Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 31
гр. ВРАЦА,07.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в
публичното заседание на 23.01.2019г., в
състав:
Председател:Татяна Александрова
Членове:Мирослав Досов
Пенка Т.Петрова
в присъствието на:
прокурора секретар Л.Горчева
като разгледа докладваното от съдия П.Петрова
в.гр. дело
N`683 по
описа за 2018 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.258 и
сл.ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба,подадена от Т.А.Ц. и Р.А. ***,чрез адв.К.К. от ВрАК,срещу
решение на РС гр.Враца от 18.10.2018г.,постановено по гр.д.№ 1638/2018г.,с
което са отхвърлени предявените от въззивниците искове при условията на
субективно съединяване с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр.чл.79 ЗС,за
установяване в отношенията между страните,че въззивниците/ищци в първата инстанция/
са собственици на основание давностно владение на недвижими имоти-земеделски
земи,находящи се в землището на с.***,обл.Враца,останали в наследство от б.ж.на
с.с.Х.Д.Г.,починал на 12.09.1986г.
Поддържа се във
въззивната жалба,че решението е неправилно,необосновано и незаконосъобразно –
постановено при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по
делото,и при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния
съд.Последният не бил уважил исканията на въззивниците за представяне на
писмени доказателства по делото във връзка с оспорване на представени от
ответниците писмени доказателства.Неправилно съдът не бил допуснал замяна на
двама от допуснатите свидетели и не бил променил режима на призоваване на
третия,при което исковете били останали недоказани и интересите на въззивниците
– злепоставени.Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт,и решаване на спора по
същество от настоящата инстанция с уважаване на предявените против въззиваемите
искове.
Към въззивната жалба,подадена
от пълномощника на въззивниците е приложена и жалба,подадена лично от тях,в
която се излагат доводи относно придобиването по давност от тяхна страна на
процесните имоти.
Предвид
навежданите от въззивниците доводи за допуснати от първоинстанционния съд
нарушения,и констатациите на въззивната инстанция в тази насока,пред въззивната
инстанция са събирани нови писмени и гласни доказателства.
Противните
страни чрез процесуален представител адв.Б.Н. от ВрАК оспорват въззивната
жалба.Молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
С въззивната
жалба е била подадена и частна въззивна жалба против протоколно определение от
20.09.2018г., в частта,в която на въззивниците е отказано предоставяне на
безплатна правна помощ,по която въззивният съд се е произнесъл с определение от
04.01.2019г.,с което е допуснал такава.
Настоящият
състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално
допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страни в процеса,имащи
право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на обжалване по
смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява
неоснователна.
Пред
първоинстанционния съд е предявен иск от Т.А.Ц. и Р.А. *** против И. и С. С.,и
двамата от гр.Враца с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за установяване в
отношенията между страните,че въззивниците са собственици на основание
давностно владение на недвижими имоти,находящи се в землището на с.***,обл.Враца,останали
в наследство от б.ж.на с.с.Х.Д.Г.,починал на 12.09.1986г.Поддържа се в исковата
молба,че страните са наследници по
закон на Х.Д.Г..С решение № 365/03.09.1999 г. по преписка № 6518/13.02.1992 г.
на Поземлена комисия гр. Враца на наследниците на цитирания наследодател било
възстановено правото на собственост върху земеделски имоти: нива от 7,004
декара, трета категория, имот № 042002 по плана за земеразделяне на с. ***,
местността „Милчов лък”, нива от 11,261
декара, трета категория , имот № 044007 по плана за земеразделяне на с. ***,
местността „Вълов връх“, ливада от 3,502
декара, трета категория, имот № 070001 по плана за земеразделяне на с. ***,местността
„Асанова лъка“, нива от 24,425 декара, шеста категория, имот № 075010 по плана
за земеразделяне на с. ***, местността „Китката Север“, ливада от 4,000 декара,
трета категория, имот № 084008 по плана за земеразделяне на с. ***, местността „Фърцови ливади“, други
трайни насаждения от 2,000 декара, трета категория, имот № 152007 по плана за
земеразделяне на с. ***, находящи се в землището на с. ***, местността „Бели
брег“.Излага се,че по искова молба за делба, подадена от въззиваемите срещу
въззивниците било образувано гр. дело № 5530/2017 г. по описа на Врачански
районен съд. Част от имотите, за които е поискано допускането на съдебна делба
по гр. дело № 5530/2017 г. на Врачански районен съд, са именно имотите,
посочени в настоящата искова молба,като по гр. дело № 5530/2017 г. на Врачански
районен съд липсва предявен от въззивниците инцидентен установителен иск за
собственост на имотите, за които се води настоящото дело.Поддържа се също в исковата молба, че въззивниците са
изключителни собственици на посочените в исковата молба имоти поради изтекла в
тяхна полза придобивна давност въз основа на самостоятелно давностно владение,
продължило от 1999 г. до подаването на исковата молба, по която е образувано
делото. Искането към съда,както се посочи,е, да се признае за установено в
отношенията между страните, че въззивниците са собственици на основание на
изтекло в тяхна полза давностно владение на процесните недвижими имоти.
В срока по чл. 131
ал. 1 от ГПК въззиваемите-ответници са подали писмен отговор, с който заявяват
становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.Поддържат, че с
писмения си отговор по чл. 131 от ГПК по гр. дело № 5530/2017 г. на Врачански
районен съд въззивниците са признали за допустим и основателен иска за делба на
наследствените имоти, посочени в исковата молба, по която е образувано делото,
като тези имоти съвпадат с имотите, за които се води настоящото дело. Поддържат
също, че страните по делото никога не са имали спор за това, че всички останали
в наследство от общия наследодател Х.Д.Г. имоти са съсобствени между
наследниците на същия, като в тази връзка изрично оспорват твърдението на
ищците, че са владели явно, необезпокоявано и непрекъснато процесните имоти от
1999 г. до предявяване на иска. Твърдят, че предходните съсобственици на
имотите и преки наследници на наследодателя – М.Х.,майка на
въззивниците,починала през 2010 г., С.Х.,баща на въззиваемите починал през 2004
г. С.Х., починал през 2008 г.,и П.Х.,починала през 2017г. приживе са имали
съгласие помежду си за управлението на процесните имоти, обработвали са ги и са
ги отдавали под аренда съвместно, а получените от тях доходи са делили според
правата си в съсобствеността, което положение не се е променило и след смъртта
на същите, тъй като ищците/въззивници/ са продължили да предоставят на
въззиваемите припадащата им се част от рентата.
По делото са
събирани писмени и гласни доказателства.
Установено е от
писмените доказателства по делото,това е и безспорно между тях, че страните са
наследници на Х.Д.Г., б.ж. на с.***, обл.Враца, починал на 12.09.1986 г.С
решение № 365 от 03.09.1999 г. по преписка № 6518/13.02.1992 г. на Поземлена
комисия гр. Враца е възстановено правото на собственост на наследниците на Х.Д.Г.,
бивш жител ***, върху недвижимите имоти,предмет на иска,описани в исковата
молба.От удостоверение за наследници с изх. № 111/30.06.2017 г. на Кметство с. ***,
обл. Враца се установява, че наследници на Х.Д.Г. са въззивниците Т. и Р. Ц. –
деца на дъщеря на общия наследодател М.Х.Х.,починала през 2010г. и въззиваемите
И. и С. С. – деца на син на общия наследодател С.Х. Д.,починал през 2004г.Общият
наследодател е имал още две деца П.Х. Д.а,починала през 2017г. и С.Х.Д.,починал
през 2008г.,които не са оставили низходящи или възходящи,и на които наследници
по закон се явяват страните.
С отговора по чл.
131 от ГПК въззиваемите са представили препис от отговора на въззивниците по
гр. дело № 5530/2017 г. на Врачански районен съд,в който са изразили становище,
че възстановените с решение на Поземлена комисия гр. Враца на Х.Д.Г. земи са
съсобствени на страните при равни права.
Представен е с
отговора договор за аренда от 26.07.2010г.,с който майката на въззивниците М.Х.Х. отдава под аренда на „Инна Агро 2006“
ЕООД,чрез пълн.въззивника Р.Ц. част от възстановените на общия наследодател имоти,
а именно нива от 24,425 дк - имот № 075010 по плана за земеразделяне на с. ***,
нива от 11,261 декара - имот № 044007 по плана за земеразделяне на с. ***,и
нива от 7,004 дка – имот 042002 по плана за земеразделяне на с.***.
Представен е с
допълнителна молба и договор за аренда от 15.09.2006г.,сключен за същите имоти
и между същите страна,но за друг период – 2006 – 2010 вкл.стопански
години,който не е приобщен към доказателствения материал по делото.
Със служебна
бележка/стр. 48/ лицето Г.П.Б., в качеството си на управител на „Инна Агро
2006“ ЕООД гр.Враца,е удостоверил, че П.Х. Д.а, в качеството на наследник на Х.Д.Г.
е получавала рента в размер на 262 лв. за периода от 2011 г. до 2016 г. за 8,04
декара от общо 40,2 декара обработваема земя, като равен дял на всеки от
петимата наследници .
Видно от
удостоверение с изх. № 1044/18.09.2018 г. на дирекция „Социално подпомагане“
гр. Враца,издадените на П.Х. служебни бележки за получена рента за периода от
2012 г. до 2016 г. са били представяни за справка и връщани на същата.
По делото са
събрани и гласни доказателства.Изслушани са свидетелите В.Г.Ц.-живеещаща на семейни начала със сина
на въззиваемата , С.В.Н.-син на въззиваемата и В.М.Н.-съпруг на въззиваемата.
Свидетелката В. Ц. заявява, че процесните
имоти са наследствени и се отдават под аренда. Докато баба П./Х./ била жива,
наследниците на Х.Г. били задружни, а след нейната смърт останалите наследници
започнали да си разделят земята и имали разногласия. Свидетелката е присъствала на случай, при който
въззивниците донесли рента на баба П. в къщата й.
Свидетелят В.М.Н. дава
показания, че имотите са отдавани под аренда на арендатор на име Г., като
майката на въззивниците движела отдаването под аренда. Съпругата на свидетеля
редовно получавала рента. Понякога съпругата на свидетеля ходела да си получава
рентата, друг път въззивниците носели рентата в дома им. Свидетелят при едни
случаи ходил със С./Х./-чичо на неговата съпруга да прекарват с количка зърно
от арендатора.Рента получавала редовно и лелята П. К.. Съпругата на свидетеля
не получила рента само за 2017 г., в годините назад редовно получавала рента.
Свидетелят С.Н.
заявява, че процесните земи са наследствени и са давани под аренда. Преди да
почине, и баба П. получавала рента под формата на пари и олио, като изпращала
човек да й я носи.Рента получавали и въззивниците,и въззиваемите.
При така изяснената
фактическа обстановка и събрани доказателста, първоинстанционният съд приел
предявения иск за неоснователен и недоказан,и го отхвърлил,излагайки подробни
съображения,към които настоящият състав се присъединява и препраща на основание
чл.272 ГПК.
От събраните по делото доказателства не може да се
направи обоснован и категоричен извод за наличие на твърдяното от ищците
основание за собственост, а именно придобивна давност.
Правилни са
изводите на първоинстанционния съд,че придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост или
други вещни права посредством
фактическото упражняване съдържанието на тези права през
период от време определен от закона – в случая 10 години /чл. 79 от ЗС/,
без през този период да е налице прекъсване, продължило повече от 6 месеца.
Няма спор,че при съсобствен имот,съсобственикът
който упражнява фактическа власт върху целия имот се явява владелец по
отношение на своите идеални части от имота и държател по отношение частите на
останалите съсобственици.За да придобие по давност правото на собственост върху
чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да
превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва
да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва
отричане владението на останалите съсобственици. Ако се позовава на придобивна
давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия,
с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици,и
е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия следва
да са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите
на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и
осъществи чрез действия, отблъскващи владението им,и установяващи своене, освен
ако това е обективно невъзможно,като във всеки отделен случай всички тези
обстоятелства трябва да бъдат доказани.
В конкретния случай,както се изложи,подобни
факти не са установени.Страните не спорят, че процесните имоти са наследствени
от общия наследодател, поради което наличието на фактическа власт върху същите
имоти от страна въззивниците и наличието на тяхно намерение да ги владеят като
свои, отблъсквайки владението на всички останали съсобственици са задължителни
предпоставки за уважаването на предявения иск.
Представените писмени доказателства са в разрез с
изложеното в исковата молба,че въззивниците са упражнявали фактическа власт
върху имотите от 1999 година до предявяване на иска.В този смисъл са и гласните
доказателства по делото.Изслушаните свидетели,макар и в близки отношения с въззиваемите,и в този
смисъл заинтересовани от изхода от делото, добросъвестно са депозирали показания,същите
са логични и последователни и взаимно се допълват.Въззивниците не са могли да
упражняват фактическа власт върху имотите,и не са упражнявали такава от 1999
година,както се твърди в исковата молба,тъй като през този период до датата на
смъртта си,имотите са били ползвани от преките наследници на наследодателя.Въззивниците
са могли да упражняват фактическа власт върху имотите след смъртта на преките
наследници на наследодателя - 29.10.2010г.за частта на М.Х.,26.05.2008г.- за
частта на С.Х.,17.03.2004г.-за частта на С.Х. и 11.02.2017г. – за частта на П.Х..Въззивниците
не претендират присъединяване на своето владение към евентуалното владение на
своите праводатели,при което началото на давностното владение е могло да
отпочне за съответните идеални части едва от датата на смъртта на всеки от
преките наследници,от които дати до датата на предявяване на иска не са изтекли
10 години,с изкл.частта на С.Х..От писмените/договор за аренда и сл.бележка за
изплатена рента/ и гласни доказателства се установява,че процесните имоти са
отдавани под аренда в периода от 2011 г. до 2016 г.,а и преди това от всички,
които са били наследници и съсобственици към съответния момент на отдаване под
аренда,и всеки от тях е получавал дължимата рента според дела си в
съсобствеността.Свидетелите са категорични, че преди смъртта на П.Х., починала
през 2017 г., всички наследници на наследодателя винаги са били задружни,и за
периода от възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ до 2017 г.
наследниците и съсобственици общо са управлявали имотите, без да имат спорове
относно принадлежността на правото на собственост. При установения по делото
факт на отдаване на наследствените имоти под аренда, следва извод, че сключилият
договор за аренда наследник и съсобственик е упражнявал владение върху
собствената си идеална част, чрез арендатора и държане на частите на останалите.Изводът,че
въззивниците не са изменили основанието на своето държане на ид.части на останалите
сънаследници се подкрепя и от направеното
признание на въззивниците като ответници на неизгоден за тях факт,
извършено с отговор с вх. № 655/15.01.2018 г. на Врачански районен съд по гр.
дело № 5530/2017 г. на Врачански районен съд,в който изрично и категорично са
заявили, че имотите-предмет на настоящото дело са съсобствени при равни права
между всеки от наследниците. Признанието, като доказателствено средство,
представлява изявление за неизгодни за страната факти. Върху неизгодността за
признаващия се крепи доказателствената сила на признанието, която следва да
бъде преценявана по реда на чл. 175 от ГПК-с оглед всички доказателства по делото.
В случая е налице съвпадение на гласни доказателства, писмени доказателства и
признание, поради което и настоящият състав приема признанието за отговарящо на
действителната фактическа обстановка.
В обобщение, тъй като предмет на делото е само
придобивното основание, посочено от ищците – изтекла в тяхна полза придобивна
давност поради осъществено владение от
страна на ищците, която да ги направи изключителни собственици на имотите,
предявеният иск се явява изцяло неоснователен и като такъв подлежи на
отхвърляне.
Изложеният извод не се променя по никакъв начин и от
допълнително събраните от въззивната инстанция доказателства,допуснати на
основание чл.266 ал.3 ГПК.Представените сл.б-ки за получавана рента от майката
на въззивниците удостоверяват единствено факта на получаване на рента,която
според възприетото по-горе се е разпределяла между всички наследници,но не и
факта на упражняване на фактическа власт от страна на самите въззивници,и то
със съзнание,че получават такава за свой имот.Изложеното се подкрепя и от
гласните доказателства,събрани от въззивната инстанция.Св.Г.П.,арендатор на
процесната земя,заявява,че е сключил договор за аренда с майката на
въззивниците,и знае,че тази земя е наследствена,има и други наследници.Не е
ставало въпрос тази земя да е изключителна собственост на
въззивниците.Въззиваемите са се интересували от него дали е била давана рентата
за съответната година.Св.Ц.Ц. заявява,че е раздавал рента/тъй като работел към
арендатора/ на въззивниците,но не знае откъде е и чия собственост е
арендованата земя.В този смисъл са и показанията на св.И.И..Същият заявява,че е
чувал въззивника Р.Ц. да казва,че тази земя е наследствена,но не е чувал да
казва,че земята е негова.
Поради съвпадане на крайните правни изводи на двете
инстанции,решението на първоинстанционният съд се явява правилно.Като такова
следва да бъде потвърдено,а въззивната жалба – оставена без уважение.
При този изход на делото въззивниците следва да заплатят
на въззиваемите сторените от тях разноски пред въззивната инстанция в размер на
500 лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното,ВОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението на Районен съд гр.Враца от
18.10.2018 година,постановено по гр.д.№ 1638/2018г.
ОСЪЖДА Т.А.Ц. и Р.А. *** да заплатят на И.С.Н. и С.С.Х.,***
разноски пред въззивната инстанция в размер на 500 лева – адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен
срок от уведомяване на страните.
Председател:...........
Членове:1..........
2..........