Определение по дело №1659/2020 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№260010

Гр. Пловдив, 20.08.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание, на двадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

           СИЛВИЯ АЛЕКСОВА

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Алексова въззивно частно гражданско дело № 1659 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от М.Й.Д., депозирана чрез адв. Е.М.,***, , против Определение от 16.06.2020 г. на Пловдивски районен съд, II брачен състав, постановено по гр.д. № 10403 по описа на същия съд за 2019 г. С атакуваното Определение, Районен съд – гр. Пловдив е върнал въззивната частна жалба на М.Й.Д., депозирана срещу Решение № 4712 от дата 10.12.2019 г., постановено по гр.д. № 10403/2019 г.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на Определението. Твърди се, че същото е постановено при неспазване на материалния и процесуалния закон. Иска се неговата отмяна и връщане на първоинстанционния съд за произнасяне по същество.

Ответната по жалбата страна – М.Д.Д., с настоящ адрес: като майка и законен представител на малолетното дете М.М.Д., чрез процесуалния й представител – адв. С. П. – член на Адвокатска колегия – гр. Пловдив, с писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Твърди, че атакуваното Определение е правилно и законосъобразно и същото не противоречи на съдебната практика. Моли за оставяне на депозираната частна жалба без уважение и за потвърждаване на постановеното Определение.

Пловдивски окръжен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и като прецени данните по делото, намира за установено следното:

          Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:

С Решение № 4712 от 10.12.2019 г. на Районен съд – гр. Пловдив, II брачен състав, постановено по гр.д. № 10403/2019г., М.Й.Д. – жалбоподател в настоящото производство, е осъден, на основание чл. 143 от Семейния кодекс СК/, да заплаща на детето си – М.М.Д., чрез неговата майка и законен представител – М.Д.Д., издръжка в размер на 250,00 лева месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба. Със същото Решение, Д. е осъден да заплати издръжка на основание чл. 149 от СК в размер на 250,00 лева месечно, считано от 21.06.2018 г. до 21.06.2019 г., държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт, в размер на 180,00 лева и разноски, съобразно уважената част от исковете, на М.Д.Д., в размер на 400,00 лева.

Срещу постановеното Решение № 4712/10.12.2019 г., М.Д. депозира въззивна жалба с вх. № 6316/27.01.2020 г. С молба с вх. № 10352/11.02.2020 г., Д. прави искане пред Районен съд – гр. Пловдив, за освобождаване от внасяне на дължимата държавна такса за въззивно обжалване, като моли съда да му бъде даден 14-дневен срок за представяне на доказателства за невъзможност за заплащане на държавна такса. С молба с вх. № 14030/24.02.2020 г., Д. моли съда за допълнителен 14-дневен срок за представяне на доказателства за невъзможността за заплащане на държавна такса. С молба с вх. № 17159/09.03.2020 г., жалбоподателят в настоящото производство, отново иска от съда допълнителен 7-дневен срок за представяне на доказателства за гореописаното обстоятелство.

С Определение от 16.06.2020 г., постановено по гр.д. № 10403, Районен съд – гр. Пловдив, II брачен състав, е върнал въззивната жалба на Д. срещу Решение № 4712/10.12.2019 г., поради непредставяне на доказателства за семейно и имотно състояние в указаните срокове.

Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като законодателят е предвидил редица обстоятелства, които да обосноват основателността на молбата за освобождаване от заплащане на такси и разноски.

Съгласно Определение № 736/16.11.2015 г. по дело № 4083/2015 г. на ВКС, ГК, IV г.о., когато е сезиран с искане по чл. 83, ал. 2 от ГПК, съдът е длъжен да се произнесе по надлежен ред с акт, който подлежи на обжалване. Съдът не може да пристъпи към връщане на жалбата на страната като нередовна поради невнасяне на държавна такса, ако преди това не се е произнесъл по искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК.

В настоящия случай, липсва произнасяне по искането за освобождаване от държавна такса. Районният съд е констатирал, че липсват доказателства за семейно и имотно състояние и поради това, е върнал въззивната жалба на Д.. Дори и при непредставяне на доказателства, Районният съд дължи произнасяне по искането, а в случая – такова не е направено.

Предвид гореизложеното, настоящият въззивен състав намира, че постановеното Определение от 16.06.2020 г. по гр.д. № 10403 е неправилно и следва да бъде върнато на Пловдивски районен съд за произнасяне по искането на жалбоподателя по чл. 83, ал. 2 от ГПК.

 

Воден от горното, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение от 16.06.2020 г., на Районен съд – гр. Пловдив, II брачен състав, постановено по гр.д. № 10403 по описа на същия съд за 2019 г., като

ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. Пловдив, II брачен състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

 Определението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                  ЧЛЕНОВЕ: