РАЗПОРЕЖДАНЕ
Днес, 07.07.2020 г., Юлита
Георгиева, съдия-докладчик по НЧХД № 223/2020 г. по описа на Районен съд - Берковица,
като се запознах с подадената тъжба от Е.Й. *** и ЕГН ********** против К.Ц.И. *** с повдигнатото с нея обвинение за извършена
кражба на 20 броя камъни , намирам следното:
В обстоятелствената част на тъжбата се сочи, че К.Ц.И. на 06.02.2020год. сутринта извършил кражба на 20 броя камъни ,намиращи се
пред оградата и го натоварил в белия си джип пред очите на Я..
Настоящата инстанция намира, че
описаното в тъжбата на Е.Й. *** и ЕГН **********
против К.Ц.И. *** деяние, съдържа
признаците на престъпление по чл.194 ал.1 от НК, тъй като в обстоятелствената
част на тъжбата се сочи, че извършеното престъпление се изразява в кражба на
камъни.Поради това съдът приема ,че описаното в тъжбата престъпление не
представлява такова от частен характер.
Съдът счита, че и след измененията в НПК
от ДВ бр. 63/2017г. е налице правомощие за съдията-докладчик да прекрати
наказателното производство по дела от частен характер, ако тъжбата не отговаря на
изискванията на чл. 81 от НПК,
в това число, ако в същата не се съдържат данни за престъпление от частен
характер. Съгласно разпоредбата на чл. 252, ал. 4, изр. първо от НПК ,
съдията-докладчик насрочва делото от частен характер, когато са налице
основанията за разглеждането на тъжбата в съдебно заседание. По аргумент от
противното, когато не са налице основанията за разглеждането на тъжбата, делото
не се насрочва в открито съдебно заседание. Когато тъжбата не отговаря на
изискванията на чл. 81 от НПК,
защото в нея не е описано съставомерно деяние, то съдът е длъжен да прекрати
наказателното производство, като основанието за това е предвидено в чл.
250,ал.1,т.1 вр. чл. 24, ал. 5, т.2 от НПК.
Този извод, се подкрепя и от разпоредбата на чл. 252, ал.
4 НПК /ДВ,бр. 44 от 2018г./, съобразно която следва да бъдат
разглеждани в съдебно заседание редовни тъжби - “когато са налице основания за разглеждането й в с.з.“.
Нередовността на тъжбата, поради липса на описано в нея престъпление от частен
характер, обосновава прекратяването на наказателното производство. По дела,
образувани по тъжба на пострадалия, процесуалното качество на подсъдимия
възниква след като съдията-докладчик приеме тъжбата за редовна, съобразно
нормата на чл. 81, ал. 3 НПК, и в разпореждането си по чл. 252, ал. 4 НПК даде
правна квалификация на фактите изложени в тъжбата.
Поради това, за разлика от делата,
образувани въз основа на обвинителни актове, по делата, образувани по тъжба на
пострадалия, на подсъдимия се връчва освен тъжбата и препис от разпореждането
на съдията-докладчик за насрочване на делото,
тъй като обвинението е съвкупност от факти и право, поради което,
повдигането му по този вид дела е фактически състав, приключващ с
разпореждането на съдията-докладчик, с което на практика се дава ход на тъжбата и правна квалификация
на престъплението, предмет на разглеждане.
Доколкото съдът има процесуалното задължение да предаде на съд само
обвинения в престъпление и то такова престъпление, което се преследва по тъжба
на пострадалия, съдията-докладчик е овластен, в зависимост от резултатите от
проверката на редовността на тъжбата в частта относно данните на
престъплението, да й даде ход или да прекрати наказателното производство.
Настоящата
инстанция, изпълнявайки задълженията си
регламентирани в чл. 252, ал. 4 от НПК „насрочва
в едномесечен срок образуваното по тъжба на пострадалия производство, когато са налице основания за разглеждане
на тъжбата в съдебно заседание“ и
упражнявайки правомощията си по чл. 247а, ал. 2, т. 2 от НПК във вр. с чл.
250-252 от НПК и чл. 247а, ал. 3 НПК приема, че в конкретния случай делото не е
подсъдно на съда, тъй като се касае за престъпление от общ характер.
На
следващо място ,съгласно разпоредбата на чл.218в, ал.1, т.2 от НК
наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия за кражба,
обсебване, измама и изнудване, когато предмет на престъплението е частно
имущество, ако пострадалият е съпруг, възходящ, низходящ или роднина по
съребрена линия до втора степен на виновния или живее с него в едно
домакинство, или е настойник или попечител на виновния. Макар нормата да е в
материален закон, тя има процесуален характер и въвежда изисквания за
допустимост на наказателно производство. Идеята на законодателя е, че когато
пострадал и субект на престъплението са в определени роднински връзки,
респективно живеят в едно домакинство, е нецелесъобразно държавата да се намесва
в техните отношения и затова предоставя възможност на засегнатата страна да
прецени дали да възбуди наказателно преследване или не.
Когато
обаче пострадал и субект на престъплението не са в посочените роднински връзки,
респективно не живеят в едно домакинство, обвинението за извършено престъпление
с правна квалификация по чл.194, ал.1 от НК се повдига и поддържа от
прокуратурата.
По изложените съображения съдът намира, че
наказателното производство по настоящото НЧХД №223/20г.по описа на БРС,
следва да бъде прекратено защото описаното в тъжбата деяние има признаците на
престъпление от общ характер, поради което преследването му въз основа частна
тъжба е недопустимо.
Районен съд Берковица не е компетентен да
се произнесе по обвинението спрямо К.Ц.И. ***
, защото то не се повдига по частен ред,
поради което съдебното производство следва да бъде прекратено, а тъжбата, ведно
с материалите по нея, да се изпрати на БРП по компетентност.
Мотивиран от горното съдията-докладчик
РАЗПОРЕД И:
ПРЕКРАТЯВАМ
съдебното производство по НЧХД № 223/2020 г. по описа на Районен
съд- Берковица, образувано по тъжба на Е.Й. *** и ЕГН ********** против К.Ц.И. *** за
престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
ИЗПРАЩАМ делото
на Районна прокуратура гр.Берковица по компетентност.
Разпореждането е окончателно.
Препис от разпореждането
да се изпрати на тъжителя .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: