Р
Е Ш Е
Н И Е №7
гр. Видин 25.02.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Видинският
окръжен съд наказателно отделение, в
публично
заседание на двадесет
и пети февруари, през две хиляди и деветнадесета
година, в
състав:
Председател: И. И.
Членове: ВЛ.С.
Р.Д.
при секретаря А.А.
и в присъствието на прокурора М.К.
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д.в.н.а.х.д. №325 по
описа за 2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:
С
Решение №520, постановено на 28.11.2018г. по а.н.д.№1451 по описа за 2018г. на
Районен съд – Видин, обвиняемият Ц. П.И., ЕГН **********,***, е признат за
виновен в това, че на 14.02.1028година около 19.00 чеса след приключване на
работното време във ветеринарната амбулатория с личния си лек автомобил „****“,
с рег.№***** тръгнал за град К.. Навлизайки в село Б и движейки се с
позволената за населеното място скорост от 50км в час на около 200метра преди
табелата, обозначаваща край на населеното място, блъска с предната си дясна
част движещата се в същата посока в средата на пътното платно пешеходката Р. Т.
М. от село Б, област В. в нарушение на чл.5, ал.2, т.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП, в
резултат на което по непредпазливост причинил на М. средна телесна повреда,
изразяваща се в пертрохантерно счупване на дясно бедро-горна част в областта на
тазобедрената става и счупване на костите на лява подбедреница в долната й час,
довело до трайно затрудняване на движенията на двата долни крайника за срок
повече от тридесет дни, като след деянието водача на лекия автомобил направил
всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата – подал сигнал на
НССПЕЕН 112 за настъпилото произшествие и с управлявания от него лек
автомобил транспортирал пострадалата към
ЦСМП – В. за оказване на медицинска помощ – престъпление по чл.343а,ал.1,
б.“а“, предложение 2 във вр. с чб.343, ал.1, б.“б“, предложение 2, вр. с
чл.342, ал.1 от НК, вр. с чл.5, ал.2, т.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП, за което на
основание чл.78а НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание „глоба“ в размер на 1000/хиляда/лева.
На основание чл.78а от НК във вр. с чл.343г от НК съдът е лишил обвиняемия
Ц. П.И. от правото да управлява МПС за срок от шест месеца, считано от
влизането на решението в сила, като на основание чл.59, ал.4 от НК съдът е
приспаднал от времето, през което същият
е бил лишен от упражняването на това право по административен ред.
Обвиняемият е осъден да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД на
МВР Видин направените разноски за вещо
лице по досъдебното производство в размер на 2527.17лева.
В
законоустановения срок е постъпила въззивна
жалба от обвиняемия, чрез неговия защитник адвокат Г.Г. ***, в която се сочи,
че обжалваното решение е
незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени процесуални
нарушения и в нарушение на материалния закон. Твърди се също, че в хода на
производството не са събрани никакви доказателства, които да обуславят по
категоричен и безспорен начин авторството на деянието, и поради това решението
почивало на предположения, което е недопустимо съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК.
Иска
се отмяна на така постановеното решение и постановяване на друго, с което
обвиняемия да бъде оправдан по така повдигнатото обвинение.
В
съдебно заседание пред въззивният съд, представителят на прокуратурата заявява,
че решението на първостепенният съд следва да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно, тъй като няма налице данни, които да обосновават
противната теза на обвинителната, че няма нарушение по ЗДвП и не са
изпълнени бланкетните условия на чл.343а
от НК.
В
проведеното пред въззивната инстанция съдебно заседание, защитника на уличения поддържа
жалбата и поддържа, че обвиняемия е
невиновен, тъй като всички обстоятелства по делото сочет, че той като водач на
МПС е изпълнил всичките си задължения предвидени в ЗДвП и не е могъл да предвид и не е бил длъжен, че
пешеходка е тръгнала по средата на платното.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, изложени в жалбата и пред
настоящия състав в съдебно заседание и като провери служебно и изцяло
правилността на обжалваното решение, съобразно изискванията на чл.314 от НПК,
намира за установено от фактическа
страна следното:
Безспорно
е установено, че на 14.02.2018година около 19.00часа, обвиняемият, след като
приключил работния си ден в местоработата си в град В., с личния си лек
автомобил тръгнал за град К., където живеел. След като навлязъл в село Б и
движейки се с позволената за населеното място скорост от 50 км, на около 200м
преди табелата обозначаваща края на това населено място, видял при разминаване
с друг автомобил, че по средата на пътя се движи човек, натиснал спирачката,
което се доказва от установените спирачни следи от 13,5 метра при огледа, автомобилът почти спрял, но блъснал с предната
дясна част на автомобила движеща се в
същата посока по средата на пътното платно пешеходка Р.Т. М. от село Б.. Същата
е дала
показания/л.33 ДП/, че се е движела по средата на пътя, защото „от
дясната страна на пътя имаше вода и за да не се намокря, ходех по средата“.
Същевременно видно от протокола за оглед на местопроизшествието/л.5 от ДП/,
същият е започнал в 20.40часа на 14.02.2018г., като относно метеорологичните
условия е записано, че е било „сухо време, тъмна част на денонощието“. Пак от
протокола се установява, че „асфалта в района на местопроизшествието е
едрозърнест, изсечен и напукан. Участъка е прав, асфалта е сух, като в дясната
част на лентата за движение по посока на огледа се наблюдава изтичане на вода“,
както и че „от двете страни на пътното платно има затревени банкети на ниво
пътя с ширина около 1, 2 метра“. При проверка за алкохол на обвиняемия се е
установил отрицателен резултат, а след инцидента обвиняемият направил всичко
възможно за да помогне на пострадалата – обадил се на телефон 112, качил я в
колата си и потеглил към болницата в град В., а когато ги пресрещнала линейка
на ЦСМП Видин я прехвърлил в нея и се върнал на местопроизшествието. В резултат
от блъскането и падането на пострадалата, същата получила средна телесна повреда
изразяваща се в пертрохантерно с чупване на дясно бедро – горна част в областта на
тазобедрената става и счупване на костите на лява подбедрица в долната й част/СМЕ л.156 ДП/. От същата експертиза
обаче се установява, че тази установена телесна повреда не е във връзка с
настъпилата смърт след няколко дни след като е била изписана пострадалата от
болницата, тъй като не са били налице усложнения от телесната повреда. Експертизата
е категорична, че смъртта на пострадалата се дължи на сърдечно-съдова
недостатъчност, настъпила в следствие от предхождащите сърдечни проблеми и не е налице причинно-следствена връзка
между настъпилата смърт и преживяното ПТП.
Горната
фактическа обстановка се установява по категоричен начин от обясненията на
обвиняемия, протокола за оглед на местопроизшествието, фотоалбум, всички
свидетелски показания, извършените експертизи.
Видинският окръжен съд, в
настоящия състав, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз
основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
Настоящият състав, след като
прецени и анализира всички събрани по делото доказателства, прие,че атакуваният
акт е незаконосъобразен и необоснован поради следните свои съображения: от така
описаната по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин, че обвиняемият към
моментна на настъпването на пътно транспортно произшествие е спазил
всички необходими изисквания на Закона за движение по пътищата, като се е
движел с определената в закона скорост за населено място, въпреки, че е
наближавал края на същото. Било е в тъмната част на денонощието, в края на
населеното място и по никакъв начин не е могъл да предположи, че при тази
обстановка човек ще се движи по средата на
плътното. Още повече, че въпреки, че в постановлението си прокуратурата
е приела, че атмосферните условия са били частично мокра пътна настилка от
снеготопене, то видно от протокола за оглед на местопроизшествието такава не се
доказа, тъй като в него категорично е записано, че времето е било сухо, а „Участъка е прав, асфалта е сух, като в
дясната част на лентата за движение по посока на огледа се наблюдава изтичане
на вода.“ Това изтичане на вода не може да покрие критериите за „частично мокра
пътна настилка от снеготопене“. Още повече, че и точно на
мястото на удара видно от фотоалбума на л.15, асфалта е бил сух. От
друга страна обвиняемият съобразявайки се с разрешаваната скорост за населено
място е карал с такава, и именно заради
това е успял на намали скоростта и да спре при възникналата опасност за
движение – движещата се в тъмното, по средата на платното и облечена в тъмни дрехи
пострадала Р.М.. В този смисъл фактически обвиняемият е изпълнил
задължението си да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите пешеходци, дори и
в при тази фактическа обстановка на неочаквано движение на пешеходец по средата
на пътното платно. От горното става ясно, че няма категоричност и несъмненост съгласно изискванията
на чл.303 ал.2 от НК в доказателствата
относно твърденията в постановлението за предложение за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание
чл.78а НК. Съдът намира, че не следва да се абсолютизира нормата на чл.20, ал.2
от ЗДвП, още повече когато се касае за такова дръзко поведение на пътя от
пешеходец, който въпреки, че вижда светлините на движещ се зад него автомобил,
продължава се движи по средата на
пътното платно и в този смисъл обстановката граничи с условията на чл.15 от НК,
съгласно която разпоредба не е виновно извършено деянието, когато деецът не бил
длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици.
В съответствие с чл.107, ал.3 от НПК, съдът е длъжен да проверява и анализира
както доказателствата които разобличават обвиняемия, така и доказателствата, които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му. В конкретния
случай, състава прие в съответствие с така посочената по-горе фактическа
обстановка, че се касае за случайно деяние, тъй като въпреки, че обвиняемия е
спазил съответните правила указани от ЗДвП, бидейки внимателен в това
отношение, не е могъл да предвиди, че по тъмно, почти в края на населеното
място някой ще се движи по средата на пътното
платно.
С оглед на горните си
съображения, съдът прие,че атакуваното решение е незаконосъобразно, поради
което следва да бъде отменено изцяло и бъде постановено ново решение, с което
обвиняемият бъде оправдан по обвинението по
чл.343а,ал.1, б.“а“, предложение 2 във вр. с чл.343,
ал.1, б.“б“, предложение 2, вр. с чл.342, ал.1 от НК, вр. с чл.5, ал.2, т.1 и
чл.20, ал.2 от ЗДвП, поради което разноските на основание чл.190, ал.1 НПК,
остават за сметка на държавата.
Водим
от горното, Видинският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Решение №520,
постановено на 28.11.2018г. по а.н.д.№1451 по описа за 2018г. на Районен съд –
В., вместо което постановява:
ПРИЗНАВА обвиняемия Ц. П.И., ЕГН **********,***, ЗА НЕВИНЕН в това, че на
14.02.1028година около 19.00 чеса след приключване на работното време във
ветеринарната амбулатория с личния си лек автомобил „*****“, с рег.№*******
тръгнал за град К.. Навлизайки в село Б и движейки се с позволената за
населеното място скорост от 50км в час на около 200метра преди табелата,
обозначаваща край на населеното място, блъска с предната си дясна част
движещата се в същата посока в средата на пътното платно пешеходката Р.Т. М. от
село Б., област В. в нарушение на чл.5, ал.2, т.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП, в
резултат на което по непредпазливост причинил на М. средна телесна повреда,
изразяваща се в пертрохантерно счупване на дясно бедро-горна част в областта на
тазобедрената става и счупване на костите на лява подбедреница в долната й час,
довело до трайно затрудняване на движенията на двата долни крайника за срок
повече от тридесет дни, като след деянието водача на лекия автомобил направил
всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата – подал сигнал на НССПЕЕН
112 за настъпилото произшествие и с управлявания от него лек автомобил транспортирал пострадалата към ЦСМП – Видин
за оказване на медицинска помощ – престъпление по чл.343а,ал.1, б.“а“,
предложение 2 във вр. с чл.343, ал.1, б.“б“, предложение 2, вр. с чл.342, ал.1
от НК, вр. с чл.5, ал.2, т.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП, поради което на основание
чл.304 във вр. с чл.301, ал.1 от НПК, ГО
ОПРАВДАВА по предявеното му обвинение по
чл.343а,ал.1, б.“а“, предложение 2 във вр. с чл.343, ал.1, б.“б“, предложение
2, вр. с чл.342, ал.1 от НК, вр. с чл.5, ал.2, т.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.