Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261122
08.04.2021 г.,
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, II граждански състав, в публично
заседание на единадесети март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Районен
съдия: Диляна Славова
при
участието на секретаря Десислава Кръстева, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 8995 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове е по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД е предявил срещу ответника Н.М.Б. иск за
признаване за установено, че ответникът му дължи следните суми: 722,49 лева –
главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и
отведена канална вода за периода от 24.11.2017 г. до 20.06.2019г. за обект
находящ се в гр. П., бул. „Р.“ № ***, лихва в размер на 41,50 лева за периода
от 31.01.2018г. до 30.06.2019г., които е разпоредено да му бъдат заплатени от
същия със заповед за изпълнение парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена
по ч. гр. дело № 12156/2019 г. на ПРС.
В исковата молба се твърди, че за периода от
24.11.2017 г.- 20.06.2019 г. ответникът имал задължения към ищеца за
предоставени услуги по доставка и отвеждане на канална вода за ползван от него
обект, находящ се в град П., бул. „Р.“ № ***, като за потребените количества
вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба. При забава в плащанията абонатът следвало да
дължи и законна лихва, в която връзка също били издадени фактури. Ответникът
бил собственик на недвижим имот в град П., бул. „Р.“ № ***, и фигурирал в
базата данни на оператора под аб. № **********, като отношенията между
дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия.
Твърди се, че ищецът е бил собственик на имота в периода от 1997 до
22.11.2019г, през който период е имал качеството на потребител на ВиК услуги.
Отчетът в имота на потребителя бил извършван при условията на отказан достъп.
Количествата вода били начислявани съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 4 вр.
чл. 49 и чл. 25, ал. 2 от ОУ, като били съставени 12 бр. протоколи за отказан
достъп в периода от 16.11.2017 г. до 17.07.2019 г. Впоследствие били направени
опити за връчване на покани за доброволно плащане на абоната. Ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника за процесните суми. Издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение
била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което ищецът
депозирал настоящата искова молба. Моли
за уважаване на иска. Претендира законна лихва и разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът, чрез назначения му особен представител адв. В.М., е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Оспорва изложените твърдения, че служители на ищцовото дружество при
посещенията на водоснабдения имот предварително оповестявали на видно място
датата и часа на извършване на отчета. Сочи, че съгласно чл. 23, ал. 5 от ОУ
датата на отчитане на водомерите се обявявала с писмено съобщение, поставено на
подходящо място или се съобщавала по друг начин в срок не по-кратък от три
работни дни преди отчитането. Посочва, че ОУ задължавали ВиК оператора да
определя дата за отчет на водомерите поне веднъж в годината в извънработно
време / чл. 23, ал. 6 от ОУ/. Счита, че съставените протоколи за отказан достъп
по реда на чл. 24, ал. 4 от ОУ са нередовни, тъй като липсвали изискуемите
реквизити – три имена и адрес на свидетел. По изложените съображения моли за отхвърляне
на иска.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 12156/2019 г. по описа на ПРС, I
гр. с-в, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. Заповедта за изпълнение е връчена надлежно по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са
предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е идентичност между
страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело,
като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
За
уважаване на предявените искове дружеството – ищец следва да докаже наличието
на валидно възникнало облигационно отношение с ответника, т.е. да установи
вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер,
както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното
качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода
за обект, както и, че през процесния период ответникът е имал качеството
потребител по смисъла на общите условия, тъй като е бил собственик на имота
през процесния период и партидата към ищцовото дружество се е водила на негово
име. Следва да докаже и твърденията си, че са налице предпоставките за отчитане
на консумираните услуги при условията на отказан достъп съгласно цитираните
разпоредби от ОУ.
Не се спори, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198
„о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу
заплащане за територията на гр. П.. За да възникне задължението за заплащане на
ВиК услуги, за който и да е субект, то той на първо място трябва да има
качеството на “потребител” на тези услуги.
В чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. е предвидено, че потребители на В и
К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право
на ползване на водоснабдени имоти, в който смисъл е и чл. 2 от ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ищеца. Установява се по
безспорен начин, че ответникът има качеството на ползвател на ВиК услуги, видно
от представените по делото писмени доказателства – нотариален акт за дарение на
недвижим имот от 10.10.1997 г. и справка по лице за Н.М.Б., ЕГН ********** при
служба по вписванията – гр. П., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот от ***** г. от които е видно, че през 1997 г. по силата на договор за
дарение ответникът е придобил собствеността на процесния недвижим имот, находящ
се в гр. П., бул. „Р.“ № **, вх. *, като имотът е продаден на 22.11.2019 г. на
трето лице, поради което през процесния период от 24.11.2017 г. до 20.06.2019
г. ответникът се легитимира като потребител на ВиК услуги, в качеството му на
собственик на водоснабдения имот.
Съгласно
чл. 8 от действащата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К
услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния
случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от
одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба,
сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква. Поради
изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице договорни
отношения по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за
питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и съответните Общи условия на ВиК Пловдив. Според
чл. 5, т. 1 ОУ, потребителите са длъжни да осигуряват свободен и безопасен
достъп на длъжностните лица, упълномощени от оператора, за отчитане на
индивидуалните водомери в жилищата, като в чл. 6, т. 1 е регламентираното
правото на ВиК оператора на достъп за извършване на отчетите. По този начин са
уредени насрещните права и задължения на страните във връзка с достъпа за отчет
на измервателните устройства /водомери/. Ищецът твърди, че процесните
задължения за доставени ВиК услуги са начислени при условията на отказан достъп
по реда на чл.24, ал.4, вр. с чл.49 и чл.25, ал.2 от Общите условия на ВиК.
По
делото са представени протокол за отказан достъп от 16.11.2017 г., съставен от Е.С.Г.
и подписан от св. М. П.; протокол за отказан достъп от 14.02.2018 г., от
16.03.2018г, от 14.12.2018г., от 15.02.2019г., от 18.03.2019 г., от 15.04.2019
г., от 18.06.2019 г., от 17.07.2019 г., , съставен от Е.С.Г. и подписан от св.
Г. И. Г., протокол за отказан достъп от
14.12.2017 г. съставен от Е.С.Г. и подписан от св. С. И. И., протокол за
отказан достъп от 18.03.2019г., съставен от Е.С.Г. и подписан от св. Г. И. Г..
В
качеството на св. е разпитана Е.С.Г., която заяви пред съда, че за периода от
месец ноември 2017 година до месец юни 2019 година работила при дружеството-
ищец като инкасатор, а в момента не е служител на дружеството. Процесният имот
се намирал на адрес гр. П., бул. „Р.“ № ***. Св. била отчитала имота на абоната
Н.М.Б.. За целия отчетен период не била допускана в апартамента. Всеки месец,
при посещения на адреса, св. оставяла на ответника лично съобщение на вратата,
с определен час и дата. Оставяла била и телефон за контакт. Никога не се била
чувала с него. Съседи са й били казвали, че виждали ответника там. Посочва, че
подписите на приложените по делото протоколи за отказан достъп са били нейни. Неин
колега – Г. също се бил подписвал, както и съседи на ответника. Количеството
доставена вода се определяло съразмерно, като за минал период се определял три
години назад. На карнета се начислявал единствено количеството вода. Имотът го
била посещавала в 7 часа вечерта, но не била откривала никого. За останалите
обекти в сградата не била срещала такива затруднения при отчета. Оставяла
бележка на вратата, че ще мине след известно време. Оставяла съобщение, което се залепва на
вратата на определения обект, с дата и с час, и в извън работно време.
По
делото е разпитан и св. М. Н. П., която заяви, че живее на бул. „Р.” № **, вх. *,
ет. *, ап. *. Познавала Н.М.Б.. Апартаментът бил продаден от една година.
Виждала ответника била много рядко в блока. Живеел сам. Инкасаторката минавала
по всички етажи. Споделяла на свидетелката, че ответникът отсъствал и не може да бъде намерен. Св. се била подписала
на един протокол, тъй като не била виждала ответника. Останалите съседи
оставяли бележки с данни, когато отсъствали. Инкасаторката идвала всеки месец
да отчита и оставяла бележка кога ще мине.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като достоверни,
обективни, без противоречие, както помежду си, така и с останалите
доказателства по делото. От същите се установява, че ответникът не е осигурил
достъп до имота за отчитане на процесния водомер. При невъзможност за отчитане
на водомера поради отсъствие на потребителя или негов представител и липсата на
друга инициирана от потребителя уговорка за посещение на длъжностно лице в
удобно и за двете страни време, се счита, че е налице отказ за осигуряване на
достъп, който се удостоверява с протокол, подписан от длъжностното лице на
оператора и от поне един свидетел – чл. 35, ал. 5 от Наредбата. Ето защо съдът
намира, че са налице предпоставките за начисляване на дължимо количество ВиК
услуги при условията на отказан достъп от страна на потребителя по реда на чл.
24, ал. 4 във вр. чл. 49 и ал. 25, ал. 2 от ОУ.
По
делото е допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от която се
установява, че размерът на осчетоводените фактурирани задължения за потребена
студена вода - главница на ответника за посочения обект в гр.П., бул. Р. № ***
с абонатен № ********** по един брой водомер, а именно № ****** към ищеца за
периода от 24.11.2017г. до 30.06.2019 г. е подробно посочен в таблицата в
раздел 3-ти на заключението и възлиза на общо за периода в размер на 722,49 лв.
Процесните фактури, подробно посочени в исковата молба и изброени в таблицата в
раздел 3-ти на заключението, са надлежно отразени в счетоводните документи, в
справки декларации по ЗДДС и приложенията към отчета и баланса на ВиК ЕООД -
Пловдив. Сумите на начисления ДДС по фактурите участват в ежемесечния разчет с
бюджета на ВиК ЕООД Пловдив. Фактурираното количество потребена вода за
процесиия период, съответства на количеството отчетена потребена вода по
записаните показания в карнетите по водомер № ***** на адрес гр. П., бул. Р. № ***
с титуляр на партидата ответника. По счетоводни сметки дневници и регистри на
ВиК - ЕООД - Пловдив до датата на проверката от експертизата - 19.02.2021г. не
са отразени постъпили плащания за процесния период от 24.11.2017г. до
30.06.2019г. от страна на ответника.
Съдът
кредитира заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза
като обективно, изчерпателно, а и неоспорено от страните. От същото се установява,
че размерът на задължението на ответника възлиза на 722,49 лв., който размер съвпада
с исковата претенция, поради което предявеният иск за установяване дължимостта
на главница за процесния период следва да бъде уважен като доказан по основание
и размер.
Искът
за акцесорното вземане по чл. 422 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД, като обусловен,
следва главното вземане. Съгласно чл. 31, ал. 1 от Общите условия на ищеца
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30 дневен срок от фактурирането. Доколкото е уговорен падеж на
задължението, не е необходима покана от кредитора. Съгласно заключението на
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза размерът на лихвите за
забава по всяка една от процесните фактури за периода от 31.01.2018 г. до
30.06.2019г., изчислен и онагледен в раздел 3-ти на заключението, общо за
претендирания период от 31.01.2018 г. до 30.06.2019 г. възлиза на сумата от
41.50 лева. Липсват
ангажирани доказателства за плащането на дължимите суми от ответника. Ето защо
акцесорният иск също е основателен в пълен размер, като доказан по основание и
размер, поради което ще бъде уважен изцяло.
По разноските:
Разноски се
дължат ищеца. Представен са доказателства
за направата на разноските за ДТ в размер на 75 лв., депозит за ССчЕ в размер
на 120 лв., депозит за особен представител – 300 лв., 30 лева депозити за
допуснати свидетели, претендира се и юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК /в сила от 28.01.2017
г./, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП. Общият размер на
направените в исковото производство разноски е 625 лв., които ще се възложат в тежест на ответника.
По
заповедното са присъдени на заявителя 25 лв. за ДТ и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, които ще се възложат в тежест на ответника.
Така мотивиран, ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Н.М.Б., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на Водоснабдяване и канализация ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250,
следните суми: сумата от 722,49 лева главница, представляваща неплатени
задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от
24.11.2017 г. до 20.06.2019 г. за обект, находящ се в град П., бул. Р. № ***;
лихва в размер на 41,50 лева за периода
от 31.01.2018 г. до 30.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 23.07.2019 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 25.07.2019 г. по чл. 410 ГПК, по ч. гр. дело № 12156 /2019
г. по описа на ПРС, I гр.
с.
ОСЪЖДА Н.М.Б., ЕГН **********,***,
да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в
размер на 625 лева /шестстотин
двадесет и пет лева/ - разноски по
настоящото производство, както и сумата от 75
лева /седемдесет и пет лева/ разноски по заповедното ч.гр.д. № 12156/2019
г. по описа на РС Пловдив, I гр.с.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала.
Д. К.