МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА

  ПО НЧХД № 1188/2018г.

ПЪРВИ наказателен състав – РРС

 

Частният тъжител М.Й.К. обвинил

И.Д.И.,***, ЕГН -********** в това, че

На 01.05.2018г., в с.Николово, обл.Русе, причинил на М.Й.К.,***, лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето му, не опасно за живота – престъпление по чл.130, ал.1 от НК,

По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдимия в размер на 3000.00лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 01.05.18г. до окончателното изплащане.

Повереникът на частния тъжител поддържа обвинението. Моли Съда да признае подсъдимия за виновен в извършването на престъплението, за което бил предаден на съд и му бъде наложено наказание за него, както и да бъде уважен гражданския иск в пълния му размер.

Подсъдимия И.И., редовно призован се явява лично. Дава обяснения, в които отрича да е извършил престъплението, за което бил предаден на съд. Защитникът му пледира подсъдимият да бъде оправдан по предявеното му обвинение, като изтъква аргументи за недоказаност на обвинението, алтернативно моли да бъде преценено наличието на предпоставките на чл.130, ал.3 от НК.

      Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната цялост, счете за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият И.Д.И.  е роден на  ***г***, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи, с ЕГН **********.

В края на 2017г. подс.И.И. решил да започне ремонт на къщата си, намираща се в с.Николово , обл.Русе, на ул.“****** *******“ № *, който възложил на свид.С.Ф.. Уговорили се за видовете ремонти работи, необходимите материали, както и че подсъдимият ще плаща за свършената работа на Ф., а той от своя страна ще се разплаща с другите наети работници. Тъй като времето вече било студено, ремонта започнал през м.февруари, 2018г. Освен Ф., на обекта работили и други, ангажирани от него работници, сред които и тъж.М.К.. Към края на м.април, 2018г. ремонта бил почти завършен, като оставали дребни довършителни работи. Подс.И., заедно със свид.Ф. извършили оглед в къщата, при който била установена недобре изпълнена шпакловка на някои места в стаите. Ф. отбелязал тези места със знак „Х“ и обещал, че ще изпрати тъж.М.К., който бил работил по шпакловката, да направи поправките. Към този момент, подс.И. се бил разплатил със свид.Ф., който от своя страна бил платил на М.К. за свършената от него работа, в това число и за шпакловката.

Сутринта на 01.05.2018г., тъж.М.К. и брат му – свид.Д.К. отишли в къщата на подсъдимия. Малко по-късно И. също пристигнал и тримата започнали да обсъждат дефектите по шпакловката. Подсъдимият имал претенции към тъжителя, че работата не е свършена качествено и поискал от него да поправи отбелязаните от Ф. места по шпакловката на стените. От своя страна М.К. твърдял, че всичко е както трябва да бъде и отказал да шпаклова наново. Тогава подс.И. се свързал по телефона с Ф. и му казал, че М.К. не желае да извърши поправките. Попитал го дали е платил на К. за свършената работа и Ф. потвърдил, след което на включен говорител на телефона, в присъствието на двамата братя Ф. казал, че М.К. трябва да си свърши работата, за която са се уговорили. Последният, независимо че чул това, отново заявил, че няма нужда от ново шпакловане. Тримата се качили на третият етаж и влезли в една от стаите, където продължили да спорят. Подсъдимият настоявал, че шпакловката е некачествена, а тъжителят заявил, че за парите които е платил И. работата е свършена добре. Това подразнило подсъдимия, той се нахвърлил върху М.К., двамата паднали на земята и докато бил върху него, подсъдимият захапал дясната ушна мида на пострадалия със зъби. След това хванал с ръце ушите му и ги задърпал. В този момент свид.Д.К. хванал подс.И. през кръста, като се опитвал да го издърпа назад и освободи брат си. Тогава подсъдимият хванал М.К. с ръце за шията и го стиснал. Д.К. успял да издърпа И., след което, за да предотврати понататъшни агресивни действия, застанал между двамата. В този момент  Д.К. видял, че от дясното ухо на брат му тече кръв. Двамата излезли от къщата, като на външна мивка пострадалият измил раната си и я притиснал с кърпа. След това Д.К. и М.К. се отправили към дома си в с.Николово. Там майка им – свид. М.К.почистила раната на дясното ухо на М.К., след което той и брат му се отправили към Спешно отделение на УМБАЛ „Канев“ гр.Русе. В болницата, след извършен му преглед, раната на М.К. на дясната ушна мида била зашита с шест шева и му била предписана периодична смяна на превръзката.

На 02.05.2018г. тъжителят К. бил освидетелстван от съдебен лекар в УМБАЛ „Канев“-Русе, за което му било издадено съдебномедицинско удостоверение.

      От заключението на назначената в хода на съдебното производство съдебномедицинска експертиза с обект на изследване нараняванията на тъжителя М.К. и приложените към него фотоснимки е видно, че същият е получил разкъсно-контузни рани на дясната ушна мида, одраскване на лява ушна мида, кръвонасядане по лявата повърхност на шията и в областта на лявата ключица и кръвонасядане в областта на дясната лопатка. В резултат от увреждането - разкъсно-контузни рани на дясната ушна мида, на К. било причинено временно разстройство на здравето, не опасно за живота. Според вещото лице, установените увреждания са резултат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да бъдат получени при дърпане с ръце на ушните миди, падане от собствен ръст и стискане на шията с ръце. Приема, че разкъсно-контузните рани по предната повърхност на дясната ушна мида на М.К., добре отговарят да са получени от действието на човешки зъби. Според вещото лице разкъсно-контузната рана по задната повърхност на дясната ушна мида, не отговаря да е получена само от дърпане на ушната мида или само от действието на човешки зъби, а най-добре отговаря да е получена при първоначално действие на човешки зъби, последвано от дърпане на ушната мида.  

В хода на съдебното производство е назначена и съдебномедицинска експертиза, с обект на изследване уврежданията на подс.И.И.. От заключението става ясно, че И. е получил охлузвания в областта на долната челюст в дясно, охлузване на дясна ушна мида, кръвонасядане в дясна слепоочна и дясна тилна област и охлузване на ляв лакът. Според вещото лице, тези увреждания са причинили на подсъдимия болка и страдания. Приема, че уврежданията са резултат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да бъдат получени по начин  давност, така както посочва подсъдимия в обясненията си, а имено при падане от собствен ръст и удари с ръце. Намира, че уврежданията, с изключение на охлузванията на ляв лакът, добре отговарят да са получени при тангенциалното действие на човешки нокти, докато охлузванията по левият лакът, отговорят да са получени при падане от собствен ръст. 

      Изложената фактическа обстановка се установява частично от обясненията на подс.И.И., както и от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие Д.К., С.Ф., М.К., С. Ф., както и от приетите и приобщени писмени доказателства – заключението по назначената съдебномедицинска експертиза с обект на изследване тъж.М.К., ведно с фотоалбума към него, заключението по назначената съдебномедицинска експертиза с обект на изследване подс.И.И., справка за съдимост.

Всички доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност налагат следните правни изводи:

Подсъдимият И.Д.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, тъй като на 01.05.2018г., в с.Николово, обл.Русе, причинил на М.Й.К.,***, лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето му, не опасно за живота.

Налице са всички елементи от обективна страна на състава на престъплението:

Безспорно се установи, че на 01.05.2018г., около обяд, след възникнало пререкание между подс.И. и тъж.М.К. по повод довършителните ремонтни работи по къщата на подсъдимия, последният се нахвърлил върху М.К., съборил го на земята и докато бил върху него захапал дясната му ушна мида, веднага след това хванал с ръце ушите му и ги задърпал, а след това, докато свид.Д.К. се опитвал да ги разтърве, подсъдимият хванал тъжителя с ръце за шията и го стиснал.

В резултат от това, на М.К. били причинени увреждания, част от които - разкъсно-контузни рани на дясната ушна мида, довели до временно разстройство на здравето му, не опасно за живота, представляващо лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.

Досежно така възприетата фактическата обстановка, Съдът кредитира показанията на свидетеля Д.К., тъй като те се характеризират с последователност, изчерпателност и категоричност относно основните факти, предмет на доказване. Д.К. бил пряк очевидец на увреждащите телесната цялост на пострадалия М.К. действия от страна на подсъдимия, намирал се в непосредствена близост до мястото на инцидента и имал възможност правилно и пълноценно да възприема случилото се. Той заявява категорично, че при ескалиране на словесния конфликт между подс.И. и М.К., подсъдимият се нахвърлил върху пострадалия съборил го на земята и го хванал с ръце за ушите. Непосредствено след това Д.К. видял, че от някъде „тръгнала“ кръв, а И. хванал с ръце М.К. за гушата и започнал да го стиска. Д.К. успял да отскубне подсъдимия от брат си, като едва тогава видял, че кръвта тече от дясното ухо на М.К..

 Показанията на този свидетел, респективно изложеното в частната тъжба, се допълват и подкрепят и от показанията на свидетелката М.К.– майка на пострадалия, която минути след инцидента видяла сина си и констатирал телесните увреждания по главата му и течащата кръв. От М.К. узнала в най-общи линии и фактите около възникналия между К. и И. конфликт. Няколко дни по-късно свид.С.Ф. срещнал М.К., видял, че има превръзка на ухото си и от него, а след това и от подс.И. разбрал, че двамата са се сбили.

Показанията на свидетелите Д.К., М.К.и С.Ф. взаимно се допълват, не противоречат на останалите събрани по делото и кредитирани доказателства и очертават една логична и житейски приемлива фактическа обстановка. Междувпрочем, в обясненията си, подс.И. също признава, че по описаното в тъжбата време и място, двамата с пострадалия паднали на земята, като при опита си да се отскубне от двамата братя, захапал М.К. за ухото.

В съчетание с неоспореното заключение на  съдебномедицинската експертиза,  обективно потвърждаваща наличието на посочените телесни увреждания на пострадалия и достоверността те да бъдат получени по този именно начин и по това време, Съда формира убеждението си за безспорна доказаност на тези обстоятелства.

Съдът намира за неоснователно искането на защитника на подс.И., по отношение на последния и на М.К., да бъде приложена разпоредбата на чл.130, ал.3 от НК, като и двамата бъдат освободени от наказание. На първо място, категорични доказателства за това, че тъжителя М.К. е причинил, иначе обективно установените увреждания на подсъдимия, по делото не бяха представен и не се събраха. Данни в тази насока се съдържат единствено в обясненията на подсъдимия И., който твърди: „…бутнах с дясна ръка М. в гърдите, колкото да мога да изляза от помещението, а брат му тръгна да ме удря отзад. Аз от блъскането бутнах М. и паднахме на земята. Аз от зор, понеже ме затискаха отдолу, главата ми беше цялата в комбали, за да мога да се измъкна захапах М. за ухото, за да мога да избягам.“ и: „Докато паднах върху М. той не ме е удрял. Брат му ме избута, а след това ме удари по главата. След като паднахме вече не мога да кажа кой ми е нанасял удари. Удряха ме и двамата, в гърба и в главата.“ Тези твърдения обаче, дори да бъдат оценени като достоверни, не съдържат необходимата конкретика досежно личното участие и принос на тъжителя в причиняването на телесните увреждания на подсъдимия, поради което и не могат да обосноват в достатъчна степен наличието на реципрочно, противоправно поведение на М.К., необходимо за приложението на чл.130, ал.3 от НК.

На второ място, от заключението на назначената съдебномедицинска експертиза, с обект на изследване подс.И., става ясно, че получените от него телесни увреждания от инкриминираният инцидент, попадат в рамките на медико-биологичния признак “болка и страдание”, т.е. телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.

Съобразно задължителната за органите на съдебната власт практика на ВС на РБ, намерила отражение в Тълкувателно решение № 51 от 16.IX.1989 г. по н. д. № 41/89 г., ОСНК,  съдът може да приложи  чл.130, ал.3 от НК и да освободи тези, които са си причинили само еднакви по степен на увреждане телесни повреди, т. е. когато и двете телесни повреди са с разстройство на здравето или и двете са без разстройство на здравето.

В настоящият случай, бе установено по несъмнен начин, че причинената на тъжителя телесна повреда е такава по чл.130, ал.1 от НК, поради което, дори при превратно тълкуване на събраните по делото доказателства не са налице предпоставките за приемане наличието на “реторсия”, респективно освобождаване и на двамата дейци от налагане на наказание.

От субективна страна, подсъдимия И.И. действал при евентуален умисъл. Той съзнавал, че извършва действия /дърпане за ушите, захапване за ухото и душене с ръце /, годни да причинят на пострадалия М.К. телесно увреждане, от вида на инкриминираното. Допускал общественоопасните последици от деянието си, без пряко да целял причиняването конкретно на такова телесно увреждане, но се съгласил с настъпването на този престъпен резултат, преследвайки основната си цел, а именно да се саморазправи и накаже пострадалия.

От изложеното е видно, че с действията си подс.И.И. е осъществил всички елементи от обективна и субективна страна на състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК. Подсъдимият е наказателноотговорен, поради което следва да бъде признат за виновен и му бъде наложено съответното наказание.

Налице са предпоставките на чл.78а от НК по отношение на подсъдимия И.. За деянието се предвижда наказание “Лишаване от свобода” до две години или “Пробация”. Престъплението е умишлено. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по раздел 4 на Глава 8 от НК. С деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди. Поради това и на основание чл.301, ал.1, т.4 от НПК подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание.

При индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимия И.И., Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства липсата на предходни осъждания, извън тези които биха били пречка за приложението на чл.78а от НК, относително ниската степен на обществена опасност на деянието, в сравнение с деяния от същата категория, добрите му характеристични данни, както и обстоятелството, че по време на инкриминираният инцидент, на подсъдимия също били причинени телесни увреждания. Отегчаващо отговорността обстоятелство е установеният по делото факт, че подсъдимият причинил на тъжителя К. и други, по-леки телесни увреждания, извън тези характеризиращи телесната повреда по чл.130, ал.1 от НК. Предвид това, Съдът приема, че при наличието на превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, целите на наказанието ще се постигнат с определяне на наказание в границите между минимума и средата и ориентирано към минималния размер предвиден в разпоредбата на чл.78а от НК, а именно “Глоба” в размер на 1500.00лв.

Така наложеното наказание по преценка на Съда съответства в пълна степен на обществената опасност на дееца и деянието. С налагането му последният ще има възможност да преосмисли постъпката си и да съобрази в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото.

 

Относно гражданския иск:

Подсъдимият И.И. е извършил деяние по чл.130, ал.1, от НК, с което причинил на пострадалия неимуществени вреди, щетите от които следва да възмезди. Подсъдимия е осъществил фактическият състав на непозволеното увреждане, поради което дължи обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдание, пряка и непосредствена последица от причинените от побоя над пострадалия увреждания.

Имайки предвид от една страна относително непродължителния период на възстановяване, а от друга, значителното неудобство, предвид видимите белези от уврежданията по лицето, изпитаното унижение, с оглед на това, че побоят е станал и пред близък родственик, както и вида и характера на претърпените от пострадалия болки и страдания, настоящият състав на съда счита, че един справедлив еквивалент за обезщетяване на тези неимуществени вреди ще бъде сумата от 3000.00 лева. Предвид това, предявеният иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е основателен и доказан в пълният си размер до 3000.00лв. Съдът счита това обезщетение за справедливо и съответно на обществената опасност на извършеното престъпление. Тази сума подсъдимия следва да заплати на гражданския ищец М.К., ведно със законната лихва от деня на деликта до окончателното й изплащане.

Подсъдимият следва да заплати държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 120.00лв.

Подсъдимият следва да заплати на частният тъжител М.К. и сумата от 512.00лв., разноски направени от последния за завеждане на делото и адвокатски хонорар, както и сумата от 292.00лв. в полза на Съда, за разноски в съдебното производство.

 

Мотивиран така Съдът постанови присъдата си.

 

                                                                         Районен съдия: