Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 25.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора
Костадинова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 950 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът С.К.А.
твърди, че на 22.10.2018 г. служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД извършили
проверка на обект, находящ се на адрес в с. Каменар, общ. Варна, ул. „Княз
Борис“ № 4, за която бил съставен констативен протокол № 11269499/22.10.2018 г.
В последния било отразено, че няма монтирана пломба на електромера, като и след
проверката такава не била поставена. Заявява, че не е извършена техническа
проверка на СТИ и при съставяне на протокола не са присъствали свидетели.
Поради изложеното счита, че са нарушени законовите изисквания при извършване на
проверката. Посочва, че до електрическото табло има свободен достъп и всеки би
могъл да манипулира СТИ. Оспорва реално да е потребено начисленото количество
електрическа енергия. Излага, че електромерът не е демонтиран и не са поставени
пломби при проверката, поради което не може да се установи дали е измервал
правилно. Навежда доводи, че средствата за търговско измерване на собственост
на електропреносното предприятие, което е длъжно да ги поддържа в техническа
изправност. Твърди, че липсват доказателства за извършване на периодични и
контролни проверки за изправност на процесното СТИ от 2013 г. досега, поради
което не е ясно към коя дата е налице неточно отчитане. Поддържа, че
коригирането на сметката на потребителя при неустановен точно период на грешно
измерване или неизмерване би довело до неоснователно обогатяване на ответното
дружество. Излага съображения за нищожност на клаузата в общите услови на „Е.П.“
АД, предвиждаща възможност за корекция на сметката на потребителя. Оспорва
констатациите, обективирани в констативния протокол, както и справката за
корекция на сметка. Счита, че служителите, извършили проверката не притежават
правомощия да извършват проверки за техническа изправност на СТИ. Посочва, че
периодът на корекцията не може да бъде определен правилно.
Отправя
искане до съда да приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът
не дължи на ответника сумата от 9089.98 лева, представляваща начислена стойност
на електроенергия за обект, находящ се в с. Каменар, общ. Варна, ул. „Княз
Борис“ № 4, клиентски № **********, абонатен № **********, за която сума е
издадена фактура от № **********/14.11.2018 г.
Претендира
присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Енерго – Про Продажби“ АД.
Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че между
страните е налице облигационно правоотношение по договор за доставка на
електрическа енергия при публично известни общи условия за процесния обект, по
силата на което ищецът е задължен да заплаща доставената и консумирана ел.
енергия в срок. Посочва, че сумата по процесната фактура е начислена при
редовен отчет за реално консумирана ел. енергия за периода от 06.10.2018 г. до 05.11.2018 г.
Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
С доклада по
делото съдът е приел за безспорно
и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че между тях е
налице валидно договорно правоотношение по повод доставка на електроенергия за
обект, находящ се в с. Каменар, общ. Варна, ул. „Княз Борис“ № 4, клиентски №
**********, абонатен № **********, при публично известни Общи условия.
От съдържанието на представения по
делото Констативен протокол № 11267372/16.10.2018 г. /л. 42/ се установява, че
на посочената дата служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили
проверка на електромер с фабричен номер 1125071110169290, монтиран на ул.
„Христо Ботев“ в с. Каменар. Проверката е извършена в присъствието на двама
свидетели, които са подписали протокола. В последния
е отразено, че при проверката електромерът е демонтиран, тъй като същият не се
води в базата данни. Посочено е, че същият към момента на проверката има
консумация и захранва обект на потребление с абонатен № **********. Вписани са
показанията на електромера към момента на демонтажа, а именно 33603 – по дневна
тарифа и 10954 – по нощна.
Като
писмено доказателство по делото е приобщена Фактура № ********** от 14.11.2018
г. /л. 18/. Видно от съдържанието на документа, сумата по фактурата
е начислена за потребена в процесния обект електроенергия за периода от
06.10.2018 г. до 05.11.2018 г., като за подпериода от
16.10.2018 г. до 05.11.2018 г. в нея са отразени като служебно начислени 33594 кВтч по дневна тарифа и 10951 кВтч
– по нощна, общо на стойност 9089.98 лева с ДДС.
На л. 43 от
делото е приложена справка за консумирана електрическа енергия от системата за
дистанционен отчет на електромер с фабричен номер
1125071110169290 за периода от 12.10.2011 г. до 22.08.2017 г. В същата е
вписано, че поради трайна загуба на комуникация след 22.08.2017 г. липсват
данни в системата за дистанционен отчет.
От показанията на свидетеля Симеон
Симеонов Костов се установява, че същият е участвал в извършване на проверката,
резултатите от която са обективирани в КП № 11267372/16.10.2018 г. Св. Костов
посочва, че при проверката констатирали, че един от електромерите в таблото,
който се водел на склад в базата данни на „Електроразпределение Север“ АД,
захранвал къща в непосредствена близост до таблото с посочен в протокола
абонатен номер. Свидетелят пояснява, че захранването е въздушно и кабелът от
електромера до къщата с този абонатен номер бил видим. Посочва, че при
проверката отразили показанията на електромера в констативния протокол.
Свидетелят заявява, че електромерът се намира в заключено табло, за което
ключове имат служителите на „Електроразпределение Север“ АД
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъде отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск,
ответникът следва в условията на пълно и главно доказване да установи, че реално
е доставил на ответника начисленото с процесната фактура количество ел.енергия,
отчетена по предвидените в Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Е.п.“ АД ред. Установяването на доставката е нужно,
доколкото облигационните отношения между страните почиват на правилата на
договора за покупко-продажба, а купувачът дължи заплащане на цена само за
реално предоставена стока.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът
намира, че не се установява ищецът действително да е потребил
начисленото му с процесната фактура количество електроенергия. Фактурата сама
по себе си не е основание за плащане, такова е доставката на услугата, а
фактурата удостоверява този факт за данъчни цели /решение № 46 от 27.03.2008
год. на ВКС по т.д. № 454/2008 год., ІІ т.о./. Касае се за едностранно съставен
от ответното дружество частен документ, който има единствено формална, но не и
материална доказателствена сила. Що се отнася до представената от ответното
дружество справка за консумирана енергия от системата за дистанционен отчет,
същата касае период, предхождащ процесния, като изрично е нея е отразено, че след
22.08.2017 г. липсват подадени от СТИ данни в системата за дистанционен отчет.
В този смисъл по делото не са ангажирани доказателства за извършен реален отчет
на електромера за периода, за който се отнася фактура № ********** от 14.11.2018
г.
От представения констативен протокол от
16.10.2018 г., както и от показанията на разпитания по делото свидетел, става
ясно единствено, че към момента на проверката електромер с фабричен номер 1125071110169290 е отчитал
потреблението в обекта на потребление на ищеца. Не се установява обаче кога е
осъществено констатираното неправомерното присъединяване, респ. – от кой момент
СТИ е започнало да отчита потреблението в имота. Следователно в случая не би
могъл да се установи и точният период, в който е натрупано количеството
електрическа енергия, отчетено от процесното СТИ. При
това не става ясно как е определен периодът, за който е начислена сумата от
9089.98 лева. Нещо повече, проверката
е извършена на 16.10.2018 г., а служебно начисленото количество електроенергия
е за период от 16.10.2018 г. до 05.11.2018 г., т.е. следващ демонтажа на електромера.
Поради така
изложените съображения следва да се приеме, че вземането на ответното търговско
дружество по фактура № ********** от 14.11.2018 г. за сумата от 9089.98 лева е изцяло недължимо. Ето защо предявеният
отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този
изход на делото и предвид направеното искане от страна на ищеца, на последния
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за държавна такса в
размер на 363.60 лева /колкото е дължимият размер, изчислен по правилото на чл.
1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/ и адвокатско
възнаграждение. Представени са доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лева. Същото е под минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което съдът намира за неоснователно възражението за
прекомерност, релевирано от ответника.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ищецът С.К.А., ЕГН **********,***, НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** Тауърс, СУМАТА ОТ 9089.98 лева /девет хиляди осемдесет и девет лева и
деветдесет и осем стотинки/, представляваща
начислена стойност на електроенергия за обект, находящ се в с. Каменар, общ.
Варна, ул. „Княз Борис“ № 4, клиентски № **********, абонатен № **********, за
която сума е издадена фактура от № **********/14.11.2018 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** Тауърс, ДА ЗАПЛАТИ на С.К.А., ЕГН **********,***, СУМАТА ОТ 963.60 лв.
/деветстотин и шестдесет и три лева и шестдесет стотинки/, представляваща
разноски в настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: