чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, а като мотиви за прекратяване на трудовото правоотношение в нея е посочено, че „лицето има клауза за отпадане на отбора в „Б” професионална група съгласно т. 9 от ТД № 49/20.06.2016 г. Същото има протоколи за неявяване на работа от дата 20.06.2017 г., на база на които ОФК „Локомотив” прекратява договора на лицето”.

Трайната съдебна практика на ВКС приема, че при наличие на противоречие между текстовата част на заповедта за уволнение и нейното цифрово изражение от значение за правната квалификация на уволнението е съдържателната (текстовата част) от заповедта. Въз основа на нея съдът ще прецени законността на уволнението. Не е изключено работодателят да направи грешка при правната квалификация и посочи погрешен или дори несъществуващ текст на закона. Това не опорочава заповедта за уволнение, тъй като съдът не е обвързан от сочената от страните правна квалификация, а е длъжен сам служебно да определи вярната правна квалификация на спорното материално право, предмет на делото. От значение е заповедта да е мотивирана, като е възможно посочване на повече от едно основание за уволнение. Работодателят трябва да докаже съществуването им, съответно спазването на допълнителните условия за прекратяване на трудовото правоотношение, ако има такива и уволнението ще е законно, ако е осъществено поне едно от основанията, поради които е извършено. В този смисъл са Решение № 99/05.04.2011 г. по гр. д. № 380/2009 г. на IV-то г. о. на ВКС, Решение № 746/20.01.2011 г. по гр. д. № 119/2010 г. на III-то г. о. на ВКС, Решение № 507 от 8.07.2010 г. по гр. д. № 978/2009 г. на IV г. о. на ВКС, Решение № 751 по гр. д. № 1195/2010 г. на IV-то г. о. на ВКС.

По делото безспорно се доказа, че трудовият договор на ищеца е прекратен с изтичане на срока на същия. Още с подписването му страните са се съгласили с условията, посочени в него. Именно това основание е посочено и като един от мотивите в процесната заповед. Тоест в настоящия случай работникът е бил наясно с причините за уволнението, въпреки неточното цифрово посочване на основанието за това. Нещо повече, самият той и част от футболистите са се позовали именно на това условие, за да напуснат отбора след отпадането му в по-ниска футболна група. Ето защо не може да се приеме, че уволнението е незаконно, само поради обстоятелството, че в заповедта не е посочено точното основание за прекратяване на трудовия договор. А както вече беше отбелязано, тази заповед има само констативно действие – тя отбелязва, но не поражда факта на прекратяване на трудовото правоотношение. Основанието за прекратяване на трудов договор № 49/20.06.2016 г. е изтичане на уговорения срок при сбъдване на условието, посочено в договора, а не волеизявлението на работодателя.

По исковете с правно основание чл. 224, ал. 1 и  чл. 128, т. 2 от КТ:

В чл. 128 КТ е установено по императивен начин основното задължение на работодателя да изплаща на работника/служителя уговореното в трудовия договор възнаграждение като насрещна престация за предоставената и използвана работна сила от страна на служителя в съответствие с уговореното по трудовото правоотношение. Чл. 224, ал. 1 от КТ предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.

Основният спорен въпрос в случая беше дали уговореното възнаграждение в случая е било 1200,00 лв. (посочено в трудов договор № 49/20.06.2016 г.) или 1351,00 лв. (посочено в допълнителното споразумение от 15.06.2016). Настоящата съдебна инстанция прие, че допълнителното споразумение от 15.06.2016 г. не е породило правно между страните, а валидни и окончателни в отношенията им са клаузите на трудов договор № 49/20.06.2016 г. Мотивите за това са изложени подробно по-горе в решението. Уговореното в трудовия договор възнаграждение, което ОФК „Локомотив” – Г. О. е следвало на изплаща на ищеца С.К.К. е в размер на 1200,00 лв.

Полагаемият годишен отпуск на К. съгласно сключения трудов договор е в размер на 20 дни. Ищецът е започнал работа в ОФК „Локомотив” – Г. О. на 21.06.2016 г. С молба от 11.12.2016 г. футболистът е поискал от клуба да му бъде разрешено да ползва 10 дни платен отпуск за 2016 г. Молбата на К. е уважена със заповед № 101/16.12.2016 г., издадена на основание чл. 155, ал. 1 от КТ.

За установяване на фактите дължи ли ответника заплащане на трудово възнаграждение на ищеца за процесния период и в какъв размер, както и какъв е размерът на неизполвания и неплатен годишен отпуск на К. по делото беше допусната и назначена съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице е изчислило, че полагаемият годишен отпуск на С.К. съобразно отработеното време за 2016 г. е в размер на 10 дни, който отпуск е използван от него. За 2017 г. К. има неизползван годишен отпуск в размер на 8 работни дни. Дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ  е в нетен размер на 392,72, съответно в брутен размер – 436,36 лв. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и се подкрепя от останалите писмени доказателства по делото. По тази причина съдът приема, че предявения иск по чл. 224, ал. 1 от КТ е основателен до този размер, а в останалата си част следва да бъде отхвърлен.

По отношение на дължимото, но неизплатено от работодателя трудово възнаграждение на С.К. за 2016 г. вещото лице е констатирало, че за периода от 21.06.2016 г. до 31.12.2016 г. то е в нетен размер на 14826,60 лв. Същото е изплатено изцяло на ищеца, като в него е включена и сумата 10000,00 лв., отпусната на К. с решение на управителния съвет на ОФК „Локомотив” от 29.09.2016 г.

За периода от 01.01.2017 г. до 29.05.2017 г. нетното трудово възнаграждение на ищеца възлиза на 3540,38 лв. Изплатеното нетно трудово възнаграждение на С.К. е в размер на 3298,04 лв. От страна на работодателя не е изплатено възнаграждението за месец май 2017 г., което вещото лице е изчислило на 242,34 лв. В експертизата е отбелязано, че със заповед № 3/23.06.2017 г. от страна на ответното дружество е наредено на С.К.К. от трудовото му възнаграждение за месец май 2017 г. да бъде удържана сумата от 600,00 лв. като дисциплинарно наказание съгласно т. 6 от Вътрешния правилник на ОФК „Локомотив” – Г. О. Неизплатеното възнаграждение на ищеца за месец май е изчислено от експерта след приспадане на тази сума.

Заповед № 3/23.06.2017 г. е издадена във връзка с налагане на дисциплинарно наказание съобразно вътрешния дисциплинарен правилник на клуба. В Кодекса на труда е въведена строго формална процедура за налагане на дисциплинарни наказания от страна на работодателя в случай на виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна на работника. По делото няма данни изобщо да е извършвана такава процедура. Освен това предвидените в кодекса дисциплинарни наказания са забележка, предупреждение за уволнение и уволнение. Не се предвиждат удръжки от трудовото възнаграждение. Такива са предвидени само в няколко случая, включително и когато работникът причини вреда на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения. В този случай обаче работодателят не представи доказателства, че е изпълнена процедурата, регламентирана в чл. 210, ал. 1 - 4 от КТ. Не стана ясно дали изобщо заповед № 3/23.06.2017 г. е връчена на С.К.. Въпросната заповед не е приложена и към личното трудово досие на ищеца.

По изложените причини съдът приема, че сумата от 600,00 лв. е неправомерно удържана от трудовото възнаграждение на ищеца за месец май 2017 г. Дължимото възнаграждение на ищеца за този месец е в нетен размер от 842,34 лв. Същото не е изплатено на ищеца, поради което настоящия съдебен състав следва да уважи предявения иск по чл. 128, т. 2 от КТ в този размер.

Съдът намира претенцията на ищеца за заплащане на дължимо трудово възнаграждение за месец юни за неоснователна. Както вече бе отбелязано в трудовият договор между страните е предвидена изрична клауза за изтичане на срока на договора с отпадане на отбора в „Б” група към момента на приключване на спортносъстезателен сезон 2016/2017 г., но не по-рано от 01.06.2017 г. Последната изиграна футболна среща на ОФК „Локомотив” приключва на 29.05.2017 г. Плейофът е загубен, с което отборът губи правото си на участие в Първа лига за сезон 2017/2018 г. Следователно към месец юни 2017 г. между страните вече не е имало трудово правоотношение, за което на работника да се дължи възнаграждение.

По делото бяха представени от футболния клуб ведомости за заплати за съответните месеци, през които С.К. е полагал труд в ОФК „Локомотив” – Г. О. Сред тях беше представен и разплащателна касова ведомост за месец октомври 2016 г., в която на ищецът е начислена сумата от 10000,00 лв. Според ответното дружество тази сума покрива всички дължими, но неизплатени суми от дължимото трудово възнаграждение на К. за процесния период, включително и обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ. Ищцовата страна оспори този документ по отношение на подписа, положен в графа „Получил”. С оглед изясняване на обстоятелствата по делото съдът откри производство по реда на чл. 193 от ГПК и беше назначена съдебно-графическа експертиза. Използвайки сравнителен материал от подписите на К., положени от него върху документите в личното му трудово досие и исковата молба и пълномощното към него, вещото лице установи, че подписът в графа „Получил” е положен от С.К.К.. Това заключение се подкрепя от приложения по делото Протокол от извънредно събрание на управителния съвет на ОФК „Локомотив” – Г. О. с единствена точка – вземане на решение за начисляване и изплащане на сумата от 10000,00 лв. през октомври 2016 г. Настоящата съдебна инстанция намира за доказано, че ищецът действително е получил въпросната сума.

В решението на управителния съвет на клуба е записано, че сумата от 10000,00 лв. представлява трудови възнаграждения и обезщетения на футболиста за спортно-състезателен сезон 2016/2017 г. Съгласно чл. 270, ал. 2 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. Сумата е начислена във ведомостта за месец октомври 2016 г. и съответно е изплатена на ищеца ведно с полагаемото му се трудово възнаграждение за месеца. Съдът не приема довода, че сумата от 10000,00 лв. важи за всички бъдещи плащания от октомври 2016 г. нататък. Такава уговорка между страните не присъства никъде в документите по делото. Няма как и работодателят да знае какъв ще бъде размера на бъдещите възнаграждения на работника/служителя и дали няма да възникне причина, която да го лиши от възможността да полага труд. А дори и трудовото правоотношение да продължи, както в настоящия случай, към един такъв бъдещ момент размерът на трудовите възнаграждения все още не може да бъде установен. Освен това, видно от приложените ведомости, ОФК „Локомотив” е продължил да начислява и изплаща полагаемото се на ищеца трудово възнаграждение за всеки следващ месец занапред до май 2017 г. След прекратяване на трудовия договор задължението на работодателя по чл. 224, ал. 1 и чл. 128, т. 2 от КТ е останало неизплатено и изискуемо в размера, посочен по-горе, а именно: по чл. 224, ал. 1 от КТ  - в нетен размер на 392,72, съответно в брутен размер на 436,36 лв. и по 128, т. 2 от КТ – в нетен размер на 842,34 лв., съответно в брутен размер от 1080,00 лв. Тази сума следва да бъде присъдена на ищеца по делото С.К.К..

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него в съдебното производство разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете по чл. 128, т. 2 от КТ и по чл. 224, ал.1 от КТ в размер на 108,00 лв.

Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК С.К.К. следва да бъде осъден да заплати на ОФК „Локомотив” – Г. О. сумата от 492,00 лв., представляваща направените в производството от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете по чл. 128, т. 2 от КТ и по чл. 224, ал.1 от КТ.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд – Г. О. държавна такса върху уважения размер на иска по чл. 128, ал. 2 от КТ в размер на 33,69 лв. Тук следва  да се има предвид изискването на чл.1 от ТАРИФА за ДТССГПК, т.е. дължимата ДТ за този иск е в размер на 50,00 лв. (петдесет лева).

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд – Г. О. държавна такса върху уважения размер на иска по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 15,71 лв. Тук отново следва  да се има предвид изискването на чл.1 от ТАРИФА за ДТССГПК, т.е. дължимата ДТ за този иск е в размер на 50,00 лв. (петдесет лева).

Ответникът дължи на ГОРС заплатеното възнаграждение на вещото лице за изготвената от него съдебно-икономическа експертиза съразмерно с уважената част на иска в размер на 28,80 лв. Що се отнася до изготвената по делото съдебно-графическа експертиза, поискана от ищцовата страна, в производството по чл. 193 от ГПК. В хода на това производство ищецът, не успя да докаже своето твърдение. По тази причина ответната страна не дължи разноски за вещо лице.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта му присъденото трудово възнаграждение по чл. 128, т. 2 от КТ и обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ.

 Водим от изложените съображения, съдът

 

^{Р Е Ш И :}

 

На основание  чл. 194, ал. 3, изр. 1 от ГПК  ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО  оспорването от страна на ищеца С.К.К., ЕГН **********,***, истинността на приетия и приложен по делото  документ - разплащателна касова ведомост за месец октомври 2016 г. (л. 34 от делото) по отношение на подписа, положен в графа „Получил”.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.К.К., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно на трудовото правоотношение възникнало между него и ОФК „Локомотив” – Г. О., ЕИК …., със седалище и адрес на управление гр. Г. О., ул. „****” № 26, представляван от Д.Г.К., извършено със Заповед № 49/27.06.2017 г. на управителя Д.Г.К., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА ОФК „Локомотив” – Г. О., ЕИК …., със седалище и адрес на управление гр. Г. О., ул. „****” № 26, представляван от Д.Г.К., да заплати на С.К.К., ЕГН **********,***, СУМАТА от 842,34 лв. (осемстотин четиридесет и два лева и тридесет и четири стотинки), представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за положен труд съгласно чл. 128, т. 2 от КТ за периода от 21.06.2016 г. до 29.05.2017 г. (в брутен размер: 1080,00 лв.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 02.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.

ДОПУСКА, на основание чл. 242,ал. 1 от ГПК, ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на съдебното решение в частта му относно присъденото трудово възнаграждение за положен труд.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, предявен от С.К.К., ЕГН **********,***,  против ОФК „Локомотив” – Г. О., ЕИК …., със седалище и адрес на управление гр. Г. О., ул. „****” № …., представляван от Д.Г.К., в частта му за разликата от уважения общ нетен размер от 842,34 лв.  до пълния предявен общ нетен размер от 5012,00 лв. за неплатено трудово възнаграждение за положен труд за периода от 21.06.2016 г. до 29.05.2017 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА ОФК „Локомотив” – Г. О., ЕИК ….., със седалище и адрес на управление гр. Г. О., ул. „****” № …, представляван от Д.Г.К., да заплати на С.К.К., ЕГН **********,***, СУМАТА от 392,72 лв. (триста деветдесет и два лева и седемдесет и две стотинки), представляваща част от неизплатеното обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ в нетен размер за неизползван платен годишен отпуск за 2017 г. (брутен размер: 436,36 лв.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 02.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на съдебното решение в частта му относно присъденото обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ, предявен от С.К.К., ЕГН **********,***,  против ОФК „Локомотив” – Г. О., ЕИК …., със седалище и адрес на управление гр. Г. О., ул. „****” № …., представляван от Д.Г.К., в частта му за разликата от уважения общ нетен размер от 392,72 лв. (брутен размер: 436,36 лв.) до пълния предявен общ нетен размер от 1700,00 лв. за неизплатеното обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2016 г. и 2017 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА ОФК „Локомотив” – Г. О., ЕИК …., със седалище и адрес на управление гр. Г. О., ул. „****” № …, представляван от Д.Г.К., ДА ЗАПЛАТИ на С.К.К., ЕГН **********,***, сумата от 108,00 лв. (сто и осем лева), представляваща направените от С.К. разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение от 600,00 лв. съразмерно с уважената част от предявените искове.

ОСЪЖДА С.К.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ОФК „Локомотив” – Г. О., ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр. Г. О., ул. „****” № …, представляван от Д.Г.К. сумата от 492,00 лв. (четиристотин деветдесет и два лева), представляваща направените от дружеството разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение от 600,00 лв. съразмерно с отхвърлената част от предявените искове.

ОСЪЖДА ОФК „Локомотив” – Г. О., ЕИК ….., със седалище и адрес на управление гр. Г. О., ул. „****” № …, представляван от Д.Г.К. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Г. О.:

- сумата от 50,00 лв. (петдесет лева), представляваща държавна такса върху уважения размер на предявения  иск по чл. 128, т. 2 от КТ;

- сумата от 50,00 лв. (петдесет лева), представляваща държавна такса върху уважения размер на предявения  иск по чл. 224, ал. 1 от КТ;

- сумата от 28,80 лв. (двадесет и осем лева и осемдесет стотинки), представляващата направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице за изготвена съдебно-икономическа експертиза, съразмерно с уважената част от предявените искове, както и сумата от 5,00 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – В. Т. в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

 

                                       

    

                                    Районен съдия: