Решение по дело №16368/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2944
Дата: 2 август 2022 г.
Съдия: Иван Георгиев Киримов
Дело: 20211110216368
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2944
гр. София, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20211110216368 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано въз основа на постъпила жалба от С.******., ЕГН
**********, срещу Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 2789074 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 400
(четиристотин) лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че процесният електронен фиш е издаден при съществени
нарушения на процесуалните правила, поради което А. моли за отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят – С. ЮС. АЛ., редовно призован, не се явява.
По делото е постъпило писмено становище, с което се поддържа депозираната жалба и се
иска отмяна на атакувания ЕФ.
Административнонаказващият орган – ОПП-СДВР, редовно призован, не изпраща
представител.
Софийският районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след
като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 03.06.2019 г., в 16:40 часа, в гр. София, бул. „Цариградско шосе“, срещу № 163, с
посока на движение от бул. „Александър МА.нов“ към ул. „Павел Красов“, с преносима
система за видеоконтрол на скоростта на МПС, тип ARH CAM S1, с фабричен № 11743ЕЕ,
било заснето движение на лек автомобил марка „М*****“, модел „Е****“, с рег. №
********, със скорост от приблизително 117 км/ч – при ограничение на скоростта от 80 км/ч,
въведена с пътен знак В-26. От справка за регистрация на автомобила се установило, че
същият е регистриран като собственост на С. ЮС. АЛ..
За нарушаване на забраната съобразно нормата на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП бил
1
издаден обжалваният електронен фиш, с който на жалбоподателя А. била наложена глоба в
размер на 400 лв. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Във фиша било
вписано, че установената скорост на движение на автомобила е 113 км/ч, а не заснетата
скорост на движение от 117 км/ч, след като бил отчетен толеранс като възможна грешка от
±3 %.
Обжалваният електронен фиш бил връчен на жалбоподателя на 10.11.2021 г., като в
него било отразено, че същият е собственик на автомобила.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – снимков материал към
ЕФ, справка за регистрация на моторно превозно средство, заповед № 8121з-931 от
30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, списък с издадени на жалбоподателя
фишове, копие на протокол за проверка № 51-С-ИСИ от 26.09.2018 г., копие на протокол за
използване на автоматизираното техническо средство/система от 03.06.2019 г., ръководство
за работа със СПУКС от потребителите-оператори, копие от проект за организация на
движението на бул. „Цариградско шосе“ от ул. „Павел Красов“ до бул. „Александър
МА.нов“.
Писмените доказателства позволяват правилното изясняване на случая, като
обсъждането на доказателствените материА. поотделно и в тяхната съвкупност доведе до
еднозначни фактически изводи у съдебния състав. Допълнителен цялостен анА.з на
доказателствените материА. не се налага, доколкото установените обстоятелства се
формират въз основа именно на такъв анА.з.
При така установената фактическа обстановка съдът от първа инстанция формира
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Поради това жалбата се явява процесуално
допустима, а по същество – неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото производство
районният съд следва да провери законността на обжалвания електронен фиш, т. е. дА.
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират
освен с наказателно постановление, то и с електронен фиш, като по този начин се гарантира
бързина на процеса по установяване на административни нарушения и налагане на
административните наказанията.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при издаването на
оспорения ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения – издаден е от
компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне и съдържа всички
необходими реквизити. Това, че в обжалвания ЕФ липсва дата на издаване на фиша не
означава, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП не се съдържа изискване за посочването . Електронният фиш е електронно
изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи и в случая, при издаването му важат специалните правила на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
а не общото правило на чл. 42 от ЗАНН или чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Вярно е, че от датата на нарушението до датата на връчването на ЕФ е минала година,
но за разлика от АУАН и НП, при издаването на такъв законодателят не е предвидил срок,
подобен на този по чл. 34 от ЗАНН. Изтичането на определен срок от извършване на
нарушението би имало значение единствено за прекратяване на административното
производство поради изтекла давност. В случая, обаче, от датата на нарушението не е
изтекъл нито 3-годишният срок по чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, нито
абсолютният давностен срок по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, поради което
наведените с жалбата възражения в този смисъл съдът намира за неоснователни.
2
Действително, както е посочено в жалбата, съгласно ТР № 1 от 26.02.2014 г. по т. д.
№ 1/2013 г. на ВАС издаването на ЕФ е строго ограничено и е възможно само в случаите на
предварително стационарно позиционирани технически средства, със съответните
обозначения за съществуването им, които работят на автоматичен режим без нужда от
обслужване от съответния контролен орган. Видно от мотивите на ТР водещото в случая е
необходимостта от нА.чието на правила, които да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да
дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които
контролните органи имат право да ползват и мобилни технически средства.
Редакцията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП към момента на установяване на нарушението
гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Съгласно § 6, т. 65 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП автоматизирани технически средства и системи са
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работния процес.
На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е
издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. (Наредбата), с която се уреждат условията и редът
за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на
правилата за движение по пътищата. Чл. 3 от Наредбата гласи, че за установените от АТСС
нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез
използване на автоматизирана информационна система.
АнА.зът на всички посочени разпоредби налага извода, че към датата на процесното
нарушение – 03.06.2019 год., нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да
се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на
стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол. Въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване и автоматизирания режим на работа, който не изисква
обслужване от контролния орган - освен включването и изключването на мобилното АТСС,
отговарят на изискванията, залегнА. в цитираното по-горе Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС. В контекста на горното и отчитайки настъпилата законодателна
промяна, настоящият съдебен състав намира, че ЕФ за нарушение за скорост по ЗДвП може
да бъде издаден и когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, при условие че са изпълнени изискванията на Наредбата.
В случая нарушението е установено от преносима система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и локации, тип ARH CAM S1, с фабричен №
11743ЕЕ – т.е. мобилна система за видеоконтрол по смисъла на § 6, т. 65, б. „б“ от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП, при която измерването, регистрирането и записът на
нарушенията се извършва от система, като единствената роля на оператора на системата е да
позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък
от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, а именно
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на
всяко едно конкретно нарушение.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, АНО е изпратил на
настоящия съдебен състав цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се
3
извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на
мястото на извършване на нарушението, действащото ограничение на скоростта по чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното
техническо средство, неговият вид и данни за извършена метрологична проверка.
Съгласно чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва
протокол, като протоколът се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като
при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на
контролирания участък, а при работа с временно разположени на участък от пътя
автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се
попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.
В случая по делото бяха приобщени именно визираните протокол за използване на АТСС от
03.06.2019 г. и снимка на разположението на уреда (л. 7 и 8), видно от които, АТСС е било
поставено на бул. „Цариградско шосе“ срещу № 163, с посока на движение на
контролираните МПС от бул. „Александър МА.нов“ към ул. „Павел Красов“, като АТСС е
преминало метрологична проверка съгласно протокол № 51-С-ИСИ/26.09.2018 г. (л. 6). С
оглед изложеното съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че АТСС
не е изправно и не отговаря на законовите изисквания, както и че липсва надлежен протокол
за използването му. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат
в кориците на делото.
Съдът приема за доказано и авторството на деянието, тъй като автомобилът е заснет с
мобилна камера за превишена скорост и снимката е приложена по делото, като върху нея са
посочени датата и часът на нарушението.
Според чл. 21, ал. 2 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в км/ч, посочени
изчерпателно в тази А.нея, а съгласно А.нея 2 на цитираната разпоредба, в случай, че в
пътния участък разрешената скорост е различна от посочената в А.нея 1, това се сигнА.зира
с пътен знак. По делото бе безспорно установено, че в посочения пътен участък има
поставен пътен знак В-26, въвеждащ ограничение на скоростта на движение от 80 км/ч,
видно от приложения по делото проект на организация на движението на бул. „Цариградско
шосе“ и по-конкретно – на л. 30 по делото, на който е ясно обозначено нА.чието на пътен
знак В-26, въвеждащ ограничение от 80 км/ч, находящ се между двете платна на движение
на булеварда, като същият се намира непосредствено преди мястото на извършеното
нарушение (№ 163). Следва да бъде отбелязано, че в процесната отсечка са нА.це множество
пътни знаци В-26, все въвеждащи ограничение от 80 км/ч.
Жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП – в
качеството му на собственик на процесния автомобил, видно от приобщената справка за
регистрация на МПС. Нарушението е било извършено умишлено, доколкото като
правоспособен водач на МПС жалбоподателят имплицитно има задължение да съобразява
поведението си с нА.чните пътни знаци и въведените с тях правила за движение.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че не е бил отчетен три
процентовият толеранс. Това ясно се вижда от съдържанието на снимката, приложена към
ЕФ, където е отчетена скорост от 117 км/ч, а водачът е наказан за скорост от 113 км/ч.
Санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда, че водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишение от 31
до 40 км/ч - с глоба от 400 лв. Установеното е конкретния случай превишение е точно 33
км/ч, поради което правилно е приложена цитираната санкционна разпоредба.
Не са нА.це предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е
превишаване на разрешената скорост с 33 км не го отличава от другите нарушения от този
вид.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият електронен фиш следва да
4
бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен, поради което и на основание чл.
63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 2789074 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на
С*******., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 400
(четиристотин) лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5