РЕШЕНИЕ
№ 1710
гр. София, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. Ц.А
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20221110212318 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-4332-
015502 от 18.08.2022г., издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г., с което на
основание чл. 53 от ЗАНН на Г. Й. Г. с ЕГН:********** са му наложени 1.).
административно наказание парична „глоба“ в размер на 2000.00 лева и 2.).
административно наказание „лишаване от право за управление на МПС“ за
срок от 24 (двадесет и четири) месеца за административно нарушение по
административно-наказателния състав на чл.174, ал.3 от ЗДвП вр. чл.174,
ал.3, пр.1 от ЗДвП.
В депозираната въззивна жалба се инвокират от фактическа и правна
страна мотивирани доводи против атакуваният санкционен акт. Твърди се, че
обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно,
като постановено при съществени процесуални нарушения. Релевират се
съображения за липсата на административно нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично
и чрез процесуалният си представител адвокат Х. Н. релевират с подробни
аргументи искане обжалваното НП да бъде отменено. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена чрез процесуалния си
представител, не изпраща процесуален представител в последното съдебно
заседание, който да оспорва с допълнителни съображения депозираната
1
въззивна жалба. Не се претендират разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово,
местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по
закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Жалбоподателят Г. Й. Г. бил правоспособен водач на МПС от
16.05.1996 г. За дългогодишния си стаж на правоспособен шофьор в порядъка
на 26 години (към 06.08.2022 г.) е бил наказван само с влезли в сила четири
електронни фиша и четири наказателни постановления за административни
нарушения с ниска степен на обществена опасност, като налаганите му
административни наказания били парични глоби в порядъка между 20.00 лева
и 50.00 лева. Нямал заповеди за наложени принудителни административни
мерки по ЗДвП.
Спрямо жалбоподателят Г. нямало наложени административни наказания
за управление на МПС под въздействието на алкохол (в случаите, когато
такова деяние е административно нарушение) и/или на наркотични вещества
или за отказ да се подложи на изследване с дрегер, с други технически
средства и с кръвни проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества.
Жалбоподателят Г. бил неосъждано лице. Спрямо него е имало
наказателно производство за престъпление по чл.324 НК, за което бил
приложен института на чл.78а НК. Срещу жалбоподателя Г. били налични и
ДП по чл.183 НК и през 2021 г. – ДП за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр.
чл.130, ал.2 от НК, по което е бил привлечен като обвиняем.
Свидетелят Г. И. А. бил неосъждано лице. Спрямо него през 1989 г. –
1991 г. имало образувани ДП по чл.252 НК, по които е бил задържан.
Жалбоподателят Г. Й. Г. и свидетеля Г. И. А. се срещнали за първи път
през 2019 г. Познавали се от около три години (към дата 05.08.2022 г. срещу
06.08.2022 г.). Отношенията помежду им отначало се развивали
изключително положително. Били са хармонични, без да имат спорове или
конфликти. Жалбоподателят Г. отказал предложение на свидетеля А. двамата
да търсят злато (свързано с престъпната група на „Наглите“) като иманяри. В
последствие, отношенията им рязко и изключително интензивно се влошили.
Жалбоподателят Г. подал жалби срещу свидетеля А. за закана за убийство
към него (като пострадало лице), отправена му с нож и след преследване.
2
Имали са спор за кучетата на свидетеля А., които влезли в дворното място на
жалбоподателя Г. и са нападнали кокошките на последния. Имало е и
събитие, според което кучетата на жалбоподателя Г., са били отровени от
свидетеля А.. Между жалбоподателя Г. и свидетеля А. отношенията се
изострили във висока степен, като свидетелят А., когато се виждал с
жалбоподателя Г. обиждал последния и го заплашвал. От друга страна,
свидетелите Г. И. А. и А. Д. А. пускали жалби срещу жалбоподателя Г. до
БАБХ; жалби, че не отглеждал животните си в добри условия; жалби за
незаконност на фермата на Г. и други.
Жалбоподателят Г. Й. Г. бил собственик на лек автомобил марка
„Мицубиши Паджеро Спорт“ с рег. № СА 8128 АВ, който правоуправлявал.
Същият живеел на семейни начала със свидетеля В. О. А.. Двамата имали две
малки деца. Свидетелят В. О. А. била правоспособен водач на МПС. Имала
валидно издадено СУМПС № ********* със срок на действие от 24.08.2020 г.
до 24.08.2030г. Свидетелят А. управлявала автомобила на мъжа си Г., когато
се налагало. Спрямо същата не били налагани административни наказания и
принудителни административни мерки по ЗДвП. Свидетелят Г. И. А.
(същият е правоспособен водач) е управлявал (към 05 срещу 06.08.2022 г.) лек
автомобил черен „Мерцедес“ с рег. № СВ 0942 РХ. Свидетелят А. в
ежедневието си общувал многократно и постоянно със свидетеля А. Д. А..
Често двамата били заедно. Свидетелят А. подпомагала свидетеля А. по
правни въпроси, тъй като била юрист по образование. Пътували са заедно.
Свидетелят А. е придружавала при удобна за нея възможност свидетеля А. в
управлявания от него лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № СВ 0942 РХ.
Свидетелят Г. Й. П. , която работела в имота на жалбоподателя Г. и се
грижела за животните му (извеждала ги на паша, почиствала им, хранела ги и
др.), не се водела на отчет в отделение по психиатрия при МБАЛ АД
гр.Монтана и не е била лекувана в отделението. Свидетелят П. била напълно
съзнателен и психично здрав човек (включително и към 05 срещу 06.08.2022
г.).
На 05.08.2022 г., около 23:00 – 23:30 часа свидетелят В. О. А. застанала
на шофьорското място на лек автомобил марка „Мицубиши Паджеро Спорт“
с рег. № СА 8128 АВ. До нея на предното пасажерско място седнал
жалбоподателят Г. Й. Г.. На задната седалка на автомобила се намирали
свидетелят Г. Й. П. и двете малки деца (съответно на 5 и 6 години) на
свидетеля А. и жалбоподателя Г.. Посоченият автомобил следвало да бъде
управляван от свидетеля В. О. А., тъй като жалбоподателят Г. употребил
алкохол (преди 23:00 часа на 05.08.2022г.).
Свидетелят свидетелят В. О. А. привела лекия автомобил марка
„Мицубиши Паджеро Спорт“ с рег. № СА 8128 АВ в движение. Тръгнала с
автомобила, заедно с лицата в него (посочени в предходния абзац), от тяхната
ферма. Управлявала автомобила в района на улица „Стефан Стамболов“, село
Бистрица по неподдържан второстепенен път на място преди Мината. По
същото време и на същото място, към автомобила, управляван от свидетеля
А. - марка „Мицубиши Паджеро Спорт“ с рег. № СА 8128 АВ приближавал
друг такъв, който се оказал да е автомобила на свидетеля Г. И. А. -
3
„Мерцедес“ с рег. № СВ 0942 РХ. Последният се движел срещу автомобила
на свидетеля А.. Двата автомобила спрели един срещу друг, тъй като не
можели да се разминат. В автомобила на свидетеля А. на предното
пасажерско място се намирала свидетелят А. Д. А.. Свидетелите А. и А.
познали, че намиращия срещу тях автомобил е бил на жалбоподателя Г.. Те
слезли от автомобила с марка „Мерцедес“ с рег. № СВ 0942 РХ. Насочили се
към автомобила на свидетеля А.. Последната видяла това и тя решила да слезе
от управляваното от нея МПС марка „Мицубиши Паджеро Спорт“ с рег. №
СА 8128 АВ. Насочила се към тях, за да разговарят за отровените кучета на
жалбоподателя Г.. Започнала словесна комуникация между свидетеля А. и
свидетелите А. и А.. Свидетелят А. обиждала свидетеля А., че е луда и
ненормална. През това време свидетелят Г. И. А. се насочил към седящия на
пасажерската седалка на автомобила с марка „Мицубиши Паджеро Спорт“ с
рег. № СА 8128 АВ жалбоподател Г. Й. Г. и през отворения прозорец на
автомобила го ударил с юмрук в главата. След това, свидетелят А. извел
пострадалият Г. (който бил замаян от удара) от пасажерското място на
автомобила (отворил вратата на МПС и го дръпнал) и със сила ударил Г. с
юмрук в областта на лявото му слепоочие. Пострадалият Г. паднал на земята
по гръб. Бил в безсъзнание. Свидетелят А. продължил да удря жалбоподателя
Г. с юмруци в областта на главата и лицето му. Свидетелят В. О. А. застанала
до тях и с ръката си искала да препречи продължаването на побоя над Г..
Казвала на свидетеля А. да спре да удря мъжа й. Свидетелят А. тръгнал към
свидетеля А., за да замахне към нея и да я удари. Не я е удрял. Спрял се.
Свидетелят А. препречила на свидетеля А. да гледа и да се насочва към
двамата мъже, като я блъснала с отворената врата на автомобила с марка
„Мицубиши Паджеро Спорт“ с рег. № СА 8128 АВ. Децата на свидетеля А.
започнали да крещят и да плачат. Свидетелят А. продължавал да удря и да
налага пострадалият Г. по главата му с юмруци. Последният не се движел.
Бил в безсъзнание. Жалбоподателят Г. бил удрян с крака и ритници от
свидетеля А.. След като помръднал, пострадалият Г. бил отново ударен от
свидетеля А.. Свидетелят А. се смеела и се усмихвала на двете деца, като
разбрала също така, че с тях е пастирката (свидетелят Г. Й. П.).
Жалбоподателят Г. се изправил бавно. Свидетелят А. му казала да се качва в
колата им, което направил. Седнал на пасажерското място (предна дясна
седалка) на лекия автомобил. Свидетелят А. седнала на шофьорското място на
автомобила с марка „Мицубиши Паджеро Спорт“ с рег. № СА 8128 АВ.
Потеглила с него. Свидетелите Г. И. А. и А. Д. А. решили да го последват, за
да го пресрещнат, след което да го спрат, като направят „граждански арест“
на жалбоподателя Г.. Автомобилите на свидетеля В. О. А. и свидетеля Г. И. А.
се засекли. Автомобилът на свидетеля Г. И. А. преследвал автомобила на
свидетеля В. О. А., който тя управлявала. Било осъществено засичане на
автомобила на свидетеля В. О. А. от страна на автомобила на свидетеля Г. И.
А.. Свидетелят А. Д. А. слязла от автомобила на свидетеля А.. Същата (А.)
решила да направи видеоклип с телефона си. Включила камерата му и
започнала да записва (с картина и звук). През това време, свидетелят В. О. А.
отново потеглила с управлявания от нея лек автомобил марка „Мицубиши
4
Паджеро Спорт“ с рег. № СА 8128 АВ. Свидетелят Г. И. А., който бил сам в
лекия си автомобил, последвал автомобила на свидетеля А. в изпълнение на
целта си да направи „граждански арест“ на жалбоподателя Г.. През това
време, вървейки пеш, а на моменти и с бягане, на разстояние около 200-300
метра, свидетелят А. Д. А. държала включена камерата на телефона си. Тя
записвала. Свидетелят А. вървяла към двата автомобила, държейки
записващия си телефон, като във фокуса на камерата на устройството й
светлините на движещият се (като втори автомобил), след първия, а именно
на „Мерцедес“ с рег. № СВ 0942 РХ се загубили. Докато свидетелят А. се
насочвала към двата автомобила, през това време, свидетелят Г. И. А. успял
да направи „граждански арест“ на жалбоподателя Г., който се намирал извън
автомобила. Свидетелят А. налагал с юмруците на ръцете си пострадалия Г..
Удрял го по главата му, като след няколко удара, жалбоподателят Г. паднал
на земята, губейки ориентация. През това време, свидетелят А. продължил да
го удря по главата, лицето и тялото му. Същевременно, свидетелят А. Д. А.
стигнала до двата автомобила - марка „Мицубиши Паджеро Спорт“ с рег. №
СА 8128 АВ и „Мерцедес“ с рег. № СВ 0942 РХ (спрели един зад друг, като
стоповете им и предните им светлини на фаровете им били включени).
Свидетелят А. насочвала фокуса на камерата на телефона си, която записвала,
към задните стопове (от лявата страна) (в ъгъла на стоповете) на лекия
автомобил марка „Мицубиши Паджеро Спорт“ с рег. № СА 8128 АВ. На
моменти, свидетелят А. насочвала обектива на камерата на телефона си към
предната лява странична част на лекия автомобил и заснела жалбоподателя Г.
И. А. да стои в изправено положение (който ръкомахал и говорел) пред
отворената лява предна врата на лекия автомобил марка „Мицубиши Паджеро
Спорт“ с рег. № СА 8128 АВ. В обектива на камерата на телефонното
устройство на свидетеля А. не се виждал (когато камерата записвала
свидетеля А. до шофьорското място) жалбоподателят Г. (последният не
попадал във фокуса й). Свидетелят А. не е приближила шофьорското място на
автомобила марка „Мицубиши Паджеро Спорт“ с рег. № СА 8128 АВ, за да
запише на видеозаписа си дали е имало седнало лице на това място или най-
малкото, за да документира с видеозаписа си факта дали жалбоподателя Г. е
стоял на шофьорското място на автомобила си, респективно управлявал ли го
е (факти, които не се съдържат въобще във видеозаписа на свидетеля А.).
Свидетелят В. О. А. се страхувала да слезе пред свидетеля Г. И. А. откъм
страната на шофьорското място на управлявания от нея автомобил, за да не я
нападне и удари, както направил с мъжа й Г.. Същата излязла през другата
предна дясна врата на автомобила. Извела децата си от задната седалка на
МПС, които плачели и се страхували. Същата с децата си и свидетеля Г. Й. П.
преминали покрай дясната странична част на лекия автомобил „Мицубиши
Паджеро Спорт“ с рег. № СА 8128 АВ. Искали да напуснат
местопроизшествието, тъй като се страхували от свидетеля Г. И. А. (който
бил агресивен и физически по-силен), а от друга страна малките деца били
уплашени и плачели. През това време, свидетелят А. комуникирал с
жалбоподателя Г., като го обиждал, че е мишка и че ще го разбие. Заплашил
го, че ще го арестува. Обиждал го, че е боклук. Свидетелят А. казвал на
5
свидетеля А. да продължава да снима. Свидетелят В. О. А. взела единия
екземпляр на ключовете на автомобила при себе си. Другият екземпляр на
ключовете останал в жабката. Същата казала на свидетеля А. и свидетеля А.,
че плашели децата й. Свидетелят А. отправил към нея обиди с думите
„Млъквай бе ей изрод грозен“. Камерата от телефона на свидетеля А.
записала преминаващите покрай дясната страна на инкриминирания
автомобил свидетели А. и П. с малките деца (снимайки възрастните лица от
гърдите надолу, но не и в лице). След това свидетелят А. заснела през това
време, намиращият се извън автомобила жалбоподател Г. Й. Г., който
комуникирал със свидетеля Г. И. А.. Между двете лица (Г. и А.) последвала
вербална комуникация, след което между свидетелят А. последвало
физическо съприкосновение с жалбоподателя Г., който паднал на земята.
След това жалбоподателят Г. се изправил. На местопроизшествието били,
жалбоподателят Г., свидетелите А. и А.. Свидетелят А. преустановила
снимането с камерата на телефона си. През това време, до появата на
служители на МВР на местопроизшествието (доколкото и свидетеля В. О. А.,
и свидетеля А. Д. А., включително и свидетеля Стефан Г.ев И. подавали
сигнали на телефон 112 в часовия диапазон от 23:52 часа на 05.08.2022 г. до
01:26 часа на 06.08.2022 г.), свидетелят Г. И. А. продължил да удря с юмруци
пострадалия Г.. Свидетелят Стефан И. А., който бил уведомен от свидетеля В.
О. А., съобщил на оператора на телефон 112, че неговия приятел се нуждаел
от помощ, който изпаднал в безсъзнание, бит е и бил държан против волята си
от мъж и жена, последната представяща се, че е прокурор и адвокат.
Свидетелят А. Д. А. заставяла оператора на телефон 112 (съдът възприе като
разпореждане при изслушването на записа) местопроизшествието, което
индивидуализирала, да се посети от служители на съответното районно
управление на СДВР и от кметския наместник. Свидетелят В. О. А. съобщила
на оператора на телефон 112, че мъжът й Г. е бил държан и бит против волята
му, страхувал се за него, плачела и се притеснявала, като молела за помощ –
за изпращането на полицейски патрул и линейка. Свидетелят А., съобщила на
оператора на телефон 112, че ключовете за автомобила й се намирали при
нея, като мъжът й Г. бил заплашван, че щели да го обвинят, че той е
управлявал автомобила пиян, а това не отговаряло на истината.
Свидетелят Р. В. Д. и свидетеля Й. Д. А. – служители на 08 РУ-СДВР
като автопатрул, отзовали се на сигналите до телефон 112, срещнали
свидетеля В. О. А., с нейните деца и свидетеля Г. Й. П., които се прибирали
пеш към дома си в посока към село Бистрица. Свидетелят Д. разбрал от
свидетеля В. О. А., че мъжа й – жалбоподателят Г. се намирал държан против
волята му и че е бил пребит в района на улица „Ст. Ст.“, село Бистрица, на
около 100 метра преди Мината. Свидетелите Д. и А. се насочили към
местопроизшествието. Свидетелят Р. В. Д. и свидетеля Й. Д. А. –
служители на 08 РУ-СДВР като автопатрул, както и свидетелите Н. Д. Ц.
и Г. Х. Т. , като служители на СДВР-ОПП на длъжност автоконтрольори по
ЗДвП, (последните двама, пристигнали на мястото на събитието малко по-
късно) посетили инкриминираното местопроизшествие в района на улица
„Стефан Стамболов“, село Бистрица, на около 100 метра преди Мината. На
6
място свидетелите от МВР не установили жалбоподателят Г. да е управлявал
лекия си автомобил марка „Мицубиши Паджеро Спорт“ с рег. № СА 8128 АВ.
Този автомобил се намирал в спряло положение, а зад него бил спрелия
автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № СВ 0942 РХ на свидетеля Г. И. А..
Свидетелите Г. И. А. и А. Д. А. твърдели пред свидетелите Ц. и
Тафраджийки и служителите на автопатрула от 08 РУ-СДВР - свидетелите Р.
В. Д. и Й. Д. А., че те (А. и А.) били забелязали, при разминаването им в
движение, жалбоподателят Г. да е управлявал под въздействието на алкохол
лекия си автомобил марка „Мицубиши Паджеро Спорт“ с рег. № СА 8128 АВ
в района на улица „Стефан Стамболов“, село Бистрица, на около 100 метра
преди Мината. Свидетелите А. и А. твърдели също пред служителите на МВР,
че те са били спрели автомобила на жалбоподателя Г., който преследвали,
като между автомобилите им е имало засичания, за да му направят
„граждански арест“. На място пристигнал свидетелят М. П. Д. (служител на
ДАНС), който искал да помогне на жалбоподателя Г. и най-малкото да вземе
ключовете за дома му, които да предостави на свидетеля А. (по нейна молба
отишъл към местопроизшествието). Свидетелят Д. се легитимирал пред
служителите на 08 РУ-СДВР, но свидетелите А. и най-вече свидетелят А. се
нахвърлили словесно срещу него с твърдения, че оказвал натиск върху
полицаите при изпълнение на задълженията им. Свидетелят Динов възприел
личното отношение на свидетелите А. и А. към жалбоподателя Г. и решил да
си тръгне, още повече, че последните го заплашили, че ще подадат жалба
срещу свидетелят Динов за оказван натиск. Впоследствие на
местопроизшествието се появила жената на жалбоподателя Гоьрев –
свидетеля В. О. А., която искала да вземе ключовете за дома си, останали в
автомобила на мъжа й (и които забравила и доколкото свидетелят Динов не
успял да ги вземе). Пред служителите на МВР, от които само свидетелят Д.
запомнил възприятията й, свидетелят В. О. А. казала, че тя е била управлявала
лекия автомобил „Мицубиши Паджеро Спорт“ с рег. № СА 8128 АВ.
Свидетелят А. забелязала, че мъжът й Г. бил мокър в областта на главата,
гърдите и рамената, като преди да напусне мястото на събитието - той не бил
мокър. Същата съобщила на служителите на 08 РУ-СДВР, че жалбоподателя
Г. бил пребит, при което свидетелите А. и А. й се смеели и се подигравали.
Свидетелят Й. Д. А. изгонила от мястото на събитието свидетеля А., въпреки
че последната искала да обясни, че тя е шофирала автомобила. На
свидетелите А. и А., както и на жалбоподателя Г. (като всяко лице се
легитимирало с документ за самоличност) били съставени от свидетеля Д.
писмени предупреждения чрез протоколи по чл.65 от ЗМВР да спазват
законите в страната и да не се саморазправят помежду си, а споровете
помежду си – да разрешават съгласно законоустановеният ред.
Жалбоподателят Г. отказал да бъде изпробван с техническо средство алкотест
дрегер № 7510 с инвентарен № 0135, тъй като не е бил управлявал лекия си
автомобил марка „Мицубиши Паджеро Спорт“ с рег. № СА 8128 АВ.
Свидетелят Т. не възприел жалбоподателят Г. да е бил употребил алкохол
(например завалено говорене, залитане, мирис на алкохол и други), тъй като
било тъмно. Свидетелят Р. В. Д. и Й. Д. А., докато били на
7
местопроизшествието и докато изчаквали появата на техните кО.и от СДВР-
ОПП (в лицето на свидетелите Ц. и Т., изпратени на място за проверка, а
появата на служителите на СДВР-ОПП не е едновременна на появата на
служителите на 08 РУ-СДВР) възприели, че жалбоподателя Г. е бил
употребил алкохол, но и че е бил неадекватен. Свидетелят Д. забелязал,
обаче, че по лицето, главата и краката на Г. е имало видими охлузвания от
кръв и наранявания. Свидетелите Ц. и Т. разбрали на място, че между
жалбоподателя Г. и свидетеля А. е възникнал физически конфликт, като
свидетелят Т. не видял следи от наранявания по лицето и тялото на
пострадалия Г., тъй като било тъмно. Свидетелите Ц. и Т. не възприели
жалбоподателят Г. да държи ключ за автомобила си, нито свидетелят Т. е
търсел такъв на местопроизшествието с обиск на жалбоподателя Г. или след
оглед на лекия му автомобил. Свидетелят Д., обаче, установил, че ключове с
емблема „Паджеро“ имало в жабката на лекия автомобил „Мицубиши
Паджеро Спорт“ с рег. № СА 8128 АВ. Свидетелят Д. ги взел при себе си,
като не ги изпробвал дали са били предназначени за автомобила и могъл ли е
да бъде включен (запален) в работен режим с тях. Казал на жалбоподателя Г.
да влезе в автомобила си, тъй като било хладно и доколкото било необходимо
време за съставянето на АУАН, талон за медицинско изследване и протоколи
по ЗМВР. На последния бил издаден от свидетеля Т. талон за медицинско
изследване № 107701 за Окръжна болница – УМБАЛ „Света А.“.
Жалбоподателят Г. отказал да подпише този талон, като за свидетел на отказа
му се подписал в талона свидетелят Р. В. Д.. Жалбоподателят Г. не е
предоставил кръв и не е изпълнил административното предписание от талона
за медицинското изследване с аргумента, че не е бил шофирал
инкриминирания автомобил. На жалбоподателя Г. бил съставен от свидетеля
Н. Д. Ц. АУАН сериа GA с бл. № 699402 от 06.08.2022 г. В процесния АУАН
били отразени като свидетели (според твърдяното от тях, че са очевидци на
административното нарушение) Г. И. А. и А. Д. А.. В съставения АУАН в
графите „за нарушител“ било отразено, че жалбоподателя Г. отказвал да го
подпише и да получи препис от акта. За отказите на жалбоподателя Г. се
подписал като свидетел на същите Р. В. Д.. След събитията в нощта на
05.08.2022 г. срещу 06.08.2022 г. свидетелят Г. И. А. се срещнал със свидетеля
Г. Й. П.. Записал я с телефон. В разговора с Г. Й. П. свидетелят А. й
предложил възнаграждение в размер на 1200.00 лева (офертата е отправена
два пъти), ако дойде да работи при него и отглежда кучетата му. В
комуникацията си с нея, свидетелят А. я питал въпроси, на които давал сам
отговори, чакайки потвърждение от П.. Така например на въпрос дали „оная е
карала колата, така ли казаха да казваш?“ се получил от свидетеля П.
отговор с възклицание „ааа“ (не било ясно дали това възклицание „ааа“ е
потвърждение или е въпрос). Свидетелят П. се страхувала от свидетеля А. и
му казала „Да не ме биеш“. Свидетелят П. казала като отговор на поставения
й от свидетеля А. въпрос, че е била излъгала по случая в полицията, без да
навлиза в конкретика за какви обстоятелства. На 30.08.2022 г. свидетелят Г.
И. А. подписал два предупредителни протокола по чл.65 от ЗМВР, че не
следва да влиза в пререкания с пострадалия Г. и свидетелите В. О. А. и Г. Й.
8
П., като не следва да им оказва физически и психически тормоз, а споровете
си с тях да разрешава по законоустановения ред в страната. Свидетелят А.
записал в писменото предупреждение, че не е имал такива намерения спрямо
лицата Г. и А..
На 08.08.2022 г. в 16:30 часа жалбоподателят Г. бил освидетелстван от д-
р М. Г. в Медицински университет гр.София. Било издадено съдебно
медицинско удостоверение № 333.08/2022 г. Спрямо жалбоподателят Г.
били установени при неговия преглед следните травматични увреждания
(наброяващи най-малко 15 (петнадесет) телесни увреди. Същият имал 1.).
изразена анталгична походка. Било установено 2.). в лявата предушна и
слепоочно предушна област на площ 8/6 см обхванато в оток кръвонасядане с
кафеникав оттенък. 3.). В горната част на дясната слепоочна област на главата
на жалбоподателя Г. било установено окрълген оток с диаметър 5 см. 4.). В
дясната тилна област бил наличен подобен оток. 5.). Външната (слепоочна)
час от склерата на дясното око на освидетелствания е била цялостно
обхваната от ярко червен кръвоизлив под конюнктивата. 6.). Около
външаната половина на дясната вежда и външната половина горния десен
клепач е било налично оток и мораво кафеникаво кръвонасяане на площ от
4/4 см. 7.). Задно на външното дясно рамо на освидетелствания на площ от 6/5
см било налично пъстровато моваво кафеникаво кръвонасядане. 8.). На
дясната ръка били налични оток и мораво кафеникаво кръвонасядане, по хода
на първи и втори лъч, заедно с основната фаланга на втори пръст; 9.).
Дорзално на трети и четвърти пръсти на дясната ръка върху проксималните
междуфалангеални стави била налична по една рана с неправилна форма и
размери, съответно 4/3 мм и 10/8 мм, с неравни и охлузени ръбове, покрита с
надигната коричка. 10.). В областта на десния лакът на освидетелствания на
площ около 15/15 см били налични сливащи се мораво кафеникави
кръвонасядания и оток, служещи за фон на множество петнисти овални и с
неправилни форми охлузвания, покрити с корички. 11.). Кръвонасядането и
отокът обхващали и целия лакатен ръб и частично дорзалната и воларна
повърхност на дясната предмишница. 12.). Спрямо освидетелствания било
установено в средата на лакътния ръб на лявата предмишница дълбоко
охлузване с неправилно продълговата форма, преминаващо в рана с общ
размер от 0.3/5 см, надлъжно разположено, покрито с надигната коричка на
фона на оток и мораво кафеникаво кръвонасядане. 13.). На лявата длан на
изследваното лице, между тенера и хипотенера са били налични групирани
дребни рани, с неправилни форми с неравни и охлузени ръбове, покрити с
надигнати корички; 14.). По предната и външна повърхност на дясното
коляно и в горната част на подбедрицата, на площ от 17/15 см са били
групирани спрямо освидетелствания и сливащи се овални петнисти и с
неправилни форми охлузвания, покрити с надигнати корички, на фона на
мораво кафеникаво кръвонасядане и оток. 15.). Подобни находки били
установени и в областта на лявото коляно на изследваното лице, като всички
описани телесни увреди от д-р Гошев са били придружавани със силна
палпаторна болка.
Според медицинското лице д-р Г. установените и описаните в издаденото
9
съдебно медицинско удостоверение увреди спрямо жалбоподателя Г.
представлявали множество контузии и охлузвания в окосмената част на
главата му, по лицето му – двустранно, по лявата ушна мида, по дясното му
рамо, по десния лакът, по дясната мишница, по дясната ръка и коленете,
контузия по дясната очна ябълка, охлузвания и разкъсно-контузна рана по
лявата предмишница, разкъсно-контузни рани на лявата длан и на трети и
четвърти пръсти на дясната ръка, с данни за сътресение на мозъка.
Медицинското лице д-р Г. приело заключението, че телесните
увреждания на пострадалия Г. са били получени в резултат от действието на
твърди тъпи предмети, с разнообразни контактуващи повърхност, каквито
характеристики могат да имат, както ръцете, краката и други части на тялото,
така и други предмети. Травмите на дясната предмишница имали локализация
като защитни. Уврежданията на пострадалия Г. са могли да бъдат получени
при нанесен побой, по време и начин, както съобщил при анамнезата си от
събитие на 05.08.2022г., около 23.00 часа, при което друг мъж го ударил два
пъти в главата, след което загубил спомени и ориентация, паднал на земята,
продължавало се е да бъде удрян от този мъж до появата на полицаи на
местопроизшествието, след който момент побоят бил преустановен.
Пострадалият Г. имал силно замайване, гадене, главоболие и световъртеж
(продължили повече от месец от датата на инкриминираното събитие). Нямал
апетит. Имал силни интензивни болки в местата на нараняванията си с
намаляващ интензитет при изминаване на повече време.
Жалбоподателят Г. подал писмена жалба в СРП за нанесените му от
свидетеля А. телесни увреди. Била образувана пр.пр. № 34584/2022г. по описа
на СРП. Водело се разследване чрез ДП за престъпление по чл.131, ал.1, т.12
вр. чл.130, ал.1 от НК. В ДП свидетелите Г. И. А. и А. Д. А. отрекли на
пострадалия Г. да е бил нанесен побой в нощта на 06.08.2022 г. от страна на
А..
Въз основа на АУАН сериа GA с бл. № 699402 от 06.08.2022 г., който
жалбоподателят Г. отказал да подпише, е съставено и обжалваното
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-4332-015502 от
18.08.2022г., издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г., с което на основание
чл. 53 от ЗАНН на Г. Й. Г. с ЕГН:********** са му наложени 1.).
административно наказание парична „глоба“ в размер на 2000.00 лева и 2.).
административно наказание „лишаване от право за управление на МПС“ за
срок от 24 (двадесет и четири) месеца за административно нарушение по
административно-наказателния състав на чл.174, ал.3 от ЗДвП вр. чл.174,
ал.3, пр.1 от ЗДвП
В рамките на дължимия доказателствен анализ на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства, решаващата инстанция приема, че
неправилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност
на жалбоподателя Г. Й. Г. за административно нарушение по чл.174, ал.3 от
ЗДвП. Това е така, защото показанията на свидетелите Г. И. А. и А. Д. А. ,
посочени в съставения АУАН като очевидци на твърдяното от тях
10
административно нарушение, са изключително заинтересовани, предубедени,
неистинни и нелогични. Показанията на свидетелите А. и А. са
противоречиви. Същите не са безпристрастни и независими свидетели, както
се приемат самите те в показанията си и в депозираните молби на свидетеля
А. по настоящото дело, в които са видими (в молбите й, дори и в показанията
й) усилията й да представи казуса по начин, че да се приеме от съда, че
жалбоподателя Г. е виновен и следва да понесе наказанието си за деянието си,
дори по правната си природа то да е административно такова по ЗАНН. Нещо
повече, свидетелят А. заявява в молбите си по делото как съдът следва да
анализира и тълкува фактите и доказателствата, въпреки, че същата не е
страна в производството или процесуален представител. Показанията на
свидетелите А. и А. са преднамерени, превратни и недостоверни. Същите
имат лично отношение на неприязан, злоба, отмъщение, лоши чувства и
ненавист към пострадалия Г., включително и към свидетеля В. О. А.. В
показанията си свидетелите А. и А. премълчават, че на пострадалия Г. са били
причинени от свидетеля А. в рамките на извършения „граждански арест“ (а
според съда такъв арест е без основание) най-малко 15 (петнадесет) леки
телесни увреждания, които сами по себе си представляват най-малко 15 леки
телесни повреди като престъпления от частен характер по състава на чл.130,
ал.1 от НК. Свидетелят А. изключително брутално, грубо, безцеремонно,
нагло, агресивно и арогантно във висока степен физически е пребивал,
издевателствал и малтретирал пострадалия Г.. Обиждал го. Обиждал е и
свидетеля А., че е „грозен изрод“. Дори при даването на показания пред
съдебния състав са видими опитите на свидетеля А. да унижава с
изложенията си пред състава пострадалия Г. – осмива го, подиграва му се,
дори го обижда, като го имитира например как говорел и че бучал при
говорене. Свидетелят Михаил Петров Динов, който е независим и
безпристрастен свидетел, е възприел личното отношение на свидетелите А. и
А. към жалбоподателя Г.. Свидетелят Динов само е искал да помогне в
конкретната ситуация на местопроизшествието, без да оказва натиск към
когото и да е било, както субективно са приемали свидетелите А. и А..
Свидетелят Динов възприел и физическите наранявания и наличието на кръв
по лицето и главата на пострадалия Г., докато бил на местопроизшествието.
Показанията на свидетеля Динов се подкрепят от СМУ на д-р М. Г. по делото.
Показанията на свидетеля Динов за нараняванията по пострадалия Г. се
подкрепят от показанията на свидетеля В. О. А., независимо, че същата
живеела и живее на семейни начала с жалбподателя Г.. Съпружеската връзка
между нея и жалбоподателя Г. не повлиява върху достоверността на
показанията й. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля В. О. А.
като логични, пълни, точни, подробни, последователни, единни, хармонични,
обективни, безпристрастни, независими, достоверни, добросъвестни,
всеобхватни, детайлни, конкретни, ясни, кореспондиращи си помежду си и
останалия кредитиран от съда доказателствен материал. Показанията на
свидетеля В. О. А. притежават качествени характеристики на достоверен
източник на факти и доказателства във висока степен. Тя е очевидец на
събитията в тяхната значителна част. Съдът приема, че свидетеля В. О. А. е
11
управлявала инкриминирания лек автомобил с марка „Мицубиши Паджеро
Спорт“ с рег. № СА 8128 АВ. Съдът подчертава, че свидетелите от МВР – Д.,
А., Ц. и Т. като служители на СДВР-ОПП и 08 РУ-СДВР не са възприели
жалбоподателят Г. да е управлявал автомобила, към момента, когато се
отзовали на местопроизшествието. Жалбоподателят Г. бил извън автомобила.
Нямал ключ в себе си, нито носел такъв. Ключове за автомобила е имало в
жабката му, без да е доказано от наказващия орган дали да са били
предназначени за автомобила му. Ключове за автомобила имала и свидетеля
А., която посочила това обстоятелство на оператора на телефон 112. Тя
съобщила по време на сигнала й до националния телефон 112 и за заплахите
на свидетелите А. и А. към нея и Г., че те щели да уличат мъжа й в извършено
административно нарушение. Аудиозаписите от телефон 112 са
изключителен достоверен пряк източник на доказателствени факти, тъй като
обективират запомнени възприятия на лицата-сигналисти за непосредствено
случило се събитие или събития – такива факти не се установяват и не се
сочат в телефонните позвънявания на свидетеля А. до телефон 112.
Свидетелите Д. и А. не са извършили пълна проверка по случая, и предвид
изгонването на свидетеля А. от свидетеля А. от местопроизшествието, не са
събрали предварителни сведения кой е управлявал инкриминирания
автомобил, собственост на жалбоподателя Г. – самият той или свидетелят В.
О. А.. Същите едностранно са се позовали само на показанията на
свидетелите А. и А., само защото на място сварили пострадалият Г., който
видимо е бил употребил алкохол. Неправилно свидетелите Ц. и Т. са
съставили АУАН за административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП
срещу жалбоподателя Г., доколкото проверката на свидетелите Д. и А. не е
била всеобхватна по случа. Изясняването по обективен начин на една
административно-наказателна теза е недопустимо да се основава на различни
гледни точки, след като нито служителите на 08 РУ-СДВР, нито тези на
СДВР-ОПП, са били очевидци на нарушението и доколкото лично и
непосредствено не са спрели за проверка жалбоподателя Г. като водач на
лекия автомобил „Мицубиши Паджеро Спорт“ с ре. № СА 8128 АВ. С
посочените от съда качествени характеристики, касаещи показанията на
свидетеля А. се квалифицират и показанията на свидетеля Михаил Петров
Динов, като същият посочи, че на местопроизшествието свидетелите А. и А.
се нахвърлили вербално към него, че е оказвал натиск върху служителите на
МВР, като дори го заплашили, че ще подадат жалба срещу Динов. Действията
на свидетелите А. и А. спрямо жалбоподателя Г. не са форма на допустим
„граждански арест“, свързани с неутрализирането, с възможно най-малко
вреди и ограничения, на извършител на престъпление или на
административно нарушение, респективно с възпрепятстването извършването
на такова. Техните действия са незаконни и увреждащи спрямо правата на
пострадалия Г., тъй като преследват други скрити цели, различни от целите
на същинския граждански арест. Свидетелите А. и А. са целели с извършения
от тях граждански арест да навредят на жалбоподателя Г., като го уличат в
административно нарушение, дори и в престъпление, като го наранят,
унижат, обидят и злепоставят. Същите привидно са си придали тежест на
12
полицейски органи, каквито действия от компетентността на МВР не могат да
извършват и не е следвало да извършат, и то напълно самоволно и
съзнателно. Съдът тълкува действията на свидетеля А. и приема, че тя е имала
за цел да се представи като наблюдаваща спазването на законността по повод
на настоящия случай, но реално същата е разпореждала, дори на полицаите
какви действия да извършват, какво да правят спрямо Г. и т.н. Свидетелят А.,
дори заявила на оператора на телефон 112 (съдът приемайки изявленията й
като устно разпореждане), че мястото на събитията следвало да се посети от
полиция и кметския наместник. Дори свидетелят С. Г. И., освен че излага
пред състава възприятия за тези обстоятелства, същият посочва, че свидетеля
А. се представяла, че е адвокат, дори и прокурор. А същата посочи на съда, че
местоработата й е била в „Български пощи“ ЕАД на длъжност юрисконсулт.
Съдът приема, че в показанията на свидетеля А., включително и в
показанията на свидетеля А., се преиначават фактите и се придава друг
смисъл на същите по начин, който е изгоден за приемане на доказаността на
тяхната гледна точка, въпреки, че действителните факти са други. Целта им е
била да се „уличи“ пострадалия Г., че е автор на извършеното от него
административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Тези съображения
мотивират решаващата инстанция на СРС да приеме, че изначално не следва
да кредитира показанията на свидетелите А. Д. А. и Г. И. А.. Освен това,
представеният от свидетеля А. видеозапис от флашката й не документира
цялостното събитие, установяващо се в показанията на свидетеля В. О. А..
Видеофайлът на свидетеля А. не заснема пряко реално кой е стоял на
шофьорското място на автомобила, управляван от свидетеля А. – л.а.
„Мицубиши Паджеро Спорт“ с рег. № СА 8128 АВ. Фокусът на камерата на
телефона й се насочвал единствено и най-вече към задната част на левия стоп
на автомобила, управляван от свидетеля А.. Видеозаписът й документирал
как свидетелят А. стоял в изправено положение пред отворената шофьорска
врата на посочения автомобил, като ръкомахал и говорел. Но не е ясно на
кого е говорел и към кого е ръкомахал – дали на свидетеля А., или на
жалбоподателя Г.. Видеозаписът на свидетеля А. не заснема въобще от коя
страна е слязъл Г. от автомобила си, и доколкото свидетеля В. О. А. посочи на
съда, че е страхувала да слезе откъм страната на шофьорското място на МПС,
поради присъствието на свидетеля А., който можел да й посегне, както
направил с мъжа й. Видеозаписът на свидетеля А. заснема, след като
свидетеля А., заедно с децата и свидетеля Г. Й. П., преминала около дясната
страна на инкриминирания автомобил, моментът, в който жалбоподателя Г. се
намирал вече до свидетеля А., извън автомобила си. Видеозаписът на
свидетеля А. не документира в този момент, от коя страна на автомобила е
бил слязъл жалбоподателя Г., като в тази насока изграждането на категоричен
извод върху предположения за факт от обективната действителност е
недопустим. Също така, видеозаписът на свидетеля А. не записва
автомобилът „Мицубиши Паджеро Спорт“ с рег. № СА 8128 АВ да се е
движел, нито заснема кой е бил шофьора му, въпреки, че е имало възможност
да се стори това. Видеозаписът, обаче, записва посочения автомобил в спряло
положение. След като същия не се е движел и не е документирано да е бил
13
управляван от жалбоподателя Г., то нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП от
негова страна няма и не се доказва да има. Съдът не следва да обсъжда
събраните по делото писмени доказателства под формата на сведения и
докладни записки, както и молбите на свидетеля А. по делото като източник
на факти, тъй като в тях се съдържат писмени изложения за развилото се
събитие и тези документи представляват свидетелски показания в писмена
форма, при които не са спазени принципите на непосредственост и устност в
административно-наказателното производство. Съдът намира, че показанията
на свидетелите А. и А., че са възприели, че жалбоподателя Г. е управлявал
автомобила са оборени от показанията на свидетеля В. О. А.. Показанията на
свидетеля А. се подкрепят изцяло от показанията на свидетеля М. П. Д., а
същите и от показанията на свидетеля С. Г. И.. На последния е бил разказан
случая от свидетеля А., като показанията на свидетеля И. са логични и
последователни. Съдът не следва да включва към доказателствената
съвкупност в анализа на гласните доказателствени средства показанията на
свидетеля В. Й. Г., тъй като същата е присъствала на съдебно заседание по
делото (а това е обстоятелство, изясняващо се по време на разпита й пред
съда), когато са се изслушвали свидетели и е възприемала в съдебна зала
факти по делото. По отношение на показанията на свидетеля Г. Й. П. съдът
намира, че показанията й са недостоверен източник на доказателствени
факти. Същата е била мотивирана от свидетеля Г. И. А. да работи за него за
сумата от 1500.00 лева. След разговора между тях, който свидетелят А.
документирал, свидетелят П. изложила версията, че жалбоподателят Г. е
управлявал инкриминирания автомобил. Показанията на свидетеля П. са
недостоверни, доколкото същата сочи, че непосредствено след
инкриминираната нощ, дори и да е стояла на една маса с пострадалия Г.,
същата не била възприела следи от наранявания по лицето и главата му. А
доказателствата по делото, сочат, че пострадалия Г. имал такива наранявания
и в тази насока са издаденото СМУ, показанията на свидетелите А., Динов,
които са кредитирани от съда и други.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
IV.1. Съдът намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение
от абсолютен характер в съставения АУАН и издаденото НП като са
посочени два различни часа на твърдяното административно нарушение –
00:05 часа на 06.08.2022 г. и около 02:05 часа на 06.08.2022 г. По този начин
са нарушени разпоредбите на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН. Това противоречие е съществено, доколкото ограничава всякога
правото на нарушителя да разбере кога точно е извършил твърдяното от
актосъставителя и наказващия орган административно нарушение, при липса
на посочването му да е извършен в период – от до. Т.е. налице са две
посочени дати с различни часове на твърдяното административно нарушение.
В АУАН и НП са посочени и две различни места на твърдяното
14
административно нарушение – на ул. „Стефан Стамболов“ (НИК.ПОПОВ),
село Бистрица и на улица „Стефан Стамболов“ (без да се сочи точния адрес в
кое населено място е улицата) с посока на движение от начална точка село
Бистрица – което не е място нарушението до крайна точка в посока Мината
на около 100 метра преди Мината. Това противоречие и нарушение на
разпоредбите на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е
съществено, доколкото ограничава всякога правото на нарушителя да разбере
пространствените предели на мястото, където се твърди да е извършил
възведеното от актосъставителя и наказващия орган административно
нарушение.
IV.2. В АУАН и НП е посочено, че жалбоподателя Г. отказал проверка
с техническо средство за установяване на употреба на алкохол в кръвта и
не изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, с което видно е нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Съгласно чл.174, ал.3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лв.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП установява два различни състава на
две административни нарушения, имащи самостоятелни хипотеза и
диспозиция (всеки поотделно), но съдържащи един и същи вид наказателна
санкция. Различни са изпълнителните деяния на описаните състави и техните
типични елементи от обективна страна. Предложение 1 от ал. 3 на чл. 174
ЗДвП, санкционира отказа на водача да бъде проверен с техническо средство
за употреба на алкохол, а предложение 2 от ал. 3 на чл. 174 ЗДвП,
санкционира отказа на водача да изпълни предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Законът не позволява
смесването на двата административно-наказателни състава, сочещи извод за
две административни нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП, които не следва да
се наказват с едно административно наказание. Принципът е, че всяко
административно нарушение се наказва с отделно административно
наказание, когато органа и актосъставителя приемат, че и двата състава на
чл.174, ал.3 от ЗДвП са осъществени. От друга страна, според съда,
приемането на единия от двата състава по чл.174, ал.3 от ЗДвП свързани с
отказа на водача да бъде изпробван с дрегер като осъществен, изключва
приложението на втория административно-наказателен състав лицето да
15
изпълни медицинското предписание за даване кръв за установяване на
алкохолната му концентрация. Двата състава са неприложими едновременно
(когато е наложено само едно административно наказание) като едно
административно нарушение. В случая, наказващият орган макар да е
посочил в обстоятелствената част на НП, че жалбоподателят Г. е нарушил и
двата състава на ал. 3 чл. 174 ЗДвП , то е приел, че е извършено едно
нарушение. По този начин е „смесил“ двете самостоятелни административни
нарушения, като е наложил наказание само за едно от тях, без да посочи
конкретно кое. Съдебната практика е константна и в този смисъл и
Тълкувателно решение № 13/2021 по т. д. № 1/2021 г. на ОСС, I и II кО.ия ,
че в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП се съдържат два самостоятелни
състава на административни нарушения. Наказващият орган, макар
посочвайки като нарушения и двете и отказа за тестване с дрегер, и отказа от
даване на кръвна проба, като е наложил санкция само за едното (неясно кое),
е допуснал нарушение от категорията на съществените, което налага отмяна
на НП.
IV.3. Съдът намира, че възведеното в НП и съставения АУАН
административно нарушение е недоказано. Съдът приема, че с оглед
извършения доказателствен анализ, залегнал във фактическата част на
настоящото съдебно решение, издадено НП следва да бъде отменено на
формално основание, поради липсата на доказателства и доказателствени
средства по делото, които да доказват по безспорен и абсолютен начин, че
жалбоподателя Г. е извършил административното нарушение, за които е
обвинен. Липсва самопризнание от негова страна. Същият оспорва
административно-наказателното обвинение срещу него. Липсват по делото
други доказателства и доказателствени средства, които да потвърждават
изцяло фактическите обстоятелства от АУАН и НП. Административно-
наказващият орган не ангажира други доказателства и доказателствени
средства, с оглед тежестта на доказване (“onus probandi”), лежаща изцяло
единствено и само върху него. В НПК и ЗАНН са дефинирани от
законодателя в полза на съда изрично вменени служебни правомощия за
установяване на обективната истина по делото, като бъдат събрани по негова
инициатива всички допустими, необходими и относими доказателствени
средства. Този съдебен състав е в невъзможност да събере други
доказателства и доказателствени средства, тъй като такива липсват.
В административно-наказателния процес слуховете, догадките и
предположенията не могат да заместят фактите, тъй като доказателствен
източник на фактическите положения към всяко конкретно административно
нарушение и в пределите на предмета на доказване по чл.102 от НПК в
административно-наказателното производство, следва да бъдат
доказателствата и доказателстветните средства, събрани по надлежен и годен
начин по реда и способите на ЗАНН вр. с НПК. Тези доказателства и
фактическите положения, изведени от доказателствените средства и способи
на доказване следва да са единни, непротиворечиви, еднопосочни и
потвърждаващи се в съвкупност, взаимодопълващи се, кореспондиращи се и
корелиращи по такъв начин, включая и на предопределящи крайният изход на
16
производството във финален логичен законосъобразен резултат, който да е в
исканата от потвърждаване от съда от страна на АНО обвинителна теза от
АУАН и НП, но след доказване на обвинението по безспорен, несъмнен и
абсолютен начин.
Доказването освен с преки доказателства, при липсата им, може да бъде
осъществено и с косвени такива. В съдебната практика не е спорно, че
осъдителна присъда/осъдително решение по ЗАНН може да почива и само на
косвени доказателства, но това е допустимо само ако косвените
доказателства, преценени във взаимната им връзка и логическа обвързаност,
формират система (верига), при съществуването на която може да бъде
направен единствено възможен правен извод за извършеното
престъпление/административното нарушение от обективна и субективна
страна и неговото авторството. В този смисъл е Решение № 194 от 12.10.2012
г. на ВКС по НД № 368/2011 г. Първо НО – „Делото Белнейски“, според
което доказване с косвени доказателства от производни източници на преки
доказателствени факти не е невъзможен процес, нито е недопустим от гледна
точка на доказателственото ни наказателно право. Той обаче, изисква
проверка на съдържанието на всеки наличен доказателствен източник чрез
всички допустими от закона средства, включително и чрез установяване на не
толкова значими на пръв поглед и пряко относими факти, както и
изключително внимателен и задълбочен доказателствен анализ, за да бъде
изведен наистина единствено възможния извод относно главния факт в
процеса.
При това положение съдът следва да постанови решение, с което следва
да отмени изцяло издаденото НП.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна последица от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. В тази
насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и последните промени
в разпоредбата на чл.63 от ЗАН, извършени с ДВ бр.94 от 29.11.2019 г., които
имат действие занапред, според които съдът присъжда на страните на
разноски по реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.1 от
АПК, СДВР – ОПП следва да понесе разноските за адвокат, сторени от
жалбоподателя и с оглед изхода на спора предвид проведените по делото
интензивни пет заседания съдебни заседания съгласно договорите за правна
помощ по 1 200.00 лева. Според тази процесуална норма – когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. По
делото е представен списък на разноските. Наказателното производство се
отличава с фактическа и правна сложност. Адвокат Н. е присъствал на всички
заседания по делото. Заседанията са били продължителни. Обемът на
процесуалните действия на адвокат Н. са съответни на значителните
17
положени от него правни усилия като адвокат. По делото в последното
заседания не са релевирани възражения за прекомерност.
Съдът следва да се произнесе и по сторените в производство разноски от
бюджета на съдебната власт в размер на 700.00 лева за изпълнената
експертиза.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-4332-015502 от
18.08.2022г., издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г., с което на основание
чл. 53 от ЗАНН на Г. Й. Г. с ЕГН:********** са му наложени 1.).
административно наказание парична „глоба“ в размер на 2000.00 лева и 2.).
административно наказание „лишаване от право за управление на МПС“ за
срок от 24 (двадесет и четири) месеца за административно нарушение по
административно-наказателния състав на чл.174, ал.3 от ЗДвП вр. чл.174,
ал.3, пр.1 от ЗДвП
ОСЪЖДА СДВР – ОПП чрез Началника й с адрес гр.София, ул.
„Лъчезар Станчев“ № 4 да заплати на Г. Й. Г. с ЕГН:********** на
основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК сумата от 1 200.00
лева за дължимо адвокатско възнаграждение за представителство в
настоящото производство.
ОСЪЖДА въззиваемата страна СДВР – ОПП чрез законният й
представител с адрес гр.София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 4 да заплати в
полза на Софийски районен съд по бюджетната сметка на Висш съдебен
съвет на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл.144 вр. чл.143 от АПК вр.
чл.77 ГПК сумата от 700.00 лева, за сторените в производството разноски
за изпълнена експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18