ОПРЕДЕЛЕНИЕ
29.07.2021г. ,
гр. Хасково
Административен съд- Хасково, в открито съдебно заседание на двадесети юли две хиляди
двадесет и първа година, в
състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
разгледа докладваното от съдия Димитрова
адм. д. № 424 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.
161 от АПК, вр. с чл.66 и чл. 64 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК.
Производството е образувано по съдържащото се в частната жалба вх.№ 3721/08.06.2021г. при АдмС-Хасково подадена от И.Г.К. ***, против постановеното на основание чл. 158, ал.3 от АПК, прекратително определение на съда от 28.05.2021г., искане да бъде възстановен срока за внасяне на държавната такса.
В съдебно заседание молбата за възстановяване срока за внасяне на държавната такса се поддържа от упълномощен представител.
Ответникът - Началник служба по геодезия, картография и кадастър – Хасково, ангажира писмено становище за неоснователност на молбата за възстановяване на срока за внасяне на дължимата държавна такса.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните в производството доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдебното производство е било образувано по депозирана чрез процесуален представител - адв.М., жалба от И.Г.К. *** срещу Заповед № 18-3689-02 от 02.04.2021г. издадена от Началника на СГКК, гр. Хасково.
С Разпореждане на съда от 29.04.2021г. жалбата е била оставена без движение, като са дадени указания на жалбоподателката, в 7-дневен срок от получаване съобщението, да внесе по сметка на АдмС-Хасково дължимата държавна такса в размер на 10.00 лева и в същия срок да представи по делото документ удостоверяващ заплащането. Със същото разпореждане жалбоподателката е била предупредена, че при неизпълнение указанията на съда, в посоченият срок, жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото ще бъде прекратено.
Съобщението за указанията на съда е надлежно връчено на оспорващата на 17.05.2021г. на посочения в жалбата съдебен адресат.
Срокът по чл. 158, ал. 1 от АПК, в който е следвало да бъдат отстранени нередностите по жалбата и да се внесе държавна такса е изтичал на 24.05.2021г. – неприсъствен ден, поради което и съгласно разпоредбите на чл. 60, ал.5 и ал.6 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, следва да се приеме, че този срок изтича на 25.05.2021г. - първият следващ присъствен ден. В конкретният случай до 25.05.2021г. вкл., оспорващата страна не е изпълнила дадените от съда указания, като не е внесла дължимата държавна такса по сметка на съда и не е представила документ удостоверяващ заплащането й.
Дължимата държавна такса е била заплатена след изтичане на указания от съда, преклузивен срок предвиден в чл.158, ал.1 от АПК - на 26.05.2021г. и платежното нареждане удостоверяващо този факт е представено по делото на същата дата с молба вх. № 3420 при АдмС-Хасково. Предвиденият в чл. 158, ал.1 от АПК срок е преклузивен и с неговото изтичане се преклудира правото на оспорващия да отстрани указаните му нередовности.
Предвид невнасяне на дължимата ДТ в законоустановения преклузивен срок по чл. 158, ал.1 от АПК и на основание ал.3 от същата разпоредба, жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено с определение на съда от 28.05.2021г. Съдебният акт е връчен на жалбоподателката на 01.06.2021г. на посочения в жалбата съдебен адрес. С вх. № 3721/08.06.2021г. при АдмС - Хасково е постъпила частна жалба от И.Г.К. ***, депозирана чрез процесуалния й представител – адв. М., против постановеното на основание чл. 158, ал.3 от АПК, прекратително определение на съда от 28.05.2021г., в която е било обективирано искане да бъде възстановен срока за внасяне на държавната такса, като е посочено че този срок не е бил съобразен с продължителните почивни дни. Представен е и амбулаторен лист № 477/04.06.2021г., за доказване твърдения на молителката, че процесуалния представител на оспорващата - адв. М. е била в невъзможност да извършва дейност, тъй като през този период е страдала от „Абсцес на кожата, фурункул и карбункул на торса“, който се наложило да бъде опериран и отстранен оперативно.
По делото, като писмено доказателство е приет представеният с частната жалба амбулаторен лист.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:
Молбата за възстановяване срока за внасяне на дължимата държавна такса е подадена от надлежна страна и в законоустановеният срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Предпоставките, при който съдът може да уважи молба за възстановяване на пропуснат срок са посочени в чл. 161, ал.1 от АПК, а именно : пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение.
В чл. 64, ал.1 от ГПК, приложим съобразно чл.144 от АПК, също е предвидено че страна, която е пропуснала установеният от закона или определеният от съда срок, може да поиска неговото възстановяване ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
В конкретният случай молбата се обосновава се доводи за наличието на особени непредвидени обстоятелства, които не са могли да бъдат преодолени.
Особени непредвидени обстоятелства по смисъла на закона, са само обстоятелства, които имат изключителен и изненадващ характер и след като са настъпили в течение на срока, обективно са попречили на страната да предприеме дължимото процесуално действие.
Молителката се позовава на факта, че процесуалният й представител - адв. М. страда от заболяване, което й е попречило да внесе дължимата държавна такса за образуване на производството, поради което и указанията на съда не са изпълнени в преклузивният срок, както и че срока за изпълнение указанията на съда, не е бил съобразен с продължителните почивни дни.
Доводите, че посочения срок за внасяне на ДТ не е съобразен с продължителните почивни дни е неоснователен, тъй като същият не се определя по усмотрение на съда. Срокът в който следва да бъдат отстранени нередовности по оспорването, каквото по съществото си представлява и внасянето на дължима държавна такса, е посочен в чл.158, ал.1 от АПК. Същият е законоустановен и съдът е обвързан при издаване на разпореждания, за оставяне на жалба без движение да посочи на страната, че именно в този 7-дневен срок следва да бъдат изпълнени дадените от него указания. Отделно от това законодателят изрично е предвидил и съобразил възможността целият или част от законоустановен срок да съвпада с почивни дни, поради което именно в чл. 60, ал.5 и ал.6 от ГПК, приложими в настоящото производство съгласно чл.144 от АПК, в които са регламентирани правилата при броене на срокове, изрично е възприето, че срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът и изтича в края на последния ден, а когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. Съответно, в случаите когато срока за отстраняване на нередовности по депозирана в съда жалба изтича в почивен ден, какъвто е и процесния случай, същия следва да се счита удължен със следващия присъствен ден - обстоятелство което от една страна е изцяло благоприятно за жалбоподателя и от друга страна доколкото е закрепено в закона правно положение няма нито изненадващ, нито изключителен характер.
По отношение твърдяното обстоятелство – заболяване на процесуалния представител: За удостоверяване на твърденията си, молителката е представила с частната си жалба и съответно по делото е приет като писмено доказателство амбулаторен лист № 477/04.06.2021г., издаден по отношение Н.Г.М., която не е спорно че е процесуален представител на оспорващата. Видно от същия амбулаторен лист, на процесуалния представител е поставена диагноза „Абсцес на кожата, фурункул и корбункул на торса“. В амбулаторния лист е удостоверено обективно състояние „оперативен белег на нивото на лявата скапула от оперативна инзиция по повод супорирал атером вторично зараснал без усложнения“ със снета анамнеза “преди две седмици амбулаторно лечение по повод супорирал атером в областта на гърба“. В амбулаторния лист, в частта на осъществената терапия, е посочено следното: “в уверение, че за периода от 18.05.2021г. до 26.05.2021г. на лицето са провеждани ежедневни превръзки и промивки до окончателното оздравяване“.
По аргумент от чл. 18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза, невъзможността за осъществяване на процесуални действия пред съд, каквото е заплащане на дължима държавна такса, дължащи се на заболяване, се доказват с медицинско удостоверение по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт. Такъв надлежно издаден документ по делото не е представен. Молителката представя само амбулаторен лист касаещ осъществен първичен преглед на процесуалният й представител и то издаден едва на 04.06.2021г. – 10 дни след изтичане срока за отстраняване на нередовности. Състоянието, при което едно осигурено лице не може или е възпрепятствано да работи е познато като „временна неработоспособност“ – чл. 6, ал.1 от НМЕ. Амбулаторният лист е първичен медицински документ, но същият няма правните характеристики на административен акт, установяващ временна неработоспособност на осигурено лице по смисъла на чл.6,ал.1 от НМЕ. Документът, с които се удостоверява това състояние е единствено болничният лист, който съгласно чл. 6, ал.2 от НМЕ се издава по образец, утвърден с акт на МС по чл. 103а от ЗЗ. В този смисъл и най-новата практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК изразена в Решение № 223/23.04.2021г. по гр.д.1421 по описа на същия съд за 2020г. Такъв надлежен документ по делото не е представен. Не са представени доказателства упълномощеният защитник да е бил хоспитализиран по спешност в периода 18.05.2021г. - 25.05.2021г. и лечението му да е било провеждано стационарно, при което да е бил поставен в невъзможност както да изпълни указанията на съда, така и да преупълномощи друго лице, което да стори това(с каквото правомощия адв. М. разполага съобразно представеното по делото пълномощно). Видно е от същия амбулаторен лист единствено, че на процесуалният представител в удостоверения период 18.05.2021г. - 26.05.2021г. са извършвани ежедневни превръзки и промивки – действия които не могат да се приемат нито за такива имащи изключителен, нито за такива имащи изненадващ характер, предвид, че това са присъщи на състояние след извършване на оперативнна инзиция дейности. Следователно, осъществяването на такива действия не може да се приеме за изненадващо за процесуалния представител или оспорващата. Доколкото не се твърди и не се представят доказателства тези дейности да са осъществявани в хода на стационарно лечение на адв. М., следва да се приеме, че деятелността по ежедневното им извършване има краткотраен характер.
Отделно от това следва да се посочи, че всички действия в хода на едно съдебно административно производство, вкл. свързаните с отстраняване на нередовности по жалба, могат да се извършват освен чрез упълномощен представител и лично от всеки жалбоподател. От датата на получаване на съобщението на съда - 17.05.2021г. до датата на изтичане срока за отстраняване на нередовностите жалбоподателката е разполагала с достатъчно време да упълномощи друг адвокат или сама да предприеме процесуална активност и да отстрани констатираните от съда нередовности, доколкото същите не изискват специални знания и умения, а са свързани единствено с фактическо заплащане на сума от 10.00 лева по сметка на съда. Доказателства, че И. Г. К., поради внезапно заболяване или поради други обективни изненадващи и непредвидими обстоятелства е била поставена в невъзможност да изпълни лично в периода 17.05.2021г.- 25.05.2021г., указанията на съда по заплащане на държавна такса или не е могла да упълномощи друг защитник, който да осъществи това процесуално действие, не се представят, нито се твърдят.
Освен това, държавната такса за образуване на производство по административни дела се дължи още при подаване на жалбата и за удостоверяването на това обстоятелство пред съда, съгласно чл. 151, т.3 от АПК следва да се представя документ - задължително приложение към оспорването. Т.е. обстоятелството, че държавна такса по дела от административен характер се дължи от жалбоподателите по тях е ясно разписано в закона, то не възниква особено и непредвидено, а непознанието на нормативната уредба не е извинително обстоятелство. Съответно при полагане на съответна грижа, молителят в настоящото производство е можел да заплати дължимата ДТ още с подаване на жалбата си пред съда на 26.04.2021г., за която дата, както и за периода след подаването й, и до получаване съобщението на съда от съдебният адресат на 17.05.2021г., не се твърдят никакви обективни и непредвидими причини поставящи, както жалбоподателката, така и процесуалният й представител в невъзможност да изпълнят разпорежданията на закона.
Сочените обстоятелства в искането следователно не представляват особени непредвидени такива по смисъла на закона, които да обосноват основателност на искането за възстановяване на пропуснат срок. В този смисъл и практиката на Върховният административен съд.
По тези съображения съдът счита искането за възстановяване на срок за неоснователно и като такова следва да го отхвърли.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на И.Г.К. *** да бъде възстановен срока за изпълнение на указанията дадени с
разпореждане от 29.04.2021г. по дело №
424/2021г. по описа на АдмС-Хасково за внасяне на дължима държавна такса.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му, пред Върховният
административен съд.
След изтичане срока за обжалване, делото
да се докладва за осъществяване процедурата по чл. 236 от АПК, вр. 213а от АПК
по администриране частната жалба
на И.Г.К. *** против прекратително определение на АдмС-Хасково
от 28.05.2021г. по адм. дело №
424/2021г.
Съдия: