Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 19.04.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и първи март през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№2947 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано въз
основа на предявен пряк иск срещу застраховател по договор за застраховка
“Гражданска отговорност” за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от
непозволено увреждане, причинено от водач на застрахования автомобил, с правно
основание чл.226, ал.1 КЗ /отменен/, вр. чл.45 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД.
В исковата молба ищецът излага
твърдения, че с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 888/2017 г. по описа
на ВТРС, ответното застрахователно дружество е осъдено по предявения от ищеца
частичен иск да заплати на ищеца сумата 1967,40 лв., представляваща обезщетение
за претърпени от него имуществени вреди от настъпило на 05.08.2014г.
застрахователно събитие - ПТП, която сума е част от общия размер на
обезщетението за вреди 5967,40 лв., като по посоченото производство е бил
предявен частичен иск за сумата 1967,40 лв. от сумата 5967,40 лв. за
обезщетение за имуществени вреди от ПТП от 05.08.2014 г. Ищецът заявява, че
претърпените от него имуществени вреди по мотоциклед „Х Д”, модел „С”, които се
изразяват във вложени части, консумативи и труд за поправка на вредите, не са
напълно възстановени, тъй като възлизат на сумата 5967,40 лв., от която са
присъдени по уважения частичен иск сумата 1967,40. Ищецът отправя искане за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 4000 лв., която е горницата
над уважения частичен иск и представлява незаплатена част от обезщетение за
имуществени вреди в общ размер 5 967,40 лв., ведно със законната лихва,
считано от деликта /05.08.2014г./ до окончателното изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който
се излагат твърдения, че действителната стойност на застрахователното
обезщетение е 1967,40 лв., която е изплатена на ищеца, а претендираното над
тази сума ответникът счита, че е свързано със щети, които не са следствие от
процесното ПТП или са свързани с надвишаване цени на резервни части, труд и др.
Отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Видно от Протокол за ПТП от 06.08.2014г., материали от
ДП ЗМ-135/2014г по описа на РУ на МВР Е, представени по приложеното гр.дело
888/2017г по описа на ВТРС се установява, че на 05.08.2014г., около 14.30ч в с.****** на кръстовище на път II-53 с път за с.Б е настъпило ПТП
между лек автомобил „БМВ” с рег №******* управляван от Д Г Д и мотоциклет „Х Д”, модел „С” с
гръцка регистрация №****,
собственост на ищеца Р.Я.Б., управляван от Р П И.
В настоящото производство е
допусната съдебна авто-техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че на 05.08.2014г, в светлата част от денонощието, около 14.30ч,
мотоциклет „Х Д”, с рег.№***** и водач Р П И се движи по път с предимство II-53 в посока север, от гр.С към
гр.Е, със скорост 48,10 кв/ч. Сочи се, че мотоциклетистът се движел по прав
участък от пътя, след което навлязъл в Т-образно кръстовище, образувано от път
идващ от дясната му страна спрямо посоката на движение, от с.Б. Автомобилът „БМВ
53Д” с водач Д Г Г се движел по пътя от с.Б в посока към кръстовището.
Достигайки кръстовището водачът на лекия автомобил предприема маневра „завой на
ляво” с цел включване в движението по пътя с предимство в посока
юг-противоположна на движението на мотоциклета, като при навлизане в пътя с
предимство лекият автомобил прегражда пътя на мотоциклета, траекторията на
движение на двете МПС-та се пресичат и между тях настъпва удар, при което е
реализирано ПТП. При удара, в първоначално съприкосновение влизат преден ляв
калник на лекия автомобил и предна част на мотоциклета. Вещото лице е направило
извод, че за водача на лекия автомобил критичната ситуация е възникнала в
момента, в който той е имал обективна възможност да възприеме визуално движещия
се в ляво от него, по пътя с предимство, мотоциклет. Вещото лице е изложило, че
при установената видимост в района на ПТП-над 140м. в посока юг, водачът на
лекия автомобил е имал обективната възможност да възприеме визуално движещия се
мотоциклет преди да предприеме маневрата завой на ляво и автомобилът да навлезе
по пътя с предимство. ПТП е можело да бъде предотвратено от двамата водачи чрез
аварийно задействане на спирачните системи и преустановяване движението на
управляваните от тях МПС-та преди достигане на мястото на удара, като в
конкретния случай мотоциклетистът се е движел по път с предимство, а лекия
автомобил е следвало да осигури предимство на движещите се МПС по пътя с
предимство. Вещото лице е посочило, че щетите по мотоциклета, възникнали в
резултат на ПТП от 05.08.2014г. са в размер на 5 967,40лв., която сума
включва вложените материали и труд.
По делото не е спорно и от
събраните по гр.дело 888/2017г доказателства, приложени в настоящото
производство, се установява, че лекият автомобил марка “БМВ”, с рег.№***** /участник в ПТП на 05.08.2014г./,
собственост на Д Г Г е застрахован в ответното дружество ЗАД „Б
И”, гр.Спо
застрахователна полица №******** за Застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите със срок на действие на застраховката - от 15.04.2014г. до 15.04.2015г.
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният пряк иск против застраховател за
заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 4000 лв. от
непозволено увреждане, причинено от водач на застрахования автомобил по договор
за застраховка “Гражданска отговорност” е допустим. Видно от приложеното
гр.дело №888/2017г. по описа на ВТРС съдът е разгледал и се е произнесъл с
влязло в сила съдебно решение от 24.11.2017г., с което е уважен изцяло
предявения като частичен иск за сумата 1 967,40лв.-претендирани за
обезщетение за имуществени вреди от ПТП от 05.08.2014г., представляващи част от
общия размер на обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 967,40лв.
Предмет на исковата претенция в настоящото производство е сумата 4000лв.,
представляваща разликата над уважения размер от 1 967,40лв. до пълния
размер от 5 967,40лв. от обезщетението на имуществени вреди, за която част
от обезщетението не е формирана сила на присъдено нещо с влязлото в сила
съдебно решение, доколкото тази част не е била предмет на исковата претенция по
гр.дело №888/2017г по описа на ВТРС.
Разгледан по същество искът е основателен и
доказан в претендирания в настоящото производство размер.
С разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ е дадена възможност на увреденото
от застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” лице да иска пряко от
застрахователя обезщетение за причинените му вреди. Съгласно разпоредбата на
чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка
“Гражданска отговорност” е функционално обусловена от деликтната отговорност на
застрахования – пряк причинител на увреждането.
Безспорно
по делото се установи, че е налице сключена застраховка “Гражданска
отговорност” на лекият автомобил участник в ПТП на 05.08.2014г.-марка “БМВ”, с
рег.№******, собственост на Д
Г Г, управляван от същото лице, която застраховка е била сключена в ответното
дружество ЗД „Б И”АД, гр.С, валидна
към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
деликтната отговорност на управляващия застрахования автомобил, то следва да се
установят елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане - деяние
/действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка
между деянието и причинената вреда и вина.
Безспорно по делото бе установено, че е налице противоправно деяние на
водача на лекия автомобил „БМВ”- Д Г. Същият е нарушил правилата за движение,
което е довело до възникване на ПТП, при което по мотоциклета на ищеца са
причинени имуществени вреди. Това се установява от събраните по гр.дело
888/2017г по описа на ВТРС доказателства-протокол от ПТП, протоколи за оглед от
досъдебното производство, които представляват официални свидетелстващи
документи, с обвързваща съда материална доказателствена сила относно
обективираните в тях обстоятелства и констатациите на съставилите ги длъжностите лица. Същите се
подкрепят и от останалите събрани в производството доказателства, като тези
обстоятелства са установени и в проведеното по предявения частичен иск за
имуществени вреди от същото деяние гр.дело 888/2017г по описа на ВТРС, по което
е уважен с влязло в сила съдебно решение предявения частичен иск за сумата
1 967,40лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
настъпило на 05.08.2014г застрахователно събитие-ПТП, представляваща част от
общия размер на обезщетението в размер на 5 967,40лв.
Съдът приема, че деянието е извършено виновно.
Вината при непозволеното увреждане се предполага до доказване на противното. По
делото не бяха ангажирани доказателства за обстоятелства изключващи вината на Д
Г, поради което съдът приема, че причинителя на деликта е действал виновно. Не
се установи също така да е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача на мотоциклета. Възраженията на ответника за съпричиняване
съдът намира за неоснователни, предвид на това, че не се сочат конкретни
действия на водача на увредения мотоциклет, с които същият да е съпричинил
настъпване на вредоносния резултат. Възражението за съпричиняване представлява позоваване на осъществили се
правопроменящи факти-противоправно поведение на увреденото лице, което
противоправно поведение да съпричинява противоправния резултат, което от своя
страна да е предпоставка за намаляване на размера на обезщетението. В случая,
от заключението на авто-техническата експертиза се установи, че водачът на мотоциклета
се е движел по път с предимство, т.е. няма наведени твърдения и доказателства,
че същият е нарушил разпоредба, което би обусловило негово противоправно
поведение, респ. съпричиняване на вредоносния резултат.
Следващият основен елемент на непозволеното
увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено
увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и
унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права,
телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. От събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин, че в резултат на деянието,
извършено от Д Г /причинено пътно-транспортно произшествие на 05.08.2014г./ са
причинени имуществени вреди по мотоциклета, собственост на ищеца, посочени по
вид в заключението.
С оглед изложеното съдът е мотивиран и приема, че са налице всички
предвидени в закона елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане. В
случая увреденото лице – ищецът е насочил претенциите си за обезвреда пряко
срещу застрахователя. Застрахователят отговаря в обема, в който отговаря и
причинителят на вредата. Той следва да покрие отговорността на застрахования за
причинените от него имуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат
от непозволеното увреждане.
Размера на
вредите се установява от заключението на авто-техническа експертиза, където е посочено, че стойността
на вложените материали и труд по покриване на имуществените вреди по
мотоциклета възлиза на сумата общо 5 967,40лв. Предмет на настоящото
производство е исковата претенция за сумата 4000лв., която е разликата над
претендираната и присъдена с влязло в сила съдебно решение по гр.дело
№888/2017г по описа на ВТРС сума в размер на 1 967,40лв., заявена като частичен
иск от общата сума 5 967,40лв. С оглед изложеното, предявеният в
настоящото производство иск за сумата 4000лв. за обезщетение за имуществени
вреди е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Върху главницата следва да се присъди
законната лихва за забава, която се претендира от датата на
увреждането-05.08.2014г. Отговорността на застрахователя е пряко обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие и
застрахователят отговаря за всички причинени от застрахования вреди и при
същите условия, при които отговаря и причинителя на вредата. С оглед изложеното
и на основание чл.84 ал.3 от ЗЗД следва
да бъде присъдена и законната лихва върху главницата от 4000лв., считано от
датата на увреждането /05.08.2014г/ до окончателното изплащане.
Процесуалният
представител на ищеца е претендирал присъждане на адвокатско възнаграждение по
чл.38 от ЗА. Видно от
представения по
делото договор за правна
защита и съдействие, сключен между ищеца и адвокат Х.К. е договорено
оказване на адвокатска помощ и съдействие безплатно, при условията на
чл.38 от Закона за адвокатурата. Съгласно
разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА, в посочената хипотеза
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда, в
размер не по-нисък от предвидения в Наредбата
за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В случая и при съобразяване на материалния интерес по делото, възнаграждението следва да бъде
определено по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като изчислено съобразно посочената
разпоредба възлиза на сумата 510 лв. С оглед
изхода на делото и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде
осъден да заплати посочената сума за адвокатско възнаграждение на адв.Х.Р.К.,
пълномощник на ищеца
Р.Я.Б..
Ответното дружество е
претендирало присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора не следва да
бъдат присъждани разноски в полза на ответника.
С оглед разпоредбата на чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВТРС държавна такса/определена по реда на чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а именно 4% върху
цената на иска, но не по-малко от 50лв./, която възлиза в размер на 160 лв. по предявения в настоящото производство иск, както и сумата
140лв., представляваща разноски за възнаграждение за вещо лице, както и 5лв. за
държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗД "Б И" АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление град **********, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Я.Б. с
ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД, сумата в размер на 4 000 лв. /четири хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от настъпило
на 05.08.2014 г. застрахователно събитие - ПТП в с.*********** представляваща част от общия
размер на обезщетението в размер на 5 967.40 лева и предявен като разликата над
предявения по гр.дело 888/2017г по описа на ВТРС частичен иск за сумата в
размер на 1 967.40 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от 4000лв., за период считано от датата на
застрахователното събитие - 05.08.2014 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗД "Б И" АД, с ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление град ********* ДА ЗАПЛАТИ на Х.Р.К.- адвокат от ВТАК, с
адрес гр.*********,
пълномощник на ищеца Р.Я.Б. с ЕГН ********** сумата от 510 лв. /петстотин и десет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗД "Б И" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град *********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВТРС, държавна такса в размер на 160лв. /сто и шестдесет лева/, сумата 140лв. /сто и четиридесет лева/- за направени разноски за
възнаграждение за вещо лице, както и 5
лв./пет лева/ за държавна такса, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: