№ 186
гр. Перник, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20231720201317 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Производството е образувано по подадена жалба в срок и от
легитимирано лице – С. И. В., с ЕГН **********, с адрес: *********, в
качеството му на кмет на Община Перник, депозирана срещу
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ, с рeг. № МЕУ- 11138/18.07.2023г.,
издадено от А. И. Й. - министър на електронното управление /към момента на
издаване на атакуваното НП/, с което на С. И. В., ЕГН **********, в
качеството му на кмет на Община Перник, както следва:
1/За нарушение на чл.7г, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 7г, ал. 4 от ЗЕУ,
и във връзка е чл. 15, т. 3 б. б) от Задължителните разпореждания на
основание чл. 63, ал, 2, във връзка с чл. 65, ал. 2, от Закона за електронното
управление му е наложена глоба в размер на 1500 лева.
2/ за нарушение на чл. 7г, ал. 4 във връзка с чл. 7г, ал. 2, т. 4 от ЗЕУ
във връзка с чл. 15, т, 3, б. б) от Задължителните разпореждания му е
наложена глоба в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева) на основание
чл. 63, ал. 2, във връзка с чл. 65, ал. 2, от Закона за електронното управление.
В жалбата са изложени подробни аргументи, защо жалбоподателят
намира, че атакуваното НП е неказоносъобразно и издадено при съществени
процесуални нарушения и е материално- правно незаконосъобразно и като
такова пледира за неговата отмяна, като се сочи, че както следва: сочи се, че
С. В. в качеството му на кмет на Община, Перник не е административно-
наказателно отговорно лице за нарушение на чл.7, ал.2, т.4 във вр. с чл.7, ал.4
от Закона за електронното управление (ЗУЕ). На следващо място се изтъква,
че в обжалваното наказателно постановление липсва единство между
1
описанието на нарушението и посочените като нарушени правни норми.
Административно-наказателно производство се твърди да е било образувано
след изтичане на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Относно наведеното
оплакване в настоящата жалба, че С. В. в качеството му на кмет на
Община, Перник не е адресат на административно наказание/я за
нарушение/я на чл.7г, ал.2, т.4 от ЗЕУ във вр. с чл.7, ал.4 от ЗЕУ, се
допълват съображения, че се твърди жалбоподателят, да е допуснал в
седемдневен срок в Министерството на електронното управление
непредставяне на информация за отчет за първото шестмесечие на 2022г. за
касовото изпълнение чрез Информационната система за общините, и 2/глоба
в размер на 1500 лева за това, че С. В. в качеството му на кмет на Община,
Перник е допуснал информацията за годишния отчет на бюджета на Община
Перник да не бъде подадена в ИСБК в изискуемия срок. Съгласно чл.7г, ал.2,
т.4 от ЗЕУ в рамките на бюджетния процес всички административни органи
са длъжни предварително да съгласуват с министъра на електронното
управление разходите в областта на електронното управление и за
използваните от тях информационни и комуникационни технологии, като
предоставят документи и информация за текущите и годишните отчети.
Съгласно чл.7г, ал.4 от ЗЕУ информацията по ал. 2 се подава по електронен
път от служители, определени от административния орган. Служителите
отговарят за достоверността на въвежданата информация, както и за
навременното и въвеждане. Сочи се, че кметът на Община, Перник е
административен орган, което следва и от дадената законова дефиниция за
административен орган в параграф 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЕУ.
От текста на чл.7г, ал.4 от ЗЕУ безспорно следвало правният извод, че
нарушение по чл.7г, ал.2, т.4 от ЗЕУ не може да бъде осъществено от кмета
на Община, Перник като административния орган, а от служителите,
определени от него да подават информацията за текущите и годишните
отчети по електронен имот. В чл.7г, ал.4, предл. второ от ЗЕУ изрично е
посочено, че служителите, определени от административния орган отговарят
за достоверността на въвежданата информация, както и за навременното и
въвеждане.По тези съображения, административно нарушение на чл.7г, ал.2,
т.4 от ЗЕУ във вр. с чл.7г, ал.4 от ЗЕУ не можело да бъде осъществено от
кмета на Община, Перник. На следващо място се сочи, че нарушение,
изразяващо се в несвоевременно представяне на информация за текущи и
годишни отчети може да бъде осъществено единствено от определените за
това служители, тъй като в чл.4г, ал.4, предл. второ от ЗЕУ това е
въведено изрично като тяхно законово задължение. Относно наведеното
оплакване в жалбата, че в обжалваното наказателно постановление
липсва единство между описанието на нарушението и посочените като
нарушени правни норми, се излага, че в обжалваното Наказателно
постановление е посочено, че съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от ЗЕУ в рамките на
бюджетния процес всички административни органи са длъжни предварително
да съгласуват с министъра на електронното управление разходите в областта
на електронното управление и за използваните от тях информационни и
комуникационни технологии, като предоставят документи и информация за
текущите и годишните отчети. Чл.7, ал.2 от ЗЕУ не съдържа точка 4.
Отделно от това в чл.7, ал.2 от ЗЕУ е дадена единствено законова
регламентация да се приемат наредби като подзаконови нормативни актове
по приложение на ЗЕУ. По тези съображения между описанието на
нарушението и чл.7, ал.2 от ЗЕУ няма единство, тъй като нито чл.7, ал.2 от
2
ЗЕУ съдържа точка 4, нито в чл.7, ал.2 от ЗЕУ се съдържа законова
регламентация за това в рамките на бюджетния процес всички
административни органи да са длъжни предварително да съгласуват с
министъра на електронното управление разходите в областта на електронното
управление и за използваните от тях информационни и комуникационни
технологии, като предоставят документи и информация за текущите и
годишните отчети. Твърди се и че в обжалваното наказателно постановление
е посочено, че съгласно чл. 15, т. 3, б. б) от Задължителните разпореждания
информацията за шестмесечния отчет следва да се подаде в срок до 7 дни, а
информацията за годишни отчети следва да се подаде в срок от седем дни от
приемането им от общинските съвети. Съгласно чл.7и от ЗЕУ Министърът на
електронното управление издава задължителни разпореждания до
административните органи и лицата по чл. 1, ал. 2 относно спазването на
изискванията на този закон.
Всяко от тези разпореждания е отделен акт на министъра на
електронното управление. Всяко от тези разпореждания може да съдържа
систематично и разпоредба като чл.15.В случая, в обжалваното наказателно
постановление не е посочено и кои именно задължителни разпореждания на
министъра на електронното управление се сочат като правно основание. В
настоящия казус в наказателното постановление е посочено, че съгласно
чл.15, т.З, б. б. от задължителните разпореждания трябвало да се представи
информацията в посочените в наказателното постановление срокове, но,
както е посочено по-горе, всяко задължително разпореждане/ия е отделен акт,
който трябва да се издаде по конкретното приложение на закона. Предвид на
това, не можело да се ангажира административно-наказателна отговорност за
неспазване на задължителни разпореждания, без да е посочено и кое именно
задължително разпореждане, конкретизирано с пълното му нормативно
наименование, не е било изпълнено. Доразвити за и доводите за неспазване
на преклузивните срокове по чл.34 от ЗАНН, като е посочено , че в чл. 15
от тези задължителни разпореждания е въведено задължение за представяне
по електронен път на информация, а в чл. 16 от тези задължителни
разпореждания е въведено и задължение на министъра на електронното
управление да съгласува по целесъобразност в 14-дневен срок информацията,
посочена в обжалваното наказателно постановление. Предвид
регламентираните срокове в тези Разпореждания следва извода, че всяко от
посочените нарушения следва да се счита установено от датата, следваща
крайния срок, посочен в тези задължителните разпореждания за представяне
на информация, посочена в тях. С оглед на това, съгласно чл.34 от ЗАНН акт
за установяване на административни нарушения е можело да бъде съставен в
срок до 3 месеца от извършване на нарушенията. В обжалваното наказателно
постановление е прието, че първото нарушение е осъществено на
22.07.2022г., а второто нарушение е осъществено на 01.07.2022г., но за тези
нарушения е съставен Акт за установяване на административно нарушение/я
на 25.01.2023г., което е след изтичане на 3- месечния срок по чл.34 от ЗАНН.
На отделно основание е посочено, че от определените служители от Община,
Перник по чл.4г, ал.4 от ЗЕУ са били положени максимални усилия да се
подаде информацията, посочена в наказателното постановление, но поради
начина на функциониране на електронната платформа, в която е следвало да
се подаде тази информация, информацията технически не е можело да бъде
подадена по електронен път своевременно. С тези доводи се моли атакуваното
НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
3
В хода на проведените съдебни заседания по делото са били събрани
допълнително множество писмени и гласни доказателства, в това число са
били дадени указания на АНО надлежно да окоплектова преписката си, като
указанията на съда са били изпълнени в срок и преписката е била подредена и
описана по надлежния ред. По делото са били приобщени и допълнително
гласни доказателства, ангажирани и от двете страни в производството, като в
качеството на свидетели са били разпитани -Д. К. П., работеща в
Министерство на електронното управление на длъжност „Държавен експерт“
в отдел „Бюджетен и проектен контрол“, при „Дирекция политики за
електронно управление“, и св. П. Н. И., работещ в Министерство на
електронното управление на длъжност „Главен експерт“ в отдел „Бюджетен и
проектен контрол“, при „Дирекция политики за електронно управление“,
като в последното по делото с.з. е било прието и постъпилото чрез ССЕВ по
делото писмо с рег. № 213/05.01.2024 г., от МЕУ, подписано от пълномощник
Й. С., с което представят справка-информация, че годишен отчет за 2021 г. не
е подаден от 184 общини, както и че отчет за първото шестмесечие на 2022 г.
не е подаден от 184 общини, не е прието по делото. По делото са разпитани и
двама свидетели на защитата, допуснати при режим на довеждане, а именно-
св. И. Д. Ш. и св. П. Д. П., и двамата служители в община Перник, като в
последното с.з., съдът с надлежно протоколно определение е приобщил по
делото, цялата преписка с всички доказателства, находящи се в нея.
В последното по делото съдебно заседание, по същество
представителите и на двете страни се явяват и пледират, респ. за отмяна и за
потвърждаване на атакуваното НП. В пледоарията си адв. А., поддържа, че
атакуваното НП е незаконосъобразно и следва да се отмени по доводите,
изложени в жалбата. Счита, че и от събраните в последното съдебно
заседание гласни доказателства от фактическа страна е установено, че не е
налице осъществено административно нарушение, доколкото неподаването
на въпросната информация, посочена в наказателното постановление в срок,
се дължи на причини в самата платформа на Държавната агенция по
електронно управление, сега, към настоящия момент, вече Министерство на
електронното управление. В момента в този смисъл следва и от представената
справка за това колко общини не са подали същата информация. Сочи, че за
да е налице административно нарушение следва да е осъществено действие
или бездействие, което да е виновно извършено. А тогава, когато са положени
усилия тази информация да бъде подадена в срок, но е имало технически
проблеми и не е можело да бъде подадена, за които технически проблеми
Община Перник не отговаря и не осигурява поддържането на тази платформа,
счита, че не е налице административно нарушение нито по т.1, нито по т.2 от
наказателното постановление. Претендира разноски по чл. 38, вр. чл. 36 от
Закона за адвокатурата, доколкото санкцията е наложена на физическо лице.
Представя списък за разноските, досежно основанието, което е по чл.38, ал.1,
т. 3 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна помощ на С. В.. Юк С.
моли атакуваното НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно,
като депозира и подробни писмени бележки, с които доразвива доводите си.
Пернишкият районен съд, след като обсъди доказателствата по
делото и доводите, изложени в процеса, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят С. И. В., с ЕГН **********, в качеството му на
кмет на Община Перник, с атакуваното НП е бил санкциониран за това, че,
4
както следва:
1. На 22.07.2022 г. С. И. В., в качеството му на кмет на Община Перник, в
гр. Перник, в Община Перник е допуснал информацията за отчета за
първото шестмесечие на 2022 г„ за касовото изпълнение на бюджета на
Община Перник, да не бъде подадена в Информационната система за
извършване на предварителен, текущ и последващ контрол по
целесъобразност в областта на електронното управление и използването
на информационните и комуникационните технологии (ИСБК) в
изискуемия срок, а именно - в седемдневен срок от представянето на
отчетите за първото шестмесечие за касовото изпълнение чрез
Информационната система за общините, с което е нарушил разпоредбата
на 7г, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 7г, ал. 4 от ЗЕУ. и във връзка с чл. 15, т.
3, б. б) от Задължителните разпореждания за предварително съгласуване
на разходите на административните органи в областта на електронното
управление и за използваните от тях информационни и комуникационни
технологии в рамките на бюджетния процес, утвърдени със Заповед №
МЕУ-139/07.03.2022 г. на министъра на електронното управление
(Задължителните разпореждания).
2. На 01.07.2022 г. С. И. В., в качеството му на кмет на Община Перник, в
гр. Перник, в Община Перник е допуснал информацията за годишния
отчет на бюджета за 2021 г. на Община Перник да не бъде подадена в
ИСБК в изискуемия срок, а именно - в срок от седем дни от приемането
им от Общинските съвети, с което е нарушил разпоредбата на чл. 7г, ал.
2, т. 4 във връзка с чл. 7г, ал. 4 от ЗЕУ и във връзка с чл. 15, т. 3, б. б) от
Задължителните разпореждания.
Извършените нарушения е посочено, че се установяват с Акт за
установяване на административно нарушение № АУАН-3 от 25.01.2023 г.,
съставен от Д. К. П.- П., на длъжност „държавен експерт“ в отдел БПК,
дирекция ПЕУ към МЕУ, с адрес на месторабота *********, упълномощена
със Заповед № МЕУ- 10341/05.10.2022 г. на министъра на електронното
управление, както и от следните доказателства, приложени към
преписката:Протокол относно въвеждане на счетоводни отчети в
Информационната система за общините на Министерството на финансите за
първото шестмесечие на 2022 г. от 14.07.2022 г., Докладна записка -
Приемане бюджета на община Перник за 2022 г. и актуализираната бюджетна
прогноза за периода 2023 - 2025 г. (предоставена от Община
Перник);Решение на Общински съвет № 872/23.06.2022 г. за приемане на
годишния отчет за 2021 г. на Община Перник (предоставена от Община
Перник);Решение на Общински съвет № 838/20.04.2022 г. за приемане на
Утвърдения бюджет за 2022 г. на община Перник;Заповед № 1896/21.10.2022
г„ с която е определен П. П. (главен експерт в Община Перник) да подпомага
проверяващите при осъществяване на дейността им;Протокол за вписване в
информационната система за общините на МФ на 14.07.2022 г. данните за
отчета за първо шестмесечие на 2022 г. от НСО (предоставена от Община
Перник);Екранна снимка от ИСБК за общинска администрация Перник -
тригодишна бюджетна прогноза (създадена от проверяващия екип);Екранна
снимка от ИСБК за общинска администрация Перник - актуализирана
5
тригодишни бюджетна прогноза (създадена от проверяващия екип);Екранна
снимка от ИСБК за общинска администрация Перник - Утвърден бюджет
(създадена от проверяващия екип);Докладна с вх. № ОС-151 от 01.04.2022 г.
за приемане на тригодишна прогноза ..; Решение № 872 от 23.06.2022 г. за
приемане на отчета към 31.12.2021 г. ..;заповед П. neTKOB.;Решение № 838
от 20.04.2022г. за приемане на бюджета.;Протокол от ИСО за отчет към
30.06.2022 г. ..;. Община Перник 3rofl..;. Община Перник акт. 3nm..; . Община
Перник УБ-../ представени в преписката по делото/, като е описано и че
проверката е била извършена дистанционно, чрез преглед на наличната
информация в ИСБК и на официалната интернет страница на Община
Перник, както и получената информация и документи от проверявания
административен орган.
В хода на проверката е проверено спазването на задълженията по чл.
7г, ал. 4 от ЗЕУ, чл. 50, ал. 2 от НОИИСРЕАУ и чл. 15 от Задължителните
разпореждания и е установено следното: за нарушение 1:
На 31.10.2022 г., датата на подписване на протокола от извършената
проверка, е описано, че е било установено обстоятелството, че С. И. В., в
качеството му на кмет на Община Перник е нарушил изискванията на ЗЕУ и
подзаконовите актове за прилагането му, като е допуснал информацията за
отчета за първото шестмесечие на 2022 г., за касовото изпълнение на бюджета
на община Перник, да не бъде подадена в ИСБК в изискуемия срок. Съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 4 от ЗЕУ / бел-като както основателно се възразява в
жалбата, то чл.7, ал.2 ЗЕУ няма т.4, а съгласно чл.7, ал.2 ЗЕУ- Наредбите
по ал. 1 се издават от съответните министри, когато организацията на
работата и процесите в съответните области на политики изискват
създаването на специален ред, спазването на по-строги изисквания за
мрежова и информационна сигурност или за тях са установени специални
стандарти за оперативна съвместимост. Наредбите се съгласуват с
министъра на електронното управление., ТОЕСТ- ОЧЕВИДНО АНО Е
ИМАЛ ПРЕДВИД чл. 7г, ал. 2, т. 4 от ЗЕУ, съгласно която (2) (Доп. – ДВ,
бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г., изм., бр. 15 от 2022 г., в сила от
22.02.2022 г.) В рамките на бюджетния процес всички административни
органи са длъжни предварително да съгласуват с министъра на
електронното управление разходите в областта на електронното
управление и за използваните от тях информационни и комуникационни
технологии, като предоставят документи и информация за:т.4.
текущите и годишните отчети/, в рамките на бюджетния процес всички
административни органи са длъжни предварително да съгласуват с министъра
на електронното управление разходите в областта на електронното
управление и за използваните от тях информационни и комуникационни
технологии, като предоставят документи и информация за текущите и
годишните отчети. Съгласно чл. 15, т. 3, б. б) от Задължителните
разпореждания информацията за отчета за първото шестмесечие на 2022 г., за
касовото изпълнение на бюджета следва да се подаде в седемдневен срок от
представянето на отчетите за първото шестмесечие за касовото изпълнение
чрез Информационната система за общините. От приложените доказателства
е видно, че информацията не е подадена в ИСБК в определения срок, който е
изтекъл на 21.07.2022 г., с което С. И. В. е нарушил разпоредбата на чл. 7г, ал.
2, т. 4, във връзка с чл. 7г, ал. 4 от ЗЕУ, и във връзка с чл. 15, т. 3,б.б) от
Задължителните разпореждания. Нарушението е посочено, че е било
извършено в гр. Перник, Община Перник, на 22.07.2022 г. - датата, следваща
6
деня, в конто е изтекъл седемдневния срок за вписване в ИСБК на отчета за
първото шестмесечие на 2022 г. за касовото изпълнение на бюджета.
Относно Нарушение 2: е описано, че: На 31.10.2022 г., датата на
подписване на протокола от извършената проверка, е установено
обстоятелството, че С. И. В., в качеството му на кмет на Община Перник е
нарушил изискванията на ЗЕУ и подзаконовите актове за прилагането му,
като е допуснал информацията за годишния отчет на бюджета на Община
Перник да не бъде подадена в ИСБК в изискуемия срок. Съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 4 от ЗЕУ /бел-като както основателно се възразява в жалбата, то чл.7,
ал.2 ЗЕУ няма т.4, а съгласно чл.7, ал.2 ЗЕУ- Наредбите по ал. 1 се издават
от съответните министри, когато организацията на работата и
процесите в съответните области на политики изискват създаването на
специален ред, спазването на по-строги изисквания за мрежова и
информационна сигурност или за тях са установени специални стандарти за
оперативна съвместимост. Наредбите се съгласуват с министъра на
електронното управление., ТОЕСТ- ОЧЕВИДНО АНО Е ИМАЛ ПРЕДВИД чл.
7г, ал. 2, т. 4 от ЗЕУ, съгласно която (2) (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в
сила от 29.11.2019 г., изм., бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) В
рамките на бюджетния процес всички административни органи са
длъжни предварително да съгласуват с министъра на електронното
управление разходите в областта на електронното управление и за
използваните от тях информационни и комуникационни технологии,
като предоставят документи и информация за:т.4. текущите и
годишните отчети/, в рамките на бюджетния процес всички
административни органи са длъжни предварително да съгласуват с министъра
на електронното управление разходите в областта на електронното
управление и за използваните от тях информационни и комуникационни
технологии, като предоставят документи и информация за текущите и
годишните отчети. Съгласно чл. 15, т. 3, б. б) от Задължителните
разпореждания информацията за представените годишни отчети следва да се
подаде в срок от седем дни от приемането им от общинските съвети. От
приложените доказателства е видно, че информацията не е подадена в ИСБК
в определения срок. който е изтекъл на 01.07.2022 г.. с което С. И. В. е
нарушил разпоредбата на чл. 7г, ал. 4 във връзка с чл. 7г, ал. 2, т. 4 от ЗЕУ и
във връзка с чл. 15. т. 3, б. б) от Задължителните разпореждания.
Нарушението отново е посочено, че е било извършено в гр. Перник, Община
Перник, на 01.07.2022 г. - датата, следваща деня, в който е изтекъл
седемдневния срок за вписването в ИСБК на годишния отчет за касовото
изпълнение на бюджета за 2021 г.
Изрично в НП е вписано, че при съставяне на акта са съобразени
условията по чл. 34, ал. 1 и са спазени сроковете по чл. 34. ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).При съставяне и
връчване на Акт за установяване на административно нарушение № АУАН-
3/25.01.2023 г., С. В., представляван от М. М. П., ЕГН **********, на
длъжност „старши специалист“ в отдел „Правно обслужване" при Община
Перник, в качеството й на пълномощник с пълномощно с изх. № П-З от
17.01.2022 г., е направил възражения с отбелязване върху самия АУАН на
следното –„Възразявам срещу направените констатации“, без да посочва
мотиви.
В срока по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и
7
наказания (ЗАНН) не са постъпили писмени възражения и/или обяснения, с
което приемам, че с описаното в акта деяние лицето С. И. В. виновно е
нарушило разпоредбата на чл. 7г, ал. 4, във връзка с чл. 7г, ал. 2, т. 4 от ЗЕУ и
във връзка с чл. 15, т. 3, б. б) от Задължителните разпореждания.
В НП са описано и отегчаващи вината обстоятелства, а именно: че
видно от събраните доказателства, нарушителят С. И. В., в качеството му на
кмет на Община Перник, е допуснал да не бъде подадена в срок в ИСБК
информацията по отношение на отчета за първото шестмесечие на 2022 г., за
касовото изпълнение на бюджета на Община Перник и е допуснал да не бъде
подадена в ИСБК информацията по отношение на годишния отчет на
бюджета на Община Перник в изискуемия срок. Допуснато е извършването на
две отделни нарушения, всяко от които само по себе си осъществява състава
на отделно административно нарушение. Описани са също и смекчаващи
вината обстоятелства, както следва, а именно, че: Нарушителят С. И. В., в
качеството му на кмет на Община Перник, е оказал пълно съдействие при
извършването на проверката, както и при съставянето и връчването на акта за
установяване на административно нарушение. Смекчаващите вината
обстоятелства са взети предвид при определяне на размера на наказанието.
Посочено е, че извършените нарушения, констатирани в Акта за
установяване на административно нарушение, се потвърждават от прегледа
на наличната в ИСБК информация и от информацията на официалната
интернет страница на Община Перник, както и от получената информация от
проверявания административен орган. За всяко от посочените в акта
нарушения е посочено, че следва да бъде наложено предвиденото в чл. 63, ал.
2 от ЗЕУ административно наказание. Доколкото ЗАНН не предвижда кога се
прилагат институтите на „смекчаващи вината обстоятелства“ и „отегчаващи
вината обстоятелства“, то следва да бъдат приложени критериите, визирани в
чл. 56 от Наказателния кодекс, съгласно който не са смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства тези. които са взети предвид от закона при
определяне на съответното престъпление. В този смисъл не може да се
приеме за смекчаващо вината обстоятелство, когато нарушението е
извършено за първи път, тогава, когато поредността е включена в състава на
правната норма, приложима и съответстваща на извършеното нарушение.
Следователно не можело да се приеме, че е налице маловажен случай по
смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от Допълнителната разпоредба на ЗАНН -
Извършеното е описано, че не представлява маловажен случай по смисъла на
§ 1, ал. 1. т. 4 от Допълнителната разпоредба на ЗАНН и не е налице
основание да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, предвид на това,
че е налице осъществен състав на нарушенията, описани в настоящото
Наказателно постановление, не е налице изпълнение на задълженията,
регламентирани в чл. 7г, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 7г, ал. 4 от ЗЕУ, макар и
след срока, указан в чл. 15, т. 3. б. б) от Задължителните разпореждания, с цел
саниране на нарушенията и обосноваване наличие на смекчаващи
обстоятелства, които да доведат до маловажен случай.
В НП също така е описано, че извършените нарушения спадат към
групата на т.нар. „формални“ нарушения - тези на просто извършване, при
които вредните последици (обществената опасност) произтичат от самото
осъществяване на изпълнителното деяние. Действително не се установявало
да има настъпили някакви вредни последици от така извършеното нарушение,
но липсата на възникнали от същото вредни последици не можело да бъде
8
единствената предпоставка за квалифициране на противоправното деяние
като маловажен случай. С тези доводи и след осъществена проверка по чл.
52, ал. 4 от ЗАНН и след преценка на предвидените в чл. 27, ал. 2 от ЗАНН ;на
основание чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания, чл.
7г, ал. 2 и чл. 7г, ал. 4 във връзка с чл. 63, ал. 2 от Закона за електронното
управление и във връзка с чл. 15, т. 1, буква „б“ от Задължителните
разпореждания, е било постановено че се налага на С. И. В., ЕГН **********,
********* с адрес, *********, Община Перник, месторабота Община Перник,
в качеството му на кмет на Община Перник, административна санкция:
1. За Нарушение 1 от настоящото Наказателно постановление, глоба в
размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева) на основание чл. 63, ал. 2,
във връзка с чл. 65, ал. 2, от Закона за електронното управление.
2. За Нарушение 2 от настоящото Наказателно постановление, глоба в
размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева) на основание чл. 63, ал. 2,
във връзка с чл. 65, ал. 2, от Закона за електронното управление.
По доказателствата:
По делото, с оглед изясняване на фактическата обстановка, са били
събрани допълнително писмени и гласни доказателства: а именно: Съдът
възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен
начин, на база представените в преписката писмени доказателства, в това
число: АУАН № -3/25.01.2023 г.; НП-11138/18.07.2023 г. на А. Й. - министър
на електронното управление; Заповед № МЕУ-9765-23.09.2022 г.; Заповед №
МЕУ-10203-03.10.2022 г.; Заповед № МЕУ-10355-05.10.2022 г.; Заповед №
МЕУ-10341-05.10.2022 г.; План за извършване на проверки БПК-Перник;
Образец на контролен лист за проверка по чл. 7г от Закона за електронното
управление (ЗЕУ);Писмо уведомление за започване на проверка Община
Перник № МЕУ- 10377/05.10.2022 г.;Контролен лист за проверка относно
Община Перник с подпис; Писмо № МЕУ-10760/12.10.2022 г. за
допълнителна информация; Отговор от община Перник № 6437-2/13.10.2022
г.;Писмо е изх. № МЕУ-11245 20.10.2022 г. за повторно искане за
допълнителна информация; Писмо-отговор № 6437-4/21.10.2022 г.;Отговор от
община Перник;Докладна с вх.№ОС-151 от 01.04.2022 г. за приемане на
триг.прогноза ..;Решение № 872 от 23.06.2022 г. за приемане на отчета към
31.12.2021 г. ..;Заповед П. П..;Решение № 838 от 20.04.2022 г. за приемане на
бюджета.;Протокол от ИСО за отчет към 30.06.2022г ..;. община Перник
3nya..;. община Перник акт. 3год-.;. община Перник yB..;Контролен лист 2 за
проверка ОА Перник;Доклад извършена проверка№ Док.Пр.-13/31.10.2022
г.;Писмо извършена проверка с поискани данни за АУАН и приложен
протокол № МЕУ-11870/31.10.2022 г.;Протокол Перник; Писмо от община
Перник № 6437-6/04.01.2023 г.;Писмо за искане на данни Перник, № МЕУ-
15649/30.12.2022 г.;Данни община Перник № 6437-8/06.01.2023 г.;Доклад и
покана за връчване на АУАН Док.Пр.-5/05.01.2023 г.;Писмо покана № МЕУ-
766/16.01.2023 г.;Пълномощно М. П. № П-3/17.01.2023 г.;Акт за установяване
на административно нарушение № 3/25.01.2023 г.;, заверено копие от
Наказателно постановление № МЕУ-11904/02.08.2023 г.; По делото са били
приобщени и допълнително гласни доказателства, ангажирани и от двете
страни в производството, като в качеството на свидетели са били разпитани -
Д. К. П., работеща в Министерство на електронното управление на длъжност
„Държавен експерт“ в отдел „Бюджетен и проектен контрол“, при „Дирекция
политики за електронно управление“, и св. П. Н. И., работещ в Министерство
9
на електронното управление на длъжност „Главен експерт“ в отдел
„Бюджетен и проектен контрол“, при „Дирекция политики за електронно
управление“, като в последното по делото с.з. е било прието и постъпилото
чрез ССЕВ по делото писмо с рег. № 213/05.01.2024 г., от МЕУ, подписано от
пълномощник Й. С., с което представят справка-информация, че годишен
отчет за 2021 г. не е подаден от 184 общини, както и че отчет за първото
шестмесечие на 2022 г. не е подаден от 184 общини, не е прието по делото. По
делото са разпитани и двама свидетели на защитата, допуснати при режим на
довеждане, а именно-св. И. Д. Ш. и св П. Д. П., и двамата служители в община
Перник, като в последното с.з., съдът с надлежно протоколно определение е
приобщил по делото, цялата преписка с всички доказателства, находящи се в
нея. Следва да се посочи, че в разпитите си служителите на МЕУ, поддържат
констатациите, отразени в акта и в протокола, като сочат, по какъв алгоритъм
са стигнали до обективираните изводи и че проверката е била извършена
дистанционно /св. Д. П.-„..Актът заустановяване на административно
наказание беше съставен след извършена проверка, съгласно заповед на
Министъра на електронното управление, която касаеше конкретната
община. Заповедта възлага да се извърши проверка по чл.7г, ал.4 и чл.7г, ал.2
от Закона за електронното управление. В заповедта е посочено, че
проверката трябва да се извърши дистанционно. Проверката беше
извършена, съгласно заповедта - дистанционно, чрез информационната
система за бюджетен контрол, сайта на Община Перник и представените
документи от самата община...Целта на проверката беше дали са въведени
в срок информации, свързани бюджета на общината, с отчетите на
касовия бюджет на Общината. Трябва да бъдат въведени в
информационната система за бюджетен контрол. Сроковете са
упоменати. И двете нарушения, които са установени в акта, е трябвало да
бъде въведена информацията в срок от 7 /седем/ дни. Тази информация не е
била въведена в срока. Не е въведена и след срока. Констатирахме, че не е
въведена в срока, като проверихме, в информационната система всеки
служител в отдела има достъп и от скрийн шотове, които са приложени
като доказателства. ..Когато постъпи информация чрез тази
информационна система, ангажимента на министъра е да се произнесе по
целесъобразност на подадената информация, дали ще са разходи, включени в
утвърдения бюджет или в отчета, по целесъобразност трябва да се
произнесе. Това, което в момента аз като последствие съм извършила, е
контролна дейност въобще подавана ли е информация, спазен ли е
ангажимента на административния орган в даден определен срок, в случая -
седемдневен срок, да се представи информацията... Т.е. след този 7-дневен
срок се приема, че е извършено нарушението. Да, нарушението следва да се
приеме, че е извършено в деня следващ този 7-дневен срок...Когато бъде
насрочена проверка точно това следим - кой кога е подал информацията.
Ако не бъде насрочена проверка, не следим. Проверките са планови и са за
конкретни администрации. В случая датите на нарушението са две
различни, защото са с различна отправна точка кога започва да тече срока.
на 31.10.2022 г. е датата, когато са установени нарушенията и проверката
е приключила и всички от екипа, които са извършили проверката се
разписват. Това е протоколът, който получава административният орган
като резултат от извършената проверка. Това е протоколът от екипа,
който е извършил проверката. Да, проверката е възложена със заповед от
05.10.2023г., а дължимото поведение е било към 01.07.2022 г. и към
10
22.07.2022 г...“ и св. По акта- П. И.“.... Проверката се извърши на Община
Перник чрез информационната система за бюджетен контрол на МЕУ за
спазване на задълженията й по Закона за електронното управление.
Проверката беше планова. Извърши се проверка, точна бройка не помня,
мисля на около 70 общини. Проверката се възлага от Министъра със
заповед, със срок, който не помня. Трябваше да проверим Община Перник
дали си е подала отчетите чрез системата за бюджетен контрол, която е
електронна, по електронен път. Има срок за подаване на тази информация.
Срокът е едноседмичен от подаването на приложенията на всеки
административен орган към Министерство на финансите, в случая от
Решение на Общинския съвет. Служебно не следим за тези срокове, само
когато имаме заповед. Датата, на която е нарушението, се определя след
изтичане на едноседмичния срок от когато трябва да е подадена при нас
информацията. Аз съм в заповедта от самото начало на проверката. Член
съм на екипа. Изискани са документи от Общината, но точно какви не си
спомням. Имаме документи и на база на тези документи сме съставили
протокол, в който са описани какви нарушения има Община Перник. На
Общината са вменени нарушения, че не е подадена информация за отчета за
шестмесечието за 2022 г. за касовия отчет и не е подадена информация за
годишния отчет за 2021 г. В едноседмичен срок е трябвало да бъдат
подадени. Годишната проверка е планова за 70 общини по спомен, а
заповедта е само за Община Перник....“, като показанията и на двамата
свидетели, за основните факти, които не са и спорни по делото, съдът не
намира основание да не кредитира, като относно твърдяния технически
проблем при качването на информацията, за който са ангажирани и гласни
доказателства от защитата, то тези двама свидетели не заявяват дали е
имал такъв проблем и в частност сигурно познание в тази насока, като от
показанията на свидетелите на защитата се сочи, че именно това е била
основаната причина за некачването в информационната система на
процесните отчети- св. Ш.-„...Зная, че делото е за това, че не е качена
информация в системата на Държавна агенция за електронно управление,
която съдържа информация за отчето за касово изпълнение за 2021 г. и
шестмесечието на 2022 г. Тази информация не беше качена, като основната
причина беше техническа причина. Опитвали сме се да направим връзка с
Държавна агенция за електронно управление в този момент, така че да ни
укажат стъпките по които да извършим качването на самата информация.
Няколко пъти сме говорили с експерти от Държавната агенция, които са ни
насочвали от един към следващ телефон. В крайна сметка протакане във
времето беше причината да не успеем да качим информацията.
Впоследствие е качена информация, но за малко по-различен период, а не за
този, защото Министерство на електронното управление затваря
системата за качване. И да сме искали да качим информацията за 2021 г.и
за шестмесечието, не може да я качим по-късно, защото се затваря
системата. Когато опитвахме да прикачим тази информация, първата
стъпка беше да изискаме достъп на П. П. като главен специалист в
Общината, за да може той да качва тази информация. Самият достъп
беше забавен, тъй като погрешка от Държавната агенция бяха изпратили
паролата на Областна администрация, а не на Община Перник. След което
потърсихме контакт, казахме за направената грешка, и те дадоха парола
на П. П.. Заедно с колегите от „Бюджет и финанси“ сме се опитвали да
качим информацията, но в крайна сметка стигаме до някакъв етап, след
11
което не успяваме да я качим, тъй като има някакъв проблем, които искахме
да споделим тогава. В хода, докато ние се опитвахме да качваме
информацията, се обаждахме на телефоните на Държавна агенция за
електронно управление, а сега Министерство на електронното
управление....“ и свидетелят П....“.. Работя като главен експерт в отдел
„Информационно обслужване“ в Община Перник от 18.02.2020 г. На
същата позиция работя от тогава до момента...Има заповед, с която аз
съм определен с електронен подпис да подавам информация към Регистъра
за информационни ресурси към Министерство на електронното управление,
тримесечни прогнози и различни финансови отчети. Това дело се води за
пропуснати срокове за въвеждане на касовите отчети за 2021 година и
първото шестмесечие на 2022 г.... Тази информация не успяхме в срок да я
качим, защото в началото правихме опити и поддържахме контакт по
телефона. Но след това вече не ни дадоха указания. След това се сменя
няколко пъти интерфейса. Първо парола и след това само с електронен
подпис. Първо паролата беше за Областна администрация, а след това се
промени за Община Перник. Първият път аз влизам и гледаме от падащото
меню се появява Областната администрация, а не Община Перник.
Установихме грешката, но явно нещо са направили вътрешно, и са
променили, защото с тази парола влязох от Общината. Променили са нещо в
сървъра, за да имаме достъп от община Перник. Самият процес беше -
въведохме данните, както тази година, като има вече връзка с Регистър за
информационни ресурси и МЕУ... За нас след изтичане на срока тази
платформа не беше активна. Променяше се интерфейса. Тогава не можеше
да се качва нищо...“/, като съдът не намира основание да не даде вяра на
данните, относно техническите проблеми, при качването на процесната
информация, за която са били ангажирани двамата свидетели на защита,
като видно от кореспондиращите помежду им показания – първо се
установява, че е било налице грешка от самото МЕУ при изпращане на
паролата на Областна администрация, а не на Община Перник, като и
първата и била въведена в падащото меню, което логично е довело до забава,
отделно и видно от заявеното от свидетелите, то комуникацията с
Министерството е било трудно осъществила и по телефон, което е довело
до допълнителна забава, а след краткия срок за качване, платформата не е
била и активна. За да даде вяра на заявеното от двамата свидетели, съдът
взе предвид, че видно от допълнително изисканото и представено от АНО
писмено доказателство относно обстоятелството за периода, колко
общини са успяли и колко не са успяли да качат на платформата
процесната информация, то се установява, видно от изисканата и приета
от делото от МЕУ справка-информация:Годишен отчет за 2021 г. не е
подаден от 184 общини;Отчет за първото шестмесечие на 2022 г. не е
подаден от 184 общини, тоест очевидно се налага правдивост на
показанията на свидетелите на защитата, че действително е имало
трудности от технологичен характер при качването на процесната
информация, като в случая, видно от заявеното от свидетелите, то и
паролите погрешно са били изпратено на Областна администрация -Перник,
не на адреса и на Община Перник, като след срока за качване на
информацията, то платформата е била затворена и не е можело да се качи
дори и със закъснение.
При обсъждане на законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление, от материално правна и от процесуално
12
правна страна съдът констатира следното:
На първо място, при така представената заповед в преписката, съдът
намира, че следва да посочи, че актът и НП са издадени от компетентни
органи.
Разгледана по същество, обаче жалбата се явява основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т. е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено. Съображенията за това са следните:
Видно от съдържанието на АУАН и издаденото въз основа на него
НП при описанието на нарушението не са спазени нормите на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН. Съгласно цитираните разпоредби сред задължителните реквизити
на АУАН и НП са описанието на фактическите признаци на нарушението и
посочване на нарушените правни норми. Първо, в този смисъл следва да се
посочи, че се явява основателно възражението в жалбата, че чл.7, ал.2, т.4
ЗЕУ не съществува, като видно от изложеното по-горе- АНО очевидно е имал
предвид чл.7г, ал.2, т.4 ЗЕУ, но в НП, както съдът отбележи по-горе погрешно
е изписан чл.7, ал.2, т.4 ЗЕУ, като административно наказателното
производство е строго формално и техническите на пръв поглед грешки, също
могат до доведат до отмяна на атакувания акт, макар че в случая, са налице и
множество други основания, но следва да се маркира че и този довод в
жалбата е основателен, макар и от останалата част на НП и акта да става ясно
коя разпоредба е имал предвид АНО, като вменена за нарушена / Съгласно чл.
7, ал. 2, т. 4 от ЗЕУ /бел-като както основателно се възразява в жалбата, то
чл.7, ал.2 ЗЕУ няма т.4, а съгласно чл.7, ал.2 ЗЕУ- Наредбите по ал. 1 се
издават от съответните министри, когато организацията на работата и
процесите в съответните области на политики изискват създаването на
специален ред, спазването на по-строги изисквания за мрежова и
информационна сигурност или за тях са установени специални стандарти за
оперативна съвместимост. Наредбите се съгласуват с министъра на
електронното управление., ТОЕСТ- ОЧЕВИДНО АНО Е ИМАЛ ПРЕДВИД чл.
7г, ал. 2, т. 4 от ЗЕУ, съгласно която (2) (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в
сила от 29.11.2019 г., изм., бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) В
рамките на бюджетния процес всички административни органи са
длъжни предварително да съгласуват с министъра на електронното
управление разходите в областта на електронното управление и за
използваните от тях информационни и комуникационни технологии,
като предоставят документи и информация за:т.4. текущите и
годишните отчети/, като и на нарушение 1 и за нарушение 2, са вписани
същите грешни разпоредби.
Отделно от това, няма спор в теорията и съдебната практика, че
АУАН е актът в административнонаказателното производство, аналогичен на
обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на
вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава
нарушението с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и
субективна страна, връзката между деянието и лицето, сочено като нарушител
13
и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят
следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на
защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административнонаказателното производство, т. е. от момента на съставяне и
предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН вр. чл. 40,
ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 43, ал. 1 от ЗАНН).
Наказателното постановление, пък от своя страна, е властнически
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. Към неговата
форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания,
както към АУАН. Всеки правораздавателен акт, с който се ангажира
отговорността на даден правен субект, трябва задължително да съдържа
пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически
положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях
правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект
информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се
извлича от доказателствата по делото. Недопустимо е съдът да установява за
първи път в хода на съдебното производство по обжалване на наказателното
постановление конкретни факти и обстоятелства, относими към
съставомерните признаци на описаното в наказателното постановление
нарушение, които не са били отразени в него.
От горепосоченото следва извода, че АУАН и НП ще отговарят на
изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т. 4 и 57, т. 5 от ЗАНН /
като отделно от това и на цитираните места е нарушена и материалноправната
норма – В НАРУШЕНИЕ на чл.42, ал.1, т.5 ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.6 ОТ
ЗАНН/, ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение,
както за дееца, така и за съда, начин всички съставомерни фактически
признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване на
нарушението, както и конкретни фактически действия, с които то е
осъществено). Ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни
фактически признаци от обективна и субективна страна на вменения
административен състав или ако за извършване преценка дали деянието е
съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически
положения, които не са надлежно предявени на дееца, НП следва да се
отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на дееца да
разбере кои са фактическите положения, за които е ангажирана отговорността
му.В конкретния случай същите са издадени в пряко в несъотвествие с
цитираните разпоредби и не покриват съдържанието, изискуемо се от закона,
като основателно е още възражението, че дори не е правилно определен и
санкционирания субект.. Всъщност, по отношение на осъществената
фактическа обстановка по време на самата проверка до голяма степен не се и
спори от страна на жалбоподателя, като е спорна о процесуалната
издържаност на процедурата по реализиране на отговорността.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 7г, ал. 2 от Закона за електронното
управление / която АНО очевидно е имал предвид за нарушена такава/, в
рамките на бюджетния процес всички административни органи са длъжни
предварително да съгласуват с министъра на електронното управление
разходите в областта на електронното управление и за използваните от тях
14
информационни и комуникационни технологии, като предоставят документи
и информация за: 1. тригодишните бюджетни прогнози; 2. проектобюджетите
за следващата година; 3. утвърдените годишни бюджети и извършените
промени по бюджетите си в тази област; 4. текущите и годишните отчети.
Според чл. 7г, ал. 4 от ЗЕУ Информацията по ал. 2 се подава по електронен
път от служители, определени от административния орган. Служителите
отговарят за достоверността на въвежданата информация, както и за
навременното й въвеждане. По силата на чл. 7и ЗЕУ, министърът на
електронното управление издава задължителни разпореждания до
административните органи и лицата по чл. 1, ал. 2 относно спазването на
изискванията на този закон. Според чл. 15, т. 3, б. "б" от Задължителните
разпореждания за предварително съгласуване на разходите на
административните органи в областта на електронното управление и за
използваните от тях информационни и комуникационни технологии в
рамките на бюджетния процес на основание разпоредбата на чл. 7и и във
връзка с чл. 7г, чл. 7ж, ал. 1 и чл. 7е, ал. 1, т. 3 от Закона за електронното
управление (ЗЕУ) и във връзка с чл. 49 и чл. 50 от Наредбата за общите
изисквания към информационните системи, регистрите и електронните
административни услуги (НОИИСРЕАУ), информацията по чл. 3, ал. 1 за
текущите и годишните отчети се подава за общините в седемдневен срок от
представянето на отчетите за първото шестмесечие за касовото изпълнение
чрез Информационната система за общините, а за представените годишни
отчети - в срок от седем дни от приемането им от общинските съвети. По
силата на чл. 63, ал. 2 от ЗЕУ, длъжностно лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 7г, ал. 2, 3, 4, 7 и 8, се наказва с глоба в
размер от 1500 до 4500 лв., освен ако деянието не съставлява престъпление.
Следователно, деянието, за което е наложена на жалбоподател
административна санкция – глоба / в качеството му на ФЛ/ е обявено от
закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които налагат отмяна на санкционния акт и на процесуално основание.
Действително, процедурата по съставянето и връчването на акта за
установяване на административно нарушение формално е законосъобразно
проведена, след като са установени законовите предпоставки за това и е
законосъобразно е привлечен с това действие към отговорност, а след като е
запознат със съдържанието на процесния АУАН, е имал възможността да
изложени обяснения и направи възражения. Спазени са давностните срокове
за съставяне на АУАН и конкретно тримесечния срок, започващ да тече от
установяване на описаните нарушения, станало с изготвяне и подписване на
протокола от извършената проверка по отношение на Община Перник, на
която дата следва да се приеме в конкретната хипотеза, че е открит и
нарушителят, като възраженията в жалбата в тази насока, съдът не намира за
основателни.
В този смисъл, спазени са давностните срокове, както в хипотезата
от извършване на нарушението, така и тримесечния – от откриване на
нарушителя, станало възможно след оценка от органите на МЕУ на събраните
доказателства. Актът за установяване на административно нарушение, обаче
не отговаря на изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно необходимите
реквизити, конкретно на т. 3 и т. 4 от цитираната разпоредба, свързани с
изискването за надлежно описание на нарушението откъм всички
15
характеризиращи го от обективна страна признаци – дата, място и начин на
извършване, както и правна квалификация, като съответно за всяко едно от
деянията ще бъдат изложени съответните аргументи. Най–напред по
отношение на описаното в т. 1 от съставения АУАН, квалифицирано като
нарушение по чл. чл. 7г, ал. 4 от ЗЕУ, във връзка с чл. 7г, ал. 2, т. 4,
предложение първо от ЗЕУ и във връзка с чл. 15, т. 3, б. б), предложение
първо от Задължителните разпореждания за предварително съгласуване на
разходите на административните органи в областта на електронното
управление и за използваните от тях информационни и комуникационни
технологии в рамките на бюджетния процес, утвърдени със Заповед №
МЕУ139/07.03.2022 г. на министъра на електронното управление, на
основание чл. 7и от ЗЕУ (Задължителните разпореждания) не става ясно в
какво се изразява самото изпълнително деяние на жалбоподателя в качеството
му на кмет. Нормата на чл. 7г, ал. 4 от ЗЕУ предвижда, че информацията по
ал. 2 се подава по електронен път от служители, определени от
административния орган, като именно определените служители отговарят за
достоверността на въвежданата информация, както и за навременното й
въвеждане, но не става ясно как точно неизпълнението на това законово
изискване кореспондира с конкретно противоправно поведение на
жалбоподателя, пък било то и под формата на допустителство, за каквато
форма на изпълнителното деяние, същият е бил привлечен към
административнонаказателна отговорност. Липсват въведени каквито и да е
твърдения и конкретно, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да
определи такъв служител от Община Перник, който да е отговорен по
смисъла на чл. 7г, ал. 4 от ЗЕУ за подаването по електронен път и
достоверността на въвежданата информация, или ако сам той е възприет, като
служителя по чл. 7г, ал. 4 от ЗЕУ, то тогава подобна теза влиза в
непреодолимо противоречие с възприетата форма на изпълнителното деяние –
допустителство, доколкото тогава жалбоподателят би бил прекият
извършител / което е видно и от допълнително събраните по длето гласни и
писмени доказателства/. Излагането на ясни, последователно вътрешно и
логически безпротиворечиви твърдения относно обективните признаци от
състава на нарушение не са самоцел, а са изисквания, насочени към,
постигане на целта на закона, а именно да бъде обезпечено правото на защита
на привлеченото към административно наказателна отговорност лице в пълен
предоставен от закона обем, в това число да разбере срещу какви факти
следва да се защитава, защото за тях се цели ангажирането на такава
отговорност, както и да се обезпечи възможността за съдебен контрол. Със
същата цел е изискването да се впишат нарушените разпоредби, като
правната квалификация на нарушението не може да бъде произволна, а като
винаги единствено възможна, следва да е релативна на въведеното
фактическо описание с оглед принципа на законоустановеност на
административното наказание. Действително, в текста на чл. 7и от ЗЕУ е
предвидено, че министърът на електронното управление издава задължителни
разпореждания до административните органи и лицата по чл. 1, ал. 2 относно
спазването на изискванията на този закон и такива са Задължителните
разпореждания за предварително съгласува не на разходите на
административните органи в областта на електронното управление и за
използваните от тях информационни и комуникационни технологии в
рамките на бюджетния процес на основание разпоредбата на чл. 7и и във
връзка с чл. 7г, чл. 7ж, ал. 1 и чл. 7е, ал. 1, т. 3 от Закона за електронното
16
управление (ЗЕУ) и във връзка с чл. 49 и чл. 50 от Наредбата за общите
изисквания към информационните системи, регистрите и електронните
административни услуги (НОИИСРЕАУ), но както самото им пълно
наименование сочи, а и в текста на чл. 7г, ал. 6 ЗЕУ, е предвидено, то
условията и редът за представянето на информацията по ал. 2 на чл. 7г от
ЗЕУ, както и процесите по съгласуване на документите по ал. 2, т. 1 и 2, както
и по т. 3, относно извършените промени в областта на електронното
управление и информационните и комуникационните технологии се
определят с наредба, приета от Министерския съвет. Това е Наредбата за
общите изисквания към информационните системи, регистрите и
електронните административни услуги, регламентираща в чл. 49 и чл. 50
съответно подлежащите на вписване обстоятелства и вида на подаваната
информация, както и сроковете за това, което означава, че за пълното и точно
квалифициране на нарушенията е следвало да се направи нужното
препращане и към нормите на този нормативен акт, в какъвто смисъл и
изложените в тази насока възражения в жалбата, съдът намира за
основателни. Нещо, което не е изпълнено, а характерът на допуснатите
нарушения, с оглед критерия за това, води до необходимост да се
квалифицират като съществени, а оттам и като основание за отмяна на
санкционния акт, доколкото, вместо да бъдат отстранени от наказващия
орган, са възпроизведени изцяло в обжалваното наказателно постановление,
на процесуално основание без да се обсъждат доводи по същество, като
отделно от това и по същество не се доказва виновно неизпълнение на
вмененото под номер 1 и 2 нарушения. Все пак за пълнота на изложението по
отношение на нарушението по т.1 и 2 от съставения АУАН и от процесното
НП, следва да се отбележи, относно датата на нарушението, че е налице
изрично изискване такава да се посочи, доколкото е неизменна част от
индивидуализацията на всяко нарушение от обективна страна и това
формално е изпълнено, макар че действително датата на нарушението е
опредена след изтичане на законовия срок, а самото нарушение е посочено за
всяко от двете такива, кога е било установено, при извършената проверка от
служителите на МЕУ, за което и по делото не се спори. Следва да се посочи,
че е възможно двете дати да съвпадат, датата на извършване на нарушението
и датата на неговото установяване, както и да не съвпадат, поради което е
необходимо да се разграничават по своята същност и твърдения за тях трябва
всякога да се съдържат при повдигане на административно наказателното
обвинение. Във всички случай обаче двете дати следва да са ясно и
недвусмислено посочени, което в случая формално е спазено. Визираното в
акта за установяване на административно нарушение деяние и по двете точки
е формално, както е посочено и в мотивите на самото НП. Осъществява се
чрез бездействие и се счита за довършено на датата, следваща деня, в който
най – късно вмененото задължение е можело да бъде изпълнено в
съответствие със закона, като за целта срокът може да изтича само в
присъствен ден, но не само няма пречка, но това е и задължително за
възприемане – нарушението е извършено или довършено в деня, следващ
този, в който най – късно вмененото задължение е можело да бъде изпълнено
в съответствие със закона без значение дали е присъствен или не. Или, ако се
твърди, че задължението по чл. 7г, ал. 4 от ЗЕУ, във връзка с чл. 7г, ал. 2, т. 4,
предложение първо от ЗЕУ и във връзка с чл. 15, т. 3, б. б), предложение
първо от Задължителните разпореждания за предварително съгласуване на
разходите на административните органи в областта на електронното
17
управление и за използваните от тях информационни и комуникационни
технологии в рамките на бюджетния процес, утвърдени със Заповед № МЕУ-
139/07.03.2022 г. на Министъра на електронното управление, на основание чл.
7и от ЗЕУ е можело да бъде изпълнено най – късно до 21.07.2022 И РЕСП.
30.06.2022 Г. / като обаче изрично посочвана в акта и в НП в кой ден и до
кой ден счита, че е можело да се изпълни вмененото задължение липсва/., то
нарушението, квалифицирано по тези текстове, формално по своя характер, се
счита за извършено на следващия ден – 22.07.2022 И И РЕСП. 01.07.2022 Г..
Този пропуск влияе също и на преценката по същество, доколкото и да не
бяха допуснати визираните процесуални нарушения, то по пункт 1 и 2 от НП
няма такова изрично описание, а свидетелката актосъставител едва в с.з. се
опитва да доразвие доводите си и да посочи как е определила датите, които
факти е следвало да намерят своето отражение в акта и НП, а не да се
доразвиват в сз. Датата на нарушението е определяща и за изчисляване на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН, за които съдът следи служебно. При липса на
коректно посочена дата на извършване на нарушението, съдът не може да
осъществи този контрол за спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН или
при достатъчно обосновка как е била определена вписаната дата. На следващо
място, както правилно е посочено в жалбата, не става ясно защо АНО се е
позовал на сроковете визирани в Задължителните разпореждания по чл. 7и от
ЗЕУ, с които са определение срокове за изпълнение на задължения различни
от разписаните в Наредба за общите изисквания към информационните
системи, регистрите и електронните административни услуги. При
съпоставка на разпорежданията и Наредбата прави впечатление
регламентирането на различни срокове - съгласно чл. 15 от Задължителните
разпореждания Информацията за тригодишните бюджетни прогнози и
проектобюджетите за следващата година за общините се подава в
петнадесетдневен срок преди внасянето на прогнозите и проектобюджетите в
общинските съвети. Според Наредбата в десетдневен срок от датата на
утвърждаване на указанията на министъра на финансите за подготовката на
бюджетните документи в рамките на бюджетната процедура за съответната
година. В самите Задължителни разпореждания е отразено, че се издават на
основание чл. 7г от ЗЕУ и чл. 49 и 50 от Наредбата, но в такъв случай защо
регламентират сроковете по различен начин не става ясно, а и АНО не е се е
мотивирал защо приема изискванията на Разпорежданията, а не на Наредбата.
На следващо място жалбоподателят като кмет на Община Перник е определил
длъжностни лица, които да изпращат необходимата информация по ЗЕУ и
Наредбата. Действително разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ЗЕУ предвижда, че
длъжностно лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по
чл. 7г, ал. 2, 3, 4, 7 и 8, се наказва... и АНО е определил нарушението на кмета
на Община Перник като допустителство. Съдът обаче намира, че не кметът е
лицето, което следва да носи адм. наказателна отговорност в случая. Същият
е определил лицата, които да осъществяват тази функция, определил е и лице,
което да следи за изпълнението й и това лице не е той като кмет. В този
смисъл съдът намира, че кметът, а съответните длъжностни лица следва да
носят адм. наказателна отговорност за извършването или допускането на
нарушения по чл. 7г от ЗЕУ, което заедно с другите гореописани множество
пороци в акта и НП водят до еднозначен извод за неговата отмяна./ виж
/Решение № 304 от 7.12.2023 г. на РС - Хасково по а. н. д. № 742/2023 г и
Решение № 421 от 29.02.2024 г. на АдмС - Враца по к. а. н. д. № 19/2024 г
по сходен казус Решение № 378 от 16.11.2023 г. на РС - Сливен по а. н. д.
18
№ 1091/2023 г./.
Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на материалния закон и на процесуалните, поради
което същото следва да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно. Само в допълнение следва да се посочи, че видно от
кредитираните показания на свидетелите по делото от страна на защитата,
съответни и на писмената справка за броя общини неподали въпросната
информация на платформата, се установява и поведение, което не може да се
вмени във вина на посочените лица, като първо паролите в случая не са били
изпратени на Община Перник, а на областната администрация, като
последната е била и въведена в падащото меню, като изясняването на
техническия логистичен проблем, не е било отстранено своевременно, в
краткия срок и качване не могло да се извърши, а след срока, платформата се
е затворила и качването е било обективно невъзможно, което е само
допълнителен аргумент, наред с гореизложените за отмяна на атакуванато
НП.. Предвид изложеното атакуваният правораздавателен акт следва да бъде
отменен като незаконосъобразен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на жалбоподателя. В
случая претенцията за разноски е заявена своевременно, като по делото е
представен договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно в
предвидената от закона форма /л. 209 от делото/, видно от който
договореното възнаграждение е на основание чл .36, ал.2 от За и чл. 38, ал. 1,
т. 3 от Закона за адвокатурата. В тази връзка следва да се съобрази, че правото
на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от обхвата на чл.
38, ал. 1 от Закона за адвокатурата /ЗА/, е установено със закон. За
упражняване на това право е достатъчно да се представи сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че се
сключва на основание чл. 38, ал. 1 - т. 3 ЗА в случая, при безплатна
адвокатска помощ. Претенцията е основателна, поради което следва да бъде
заплатено от МЕУ адвокатското възнаграждение на адвокат А. в размер на
600 лв. - чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2- при интерес от 1000 до 10 000 лв. -
400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.;от Наредба № 1/09.07.2014 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за настоящата
съдебна инстанция.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2, вр.
Ал.1, вр. 58д,т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ, с рeг. № МЕУ-
11138/18.07.2023г., издадено от А. И. Й. - министър на електронното
управление /към момента на издаване на атакуваното НП/, с което на С. И. В.,
ЕГН **********, в качеството му на кмет на Община Перник, за следните
вменени нарушения са били наложени следните наказания, както следва:
1/За нарушение на чл.7г, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 7г, ал. 4 от ЗЕУ,
и във връзка е чл. 15, т. 3 б. б) от Задължителните разпореждания на
основание чл. 63, ал, 2, във връзка с чл. 65, ал. 2, от Закона за електронното
управление му е наложена глоба в размер на 1500 лева.
19
2/ за нарушение на чл. 7г, ал. 4 във връзка с чл. 7г, ал. 2, т. 4 от ЗЕУ
във връзка с чл. 15, т, 3, б. б) от Задължителните разпореждания му е
наложена глоба в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева) на основание
чл. 63, ал. 2, във връзка с чл. 65, ал. 2, от Закона за електронното управление.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
Министерство на електронното управление, *********, да заплати на адвокат
А. А.- ПАК, сумата от 600 /шестстотин/ лева - разноски за процесуално
представителство по делото.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от обявяването му
на страните, че е изготвено, пред Административен съд - гр. Перник като
касационна инстанция.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
20