№ 6612
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110174752 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Д З“ АД срещу ЗД „Б И“ АД.
Ищецът твърди, че на 16.02.2016г., на път I Е-79, км. 111+200 м. водачът на л.а. марка
„Дачия“, модел „Логан“, с рег. № . предизвикал ПТП (поради движение с несъобразена
скорост губи контрол над управляваното от него МПС и се удря в спрелия до пътя автобус
марка „Пежо“, модел „Боксер 1800“, с рег. № ......), при което било увредено имуществото
на трето лице – автобус марка „Пежо“, модел „Боксер 1800“, с рег. № ......, за което имало
сключена валидна застраховка „Каско“ при ищеца. За настъпилите вреди при ищеца имало
образувана щета, по която заплатил сумата от 4669,10 лв., която била определена при
условията на тотална щета, тъй като настъпилите вреди надвишавали 70 % от
действителната стойност на увреденото МПС. Поддържа, че в негова полза е възникнало
регресно вземане спрямо ответника (в качеството му на застраховател по валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с виновния водач) за сумата от 4684,10 лв.
(от която 4669,10 лв. – изплатено застрахователно обезщетение и 15,00 лв. – ликвидационни
разноски). Признава, че ответникът погасил сума в размер на 3037,18 лв., като непогасен
останал остатъкът от 1646,92 лв. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
1646,92 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението и 501,89 лв. - мораторна лихва за забава с за
периода от 30.12.2018 г. до 30.12.2021 г.
Ответникът ЗД „Б И“ АД в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва размера на вредите по автобус марка „Пежо“,
модел „Боксер 1800“, с рег. № ....... Счита, че няма основания за третиране на увреждането
като тотална щета по смис. чл. 390, ал. 2 КЗ, че в калкулацията на ищцовото дружество
частите и труда са изчислени в завишени размери и че с изплащането на сумите в размер на
1
3037,42 лв. е покрил напълно щетите вследствие на процесното ПТП. Моли за отхвърляне
на предявените искове като неоснователни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Искът за осъждане на ответника да заплати описаната по-горе сума е с правно основание чл.
411 КЗ, а искът за мораторна лихва е по чл. 86 ЗЗД. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, а именно – вреди,
причинени от виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е сключена при него и ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди.
В настоящия случай, с оглед становището на ответната страна и на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и
4 ГПК, с изрично определение на съда всички обстоятелства, включени във фактическия
състав на спорното право са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване. Спорен е единствено размера на регресното задължение, вкл. дали стойността на
вредите обосновава изплащането на застрахователно обезщетение при условията на тотална
щета.
Размерът на регресната претенция следва да се определи съобразно действителната стойност
на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Действителната
стойност на вредата е пазарната стойност, на която може да бъде закупено същото
имущество към момента на настъпване на вредата или пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на настъпилата вреда.
Съгласно неоспореното от страните заключение на САТЕ стойността необходима за
възстановяване на увредения автобус, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП, е 6329,87 лв., а действителната му средна пазарна стойност е 7105 лв. Следователно
стойността необходима за възстановяване на вредите представлява 89,09 % от
действителната му стойност, поради което следва да се приеме, че е налице тотална щета. В
такъв случай застрахователното обезщетение се равнява на действителната пазарна стойност
към датата на ПТП, след приспадане стойността на запазените части (в този смисъл Решение
№ 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО), която в случая се равнява на 4973
лв. (видно от приетата САТЕ).
Със заплащането на сумата в размер на 4669,10 лв. на увреденото лице, ищцовото
дружество е изпълнило задълженията си по договора за имуществена застраховка за
изплащане на обезщетение при настъпване на застрахователно събитие. В резултат на
извършеното плащане, на основание чл. 411 КЗ, в полза на ищеца е възникнало регресно
вземане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач
за сумата от 4684,10 лв., от които 4669,10 лв. – изплатено застрахователно обезщетение и 15
лв. – ликвидационни разноски за определянето му.
2
От отделените за безспорни между страните обстоятелства е видно, че ответникът е погасил
сумата от 3037,18 лв., поради което следва да се приеме, че непогасеният остатък се равнява
на 1646,92 лв.
По изложените съображения, предявеният иск за главница за сумата от 1646,92 лв. се явява
основателен и като такъв следва да се уважи изцяло. С оглед акцесорния характер на
претенцията, основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху уважената
главница за периода от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането, както и иска за мораторна лихва в размер на 501,89 лв., за периода от
30.12.2018г. до 30.12.2021г.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът за
сумите, както следва: 115,88 лв. – държавна такса, 250 лв. – разноски за експертиза и 100 лв.
– юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Б И“ АД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „..... № 87 да заплати на „Д З“ АД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „......“ № 68 следните суми: 1646,92 ЛЕВА - непогасен остатък от регресна
претенция по чл. 411 КЗ за платено застрахователно обезщетение от „Д З“ АД по
имуществена застраховка „Каско“ и ликвидационни разноски за определянето му за вреди на
автобус марка „Пежо“, модел „Боксер 1800“, с рег. № ......, причинени от ПТП, настъпило на
16.02.2016г., на път I Е-79, км. 111+200 м., ведно със законната лихва за периода от датата
на подаване на исковата молба – 31.12.2021г. до изплащане на вземането, както и сторените
по делото разноски, а именно: 115,88 ЛЕВА – държавна такса, 250 ЛЕВА – разноски за
експертиза и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4