Допълнително
решение № 1281
25.10.2018г., гр. Пловдив
Пловдивски окръжен съд, Гражданска колегия, ХХІІ-ри граждански състав, в закрито заседание на 25.10.18г. с председател Пенка Стоева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело №1555 по описа за две хиляди и седемнадесета година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.250
от ГПК.
С
молба вх.24216/10.08.18г., И.К., ищец по гр.дело №1555/17г., е поискал от съда
да допълни постановеното по делото Решение №1075/26.07.18г., с което е приел,
че не му се следва присъждане на законна лихва от датата на исковата молба, тъй
като искането е повдигнато с писмената защита, тъй като това искане е било
своевременно повдигнато от адв.А. в първото проведено по делото с.з. от
12.12.17 г. и е било уважено /л.138/.
Препис от молбата е бил връчен на
противната страна на 16.08.18 г., за подаване за писмен отговор в 1-седмичен
срок, който, при действалата до 01.09.18г. разпоредба на чл.61,ал.2 от ГПК и
отмяната и от тази дата, е изтекъл на 10.09.18г., тъй като 08.09.18г. е събота,
почивен ден, като до датата, на която делото е предоставено от деловодство на
съдията за произнасяне, отговор от нея не е подаден.
При тези данни, като взе предвид
закрепеното в кориците на делото относно предприетите от съда и страната във
връзка с искането процесуални действия, съдът
намери, че молбата е допустима, а разгледана по същество е основателна и следва
да се уважи, воден от следните съображения:
1.По допустимостта.
Препис от постановеното по делото
решение №1075/26.07.18г. е връчен на И.К. на 27.07.18г. /л.130/, при което
молбата му за допълване на това решение, подадена в канцеларията на съда на
10.08.18 г. е такава в едномесечния срок по чл.250,ал.1,изр.2 от ГПК и като
такава- допустима.
2.По основателността.
С мотивите на постановеното по делото
решение съдът действително е приел, че ищецът е повдигнал за пръв път с
писмената си защита искане, претендираната за връщане сума да се присъди ведно
със законната лихва от датата на исковата молба, поради което не дължи
произнасяне по него, като ненадлежно въведено в хода на процеса, и в
кореспонденция с тези мотиви, е осъдил ответницата да върне на ищеца сумата от
11 307.24 евро, без да присъди върху нея и законна лихва от датата на
исковата молба /виж л.128, абзац трети/.
Видно от протокола на проведеното на
12.12.17г. с.з., при приемане на доклада по делото съдът е допълнил съобщения
на страните проект, с повдигнатото в това заседание искане на ищеца за
присъждане и на законна лихва, от датата на исковата молба /л.52гръб,
диспозитив първи от материализираните на тази страница определения/.
При тези данни, очевидно е, че съдът е
бил надлежно сезиран с искането на ищеца за присъждане и на законна лихва върху
вземането му, по което искане не се е произнесъл с решението, тъй че то следва
да бъде допълнено, чрез присъждането и, като се вземе предвид, че исковата
молба е подадена в съда на 30.03.17г.
Затова и на основание чл.250 от ГПК,
съдът
Р Е
Ш И :
Допълва постановеното по гр.дело
№1555/2017г. Решение №1075/26.07.2018г., като:
след думите „след преустановяване на достъпа му до тази сметка“ и преди думите „както и сумата от 3889- три хиляди
осемстотин осемдесет и девет лева- разноски в производството“, се добавят
думите „ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.03.17г. до
окончателното и плащане“.
Настоящото допълнително решение подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: