Р Е Ш Е Н И Е
№ 334
гр.
Пловдив, 13 февруари 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
Първо отделение, ХVІІІ състав в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като
разгледа докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 152 по описа на съда за 2018год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на «**» ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, с посочен в жалбата съдебен адрес:***,
партер, представлявано от управителя Г.Й.М., против
РА № Р-16001617001005-091-001/25.09.2017г. и Ревизионен акт № П-16001617216620-003-001/15.12.2017г., издадени от И.К.– началник сектор
в ТД на НАП – гр. Пловдив, възложил ревизията, и Т.Т.– главен
инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден и изменен с Решение
№ 757/22.12.2017г. на Директор на Дирекция «Обжалване и данъчно
– осигурителна практика» – гр. Пловдив относно непризнат данъчен кредит
в общ размер на 167 294,34лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 23 978,86лв., и допълнително установена дължима сума за
корпоративен данък за 2015г. в размер на
48 526,67лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 10 560,50лв. и за 2016г. в
размер на 35 257,77лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
3 880лв.
В жалбата се излагат твърдения, че процесният
ревизионен акт е незаконосъобразен. Дружеството разполага с надлежно оформени
първични счетоводни документи, въз основа на които е упражнил правото си на
приспадане на данъчен кредит като получател по облагаеми доставки, съответно е
осчетоводил данъчните основи по фактурите като текущ разход за съответния
отчетен период. Иска се ревизионният акт да бъде отменен в посочената по-горе
част. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по
делото писмена защита от управителя на дружеството Георги Мерджанов.
Ответникът – Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив, чрез процесуалния си представител юр. Д., моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и
недоказана. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са изложени
в депозирана по делото писмена защита.
Пловдивският
административен съд, осемнадесети състав, след като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за
установено следното:
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това
срок пред контролния орган в структурата на НАП, който с решението си го е
потвърдил и изменил. Така постановеният от Директора на Дирекция Обжалване и
данъчно осигурителна практика („ОДОП“) – гр. Пловдив резултат и подаването на
жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен срок при наличие на правен
интерес, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Със заповед
за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001617001005-020-001/22.02.2017г. на Албена
Дончева - началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, е сложено началото на
данъчна ревизия на жалбоподателя, със срок от три месеца, считано от връчването
на заповедта, което е станало на 06.03.2017г. по електронен път. Първоначалната
ЗВР е изменена със ЗВР за изменение на заповед за възлагане на ревизия №№
Р-16001617001005-020-002/02.06.2017г., Р-16001617001005-020-003/13.06.2017г. и
Р-16001617001005-020-004/05.07.2017г. на органа по приходите, възложил
ревизията, като срокът за приключване е продължен до 05.08.2017г. Ревизията
обхваща задължения за данък върху добавената стойност за периода от
01.11.2015г. до 31.12.2015г., от 01.05.2016г. до 31.05.2016г., от 01.07.2016г.
до 31.08.2016г. и от 01.12.2016г. до 31.12.2016г. и за корпоративен данък за
периода от 01.01.2015г. до 31.12.2016г.
В хода на ревизионното производство е издаден
ревизионен доклад /РД/ № Р-16001617001005-092-001/21.08.2017г., против
констатациите в който е подадено възражение вх. № 70-00-9914/12.09.2017г.
Възражението е намерено за неоснователно и въз основа на констатациите в
посочения РД е издаден и РА № Р-16001617001005-091-001/25.09.2017г. В хода
на административното обжалване е издаден РАПРА №
П-16001617216620-003-001/15.12.2017г., в който е поправена допусната техническа
грешка при изчисляването на корпоративния данък за 2016г. и прилежащите лихви.
Всички актове са издадени от снабдени със съответните
правомощия за това длъжностни лица, видно от представената Заповед №
РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, издадена на
основание чл. 11, ал. 1, т. 1 и 4 от ЗНАП и на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 и
чл. 113, ал. 3 от ДОПК, с която на определени длъжностни лица от дирекцията е
делегирано правомощие да издават заповеди по чл. 119, ал. 2 от ДОПК.
С Решение № 757 от 22.12.2017г., Директор на Дирекция
“ОДОП“ – гр. Пловдив е потвърдил и изменил издадения срещу дружеството
ревизионен акт, в частта му на допълнително определените данъчни задължения по
ЗДДС и ЗКПО, ведно с прилежащите лихви. В решението е посочено, че е допусната
неточност при изчислението на данъчната печалба, която следва да бъде в размер
на 572 289,95лв., вместо 425 289,50лв., съответно размерът на
корпоративния данък – 57 228,99лв., вместо 42 528,10лв. Тази
неточност е отстранена с посочения по-горе РАПРА, в който е посочен именно
правилният размер на допълнително определеното данъчно задължение за
корпоративен данък за 2016г. – 57 228,99лв. В жалбата изрично е посочено,
че предмет на обжалване е и РАПРА № П-16001617216620-003-001/15.12.2017г.,
поради което предмет на обжалване е допълнително определената дължима сума за
корпоративен данък за 2016г. в размер на 35 257,77лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 3 880лв.
В хода на ревизионното производство са установени
следните факти и обстоятелства, довели до определяне на данъчни задължения по
ЗДДС, в следствие непризнат данъчен кредит от следните доставчици и
преобразуване на декларирания счетоводен финансов резултат на дружеството с
данъчните основи на процесните фактури, както следва:
-„Мистрейд 2010“ ЕООД по 3 бр. фактури, изчерпателно посочени в РД,
издадени през данъчни периоди м. 12.2015г. и м. 05.2016г. с
начислен ДДС в общ размер на 9 804лв. Предмет на доставките са резервни
части за тежкотоварни автомобили по опис, ремонт на двигател, ремонт на ходова
част, ремонт на хидравлична инсталация, монтаж на кош на стойност. С данъчната
основа по ф-ра № 30…11/30.12.2015г. е извършено
преобразуване на СФР на РЛ за 2015г. в увеличение със сумата от 21 200лв.,
а с данъчната основа по ф-ри №№ 30…28/23.05.2016г. и 30…29/31.05.2016г. –
преобразуване на СФР за 2016г. със сумата в общ размер на 27 820лв.
При
насрещната проверка на проверяваното дружество е връчено ИПДПОЗЛ по реда на чл.
32 от ДОПК, в отговор на което не са представени изисканите документи и писмени
обяснения. При извършена допълнителна проверка в информационния масив на НАП е
констатирано, че доставчикът е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от
06.07.2016г. за установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. С
цел установяване реалността на доставките, на получателя по тях също е връчено
ИПДПОЗЛ. В отговор на искането са представени единствено фактури и счетоводни
регистри, от данните в които е видно, че фактурите са осчетоводени по сметка
601 Разходи за материали. Не са представени опис на резервните части, приемо - предавателни протоколи, справки на кои автомобили
са извършени ремонтите дейности, къде са вложени резервните части и как са
транспортирани. Не са представени доказателства за извършени плащания по фактурите.
При
така направените констатации е изведен извод, че издателят на фактурите не е
осъществил реална доставка към жалбоподателя. На основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1, чл. 69 и чл. 6, ал. 1 от ЗДДС не е признато
право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 9 804лв. за данъчни
периоди м. 12.2015г. и м. 05.2016г.
На
основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО е преобразуван в увеличение декларираният СФР за
2015г. със сумата в размер на 21 200лв. и за 2016г. със сумата в общ
размер на 27 820лв. поради документална необоснованост на осчетоводения
текущ разход.
-„Маштранс“ ЕООД по
3 бр. фактури,
изчерпателно посочени в РД, издадени през данъчен период м. 05.2016г. с начислен ДДС в общ размер на 10 658,52лв. Предмет на
доставките са тежкотоварни гуми на стойност 53 292,60лв., с която стойност
е извършено преобразуване в увеличение на декларирания СФР за 2016г. на
основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
При
насрещната проверка дружеството -
доставчик, в отговор на връчено ИПДПОЗЛ по реда на чл. 32 от ДОПК, не са
представени изисканите документи и писмени обяснения. Извършена е допълнителна
служебна проверка в информационния масив на НАП, при която е констатирано, че
жалбоподателят е посочен като получател по доставките само в две от трите процесни фактури, като ф-ра №
79/20.05.2016г. е с друг получател – „Ривана“ ЕООД,
друга данъчна основа – 5 100лв., съответно начислен ДДС –
1 020лв.
С
цел установяване реалността на доставките на РЛ също е връчено ИПДПОЗЛ, в
отговор на което са представени две от процесните
фактури, по които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит: №№
76/20.05.2016г. и 80/31.05.2016г. Съгласно данните в счетоводни регистри трите процесни фактури са осчетоводени по сметка 601Разходи за
материали, като ф-ра № 79/31.05.2016г. с данъчна
основа 15 790,40лв. и начислен ДДС 3 158,08лв. не е представена. Не
са представени приемо - предавателни протоколи,
справки на кои автомобили са вложени тежкотоварните гуми, как е извършен
транспортът им и доказателства за извършени плащания по фактурите.
При така направените констатации е
изведен извод, че издателят на фактурите не е осъществил реална доставка към
жалбоподателя. На основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1,
чл. 69 и чл. 6, ал. 1 от ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен
кредит в общ размер на 10 658,52лв. за данъчен период м. 05.2016г.
На
основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО е преобразуван в увеличение декларираният СФР за
2016г. със сумата в общ размер на 53 292,60лв. поради документална
необоснованост на осчетоводения текущ разход.
-„Канесис лайт“ ЕООД по 8 бр. фактури, изчерпателно посочени в РД,
издадени през данъчни периоди мм. 03, 05, 07 и 08.2016г., с
начислен ДДС в общ размер на 30 083,48лв. Предмет на доставките са
резервни части за тежкотоварни автомобили по опис на стойност
150 417,40лв., с която стойност е извършено преобразуване в увеличение на
декларирания СФР за 2016г. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
При насрещната проверка дружеството
– доставчик, в отговор на връчено по електронен път ИПДПОЗЛ не е представило
изисканите документи и писмени обяснения.
С цел установяване реалността на
доставката от жалбоподателя са изискани документи и писмени обяснения. В
отговор на ИПДПОЗЛ са представени единствено фактури, придружени с фискални
бонове от ЕКАФП. Съгласно данните в счетоводните регистри, процесните
фактури са осчетоводени по сметка 601 Разходи за материали. Не са представени
опис на резервните части, приемо - предавателни
протоколи, справки на кои автомобили са извършени ремонтите дейности, къде са
вложени резервните части и как са транспортирани.
При така направените констатации е
изведен извод, че издателят на фактурите не е осъществил реална доставка към
жалбоподателя. На основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1,
чл. 69 и чл. 6, ал. 1 от ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен
кредит в общ размер на 30 083,48лв. за данъчни периоди 03, 05, 07 и
08.2016г.
На основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО е
преобразуван в увеличение декларираният СФР за 2016г. със сумата в общ размер
на 150 417,40лв. поради документална необоснованост на осчетоводения текущ
разход. -„Вас Лес“ ЕООД по 17 бр. фактури, изчерпателно посочени в РД,
издадени пред данъчните периоди мм. 10 - 12.2015г., с
начислен ДДС в общ размер на 92 813,34лв. Предмет на доставките са транспортни
услуги на обща стойност 464 066,70лв., с която стойност е извършено преобразуване в увеличение на декларирания СФР
за 2015г. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
При насрещната проверка, в отговор на
връчено ИПДПОЗЛ дружеството - доставчик е представило заверени копия на
фактури, оборотна ведомост, главна книга и справка за ДМА. Съгласно
съдържанието на депозираните писмени обяснения услугите са извършени с гориво и
водачи на жалбоподателя „Мержанови“ ЕООД, въз основа
на сключен договор, който не е представен. В писмените обяснения са посочени
часове работа по отделни ДМА - влекач Скания, товарен
автомобил Мерцедес, вибрационен валяк Бомат, верижна
машина с гребло, както и обекти в гр. Белене, с. Искра, с. Крушево и гр.
Панагюрище. Не са представени документи за регистрирани МПС или строителни
машини при доставчика, приемо – предавателни
протоколи за предоставянето им за ползване, конкретни данни за обектите, на
които са работили, вид и времетраене на извършените работи, начинът на
достигане до съответните обекти.
С цел установяване реалността на
доставките на услуги, на жалбоподателя „**“
ЕООД също е връчено ИПДПОЗЛ. В
отговор на искането са представени единствено екземпляри от процесните
фактури. Съгласно данните в счетоводните регистри, фактурите са осчетоводени по
сметка 602 Разходи за външни услуги. Не е представен договор или други
съпътстващи документи, от които да е виден предметът на транспортните услуги,
на кои обекти са извършвани, посредством кои МПС и кои са лицата, които са ги
управлявали. Липсват документи за закупеното количество гориво за изпълнение на
доставките, както и такива за разплащането им.
При така направените констатации е
изведен извод, че издателят на фактурите не е осъществил реална доставка към
жалбоподателя. На основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1,
чл. 69 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен
кредит в общ размер на 92 813,34лв. за данъчен период мм. 10 - 12.2015г.
На основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО е
преобразуван в увеличение декларираният СФР за 2015г. със сумата в общ размер
на 464 066,70лв. поради документална необоснованост на осчетоводения текущ
разход. -„Томер“ ЕООД по 18 бр. фактури, изчерпателно изброени в РД,
издадени през данъчни периоди мм.11 и 12.2016г., с начислен ДДС в общ размер на
23 955лв. Предмет на доставката са юридически услуги, счетоводни услуги и
ТРЗ за 2016г. на обща стойност 119 775лв., с която стойност е извършено
преобразуване в увеличение на декларирания СФР за 2016г. на основание чл. 26,
т. 2 от ЗКПО.
При насрещната проверка, в отговор на
ИПДПОЗЛ дружеството - доставчик е представило заверени копия на фактури,
оборотна ведомост, аналитичен регистър на сметка 703 Приходи от продажби на
услуги, разчетно - платежни ведомости, договор за
правно обслужване от 03.06.2016г., сключен с адвокат Р.С.Н., ведно със справки
за изплатени суми, граждански договор с Виктория Антонова Кръстева от 04.01.2016г.
за извършване на счетоводни консултации и годишно приключване с посочено
месечно възнаграждение от 600лв. Съгласно депозираните писмени обяснения
услугите са заплатени по касов път.
След анализ на данните в представените
документи е констатирано, че доставчикът е издал сметка за изплатена сума по
чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ на адв. Н. за сумата от
10 000лв., изплатена на 30.03.2017г. съгласно сключен договор от 2016г. На
Кръстева е издадена аналогична сметка за
сумата от 7 200лв., изплатена на 04.04.2017г.,
съгласно сключен договор от 2016г.
При ревизията е констатирано, че за
извършените юридически услуги от адв. Н. е представен
договор за правно обслужване от 03.06.2016г., сключен с „Томер“
ЕООД, представляван от управителя му. Съгласно клаузите на договора по чл. 7 и
чл. 9 доверителят (дружеството) се съгласява да уведомява своевременно
изпълнителя за предстоящата работа, както и да осигурява навреме необходимата
информация, документация и авансови средства за заплащане на дължимите се държавни
такси и да заплаща навреме дължимото се възнаграждение. Същевременно, за
доверителят възниква право да иска отчетна информация по всяко време по всички
аспекти на извършеното правно обслужване.
Съгласно клаузата по чл. 12 от договора
за всяка възложена работа от доверителя страните подписват протокол за
възложена и свършена работа, като се определя конкретно възнаграждение, чиято
стойност се формира по договаряне между страните при стойности не по-ниски от
определените с наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съгласно съдържанието на представените
писмените обяснения и представените писмени доказателства адв.
Н. е изготвил всички сключени от РЛ договори (13 на брой) с различен предмет
(изчерпателно посочени на л. 72 гръб). Ревизиращите органи по приходите са
направили извод, че всички изготвени договори са с дати, предхождащи датата на
сключване на договора между доставчика „Томер“ ЕООД и
адв. Н., като процесните
фактури са издадени без да са издадени съпътстващите доставката документи,
съгласно клаузите по тт. 7, 9 и 12 от договора. Като
предмет на услугите са посочени юридически услуги, извършени в периода мм. 02 –
11.2016г., т.е. включително преди датата на сключване на договора.
В отговор на връчено второ ИПДПОЗЛ, с
което е изискана по-подробна и конкретна информация относно вида и характера на
извършваните юридически услуги за всеки месец от календарната 2016г. са
депозирани допълнителни писмени обяснения, съгласно съдържанието на които
юридическите услуги са извършени от адв. Н., на
когото е изплатена сумата в общ размер на 10 000лв.
Аналогични са фактите по отношение
упражненото право на приспадане да данъчен кредит по процесните
фактури с предмет счетоводни услуги на обща стойност 16 666,66лв., с
начислен ДДС в общ размер на 3 333,34лв. Представени са само и единствено
граждански договор с лицето Виктория Кръстева, заплатено възнаграждение на
лицето в размер на 7 200лв., съответно писмени обяснения относно
обстоятелството, че „Томер“ ЕООД е изпълнявало услуги
по текущо счетоводно обслужване и годишно приключване на „**“ ЕООД, като е
използвало наето лице по граждански договор.
Ревизиращият екип е обосновал извод, че
не са представени доказателства за заплатено възнаграждение на лицата, наети за
извършване на юридически услуги и счетоводни услуги, тъй като сметка 401
Доставчици е с отразена сума в размер на 1 441,18лв. за заплатени
консумативи и няма данни за задължения към други доставчици, включително
лицата, наети по граждански договори. Процесните
фактури са издадени без да са спазени задълженията на страните по договорите за
издаване съпътстващи доставките на услуги документи, съдържащи данни за
естеството на извършените услуги, приемането им и определяне на възнаграждение
въз основа на обективни данни.
При
така направените констатации е изведен извод, че издателят на фактурите не е
осъществил реална доставка към жалбоподателя. На основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1, чл. 69 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС не е признато
право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 23 955лв. за данъчен
период мм. 11 - 12.2016г.
На основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО е
преобразуван в увеличение декларираният СФР за 2016г. със сумата в общ размер
на 119 775лв. поради документална необоснованост на осчетоводения текущ разход.
Горестоящият
административен орган е констатирал допуснати грешки по отношение определения
ДДС за довнасяне за данъчни периоди мм. 05 и 07.2016г. Издаден е РАПРА, в който
е посочен коректният размер на задължението за данък за довнасяне, ведно с
прилежащите лихви. Констатирани е и допусната грешка по отношение дължимият
корпоративен данък за 2016г. върху изчислената данъчна печалба в размер на
572 228,99лв., съответно дължимата сума за довнасяне и прилежащите лихви.
Издаден е РАПРА, в който е посочен коректният размер на задължението за данък
за довнасяне, ведно с прилежащите лихви.
В хода на
съдебното обжалване е прието заключение по назначената съдебно – счетоводна
експертиза, изготвено от вещото лице П.П., без
направени възражения за обоснованост от страните по делото. Вещото лице е
посочило, че не може да направи конкретни изводи по отношение изпълнението на
всяка една от фактурираните доставки от преките доставчици, с изключение на „Томер“ ЕООД, тъй като липсват съпътстващи доставката
документи. По отношение доставките на услуги от прекия доставчик „Томер“ ЕООД е направен извод, че са наети две лица по
граждански договори, на които са изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, но в
счетоводните регистри не са отразени данни за заплащане на сумите. Според
вещото лице наетите лица притежават съответната квалификация за извършване на
услугите с посочения във фактурите предмет (за юридическите услуги това се
отнася за времето след 03.06.2016г.).
Дружеството
– жалбоподател прилага двустранна форма на счетоводно записване, като
стопанските операции са отчетени в хронологичен ред. Заведени са задължителните
регистри по ЗДДС, съответно главни книги, журнали за отделните сметки, даващи
необходимата информация за дейността на предприятието. Направен е експертен
извод за редовност на воденото от РЛ счетоводство.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира следното от правна страна:
По делото не
е спорно обстоятелството, че на „**“ ЕООД не е признато право на приспадане на
данъчен кредит по извършени доставки на разнообразни стоки и разнородни услуги
от 5 броя доставчици. Основен аргумент за непризнаване правото на приспадане на
данъчен кредит по отношение на стоките е фактът, че не са индивидуализирани, не
може да се докаже по несъмнен начин използването им за икономическата дейност
на жалбоподателя, включително за използването им за ремонт на конкретни МПС. По
отношение на непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит за доставките
с предмет услуги, освен посочените по-горе аргументи ревизиращите органи по
приходите са направили извод за липса на доказателства издателят на фактурите „Томер“ ЕООД фактически да е изпълнил фактурираните услуги,
именно по начина, посочен от него – чрез наемане на две лица по граждански
договори.
Съдът намира, че по делото са представени само и единствено частични
доказателства от част от доставчиците – „Вас лес“ ЕООД и „Томер“
ЕООД. Останалите доставчици на жалбоподателя не представят изисканите им
документи и писмени обяснения. От своя страна, самото РЛ не представя
съпътстващи доставката документи, освен процесните
фактури, придружени с фискални бонове и вторични счетоводни регистри за
осчетоводяването им по сметки от гр. 60.
Следва да се има предвид, че предмет на доставките са родово определени
вещи – резервни части за тежкотоварни автомобили. Съгласно разпоредбата на чл.
24, ал. 2 от ЗЗД собствеността върху такива стоки се прехвърля, щом бъдат
определени по съгласие на страните или при липса на такова – когато бъдат
предадени. Това означава, че следва да бъдат ангажирани и несъмнени
доказателства за приемо – предаването им на точно
определено място и използването им за ремонт на притежавани от жалбоподателя
товарни МПС. В случая, нито в хода на административното, нито при съдебното
обжалване са представени съпътстващи доставката документи относно
необходимостта от извършване на ремонт на конкретни товарни МПС и вида на
резервните части, необходими за него, с каквито данни получателят по доставките
следва да разполага, след е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит
по доставките на стоки от конкретни доставчици.
Изводите на ревизиращите органи по приходите са потвърдени и от експертните
изводи в заключението на вещото лице, съгласно които не са му представени за
анализ допълнителни доказателства, освен събраните при ревизията. Според вещото
лице също липсва конкретика относно вида на
резервните части и товарните автомобили, на които е извършен ремонт, в рамките
на който са вложени закупените стоки.
Не е опровергана и констатацията на ревизиращия екип по отношение
упражненото право на приспадане на данъчен кредит от жалбоподателя по процесната фактура № 79/31.05.2016г. с издател „Маштранс“ ЕООД, която е отразена в дневника за продажби с
друг получател и с други стойности на данъчната основа и начисления ДДС.
Правилно е приложена нормата на материалния закон – чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и
не е признато право на приспадане на данъчен кредит по процесните
фактури с предмет доставка на стоки – резервни части за автомобили.
Настоящият съдебен състав намира за правилни и законосъобразни
констатациите на ревизиращите органи по приходите по отношение преобразуването
на декларирания СФР на жалбоподателя с разходите по процесните
фактури, издадени от доставчиците „Мистрейд 2010“
ЕООД, „Маштранс“ ЕООД и „Канесис
лайт“ ЕООД, тъй като не се установява реално
извършени доставки на стоки – резервни части за автомобили. Правилно е
приложена нормата на материалния закон – чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, съгласно която не
се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по
смисъла на закона.
По отношение твърдяните за фактически извършени
доставки с предмет различни видове услуги от доставчиците „Вас лес“ ЕООД и „Томер“ ЕООД ще бъдат изложени отделни аргументи, предвид
различния им предмет, който предполага различна обезпеченост на доставчиците за
изпълнението им. По отношение доставките на услуги „Вас лес“ ЕООД отново не са
представени съпътстващи доставката документи, включително договор за извършване
на транспортни услуги. Доставчикът е посочил часове на работа на строителна
техника и товарни автомобили и населени места, в които е извършвана работа на
обекти, но е направил уточнение, че работите с машините са извършвани от
работници на жалбоподателя и са зареждани с гориво за негова сметка. Самото
ревизирано дружество, от своя страна, не представя каквито и да било
доказателства относно закупено гориво на машините и конкретни негови работници,
които следва да са ги управлявали. С такива данни несъмнено следва да разполага
жалбоподателят, но не представя каквито и да било доказателства нито в хода на
административното, нито при съдебното обжалване.
Заключението на вещото лице е изцяло в подкрепа на констатациите на
ревизиращия екип, предвид на което следва да бъде кредитирано изцяло в тази си
част.
Правилно ревизиращият екип е приложил нормите на материалния закон – чл.
70, ал. 5 от ЗДДС и чл. 26, т. 2 от ЗКПО, тъй като жалбоподателят е упражнил
правото си на приспадане на данъчен кредит, съответно е осчетоводил текущ
разход за доставка на услуги с некоркретизиран
предмет и механизъм на осъществяване.
По отношение доставките на услуги от доставчика „Томер“
ЕООД настоящият съдебен състав намира обжалваният ревизионен акт за правилен и
законосъобразен, но с известни корекции на изложените от ревизиращия екип и горестоящия административен орган изводи.
Правилни са изводите относно неспазване клаузите на сключените договори
между „Томер“ ЕООД като доверител (възложител) и
лицата (изпълнители), наети по граждански договори, на които фактически е
предоставено изпълнението на юридическите и счетоводните услуги. Следва да бъде
посочено, че в обхвата на този вид услуги се включват изключително много
компоненти, които предполагат извършването на различни действия, включително
фактически такива. Поради тази причина, в договорите се съдържа уговорка за
отчет на извършената работа, като по отношение на юридическите услуги е
обвързана и с размера на възнаграждението. По отношение на счетоводните услуги
е уговорено възнаграждение в размер на по 600лв. месечно, но отново е поставено
изискване пред изпълнителя за отчет на извършената работа.
В случая, не може да се говори за липса на кадрова обезпеченост на
доставчика за изпълнение на услуги от вида на фактурираните, а за неяснота в
техния предмет, поради което не може да се направи обоснован извод дали за тях
изобщо се дължи заплащане на възнаграждение и дали то е в съответствие с
фактически изпълнените дейности от лицата, наети по граждански договори.
Правилни са изводите, че от страна на прекия доставчик са представени
доказателства за изготвени договори от страна на адв.
Н. само за периода преди сключване на договора с него, но не и за извършени
каквито и да било юридически услуги след това.
Предвид представените доказателства може да се приеме, че от страна на адв. Н. е предоставяно т. нар. абонаментно обслужване на
дружеството – жалбоподател, т.е. заплащане на определено месечно възнаграждение
за ползване на адвокатски услуги от дружеството при необходимост, с приоритет.
В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че дружеството – жалбоподател е
представлявано от същия адвокат и в настоящото съдебно производство.
Съдът намира за необичаен подходът на жалбоподателя да „се обърне“ към
друго дружество, което очевидно не разполага с кадрова обезпеченост за
извършване на юридически услуги, именно за предоставяне на услуги с подобен
предмет и това дружество да ангажира адв. Н. за
фактическото им предоставяне. В случай на необходимост няма пречка „**“ ЕООД да
ползва услугите именно на адв. Н., на когото да
заплати възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, както е процедирано при настоящото съдебно обжалване, без да е
необходимо „посредничеството“ на друго дружество. Косвено потвърждение на този
факт е и обстоятелството, че на лицето, фактически извършващо юридическите
услуги е „заплатено“ (не са представени доказателства за осчетоводяване във
вторичните счетоводни регистри) възнаграждение в размер, в пъти по нисък от
данъчната основа на доставките по процесните фактури.
В този смисъл, следва да се приеме, че предвид неконкретния предмет на
предоставените юридически услуги и липсата на договорни отношения между прекия
доставчик и лицето, наето фактически да ги извърши, че е налице и хипотезата на
чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, т.е. начислено е възнаграждение за услуги, без те
реално да са извършени от издателя на фактурите, съответно от наетото от него
лице по граждански договор.
Аналогични са аргументите и по отношение на предоставяните счетоводни
услуги от същия пряк доставчик, отново чрез лице, наето по граждански договор.
Отново липсва конкретика на вида и обема на
извършваните услуги, дали се касае за цялостно счетоводно обслужване или за
извършване на конкретни фактически действия – напр. подаване на отчетни
регистри по ЗДДС, данни за осигурени лица, извършване на консултации във връзка
със счетоводното законодателство, представляване на РЛ пред държавни учреждения.
Правилно е приложена нормата на материалния закон – чл. 70, ал. 5 от ЗДДС
по отношение непризнатия данъчен кредит по доставките на услуги по фактурите с
издател „Томер“ ЕООД, като по отношение облагането с
корпоративен данък, наред с правната норма на чл. 26, т. 2 от ЗКПО е приложима
и тази на чл. 16, ал. 2 , т. 4 от
ЗКПО.
Съдът намира
за неоснователни твърденията в жалбата за противоречие на констатациите в
обжалвания РА с международните нормативни актове и практиката на СЕС. Съгласно
разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Шеста Директива и съответстващия чл. 167 от
Директива 2006/112/ЕО, правото на приспадане на данъчен кредит възниква по
време, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Съгласно чл. 10,
ал. 2 от Шеста Директива и съответстващия му чл. 63 от Директива 2006/112/ЕО
данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са
доставени. Тези разпоредби са транспонирани в българския Закон за данък върху
добавената стойност, съответно в чл. 25, ал. 2 и ал. 6, чл. 68, ал. 2.
Позоваването
на жалбоподателя на решения на
СЕС е неоснователно, предвид това, че
при липса на доказателства за реалността на доставките, неправилно би било да
се пренебрегне това обстоятелство и да се признае правото на данъчен кредит на
жалбоподателя, тъй като в основата на прилагането на механизма на ДДС стои
именно извършването на облагаеми сделки. Не може да се носи обективна
отговорност когато е налице облагаема доставка, но когато има само един издаден
документ, какъвто е настоящия случай, не е налице основание това събитие да
попадне в регулациите на Директива 2006/112.
Според
решения по дело С-152/02, С-146/05,
С-392/09, правото на приспадане на данъчен кредит е обвързано с две
кумулативни предпоставки, а именно: стоките да са били предоставени или
услугите да са били извършени и данъчнозадълженото лице да притежава данъчна
фактура, или документ, който съгласно критериите, определени от държавата
членка, може да се счита за служещ за фактура. В случая не е доказано
изпълнението на първото от тези условия - стоките да са били предоставени на
ревизираното дружество, поради което не може да се приеме, че е налице
обогатяване на бюджета, противоречащо на общностната
правна система по облагане с ДДС. Не може да се приеме също, че констатацията е
в противоречие с принципа на неутралност на ДДС, установен с Директива 2006/112/ЕО,
който изисква от държавите членки да позволят приспадане на данъчен кредит при
осъществяване на всички съществени изисквания, дори и данъчният субект да не е
изпълнил изцяло някое формално изискване.
Предвид
изложеното, съдът намира за правилен и законосъобразен обжалваният ревизионен
акт, поправен с РА за поправка на ревизионен акт, в частта, потвърдена с
решението на горестоящия административен орган.
С оглед изхода на настоящия правен спор, претенцията
на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде уважена. На основание разпоредбата на чл. 161,
ал. 1 от ДОПК и разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
редакцията й към 25.10.2016г.) следва да бъде присъдена сумата в размер на
5 424,98лв. (пет хиляди четиристотин двадесет и четири лева и деветдесет и
осем стотинки).
Водим от горното Съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на «**»
ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, с посочен в жалбата съдебен адрес:***,
партер, представлявано от управителя Г.Й.М., против
РА № Р-16001617001005-091-001/25.09.2017г. и Ревизионен акт № П-16001617216620-003-001/15.12.2017г., издадени от И.К.– началник сектор
в ТД на НАП – гр. Пловдив, възложил ревизията, и Т.Т.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден и изменен с Решение № 757/22.12.2017г. на Директор
на Дирекция «Обжалване и данъчно
– осигурителна практика» – гр. Пловдив относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 167 294,34лв.,
ведно с прилежащите лихви в общ размер на 23 978,86лв., и допълнително установена дължима сума за корпоративен данък
за 2015г. в размер на 48 526,67лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
10 560,50лв. и за 2016г. в размер на 35 257,77лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 880лв.
ОСЪЖДА «**» ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, с посочен в жалбата съдебен адрес:***,
партер, представлявано от управителя Г.Й.М. да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП сумата в размер на
5 424,98лв. (пет хиляди четиристотин двадесет и четири лева и деветдесет и
осем стотинки), представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му с препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/