№ 515
гр. Плевен , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20204430104706 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по повод на предявени от
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от *** -Управител против срещу
ЮЛ. М. Н. ЕГН ********** с постоянен адрес в *** съединени в условията на
първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни
установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сума в размер на 723,96 лв., представляващи главница за периода от
20.08.2018 г.до 5.01.2019 г. /падеж на последна погасителна вноска/; сума в
размер на 90,09лв., представляващи обезщетение за забава, считано от
21.08.2018 г.. до датата на подаване на заявлението в съда ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателно погасяване на дълга.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че по
ч.г.д. № 1312/2020 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена
заповед за изпълнение срещу длъжника, който в предвидения в закона срок е
1
депозирал възражение, по повод на което е депозиран и настоящия иск.
Излага се, че на 10.06.2019 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК *** и „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК ***, по силата на който вземането, произтичащо от
договор за кредит за покупка на стоки или услуги №PLUS-
12065872/21.12.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и
ответника по делото е прехвърлено в полза на ищеца изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Навеждат се доводи, че договорът за кредит съдържа изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица. Сочи се, че цедента е упълномощил цесионера, от негово име /на
цедента/ и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
Твърди се, че на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-БНП/№PLUS-12065872/11.06.2019 г. за
станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на
посочения в Договора за кредит адрес, като същото се е върнало в цялост, с
отбелязване, че пратката не е потърсена. Навеждат се доводи, че на 11.08.2019
г. повторно е изпратено уведомление до ответника, което е върнато в цялост.
Моли съда да връчи на ответника уведомлението за цесия с връчване на
препис от исковата молба, което от своя страна счита, че съставлява
надлежно съобщаване за цесията. Твърди, че в случай, че ответникът не бъде
намерен на установения по делото адрес и съобщението бъде надлежно
връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство
безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от
посочения договор за потребителски кредит паричен заем, не е погасено,
приема, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от
длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Излага,
че уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на
длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също
задължение, като длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за
извършена цесия, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. Твърди, че процесното вземане произтича от сключен между
ответника и„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, договор за
2
потребителски кредит с PLUS-12065872/21.12.2015 г., по силата на който на
ответника е отпуснат кредит в размер на 3000,00 лева. Излага, че страните са
постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, при която
застрахователната премия в размер на 604,80 лева да бъде платена директно
на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД. Сочи, че така
определената застрахователна премия е разделена на равен брой вноски,
съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и
е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна
погасителна вноска“ и съгласно погасителния план на договора за заем е била
включена в размера на договорната лихва. Твърди, че съгласно условията на
сключената застраховка, при неплащане на текуща месечна застрахователна
премия на съответния падеж на погасителната вноска застрахователното
покритие следва да се прекрати автоматично. Излага, че за периода считано
от 20.08.2018 г. по задължението не са начислявани месечни застрахователни
премии. Сочи, че предоставянето на процесната сума съставлява изпълнение
на задължението на кредитора да предостави заема и създава задължение за
кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни вноски, указани по
размер в поле „месечна погасителна вноска“ и брой в поле „брой погасителни
вноски“. Твърди, че погасителните вноски съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора
по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща
печалбата на същия. Излага, че лихвения процент е бил фиксиран за срока на
Договора и е посочен в него. Сочи, че общата стойност на плащанията по
кредита е договорена в размер на 5609,52лв, от които договорна лихва в
размер на 2609,52лв. Твърди, че на основание сключения между страните
договор кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок
до 05.01.2019 г., на 36 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от
които по 155,82 лв., при първа погасителна вноска 5.02.2016 г., съгласно
погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на
всяка отделна погасителна вноска. Излага, че тъй като срока на договора е
изтекъл не е обявявана предсрочна изискуемост на същия. Сочи, че съгласно
условията на договора за потребителски кредит, при забава в плащането на
една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена вноска, поради което на ответника е начислена лихва за забава за
3
периода от 21.08.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда в общ
размер на 90,09 лева. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си
за плащане на процесните суми. Поради изложеното моли съда да уважи
предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В
нарочна писмена молба моли съда за уважи предявения иск като основателен
и доказан.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът не
е депозирал отговор на ИМ.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът моли съда при
постановяване на решението да вземе предвид вариант №2 на заключението
по допусната ССЕ.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът не се явява и не се
представлява. В нарочна писмена молба сочи, че не разполага средства, както
и, че страда от редица заболявания.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 1312/2020 г. по описа на ПлРС е
видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение
№751/09.03.2021 г., с която е разпоредено на ответника да заплати на ищеца
сумата 723,96 лв., представляваща главница за периода от 20.08.2018 г. до
05.01.2019 г., сумата 90,09 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 21.08.2018 год. до 31.01.2020 год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 31.01.2020 год. до изплащане на вземането,
както и сумата 75,00 лв. разноски по делото, от които 25,00 лв.
представляващи държавна такса и 50,00 лв. представляващи юрисконсултско
възнаграждение.Видно е, че длъжникът е, че в предвидения в закона срок
длъжникът е възразил срещу издадената заповед, поради което и ищецът,
съобразно указанията на заповедния съд е депозирал искова молба за
установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в
настоящето производство.
Видно е от представения с ИМ е представен, в заверено копие, договор
4
за потребителски паричен кредит №PLUS – 12065872 от 21.12.2015 г.,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл файненсинг“ ЕАД - като кредитор и
ответникът ЮЛ. М. Н., за сумата от 3000,00 лева чиста стойност на кредита и
5609,52 лева обща стойност на плащанията с първоначалната вноска от 155,82
лева. Установява се, че страните са договорили, че: застрахователната премия
по договора ще е в размер на 604,80 лева и, че ответникът дължи такса
ангажимент в размер на 105,00 лева- В договора е посочено, че се сключва
при фиксиран лихвен процент от 35,83 %, и ГПР от 46,26%. В договора е
посочено също, че общата дължима сума от кредитополучателя е платима на
36 броя месечни вноски, всяка от 155,82 лева, с падеж - 05-то число на месеца
и падеж на първата вноска – 05.02.20168 г. и на последната – 05.01.2019 г. В
договора е посочено също, че се сключва при Общи условия.
По делото се установява също, видно от представеният Сертификат за
застраховка №PLUS – 12065872, факта на сключването на застраховка със
застрахователя Кардиф Животозастраховане. В случая, размерът на
застрахователната премия е сумата от 604,80 лева - посочена в процесния
договор за кредит.
Установява се, че страните са се договорили, че при неплащане на
текуща месечна застрахователна премия на съответния падеж на
погасителната вноска застрахователното покритие се прекратява
автоматично.
По делото се установява също и факта както на сключване на рамков
договор за цесия от 27.07.2017 г. между кредитодателя „БНП Париба
Пърсънъл файненсинг“ ЕАД и ищеца „Агенция за събиране на вземанията”
ЕАД, така и на допълнително споразумение от Рамковия договор от
21.08.2017 г. и Приложение №1 от 27.07.2018 г. към рамковия договор за
цесия, от което се установява, че процесния договор за кредит, е включен в
предмета на цесията под №216. По делото е представено и потвърждение за
станалата цесия. По делото се установява също, че цедентът е упълномощил
цесионера да уведоми длъжниците за станалата цесия. В тази връзка, по
делото е представено уведомително писмо, до ответника, с което същият се
уведомява, че вземането по договора е цедирано и кой е новият кредитор,
като същото не е връчено на ответника, тъй като изпратените писма са
останали непотърсени. Тъй като е налице обаче изрично изявление от страна
5
на ищеца, съдът приема, че ответникът е редовно уведомен за станалата цесия
с връчването на преписите от ИМ и приложенията. Съдът намира, че няма
пречка уведомяването за станалата цесия, да бъде извършено с връчването на
съдебните книжа. Съобразно нормата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, целта на
уведомяването на длъжника за цесията, е той да бъде защитен при
изпълнение на неговото задължение – да изпълни задължението си точно,
като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането.
Съдът приема, че връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване
правни последици, в т.ч. и за цесията.
Изслушано по делото е и заключението по допуснатата ССЕ, която съдът
кредитира като обективно и компетентно дадена и неоспорена от страните по
делото. От заключението на същата се установява, че: кредитът е усвоен на
22.12.2015 г., когато на ответника е преведена сумата от 2895 лева след
удържана такса ангажимент от 105 лева от главницата; че застрахователните
премии са изплащани всеки месец с масови плащания; че съгласно
счетоводните записвания неплатена от ответника е сума в размер на 723,96
лева с вноски от 05.08.2018 г. до 05.01.2019 г.; че няма неплатена
възнаградителна лихва; че обезщетението за забава е в размер на 90,09 лева и
е начислено върху неплатените главници по вноските; че ако не се вземе
предвид начислената такса ангажимент ответникът дължи на ищеца сума в
размер на 482,88 лева за главница и сума в размер на 60,07 лева за лихва за
забава до датата на подаване на заявлението в съда; че при вариант, в който не
се начислява застраховка и такса ангажимент ответникът е изплатил
задължението си към ищеца.
При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено
от правна страна следното:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
докаже учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на
чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на
срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника;
наличието на валидно облигационно отношение между ответника и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, предоставяне на дължимите по договора
6
услуги, валиден договор за прехвърляне на вземането на ищеца, надлежно
уведомяване на ответника за настъпилото прехвърляне, както и че
задължението по договора е станало изцяло изискуемо
Съответно в тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на
договорните си задължения, вкл. наведени от него положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици.
Не се спори по делото, а и се установява от приложеното ч.гр.д.
№1312/2020 г., че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми. Установява се от
приетите по делото доказателства, че издадената заповед, срещу която
длъжникът е възразил в срок, поради което и в изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за
установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от
водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа на сключен договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит №PLUS – 12065872 от
21.12.2015 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл файненсинг“ ЕАД и
ответника по делото за сумата от 3000,00 лева стойност на кредита, при
първоначална вноска от 155,82 лева, която сума ответникът се е задължил да
върне по установения между тях начин - чрез равни месечни погасителни
вноски, всяка една с падеж и размер, определени в погасителен план,
неразделна част от Договора за кредит. Уговорена е била както
възнаградителна лихва по кредита, така и дължимата лихва за просрочие.
Видно е и, че страните са се договорили, че ответникът дължи и такса в
размер на 105,00 представляваща такса ангажимент.
Съдът приема, че процесният договор е сключен в писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват
нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата
стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен
лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора,
условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
7
стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на
дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора,
инкорпориран в самия договор, предвидено е правото на потребителя да
погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени
и предстоящи плащания. Предоставянето, респ. получаването на
предварителна информация е удостоверено в от договора, което
обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора
за паричен заем. Липсват общи условия като отделно обективиран документ,
като същите се съдържат в договора. Поради изложеното съдът приема, че
договорът е валидно сключен.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установен
факта на сключването на валидна застраховка „защита на плащанията”, с
размер на застрахователната премия от 604,70 лева.
По делото безспорно се установи, че от страна на ответника не са
извършвани в цялост плащания по процесния договор.
По делото безспорно се установи също, че към датата на депозиране
за заявлението по чл. 410 от ГПК- 31.01.2020 г. по процесния договор за
кредит е падежирала и последната вноска.
Спорно по делото е дали ответникът дължи плащане на процесните
суми по договора за кредит.
Съдът намира, че уговорената и удържана такса ангажимент, в размер
на 105 лв, от Договора, е нищожна, поради противоречие с нормата на чл.
10а, ал.2 от ЗПК, както и с добрите нрави. Видно от съдържанието на
Договора за кредит таксата „ангажимент” се заплаща от кредитополучателя,
срещу задължението на кредитора да фиксира лихвеният процент за срока на
договора. Промяна в ГПР по договора, едностранно от кредитора е възможна
по реда на чл. 10, ал.4 от ЗПК и при всички други случаи, уговарянето на
такава възможност би била неравноправна клауза. Уговарянето на
заплащането на такса, за изпълнение на едно законово и договорно
задължение от страна на кредитора, свързано с съдът приема за нищожно,
поради което, такава изначално не се дължи. Съобразно §1, т.5 от ДР на ЗПК,
"Фиксиран лихвен процент по кредита" е лихвеният процент, предвиден в
клауза на договора за кредит, по силата на която кредиторът и потребителят
8
уговарят един постоянен лихвен процент за целия срок на договора за кредит
или уговарят няколко лихвени проценти за отделни периоди от
продължителността на договора за кредит, през които се прилага само
определеният фиксиран лихвен процент. В случая, съдът приема, че
фиксирания лихвен процент е уговорен в самия договор, за целия срок на
договора, поради което, заплащането на такса от страна на
кредитополучателя, за вече поето от страна на кредитора договорно
задължение, противоречи на добрите нрави, което води до нейната
нищожност. Поради констатираната нищожност на начислената такса
ангажимент съдът намира, че същата не се дължи от ответника.
Съдът намира за дължима таксата за застраховка „защита на
плащанията”, начислена по договор за застраховка „Защита на
плащанията“.Видно и от приложения сертификат № PLUS – 12065872 от
21.12.2015 г., застраховката е сключена с кредитополучателя на 21.12.2015 г.
и гарантира плащанията по кредита при настъпили покрити застрахователни
рискове като смърт, злополука, инвалидизация и други като ползващо се лице
е финансовата институция. Това е типичен пример на нормативно уреден
застрахователен договор по чл. 383 от КЗ, с ползващо се лице застрахованият
и финансовата институция. Това, че сумата не е възложена за заплащане на
кредитополучателя еднократно, а е предвидено разсрочено връщане с всяка
една от погасителните вноски не променя гореизложеното и факта, че се
дължи връщането й от ответника.
С оглед изложеното, и доколкото ответникът не е представил
доказателства за плащане на процесните суми съдът намира, че предявеният
установителен иск е частично основателен. Съгласно заключението на ВЛ по
допуснатата ССЕ в случай, че „таксата ангажимент“ не се включи в
погасителния план към датата на депозиране на заповедта за изпълнение
дължимите суми по процесния договор за кредит ще са в размер на 482,88
лева за главница и лихва за забава в размер на 60,07 лева за процесния
период. В този размер исковата претенция следва да бъде уважена, а за
горницата предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на
исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
9
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство
разноски в общ размер от 50,02 лв., съобразно уважената част от иска за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 250,12 лв., съобразно уважената част от
иска. Относно разноските за юрисконсултско възнаграждение, направени в
исковото производство, съдът намира следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. -
ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът
намира, че в конкретния казус не е налице фактическа и правна сложност,
поради което определя юрисконсултско възнаграждение за представителя на
ищеца в размер на 100.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на
основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД ,
че ЮЛ. М. Н. ЕГН ********** с постоянен адрес в *** дължи на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от *** и *** обща сума в размер на 542,95
лева, от които: сума в размер на 482,88 лв., представляващи главница за
периода от 20.08.2018 г.до 5.01.2019 г. /падеж на последна погасителна
вноска/; сума в размер на 60,07 лв., представляващи обезщетение за забава,
считано от 21.08.2018 г.. до датата на подаване на заявлението в съда -
31.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -31.01.2020
г./ до окончателно погасяване на дълга, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН иска: за горницата над присъдената
главница в размер на 482,88 лева до претендираната от 723,96 лева; за
10
горницата над присъденото обезщетение за забава от 60,07 лева, считано от
21.08.2018 г.. до датата на подаване на заявлението в съда - 31.01.2020 г., до
претендираното обезщетение за забава от 90,09 лева, считано от 21.08.2018 г..
до датата на подаване на заявлението в съда -31.01.2020 г.
ОСЪЖДА ЮЛ. М. Н. ЕГН ********** с постоянен адрес в *** да
заплати „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** и *** сумата от
50,02 лева представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. №
1312 по описа за 2020 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЮЛ. М. Н. ЕГН ********** с постоянен адрес в *** да
заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** и *** сумата
от 250,12 лева, представляваща сторени в исковото производство разноски, на
осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11