Р Е Ш Е Н И Е
Гр.С. 11.07.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, І-9 състав, в публично съдебно заседание
на тридесет и първи май, две хиляди и осемнадесета седемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:МАРИЯ
КУЗМАНОВА
при секретаря А.Пашова, като разгледа докладваното
от съдията М. Кузманова гр. д. № 12172 по описа на СГС за 2015 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.
59 ал.1 ЗЗД за сумата 117 227,52 лв. и мораторна лихва 12 401.56 лв,
съставляваща обезщетение за ползване от ответника описаното в ИМ помещение,
част от ведомствен недвижим имот комплекс”Г.”. Ищецът М.НА В.Р.С. твърди, че с
Акт за публична държавна собственост(АПДС) № 07689/10.02.2011 г. на Обл.
управител на област гр.С. съставен по реда на чл. 68 ал.1 и чл.2 ал.2 ЗДС във
вр. с чл. 103 и 104 ППЗДС е актуван урегулиран поземлен имот УПИ-ІІІ кв.148 с
площ 7 158 кв.м. район Подуяне, ведно с построените в него сгради на
посочения административен адрес в ИМ, предоставени за управление на МВР въз
основа на приложените към ИМ документи.Поддържа, че в актовете за ДС неправилно
е било отбелязано правото на управление на ДФС”Л. Спартак”. Сочи, че на
18.04.94 г. между МВР и С.К.-Л.”е сключен договор за съвместна експлоатация и
организиране управлението и издръжката
на спортни обекти, измежду които и комплекс”Г.”. Твърди,че между МВР и СК“Л.“
няма облигационни отношения,нито вещни права за ползване на обектите в УПИ-ІІІ.
Сочи,че на 01. 11.2011 г. „С.и.Л. ”ЕООД е сключило договор за наем с ответника
на помещение – колонада на посочения адрес с площ 96 кв.м.за букмейкърски клуб
и Е., нарушавайки правото на управление на МВР на тази част от имота. На
09.01.2014 г. бил съставен констативен протокол за ползването на имота от
ответника и на 03.06.2014 г.му била отправена нотариална покана за
освобождаването на имота и за заплащане обезщетение за ползване
вместо наем за периода 01.05.11г.-01.05.14 г. в посочения размер. На 19.06.14
г. получил уведомление от ответника, че го ползва на правно основание. Твърди,че имотът е бил
държан без правно основание и МВР е било лишено от ползването му поради което е
налице обедняване в размера на исковите суми. Претендира за направените
разноски и юриск.възнаграждение.
Ответникът „В.“ ЕООД в срока по чл. 131 ГПК, възразява че иска е
недопустим, на следващо място го оспорва като неоснователен и недоказан.Оспорва
правото на собственост на ищеца,защото имота не е държавна собственост на осн.
парг.7 от ПЗР на ЗМСМА,тъй като е със
спортно предназначение и част от С.център, няма характер на ПДС и ищецът няма
правото на управление на същия. Между ищеца и „С.И.-Л.” ЕООД, стопанисващо и
управляващо спортните имоти на сдружението „С.К.-Л.” е имало договорно
правоотношение.Държал имота на валидно правно основание и не се е
обогатил,защото е плащал наем на наемодателя.Оспорва размера на иска и за
периода от 01.05-2011 – 21.10.2011 г. когато е сключил договора за наем, както
и размера на претендираните лихви. Моли
съда исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.Претендира за
разноските по делото.
Третите лица –помагачи: С.К.-Л.”
и „С.И.-Л.” ЕООД поддържат становището на ответника, като Клуба сочи, че е
легитимиран като законен ползвател на имота въз основа Акт за държавна собственост
№ 11548-2422/28.05.1981 г. изд. от СГНС, поддържа че ищеца не е активно
легитимиран да предяви иска, аргументира се с чл.50 и 51 ал.1 ЗФВС.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С АПДС № 07689 съставен на 10.02.2011 г. от М.
на Р.Р.и Б. /МРРБ/ и утвърден от Обл.управител на Област С. град на осн. чл.68
ал.1,чл.2 ал.2 т.4 и чл. 71 ал.2 ЗДС във вр. с чл. 103 и 104 ППЗДС е актуван
недвижим имот УПИ ІІІ с графична площ 7 158кв.м. (С.комплекс”Г.А.” /Г./) в
район Подуяне, кв.148 по плана на гр.С., м.Суха река – Ботевградско шосе,
дворищна регулация заедно с построените в
имота: сграда с пл.№ 1090 със застроена площ - 454.50 кв.м. и разгъната площ 4060.20
кв.м., съставляващо 8 етажно общежитие, сграда с пл.№1396 представляваща
комплекс от сгради със застроена площ 877 кв.м.,сграда на един етаж със
застроена площ 79.10 кв.м. клуб (ателие
на художника), част от едноетажна сграда представляваща „складова база”
с предоставени права за управление на М.НА В.Р./МВР/.В т.9 към него са посочени
съставените по рано актове: АДС № 11549(2422) 28.05.1981 г. на „Васил Л.”, АДС
№ № П-3517/20.07.1990 г. и П-3518/ 20.07.1990 г. на ОбНС Подуяне, АДС №
02018/26.01.2000 г.
В забележки в този АПДС са
отбелязани: сграда на един етаж
представляваща колонада обособена
чрез стенни заграждения в две помещения (павилиони) със застроени площи: 63 кв.м. и 60.20 кв.м.с
описаните граници и посочена година на преустройство -1989 г. и сграда №
1- Общежитие –на 8 етажа със застроена площ 563 кв.м. на „П.” ЕООД,за която е
съставен АДС № 02018/26.01.2000 г.
С договор за наем от 21.10.2011
г. „С.и.Л.” ЕООД, като наемодател е предоставил на ответника като наемател за
възмездно ползване помещение с обща площ 81кв.м. за букмейкърски пунк или
хазартна дейност към Е. ООД , находящо се на ул.” ********– колонада за срок от
3 години с възможност за продължаване на договора за 400
лв. месечна цена без ДДС. С допълнително споразумение наемната цена е
определена на 600 лв. считано от 01.02.2012 г. без включен ДДС.
С нотарална покана ищецът е
уведомил ответника, връчена на пълномощника му на 13.06.2014 г., че той ползва
помещението –клуб бившо ателие на художника по АПДСза извършване търговска
дейност в нарушение на чл.16 ал.1 и ал.2 ЗДС и отправя едномесечно предизвестие
за освобождаването му и поради ползването на имота без правно основание,
претендира обезщетение в размер на 79 626,24 лв. за периода 01.05.2011 –
01.05.2014 г.с ДДС в 1 месечен срок.
Ответникът в писмен отговор е направил
възражение относно исканията в нотариалната покана, посочвайки че обектът се
ползва по силата на сключен договор за наем, по който наемодателят се е
легитимирал като ползувател с АДС №
ІІ-3518/ 20.07.1990 г. Ежемесечно плащал наема и режийните разноски, за което
приложил банкови извлечения и ще се
съобрази с решенията по уреждане отношенията между МВР и „С.И.“ ЕООД за в
бъдеще.
Безпорно е по делото,че
между МВР и С.К.Л.на 04.04.1994 г. е бил сключен договор за съвместна дейност
към който е приложения Анекс от 19.04.1994 г.съгласно който договора е удължен
до 18.04.2002 г. Впоследствие на 16.05.2006 г. е бил сключен нов договор за
сътрудничество. С договора от 18.04.1994 г.
МВР и С.К.Л.се договорили съвместно да експлоатират и организират
управлението и издръжката на спортните комплекси и съоръженията,измежду които
фигурира и СЦ кв.”Г.”,чиято издръжка и управление се поемат от СК”Л.”.
Няма спор по делото,че в забележка към АДС № 11548(2422) от 28.05.1981
г. на РНС Васил Л. за одържавяване на складова база със застроена площ 408
кв.м., находяща се в кв.148, бивша собственост на ДФК” Л. Спартак”, е
отбелязано на осн. Решение по ф.д.
20568/92 г. на СГС собственик да се
счита С.К.-Л.” –С.. Това отбелязване, видно от указанията на МФ от 15.02.1997
г. в приложеното писмо не е произвело правен ефект.
От УАС на Сдружението СК „Л.” е
видно, че то е със седалище и адрес ***.
Съгласно приетата повторна СТЕ и
допълнението към нея на в.л. Х. процесното помещение е част от едноетажна
сграда за търговия находяща се на територията на имот ПДС - УПИ ІІІ, кв.148, по
плана на гр.С.,местност „Сухата река“-комплекс „Г.А.“(Г.), ул.“-**/******колонада.Представлява
обособено самостоятелно помещение с площ 93.60 кв. м. и се състои от търговска
зала,складово помещение и санитарен възел. Към деня на огледа обектът е отключен, необитаем и в лошо състояние с
нарушена топлоизолация,пробита облицовка от гипсокартон и без санитарни прибори
санитарния възел. Вещото лице е посочило
наемна цена за обекта въз основа чл.41 ал.1 ППЗДС за исковия период, като в
допълнението към основната експертиза е определило и средната пазарна цена по
метода на пазарните сравнения и дължимата лихва за върху същата.
При така изложената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Няма спор, че процесния имот
е обособено помещение в едноетажната сграда с идентификатор на цялата
68134.604.1090.3 съгласно КККР на територията на УПИ ІІІ,кв.148 от публична
държавна собственост (С.комплекс „Г.А.”-Г.) ,управлението на който съгласно
съставения АПДС на 10.02.2011 г. е предоставено на ищеца, който по реда на
чл.12 ППЗДС има право да владее, ползва и поддържа целия недвижим имот и
построените в него сгради.
Няма спор, че процесния имот
като обособено помещение за търговия букмейкърски пунк към Е. ООД се отдавал
под наем от третите лица помагачи: С.К.-Л.” – сдружение с нестопанска цел и
едноличен собственик на капитала на другото трето лице – „С.и.Л.” ЕООД
регистрирано през 2009 г.
Основния спор се очертава в две насоки: твърдението на ищеца, че
в случая е налице намаляване на неговото имущество изразяващо се в
нереализиране на доходи от този имот, предоставен му за ползване, управление и
стопанисване и че това обедняване е в причинна връзка с обогатяването на
ответника и от друга страна, че е налице
сключен наемен договор между ответника и „С.и.Л.” ЕООД, един от третите лица
помагачи, което е получавало уговорената наемна цена.
За да се уважи иск по чл. 59
ал.1 ЗЗД ищецът трябва да докаже 1/ че налице обедняване, което може да се
изрази или в намаляване имуществото му или в нереализирането на доходи от
същото и 2/ да установи спрямо ответника, че той се е обогатил или в получаване на доходи или спестяване на
разходи, като обединяването и обогатяването произтичат от едни и същи факти.
Съдът приема за основателно
възражението на ответника, че не е пасивно легитимиран по предявения иск по
чл.59 ЗЗД. В конкретния случай, разместването на благата не е между страните по
това дело. Друг е въпросът, доколко е приложим реда на чл. 59 ЗЗД, след като ответникът е заплащал цена, на договорно основание и е бил държател
на имота на основание и за сметка на наемодателя. Наемодателят в случая третото
лице„ „С.и.Л.” ЕООД е реализирало ползата от имота и то е получавало
имущественото благо – ежемесечния наем за исковия период, за който период няма
спор, че обекта е бил ползван от ответницата.
Отделно от това между другото трето лице
СК „Л.“ и ищеца е имало договорки за съвместна дейност, за съвместна
експлоатация, организация и управление на комплекс „Г.“ и целия УПИ ІІІ в кв.148
заедно с построените в него сгради е бил във владение на Спортния клуб. Дори и
в случай на неплащане на сумите по договора за наем от ответника не може да се
приложи хипотезата на чл.59 ЗЗД тъй като спестяването на разходи за ответника е
в резултат на договорно основание и не е
във връзка с обедняването на ищеца.
Не без значение е и факта,
че УПИ ІІІ е публична държавна собственост и сключването на договор за
наем и определянето на наемната цена
става по друг ред.
Поради изложеното съдът
приема, че ищецът не установи и не доказа взаимосвързаност между обедняването му и
обогатяването на ответника, поради което предявеният иск по чл. 59 ЗЗД е
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Следва да се
отхвърли и иска по чл.86 ал.1 ЗЗД поради неговата аксесорност.
С оглед изхода по делото на ответника следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 4 430 лв.
По изложените съображения съдът
ОТХВЪРЛЯ
предявените от М.НА В.Р.гр.С.
ул********“ срещу „ВДК – Р.-**“ ЕООД ЕИК ******** със седалище и адрес на управление *** искове: по чл.59 ал.1 ЗЗД за сумата
– 117 227,52 лв. съставляваща обезщетение за ползване вместо наем част
от ведомствен имот ПДС за периода от 01.05.2011 - 01.05.2014 и от 02.05.2014 –
30.09.2015 г. и по чл. 86 ал.1 ЗЗД за сумата 12 401,56
лв. лихва за забава за посочените периоди КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА М.НА В.Р.гр.С. ул********“ да заплати на „ВДК – Р.-**“
ЕООД ЕИК ******** със седалище и адрес
на управление *** 4 430 лв. направени
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на трети лица –помагачи: „С.И.Л.“
ЕООД със седалище и адрес *** и Сдружение
с нестопанска цел „С.К.-Л.“ със седалище и адрес ***.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.