№ 997
гр. Велико Търново, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Г.
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Гражданско дело №
20234110103083 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на М. И. Б. срещу „К. Б.”
ЕООД, с която се иска ответникът да заплати на ищцата сумата от 120 000.00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие настъпила на
24.1.2023 г. трудова злополука, довела до смъртта на сина й Д. А. Б., ведно със
законната лихва от датата на злополуката до окончателното изплащане на
обезщетението.
Ищцата твърди, че е майка на Д. А. Б., който е бил в трудово правоотношение
с ответника, заемайки длъжността „оператор шлайф“. Заявява, че 24.1.2023 г.
синът й е претърпял трудова злополука, при която е получил множество
уреждания на здравето и е бил настанен в лечебно заведение в гр. Велико
Търново, а впоследствие и в лечебно заведение в гр. София, където в резултат на
усложнения от инцидента починал на 13.3.2023 г. Сочи, че злополуката е обявена
за трудова по надлежния ред, като счита, че са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на работодателя.
Ответникът оспорва исковата претенция. Не оспорва наличието на трудово
правоотношение с починалия, както и наличието на трудова злополука, но счита,
че не е установено по безспорен начин дали смъртта на Д. А. Б. е настъпила
именно вследствие на злополуката, а не на проведеното лечение. Заявява, че
злополуката е настъпила изцяло по вина на работника, който не е спазил
1
установените технологични правила и приложимите за длъжността му правила за
безопасни и здравословни условия на труд. Сочи, че последният е бил запознат с
инструкцията за безопасна работа на линия за шлайфане на ПДЧ, според която
аварии и технологични задръствания следва се отстраняват при спрени
съоръжения, а работникът се е опитал да премахне счупена плоча по време на
автоматичен режим на машината. Твърди, че злополуката се дължи изцяло на
умишленото поведение на работника, като в условията на евентуалност моли за
намаляване размера на обезщетението. Освен горното, счита претенцията и за
завишена по размер.
В проведените открити заседания процесуалният представител на ищцата
поддържа исковата молба, като моли за уважаване на предявения иск. Счита за
безспорно установено наличието на предпоставките за ангажиране отговорността
на ответника.
Процесуалният представител на ответника поддържа заявеното оспорване на
иска. Счита, че увреждането е настъпило при наличието на умисъл при
пострадалия, а евентуално – при съпричиняване на вредоносния резултат.
Великотърновският районен съд, като взе предвид изложеното от
страните, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира
за установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени
доказателства, че ищцата е майка на Д. А. Б., който е бил в трудово
правоотношение с ответника, по силата на което е заемал при последния
длъжността „оператор шлайф“.
По делото не са спорни и обстоятелства, че към 24.1.2023 г. Д. Б. все още е
бил в трудово правоотношение с „К. Б.” ЕООД, както и че на същата дата, при
изпълнение на трудовите си задължения, същият е претърпял злополука, призната
за трудова с Разпореждане № 5104-02-14/7.2.2023 г. на ТД на НОИ, гр. Бургас.
Видно е от въпросното разпореждане, че на горепосочената дата Д. Б. е обслужвал
и контролирал работата на шлайф машина, като се е опитал да премахне счупена
плоча по време на автоматичен режим на машината. След като я премахнал,
машината го е притиснала между платформата и укрепващата конструкция и му е
причинила множествени счупвания на ребра и счупване на гръбначен прешлен,
закрито.
Според приложената по делото епикриза, издадена от МОБАЛ „Д-р Стефан
2
Черкезов” АД, гр. Велико Търново, Д. А. Б. е постъпил в посоченото лечебно
заведение на 25.1.2023 г. и е изписан на 27.1.2023 г. Съгласно епикризата,
последният е бил с множествени счупвания на ребра, закрито, травматичен
пневмоторакс, без открита рана в гръдната кухина и счупване на гръбначен
прешлен, закрито.
Според приложената по делото епикриза, издадена от УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов” ЕАД, гр. София, Д. А. Б. е постъпил в посоченото лечебно
заведение на 27.1.2023 г. и е поставен под активно наблюдение. Сочи се, че на
31.1.2023 г. му е поставен торакоцентезен дрен вдясно по повод травматичен
хемоторакс и е подготвен за неврохирургично оперативно лечение след
стабилизиране на соматичния статус. Опериран е на 13.2.2023 г. с поставяне на
метална стабилизация от Тх6 до Тх10, като постоперативно е въведен в ОАИЛ
към КНХ интубиран и поставен на инвазивна белодробна вентилация, вече с
позитивна микробиологична находка с давност. Поради тежката гръдна травма и
белодробни контузии, пациентът е трахеостомиран за продължителна механична
вентилация. На 3-ти постоперативен ден е свален дренът, проведена е активна
рехабилитация, а оперативната рана е зараснала. Сочи се обаче, че
хемодинамиката е останала нестабилна и налагаща вазопресорна поддръжка в
покачващи се дози. На проведените образни изследвания са се визуализирали
ателектатични промени в белодробния паренхим двустранно базално с плеврални
изливи. Поставен е торакален дренаж на мека аспирация, вляво, като поради
задълбочаване на хемодинамичната нестабилност се е включила и инфузия на
инотропен медикамент в покачващи се дози и пациентът е поставен на инвазивен
мониторинг на артериалното налягане. Състоянието му прогресивно се е
влошавало и на 13.3.2023 г. се е регистрирала асистолия. Пристъпило се към
кардио-пулмонална ресусцитация в пълен обем, без възстановяване на сърдечен
ритъм. Смъртта на пациента е настъпила в 22:52 часа.
От заключението по допуснатата съдебномедицинска експертиза се
установява, че е налице е пряка причинно-следствена връзка между получените от
Д. А. Б. травматични увреждания, настъпилите по-късно усложнения и смъртта на
същия. Сочи се, че непосредствената причина за смъртта на Д. Б. е двустранна
абсцедираща бронхопневмония и мастна емболия на белия дроб, водеща до остра
дихателна слабост, на фона на тежък травматичен шок от получените травми.
Според показанията на св. Й. А. Б. – син на ищцата, последната е узнала за
настъпилата злополука в деня на нейното настъпване, но е видяла сина си около
две седмици по-късно, когато е разбрала, че състоянието му е сериозно. Заявява,
3
че ищцата и починалият са живеели в едно жилище в с. Поликраище и че същите
са били доста близки. Счита, че и до ден-днешен ищцата не е преживяла смъртта
на сина си и все още пази вещите в стаята му непокътнати.
Св. А. Б. – внук на ищцата, твърди, че първоначално всички роднини са
криели от ищцата сериозността в състоянието на сина й, както и че тя е разбрала
за тази сериозност, едва когато го е посетила в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД,
гр. София. Заявява, че в деня, в който са съобщили на баба му за смъртта на баща
му, същата е била изключително разстроена и е споделила за суицидни намерения.
Определя връзката между ищцата и починалия като изключително силна, а
последиците за психиката на баба му – за значителни.
В показанията си св. М. Ц. – служител в „К. Б.” ЕООД, описва подробно
механизма на настъпилата злополука и работата на „оператор шлайф“. Заявява, че
причината за настъпилия инцидент е обстоятелството, че Д. Б. не е спрял
автоматичния режим на втори участък от машината, на която е работел, т.е.
автоматичния режим на клетката, в която е влязъл, за да разчисти счупените
плочи.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск по чл. 200, ал. 1 КТ, за основателността на който
ищцата следваше да докаже наличието на трудово между „К. Б.” ЕООД и Д. А. Б.
към датата на злополуката; настъпването на злополуката при изпълнение на
трудовите задължения на пострадалия; наличието и размера на претърпените
неимуществени вреди - претърпените болки и страдания от смъртта на нейния
близък, както и причинно-следствената връзка между претърпените вреди и
настъпилата злополуката. От своя страна, ответникът следваше да докаже всички
възражения, които прави в производството, включително че злополуката е
настъпила изцяло по вина на работника, който не е спазил установените
технологични правила и приложимите за длъжността му правила за безопасни и
здравословни условия на труд.
При установеното от фактическа страна, съдът приема, че по делото е
установено несъмнено, че към момента на фаталния инцидент Д. А. Б. се е
намирал в трудово правноотношение с ответното дружество, че смъртта му е
причинена в резултат на изпълнение на трудовите му функции, както и че
злополуката е призната за трудова по надлежния ред. Следователно, по делото са
доказани предпоставките по чл. 200 КТ за ангажиране отговорността на
4
ответника–работодател, който следва да възстанови вредите, понесени в резултат
на настъпилата трудова злополука.
Спорен между страните е въпросът налице ли е основание за изключване или
намаляване отговорността на работодателя с оглед поведението на пострадалия
във връзка с настъпване на събитието.
Правоизключващото възражение е неоснователно – увреждането не е
причинено умишлено от пострадалия.
Съдът обаче намира основание за приложение на разпоредбата на чл. 201, ал.
2 КТ. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ, отговорността на работодателя може да се намали,
ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност. Доказателствената тежест за доказването на допуснатата груба
небрежност от страна на работника лежи върху работодателя. Съгласно
константната практика на ВКС, не всяко нарушение на правилата на
безопасността на труда мотивира приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, като при
всеки случай следва конкретно да се преценява дали нарушението на
безопасността на труда е извършено при груба небрежност. Към понятието „груба
небрежност“ по аналогия следва да се приложи текстът на чл. 11, ал. 3 НК, като
според тази разпоредба, непредпазлИ.стта бива съзнавана и несъзнавана. Грубата
небрежност е съзнавана непредпазлИ.ст. Небрежността ще е груба, когато
работникът е съзнавал, предвиждал настъпването на вредоносните последици, но
е мислел да ги предотврати. Както е прието в Решение № 202/12.12.2014 г. по
гр.д. № 1298/2014 г. по описа на III г.о. на ВКС, винаги когато пострадалият
създава реална възможност за настъпване на вредата, като сам се е поставя в
ситуация на повишен риск от увреждане, той съпричинява вредата. В този случай
виновното лице отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с
неговото поведение, но не и за последиците от поведението на увредения, в който
смисъл е и Тълкувателно решение № 88/12.9.1962 г. на ОСГК на ВС. В
зависимост от обстоятелствата по делото следва да се прецени дали пострадалият
е допринесъл за настъпването на по-голяма част от вредите или тази по-голяма
част следва да се счете резултат от установените като неизпълнени от страна на
работодателя правила за безопасност. Преценката е конкретна за всеки отделен
случай, като сам по себе си фактът на установено неизпълнение от страна на
работодателя на задължението да осигури здравословни и безопасни условия на
труд, не е достатъчен да презюмира, че работникът не е допринесъл за настъпване
на трудовата злополука.
5
В светлината на гореизложеното съдът намира за необходимо да обърне
внимание на констатациите, направени с Разпореждане № 5104-02-14/7.2.2023 г.
на ТД на НОИ, гр. Бургас, според които при обслужване и контролиране работата
на шлайф машина Д. Б. се е опитал и е премахнал счупена плоча по време на
автоматичен режим на машината. Според утвърдената от работодателя
инструкция за безопасна работа на линия за шлайфане на ПДЧ обаче, аварии и
технологични задръствания се отстраняват единствено и само при спрени
съоръжения /чл. 5, т. 3/, а почистването на съоръженията не следва да се извършва
при включен автоматичен режим на работа, като задвижването задължително
следва да бъде спряно /чл. 5, т. 7/. Според показанията на св. М. Ц., причината за
настъпилия инцидент е обстоятелството, че Д. Б. не е спрял автоматичния режим
на втори участък от машината, т.е. автоматичния режим на клетката, в която е
влязъл, за да разчисти счупените плочи. Свидетелят подробно описва как
работникът е влязъл в една от клетките, които се използват за окачествяване на
плочите, като преди това е спрял подаването на плочи, видял е че има счупени
плочи и е започнал да ги вади с ръце. Сочи, че след като е махната последната
плоча, датчикът е дал сигнал, че мястото е свободно и по този начин е дал и
разрешение на подложната плоча да влезе, като към този момент работникът все
още е бил надвесен над клетката. Заявява, че ако машината не е била на
автоматичен режим, платформата е нямало да тръгне. Твърди, че Д. Б. е бил
опитен работник, на който и на всички останали работници за последно е
проведен инструктаж през м. януари 2023 г. Обстоятелството, че тези
обстоятелства са възприети от свидетеля на видеозапис не променя извода на съда
за тяхната достоверност, тъй като същите са ясни, безпротИ.речиви и логически
свързани, дадени от лице, което е осъществявало пряк контрол върху работата на
пострадалия. От своя страна, сам по себе си, фактът, че тези показания са дадени
от заинтересовано лице не може да омаловажи тяхната достоверност, доколкото е
напълно логично именно колега/ги на пострадалия да са свидетели на разигралия
се инцидент, а не външни за предприятието лица. В тази връзка съдът не споделя
възражението на ищцата, че св. Цвятков прави, едва ли не, произволни
заключения относно причините за настъпилия инцидент, тъй като това е лице,
което е запознато в детайли с работата на „оператор шлайф“ при ответното
дружество, лице, което по-малко от месец преди инцидента е провело последния
инструктаж за безопасна работа и противно на соченото от ищцата е лице, което
има специални знания, чрез които да анализира случилото се на процесната дата.
От така установените факти може да се изведе и конкретната причина за
6
настъпване на злополуката, като според съда в пряка връзка с възникване на
същата е обстоятелството, че Д. Б. не е спрял автоматичния режим на втори
участък от шлайф машината, т.е. автоматичния режим на клетката, в която е
влязъл, за да разчисти счупените плочи, с което е допуснал грубо нарушение на
основно изискване за безопасни условия на труд при работа с машината, като
лекомислено е приел, че може да предотврати злополуката, неполагайки грижата,
която и най недобросъвестният, зает със същата дейност при подобни условия, би
положил.
Грубата небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ е степен на небрежност,
при която увреденият не е положил за себе си грижата, която би положил и най-
небрежният човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. При
трудовата злополука, за да има съпричиняване следва да е установено, че
работникът е извършвал работата си при липса на елементарно старание и
внимание, в нарушение и пренебрегване на основни технологични правила и
изисквания за безопасност. В случая Д. Б., макар като опит работник да е бил
наясно, че технологични задръствания се отстраняват само при спрени
съоръжения, е влязъл в клетката за окачествяване на плочите, без да спре
автоматичния режим на втори участък от машината, т.е. автоматичния режим на
клетката. Съдът намира, че с тези си действия Д. Б. е пренебрегнал основно
технологично правило и изискване за безопасност на полагания от него труд.
Предприемайки така описаното действие, той не е положил за себе си грижата,
която би положил и най-небрежният човек в такава ситуация. Ето защо той
безспорно е действал при условията на „груба небрежност“ по смисъла на чл. 201,
ал. 2 КТ. От друга страна, по делото не са събрани доказателства работодателят да
е допуснал нарушения на безопасните условия за труд, които да са в причинна
връзка с настъпилата злополука.
С оглед изложеното, при съобразяване на конкретните обстоятелства по
делото и вредите, намиращи се в причинна връзка с поведението на пострадалия,
настоящият съдебен състав намира, че следва да определи 70 % съпричиняване, с
който процент следва да се намали размерът на полагащото се обезщетение. Този
извод на съда се основава най-вече на обстоятелството, че вината за допуснатото
нарушение, описано по-горе, е само на работника.
Относно размера на претендираното от ищцата обезщетение съдът прави
следните изводи:
Следва да се има предвид, че размерът на обезщетението за неимуществени
вреди от непозволено увреждане се определя по справедлИ.ст. СправедлИ.стта,
7
като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва
винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са
имали за своя притежател. Понятието „справедлИ.ст“ не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Тези конкретни обстоятелства са видът и характерът на
увреждането, начинът на настъпването му, реално причинените морални
страдания, възрастта на пострадалия, общественото му положение, отношенията
между него и близките му, търсещи обезщетение, както и всички други
релевантни към конкретния случай факти и обстоятелства.
В случая е заявена претенция от майката на починалото лице. В тази връзка
следва да се има предвид, че това е бил най-близкия човек на Д. Б., поради което в
най-голяма степен е изпитал страдание от неговата смърт. От показанията на
свидетелите Йордан и А. Б.и се установяват конкретни преживявания на ищцата,
свързани със смъртта на сина й. От показанията на св. Йордан Б. се установява, че
взаимоотношенията между майка и син са се основавали на взаимно
разбирателство и обич. Установява се, че двамата са живеели в едно жилище от
години, като ищцата е разчитала на сина си в своето ежедневие, което
обстоятелство намира своята логика и в напредналата възраст на последната.
Свидетелят сочи, че понастоящем ищцата живее сама, поради което самият той
ходи в дома й, за да върши работата, която преди това е вършел брат му. Счита,
че и към момента ищцата не е преживяла случилото се и редовно ходи на гроба на
покойния си син. В показанията си св. А. Б. потвърждава горното. Заявява, че
ищцата и Д. Б. са били най-близки един за друг, че двамата са живеели заедно,
като починалият е помагал в пазаруването, в плащането на сметки и в градинската
работа. Твърди, че след смъртта му ищцата е искала да се самоубие, тъй като вече
не е имала за какво да живее, както и че малко след инцидента е постъпила в
болница, където са установили, че има сериозен проблем с нервите. Сочи, че
ищцата постоянно говори са покойния си син и всяка седмица ходи на гроба му.
Както вече се посочи, от самия вид и характер на увреждането се налага
извод, че най-близкият човек на Д. Б. е изпитал и изпитва страдание в много
голяма степен. Наред с това по делото се установяват конкретни факти за реално
причинените на ищцата морални страдания. Самите отношения на обич и
разбирателство между майка и син предполагат висока степен на страдание от
настъпилата загуба. Тази степен на страдание се установява и от конкретни факти
– ищцата била съкрушена след загубата, искала да сложи край на жИ.та си,
8
постъпила в болница и започнала да не излиза от дома си. Наред с това към
момента на смъртта си Д. Б. е бил в активна трудоспособна възраст и както се
установява от показанията на свидетелите е предоставял финансова и трудова
подкрепа на майка си. Наред с това отношенията между двамата били чудесни и
основани на взаимна обич. Всички тези конкретни факти, установени по делото,
водят до извод, че ищцата, като майка на пострадалия, е претърпяла в най-голяма
степен морални вреди от смъртта на сина си. След смъртта му нейното състояние
е било най-тежко, което се установява от показанията и на двамата свидетели.
Посочените обективни факти, установени в хода на производството, налагат
извод, че справедлИ.то обезщетение за ищцата следва да се определи в размер на
120 000.00 лева, тъй като са налице конкретни факти, които сочат за сериозни
вреди, които е претърпяла същата.
С оглед изложеното, съдът достигна до краен извод, че базисната сума, която
следва да бъде определена като обезщетение за ищцата, възлиза на 120 000.00
лева, като след приспадане на процента съпричиняване, приет от съда /70 %/, се
налага краен извод, че в полза на М. Б. следва да се присъди сумата от 36 000.00
лева. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата
на трудовата злополука – 24.1.2023 г.
По разноските:
При този изход на спора на ищцата следва да се заплатят направените от нея
разноски. От представения договор за правна защита и съдействие е видно, че
ищцата е ползвала безплатна правна помощ, поради което в полза на адв. С. И. от
ВТАК следва да се присъди адвокатско възнаграждение, което с оглед
фактическата и правната сложност на делото съдът определя в размер на 2 500.00
лева.
С оглед обстоятелството, че ищцата е освободена от заплащане на държавна
такса в настоящото производство и при изхода на спора ответникът следва да
бъде осъден да заплати държавна такса върху уважения иск и част от
възнаграждението на вещото лице в общ размер от 1 545.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К. Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, Северозападна промишлена зона, да заплати на М. И. Б., ЕГН **********,
обезщетение по чл. 200 КТ за неимуществени вреди вследствие настъпила на
9
24.1.2023 г. трудова злополука, довела до смъртта на нейния син Д. А. Б., в размер
на 36 000.00 /тридесет и шест хиляди/ лева, ведно със законна лихва върху сумата,
считано от 24.1.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „К. Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, Северозападна промишлена зона, да заплати на адвокат С. И. от ВТАК
сумата от 2 500.00 /две хиляди и петстотин/ лева – възнаграждение за процесуално
представителство на ищцата.
ОСЪЖДА „К. Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, Северозападна промишлена зона, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса и
разноски за производството в общ размер на 1 545.00 /хиляда петстотин
четиридесет и пет/ лева, съобразно уважената част от иска, както и държавна такса
в размер на 5.00 /пет/ лева – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
10