Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 31.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. Берковица……………………….гражданска
колегия в публично заседание на 27 ноември.....………………….…………………… през две хиляди
и осемнадесета година…….……….………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Н.Андреева………………………………и
в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело
274 по описа за 2017г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:
Правното основание на разглеждания иск
е чл.124 ГПК и чл.54, ал.2 от ЗКИР .
Предявен е
иск от М.Г.Б. и М.З.Б., по който са конституирани като ответници П.Д.А., Н.Д.К.
и Й.Г.П..
Ищицте
твърдят, че са съпрузи, като първият от тях е син на Георги Александров Б.,***,
починал на 19.11.1985г. и внук на Александър Б. ***, починал на 04.05.1948г. Ответниците
са наследници също така на Александър Б. Стипцин. Твърдят, че през 1976 година
е отчужден наследствения жилищен имот в с. Бързия на Георги Александров Б. (баща
на първия ищец) и тъй като той не е имал друго жилище си построил през 1977г.
жилищна сграда в земеделски имот на своя баща Александър Б. *** в местността
„Орниче", като оградил, владял и ползвал около 3 дка от този имот като
дворно място и владял и ползвал дворното място и жилищната сграда до смъртта си
през 1985г. заедно със съпругата си Н.Б.. С тях в имота живеели и двамата ищци.
С решение №
1014 от 01.02.1999г.на ПК Берковица на наследниците на Александър Б. Стипцин е
възстановено правото на собственост върху имота като нива в землището на
с.Бързия от 7,0 дка, седма категория, в местност „Орниче", съставляващ
имот № 042026 по КВС на землище Бързия, при граници: от три страни полски
пътища на Кметство Бързия, което решение е влязло в сила на 25.03.1999г., видно
от отбелязването върху него от ОСЗ Берковица. По кадастралната карта на
с.Бързия имота представлява ПИ с идентификатор 07510.301.10, а жилищната сграда
- с идентификатор 07510.301.10.1 по КК на с.Бързия. След смъртта на Георги
Александров Б. през 1985г. и неговата съпруга Н.Б. през 1996 година ищците владеят
и стопанисват явно, непрекъснато и несъмнено 3 дка от ПИ с идентификатор
07510.301.10, както и жилищната сграда с идентификатор 07510.301.10.1 по КК на
с.Бързия в реални граници и никой не им е оспорвал владението върху този имот. Тъй
като собствеността върху процесния недвижим имот е възстановена по реда на
ЗСПЗЗ с влязло в сила на 25.03.1999 г. решение № 1014 от 01.02.1999г.на ПК
Берковица, то придобивната давност върху реално владяната от тях част от имота
е започнала да тече от 26.
Молят съда,
да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответнииците,
че са собственици по давностно
владение на 3 дка от ПИ с идентификатор 07510.301.10, представляващи ПИ с
проектен идентификатор 07510.301.475 и находящата се в него жилищната сграда с
идентификатор 07510.301.10.1 по КК на с.Бързия, ситуирани съобразно
скицата-проект на лицензиран геодезист Лиза Петкова, която скица- проект да бъде
неразделна част от решението, както и да признае за установено по отношение на
ответниците, че в КК и кадастралните регистри на с.Бързия, одобрена със Заповед
№ РД-18-76/15.07.2008г. е допусната грешка, изразяваща се в това, че ПИ с
проектен идентификатор 07510.301.475 и находящата се в него жилищната сграда с
идентификатор 07510.301.10.1 не са заснети самостоятелно с отделни
идентификатори и записани като собственост на ищците, а имота по действащата
кадастрална карта на с.Бързия представлява част от ПИ с идентификатор
07510.301.10. Претендират и
направените в производството разноски.
В срока по
чл.131 ГПК ответниците П.Д.А. и Н.Д.К. вземат становище за частична
основателност на предявения иск, като не оспорват правото на собственост на
ищците върху съществуващата в имота жилищна сграда, както и на прилежащ терен
от 2,5 дка. Твърдят, че към момента на възстановяване на имота между наследниците
на общия наследодател Александър Стипцин е сключен договор за доброволна делба,
по силата на който ищеца и неговата сестра Й.Г. получават в дял жилищната
сграда и прилежащия и терен от 2,5 дка, а те три дка от процесния имот, заемащи
южната част от същия, които са трайно оградени. Твърдят, че от момента на
делбата ищците владеят и ползват жилищната сграда и 2,5 дка от прилежащата към
тази сграда площ, която не съвпада с оградената на проектната скица, заемаща
пространствено североизточната част на процесния имот, а те владеят и ползват
цялата южна част от около три дка, която е при граници: от две страни улици и
телова конструкция на лозов масив.
Предявяват
насрещен иск срещу ищците в производството и ответницата Й.Г.П.. Твърдят, че с
влязло в сила решение на ОСЗ Берковица на наследниците на Александър Б.
Стипицин е възстановен в стари реални граници поземлен имот – нива с площ от
7.000 дка, находяща се в местността „Орниче”, представляваща имот 042026 при съседи
от три страни полски път на с.Бързия. Имотът е включен в кадастралната карта и
кадастралните регистри на селото и представлява имот с идентификатор
07510.301.10 с площ от 6 994 кв.метра. След възстановяване на
собствеността на имота е постигната спогодба, по силата на която коляното на
сина на общия наследодател Георги Александров Б. получава в дял
севевроизточната част от процесния имот с площ от 2.500 дка и находящата се в
него жилищна сграда, а коляното на дъщерята на наследодателя Евтима Александрова
Нацова – наследодателка на ищците, получава в дял южната част на имота от около
3.000 дка. Именно тази част е оградена с телена ограда и има граници от две
страни улици и телова конструкция на лозов масив. Тази част от имота от
възстановяването му през 1999 година и до момента тези ищци владеят и ползват
спокойно и явно. Тъй като тази част също не е отразена с отделен идентификатор
в КК, заявяват, че за тях е налице правен интерес също да предявят следните
искания : Молят съда да постанови решение, с което признае за установено по
отношение на ответниците, че са собственици на реална част от ПИ с
идентификатор 07510.301.10 по КК на с. Бързия с площ от 3.00 дка, находяща се в
южната част на имота, при граници: от две страни улици и телена конструкция на
лозов масив, както и да установи непълнота в КК и КР на с.Бързия, при която
тази реална част не е отразена, като постанови попълване на КК с имота и
отразяването в кадастралния регистър собствеността на собствеността им.
Претендират и направените в производството разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК ответницата Й.Г.П. не взема становище по предявения иск.
По насрещния
иск ответниците М.Г.Б. и М.З.Б. вземат становище за неоснователност. Заявяват,
че ответницата М.Б.З. като съпруга на Михаил Б. не е наследник на Александър
Стипицин и не е пасивно легитимирана като ответник по иска. Оспорват
твърдението за наличие на неформална делба, по силата на която ищците са
получили в дял южната част от имота, а Михаил Б. и Й.П. – североизточната.
Оспорват и твърдението, че ищците владеят посочените от тях три декара от
имота.
В хода на производството бяха събрани писмени и гласни доказателства,
изпълнение основна и допълнителна експертиза, както и бе извършен оглед на
място. От анализа им се установи следното :
Ищецът в производството М.Б. и трите ответници са наследници на Александър Б.
***, починал на 04.05.1948 година. С влязло в сила решение № 1014 от
01.02.1999г.на ПК Берковица на наследниците на Александър Б. Стипцин е
възстановено правото на собственост върху нива в землището на с.Бързия от 7,0
дка, седма категория, в местност „Орниче", съставляваща имот № 042026 по
КВС на землище Бързия, при граници: от три страни полски пътища на Кметство
Бързия. По кадастралната карта на с.Бързия имота представлява ПИ с
идентификатор 07510.301.10. Няма спор между страните и се установява от
събраните в производството доказателства, че в североизточната част на имота
от бащата на ищеца Георги Б. през около
1977 година построил жилищна сграда, където поради липса на друг жилищен имот, живял
със съпругата си до смъртта им съответно през 1985 и 1996 година. Заедно с тях,
а след тяхната смърт и понастоящем в къщата живее техния син – ищеца М.Б. и
съпругата му – ищцата М.Б.. Няма спор между страните и по въпроса, че двамата
ищци владеят и ползват необезпокоявано и непрекъснато площ от недвижимия имот
около къщата. Последните пък оспорват изрично твърдението на П.Д. и Н.Д., че
последните също владеят част от имота и оспорват да са се спогаждали след
възстановяване на собствеността и да са извършили неформална делба по колена между
двете на общия наследодател деца – син и дъщеря, чиито низходящи се явяват
страните в производството (с изключение на М.Б.). Спорни между страните се
оказват следните въпроси : каква част от имота – с площ от 2.500 или от 3.000
дка владеят ищците по начин, годен да ги направи собственици; владеят ли при
същите характеристики и каква част от имота ответниците Н.Д. и П.Д. – в
частност по какъв начин са разположени тези реални части върху целия имот от
7.000 дка. След огледа, извършен на място спорът между страните се сведе до
минимален граничен участък на площите,
ползвани от страните. На място между твърдените като владяни от
съответните страни в производството части няма материализирана ограда. Ограден
с ограда е целият имот, а негови граници са улици.
Според разпоредбата на чл.77 от ЗС правото на
собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини,
определени в закона. В случая се претендира собствеността на реални части от
имота да е придобита в резултат на давностно владение, продължило от момента на
възстановяването му – за ищците и от момента на извършената неформална делба
непосредствено след това – за ответниците Димитрови. Общите правила на чл.79 и
сл. от ЗС регламентират давностното владение като основание за придобиване на
правото на собственост върху всеки недвижим имот, доколкото изрична разпоредба
не изключва този придобивен способ. Придобивната давност е средство за
придобиване на правото на собственост след изтичане на известен период от време
и при определени условия. За придобиване по давност е необходимо да бъде
установено владение върху конкретен имот. Това владение трябва да е продължило
минимум 10 години, да има траен характер, да е непрекъснато, спокойно, явно,
несъмнено и с намерението вещта да се държи като своя. С нормата на чл.69 ЗС
законодателят е установил презумцията /оборима/, че всеки, който държи една
вещ, има намерение да я държи за себе си. Когато по отношение на имота е налице
съсобственост и единият от съсобствениците претендира да е придобил изцяло
собствеността на основание давностно владение, то намерението му да свои вещта
следва да е демонстрирано явно и несъмнено по отношение на другия съсобственик.
В конкретния
случай ответниците Димитрови, не оспорват и признават правото на собственост на
ищците върху реална част от имота, включваща и построената жилищна сграда, така
както е ситуирана тази реална част върху изготвения проект за отразяване в
кадастралната карта. Оспорват обаче площта на тази реална част, като заявяват,
че последната е 2.500 дка, а не 3.000 дка. Площта на имота е функция от
неговите граници. Тя е толкова, колкото е определена от границите, а не от
онова, което е посочено в НА, КК и т.н. В този смисъл, ако ответниците не
оспорват в какви граници ищците владеят и са придобили собствеността, то площта
на придобития имот е толкова, колкото я определят тези граници. В конкретния
случай спор между страните има по отношение на част от едната граница – онази,
която отделя претендирания от ищците имот и имота, който ответниците Димитрови
претендират да владеят и да са придобили по давност. За да бъде изяснен този
спор, следва да се направи кратко описание на имота според събраните по делото
доказателства и извършения на място оглед.
Целият имот
от 7.000 дка е определен от три улици и оформя почти триъгълник, най – острият
ъгъл на който сочи на юг. Спорната между страните граница, разделя имота
хоризонтално на северна и южна част. Между страните е налице съгласие, че
източната и северната граница на претендираната от ищците площ са улици, а от
запад – слог. Южната граница представлява вада. Макар ответниците в отговора да
са заявили изрично, че тази граница е телова конструкция на последния ред от
лозов масив, на място я посочват с леко изместване в северна посока. Така
възприетата от съда вада действително отделя частта от имота владян от ищците и
онази част от имота, за която ответниците претендират да са владяли по начин,
направил ги собственици. Успоредно на тази вада, непосредствено до нея
действително е налице лозов масив на телова конструкция, който попада в
претендираната от тях част. На място при огледа ответниците Димитрови посочват за граница две борчета,
разположени в рамките на претендираното от ищците и средата на междуколие на
лозови насаждения, разположени също в претендираната от ищците част, които
обаче са засадени перпендикулярно на спорната граница (л.187-189). Тези
претенции са подробно описани в протокола от извършения оглед и са нанесени на
скица от вещото лице Н.И. (л.199). Пред вещото лице Л.А. Димитрови са посочили
други граници – л.141 от делото. Заявили са, че площта от имота, заключена
между точки 52-54-55-56-52 се обработва от ищците?!, а не от тях (тази площ
попада в претендираната от тях част). Съдът приема напълно заключението на
вещото лице А., което заявява, че претендираната част от имота, измерена на
място по показанията на разпитаните свидетели и в присъствието на страните по
делото съвпада в рамките на допустимото отклонение с представения по делото
проект, изготвен от лицензиран геодезист Лиза Петкова и е с площ от
2 997кв.метра (на л.142 е визуализирала разликите между нейното измерване
и това на Лиза Петкова по спорната южна граница; вещото лице И. е измерило
същата част и е посочило площ от 3002 кв.метра, което е също в допустимите
отклонения). Вещото лице изрично е заявило, че в останалите части нейните
констатации, вземайки предвид показанията на разпитаните свидетели, не се
отличават от представеното по проект. Това заключение е възприето без забележки
и от ответниците.
Съдът приема,
че претендираното от ищците право на собственост върху частта от имота,
графично изобразена от лизензирания геодезист Лиза Петкова и вещото лице А. е
установено безспорно. На първо място то е признато от ответниците, а на
следващо място се установява и от показанията на разпитаните свидетели.
Последните установяват непрекъснато и неоспорвано владение на тази част от
имота, установено с построяване на жилищната сграда от наследодателя на ищеца
през 70те години и продължило и до настоящия момент. Тази част от имота е с
площ от 3.000 дка, според Лиза Петкова и 2 997 кв.м според вещото лице А.
и е заключена между границите – от две страни улици, слог и вада/последен ред
от телова конструкция на лозов масив. Както е посочило и вещото лице А., на
терена не са налице трайни белези на граници, а последните се определят от
различния начин на ползване. Посочените от ответниците белези при извършения от
съда оглед ако в едната част са борчета, то в другата е някаква виртуална
точка, разположена между два циментови кола, на които е опънат тел с лозови
насаждения и напрактика е една лоза и половина. Свидетелите посочват и е
житейски логично продължилото повече от 40 година различно ползване на двете
части от имота да е белязало за граница вада, по която страните преминават и
която освен всичко друго бележи и две различни нива (имотът е с денивелация). Не
на последно място именно тази телена конструкция на лозовия масив,
непосредствено до вадата за преминаване, ответниците Димитрови сочат и като
граница на претендираната от тях за собствена част от имота.
Ето защо като
взе предвид горното, съдът достигна до извод за основателност на предявения
установителен иск, като на ищците следва да бъде признато право на собственост
върху ПИ проектен идентификатор 07510.301.475 с площ от 3.000 дка и построена в
него сграда с идентификатор 07510.301.10.1. Доколкото последният не е отразен в
КК и не е вписан в КР на с.Бързия, то тази пълнота следва да бъде отстранена.
ПО НАСРЕЩНИЯ
ИСК
Както бе
посочено по – горе ответниците П.Д. и Н.Д. са предявили насрещен установителен
иск срещу ищците, както и срещу ответницата Й.П., като претендират да са
станали собственици на южната част от имота, заключена между двете улици и
телена конструкция на лозов масив.
В отношенията
между съсобствениците всеки от тях е владелец на собствената си идеална част от
имота и държател на идеалните части на останалите съсобственици, които от своя
страна имат владението чрез него. За да се породи придобиване по давност на
чуждите идеални части, промяната на намерението като волеви акт предполага
външна изява, доведена до знанието на останалите съсобственици чрез
извършването на такива действия, които създават сигурност, че съсобственикът е
установил изключителна фактическа власт върху вещта, отричайки правата им. Така
че в едно производство по заявен иск за собственост на основание давностно
владение не е достатъчно само свидетелите да свидетелстват, че претендиращият
правото е ползвал имота през последните
10 или 20 години. Необходимо е да се докаже и че е отблъснал владението на останалите съсобственици.
В конкретния случай ищците Димитрови не установиха в производството, че владеят
тази част от имота единствено за себе си със съзнанието, че са собственици и че
са довели до знанието на М. и М. Богданови намерението да своят южната част на
имота. По – съществено обаче е, че не установиха параметрите на претендираната
от тях част от имота. Най – показателно за това е, че пред вещото лице А.,
чието заключение единствено приемат, са посочили, че една част от претендирания
от тях имот, всъщност е ползвана от ищците. Това е частта, както бе посочено по
– горе, заключена между точките 52-54-55-56-52 (л.141). Няма как да
претендираш, че си станал собственик на тази част от имота и същевременно да
твърдиш, че не ти, а други съсобственици са обработвали имота. Именно
използването на вещта по предназначение – в случая обработване на лозето,
дворното място и т.н. ВКС приема като израз на владелческите действия на
претендиращия. Освен това в производството са налице показания и на разпитани
свидетели, посочени точно от тези ищци, които са противоречиви както по
отношение на владяната от Димитрови площ, така и по въпроса дали и двете или
само една от тях е упражнявала действия по фактическото използване на вещта.
Именно за
това съдът намира този предявен насрещен иск за недоказан, поради което следва
да бъде отхвърлен, както и съответното искане за попълване на КК на с.Бързия поради
непълнота.
С оглед този
изход на делото ответниците дължат заплащане на направените от ищците в
производството разноски.
Водим от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на П.Д. Ананаиева с ЕГН **********,***, Н.Д.К. с ЕГН **********,***
и Й.Г.П. с ЕГН **********,*** ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ на М.Г.Б. с ЕГН **********
и М.З.Б. с ЕГН **********,*** по отношение на ПИ проектен идентификатор
07510.301.475 с площ от 3.000 дка и построена в него сграда с идентификатор
07510.301.10.1, ситуирани в
ПИ 07510.301.10 по КК на с.Бързия, съгласно скицата – проект на лицензиран
геодезист Лиза Петкова, неразделна част от решението.
ДОПУСКА
отстраняване на непълнота в КК и КР на с.Бързия чрез попълването им с ПИ
проектен идентификатор 07510.301.475 с площ от 3.000 дка и построена в него
сграда с идентификатор 07510.301.10.1, съгласно изготвеното заснемане от
лицензиран геодезист Лиза Петкова.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от П.Д. Ананаиева с ЕГН **********,*** и Н.Д.К. с ЕГН **********,*** срещу М.Г.Б. с ЕГН ********** и М.З.Б. с ЕГН **********,***
и и Й.Г.П. с ЕГН **********,*** иск да бъде установено правото им на
собственост по отношение на реална част с площ от 3.000 дка, заемаща южната
част от ПИ с идентификатор 07510.301.10 по КК на с.Бързия, заключена между
двете улици и телена конструкция на лозов масив и да бъде отстранена непълнота
в КК и КР на с.Бързия чрез нанасянето му, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П.Д.
Ананаиева с ЕГН **********,***, Н.Д.К. с ЕГН **********,*** и Й.Г.П. с ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТЯТ на М.Г.Б. с ЕГН ********** и М.З.Б. с ЕГН **********,*** сумата от 2285.00
лева направени в производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: