№ 138
гр. Варна, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Дарина Ст. Маркова
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20243001000249 по описа за 2024 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на ЗК „Лев Инс“ АД
със седалище гр.София срещу решение № 124 от 18.03.2024г. по търг.дело №
296/23г. по описа на Окръжен съд – Варна, търговско отделение, с което
застрахователното дружество е осъдено да заплати на Г. И. Б. от гр.Варна
сумата от 45 000лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в
резултат на ПТП настъпило на 23.11.2022г., причинено от Н Н М при
управление на лек автомобил „Рено Клио“ с рег.№ Х, ведно със законната
лихва върху главницата, както и сумата от 3 163.50лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за
лечение, ведно със законната лихва, на основание чл.432 ал.1 от КЗ, както и е
осъдено да заплати направени по делото разноски.
Във въззивната жалба на застрахователното дружество се твърди че
обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и постановено в
противоречие с доказателственото значение на установените и относими към
спора обстоятелства и в нарушение на материалния закон.
1
Излага че в първоинстанционното производство са оспорили наличието
на следните елементи от фактическия състав на деликта: противоправност и
вина на действията на водача, причинно – следствената връзка между
действията на застрахования водач и настъпилия вредоносен резултат, както и
изложения от ищцата механизъм на ПТП.
Оспорва приетата от първата инстанция за установена вина на водача на
лек автомобил „Рено Клио” с рег.№ Х, като твърди че същата е недоказана и
че в настоящия случай не е налице конкретно проявление на противоправно
поведение на водача Н М, което да се явява пряка и непосредствена причина за
ПТП. Позовава се на събраните по делото гласни доказателства посредством
разпита на водача като свидетел по делото, от които се установява, че между
управлявания от нея лек автомобил и ищцата не е имало съприкосновение, и
че е имало свидетел очевидец на инцидента. В тази връзка застрахователят е
направили искане за разпит на свидетел - очевидец, с оглед потвърждаване на
казаното от свидетелката М и съответно опровергаване на твърденията на
ищцовата страна в исковата молба, което съдът неправилно е приел за
преклудирано, респ. оставено без уважение. Позовава се и на заключението на
вещото лице - инж.Й М, който заявява, че няма категорични данни ищцата да
е блъсната от автомобила (да е имало съприкосновение по между им).
Същевременно и искането за назначаване на допълнителна СМЕ съдът е прел
за преклудирано. В тази връзка излага оплаквания за допуснати от съда
процесуални нарушения във връзка със събирането на доказателствата по
делото. Твърди, че по делото от ищцата не е доказан фактическият състав на
чл.45 от ЗЗД.
Оспорва и определения от първата инстанция размер на обезщетението
като твърди, че изключително завишен и прекомерен с оглед установените по
делото травми, без да се отчете действителното засягане на нематериалната
сфера на ищеца, както и в колизия с икономическия критерий, който следва да
се съблюдава. Твърди, че размерът е определен в отклонение от
задължителната практика на Върховния съд - ППВС №4/68г., а присъденото
обезщетение не съответства на съдебната практика по претенции със сходен
характер. Счита за недоказани твърденията за негативни емоционални и
психологически последици у ищеца, както и причинно - следствената им
връзка с процесното събитие.
2
Оспорва извода на съда за основателност на присъдената лихва за забава
върху претендираните суми за периода считано от дата 09.10.2021г. - крайната
дата за привнасяне по претенцията, до деня, предхождащ депозиране на
исковата молба, по съображения, че ищцата е претендирала единствено
законна лихва, но не и мораторна лихва съда е присъдил сума, която не е
предявена с петитума на искова молба.
Моли съда да отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд
и да постанови друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно
заседание, чрез процесуален представител, поддържа жалбата и моли съда да я
уважи.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна по жалбата Г. И. Б.
от гр.Варна е депозиран писмен отговор, с който се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното
решение. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл.432 от КЗ от Г. И. Б. срещу
ЗК „Лев Инс“ АД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50
000лв. и имуществени вреди в размер на 3 163.50лв., в резултат на пътно-
транспортно произшествие на 23.11.2022г., причинено виновно от Н М М при
управление на лек автомобил „Рено Клио“ с рег.№ Х, при сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
ведно със законна лихва. Решението е обжалвано от застрахователя в
осъдителните му части. В отхвърлителната му част по иска за обезщетение за
неимуществени вреди над 45 000лв. не е обжалвано и е влязло в сила.
Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика на
автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е
сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното
произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени
от М вреди при управлението на лекия автомобил.
3
Установено е от въззивния съд, че по образуваното досъдебно
производство № 565/22г. по описа на Пето РУ – Варна, образувано за
произшествието на 23.11.2022г. към момента няма привлечено лице в
качеството му на обвиняем. Поради което и изцяло в компетентността на
гражданския съд е да установи елементите на фактическия състав на деликта.
По механизма на ПТП:
От съвкупния анализ на представените по делото писмени
доказателства – констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2222-
1020-2426 от 06.12.2022г., протокол за оглед на местопроизшествие от
20.03.2023г., събраните пред първата инстанция гласни доказателства –
показанията на свидетеля Н Н М водач на автомобила, А С С и от
заключението на приетата от първата инстанция съдебно автотехническа
експертиза, въззивният съд приема за установен следния механизъм на пътно-
транспортното произшествие:
ПТП е настъпило на 23.11.2022г. около 18 часа, в тъмната част на
денонощието, в блоковото пространство на ул.“Найден Райков“ № 2 в
кв.Виница, като дворът е бил тъмен. Улицата, свършва пред вътрешен двор на
жилищна кооперация, през портална врата се влиза към подхода за обособени
паркоместа в двора. Пострадалата Б., нейният син и свидетелката С, са се
намирали в двора на кооперацията. Автомобилът на свидетелката М „Рено
Клио“ с рег.№ Х е бил паркиран от дясната страна на блока и тя е предприела
движение на заден ход, маневра завой на ляво на заден ход, след което с
маневра завой на дясно е искала за излезе от двора на кооперацията.
Установено е, че произшествието е настъпило след маневра завой на ляво на
заден ход. Мястото на произшествието, не е спорно между страните, и е
посочено на снимка № 20 от приложен по делото албум, изготвен при оглед на
местопроизшествието, част от досъдебното производство.
Спорно по делото е налице ли е съприкосновение между автомобила,
управляван от свидетелката М и пострадалата въззивавемата Б.. Налице са
противоречия между показанията на двете свидетелки, както по отношение на
мястото, на което са вървели свидетелката и пострадалата, така и по
отношение на скоростта на движение на автомобила. За скоростта на
движение на автомобила, въззивният съд не дава вяра на нито една от двете
свидетелки – „много голяма скорост“ срещу „1 – 2 км/ч“. Съдът приема, че
4
скоростта на движение на автомобила е била минималната на полусъединител,
която за процесния автомобил е около 10 км/ч. Скоростта е определена от
вещото лице М при изслушването му в съдебно заседание. Според
свидетелката С, тримата са се движили в двора, плътно до оградата, а
водачката, сочи, че когато се е качила в автомобила и погледнала в огледалото
тримата пешеходци, които са били извън двора по пътя. С оглед безспорното
между страните място на произшествието, намиращо се на 4.50м. от левия
край на порталната врата и 1.60м. до оградата, като на мястото бетонът е
изронен и ма дупка.
Не е спорно, че въззивемата е паднала на асфалта, на мястото, посочено
в изготвения албум при извършения допълнителен оглед. Не е спорно, че е
получила установеното по делото счупване на горния край на тибията. От
приетите като доказателство по делото първоначална и допълнителна СМЕ,
които въззивният кредитира изцяло, като обективни и компетентно дадени и
неоспорени от страните, травматичното увреждане – фрактура в проксимална
трета в областта на латералното плато може да бъде получен както в резултат
на удар от МПС, така и в резултат на залитане настрани и подпиране на
стъпалото, така че силата на тежестта на тялото да е насочена така, че да свие
колянната става с ъгъл, отворен навън. Експертът изключва възможността
травматичното увреждане да бъде получено при свободно падане и директно
удряне в подлежащата настилка.
Съставът на въззивния съд намира, че по делото не е установено по
безспорен начин настъпването на удар между автомобила, управляван от М и
въззиваемата Б.. Няма установени следи от удар върху лекия автомобил.
Въззивният съд приема за установено от съвкупния анализ на събраните
гласни доказателства, ценени съобразно установените факти от двете
експертизи, че е налице критично сближаване между автомобила при
движение на заден ход и намиращите се в двора пешеходците в тъмната част
на денонощието. При него въззиваемата Б. дали поради съприкосновение с
автомобила или поради стряскане и уплаха от възможен удар, в съчетание с
наличната неравност на асфалта, е загубила равновесие и е паднала върху
пътното платно.
Съобразно легалната дефиниция на пътно-транспортно произшествие,
дадена в § 6 т.30 на ДР на ЗДвП пътннотранспортното произшествие е
5
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Поради
което и независимо че по делото не е установен по безспорен и категоричен
начин удар между лекия автомобил и въззиваемата Б., въззивният съд намира
че е налице пътно-транспортно произшествие. Виновен за настъпването му е
водачът на лекия автомобил „Рено Клио“ М, която след като е предприела
маневра ляв завой при движение назад не се убедила, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, както и не е наблюдавала непрекъснато
пътя зад превозното средство. Поведението на водача М е в нарушение на
нормата на чл.40 от ЗДвП.
По възражението за съпричиняване:
В константната и задължителната практика на ВКС последователно е
поддържано становището, че за да е налице съпричиняване по смисъла на
чл.51 от ЗЗД като основание за намаляване на дължимото от делинквента или
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение,
е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с поведението си за
вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 от
ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би
се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до
увреждането като неблагоприятен резултат.
Възражението за съпричиняване е направено своевременно като се
твърди, че пострадалата е допринесла за настъпване на пътното –
транспортното произшествие – не се е движила по тротоара или банкета, а по
пътното платно, както и не се е съобразила с посоката и скоростта на
движение на автомобила и не е изпълнила задълженията си по чл.113 от ЗДвП,
касаещи преминаването по пешеходна пътека.
ПТП е осъществено на локално платно – двор пред жилищен блок, който
се ползва от живущите. Има очертани и ползвани паркоместа, както и дворът
се ползва от живущите за достъп до входовете. Няма данни за наличие на
тротоар или банкет, няма очертана пешеходна пътека. Както пострадалата Б.,
така и виновната водачка М живеят в същия блок, поради което и са запознати
6
с начина на ползване на двора. Установеният по-горе от въззивния съд
механизъм на произшествието сочи единствено на вина на водача на лекия
автомобил. Няма доказателства по делото пострадалата да е забелязала
движещия се в двора на заден ход, а след завой наляво и към нея автомобил и
да не е реагирала, или да е предприела пресичане на двора без да се съобрази с
движението на автомобила. Поради което и въззивният съд намира, че
поведението на пострадалата не е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат защото критичното сближаване между МПС
и пешеходката е настъпило в резултат единствено на предприетата маневра от
водача на лекия автомобил. Доказателства за възможност за предотвратяване
на произшествието от страна на пешеходката, чрез избягване от нейна страна
на опасността няма събрани по делото. Поради което съдът приема за
недоказано направеното възражение за съпричиняване.
По размера на обезщетението:
От приетите от първата инстанция писмени документи и съдебно-
медицинска експертиза, изготвена от вещо лице ортопед, кредитирана от
въззивния съд изцяло, въззивният съд приема за установено, че в резултат на
пътно-транспортното произшествие въззиваемата Б. е получила счупване на
лявата голямопищялна кост в областта на коляното. Проведено е оперативно
лечение – под пълна анестезия счупената кост е наместена и фиксирана с
плака и винтове. След изписването е проведена рехабилитация. Към момента
лечението не е завършено тъй като предстои операция за отстраняване на
метала и нова рехабилитация. Посочено е от експерта, че счупената кост
предизвиква много силни болки, намаляващи след обездвижване. Първите 60
дни се ходи с две патерици, без да се натоварва крайника. Към момента на
прегледа през м.октомври 2023г. походката е била самостоятелна с леко
накуцване с левия крак. Посочено е в експертизата, позовавайки се на
рентгеново изследване от 23.02.2023г., че счупването е вътреставно, има
фрактурна линия, преминаваща през ставния хрущял. По този начин се
образува съединителна тъкан, която няма характеристиките на хрущял.
Експертът сочи, че такава става е подложена на по-бързо износване и ранно
развитие на артрозни промени, водещи до ограничаване на движенията, болки
и деформации в областта.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка В А Б., майка на
7
пострадалата, преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво,
кредитирани от съда при условията на чл.172 от ГПК, въззивният съд приема
за установено че първата вечер Г. е била гипсирана от глезена до бедрото
нагоре и е имала силни болки. След операцията е била една седмица в
болницата, а след това в къщи като е била на легло, нуждаела се е от помощ за
собствените си хигиенни и битови нужди, която помощ и е оказана от майка и,
останала при нея до края на м.март 2023г. Допълнително нужда от грижи са
имали и двете деца на Б., тъй като тя се е грижила сама за тях. Състоянието и е
било тежко – оплаквала се е от болки, вдигала е кръвно, при ставане е
залитала. Имала е нужда от помощ при раздвижването. Свидетелката сочи, че
дъщеря и е плачела често и психически е била срината.
При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера
на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
търпяните физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за
отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента
на увреждането. Взимайки предвид тези критерии и събраните по делото
доказателства, въззивният съд определя сумата 45 000лв., като паричен
еквивалент на всички понесени от Б. емоционални, физически и психически
болки, неудобства и сътресения, които е преживяла в резултат на
претърпяното на 23.11.2022г. пътно-транспортно произшествие. Към момента
на ПТП ищцата е била на 42 години. За да определи този размер съдът
изхожда от получената травма – счупване на горния край на тибията,
наложило оперативно лечение, с обичаен срок на лечение около 4 месеца.
Съдът отчита, че лечението не е завършено и предстои операция за
отстраняване на метала и провеждане на нова рехабилитация. За да определи
по-висок размер въззивният съд съобрази и установения по делото факт, че
пострадалата Б. сама е отглеждала двете си деца, което за период от около
четири месеца, докато се е възстановявала и е било невъзможно. Не на
последно място от значение за размера е и дадената от експерта прогноза
предвид характера на счупването - вътреставно, с фрактурна линия,
преминаваща през ставния хрущял. Посочено е от експерта, че пълно
възстановяване на ставата в първоначалния и вид е невъзможно, такава става е
подложена на по-бързо износване и ранно развитие на артрозни промени.
Няма оплаквания във въззивната жалба срещу приетото от съда по иска
8
за обезщетението за имуществени вреди. Представени са доказателства за
заплатени от въззиваемата суми за медицинско изделие – плака и винтове,
помощни средства, лекарства и медикаменти, както и за платена
потребителска такси, на обща стойност 3 163.50лв. В приетата по делото
експертиза е дадено заключение, че същите са свързани с проведеното лечение
на Б..
Оплакването във въззивната жалба срещу началната дата на присъждане
на законната лихва не съответства на обжалвания съдебен акт. От
първоинстанционния съд е присъдена законна лихва, върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от датата на уведомяване на застрахователя –
16.12.2022г., каквато е постоянната практика на касационната инстанция, а
върху обезщетението за имуществени вреди, считано от датата на исковата
молба.
С оглед на така изложеното въззивният съд намира, че претенцията за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди е доказана и основателна до
размера на сумата 45 000лв., до който размер искът следва да бъде уважен.
Искът за имуществени вреди е доказан изцяло. Решението на
първоинстанционния съд в обжалваните му от застрахователя осъдителни
части следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и чл.38 от ЗА и направеното искане и
изхода на спора пред въззивния съд в полза на процесуалния представител на
въззиваемата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
въззивна инстанция в размер на сумата 3 000лв. При определяне на размера му
съдът съобрази тълкуването, дадено в решение на Съда на ЕС от 25 януари
2024г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от СРС, както
и при съобразяване с вида на спора, интереса, вида и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 124 от 18.03.2024г. по търг.дело № 296/22г.
по описа на Окръжен съд – Варна, търговско отделение в обжалваните му
9
осъдителни части.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД със седалище гр.София, адрес на
управление гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67, ЕИК ********* да
заплати на заплати на адвокат С. Е. С. от САК – Варна сумата 3 000лв. /три
хиляди лева/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за
въззивна инстанция за процесуално представителство на Г. И. Б. на основание
чл.38 ал.2 от ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10