Р Е Ш Е Н И Е № 126
Самоков 28 юни 2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи
състав, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кирил Павлов
при
участието на секретаря Антоанета Чакалова, като разгледа докладваното от
съдията наказателно дело № 709 а н д по описа
за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от фирма Д.- М. В.
2013 ЕООД ЕИК 20....... , срещу
наказателно постановление № 23-001... от 17. 10.
2017 г., издадено от директора на ИА
"Инспекция по труда" Софийска област, с което на основание чл. 416,
ал.5 вр. чл. 414, ал.1 КТ на това търговско дружество жалбоподател, в качеството
му на работодател е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 6, ал.2 Наредба за
трудовата книжка.
В подадената жалба се съдържат
оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното
постановление и се иска отмяната му по съображения, че в действителност не е
извършено визираното в НП нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован се представлява от адвокат М..
Въззиваемата страна се представлява от
юрист Елена Аврамова която иска от съда да потвърди атакуваното наказателно
постановление. Счита, че нарушението е несъмнено установено, а
административното наказание е правилно определено.
Самоковският районен съд, след като
взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй
като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона
преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване.
По същество:
На 08. 08. 2017 г., както и на 11. 08. 2017 година при извършване на проверка по
спазване на трудовото законодателство в обект на контрол ресторант – механа „В.з.” в град Самоков, ул. Ц.Б.
ІІІ № 11, която проверка продължила в сградата на Д „ИТСО”, свидетелката С.Ц.М. актосъставител установила, че дружеството Д.- М. В.
2013 ЕООД ЕИК 20....... не е изпълнило задължението си в качеството на
работодател отбелязване в дневника за издаване на трудовите книжки при
прекратяване на трудовото правоотношение с А. Л. И., датата на която
работодателят е предал трудовата книжка на лицето. При проверката по документи
е установено че трудовото правоотношение с А.И. е
прекратено със Заповед № 48 от 31. 05. 2017 година, а видно от дневника за
трудови книжки в съответната колона не е наличен запис на датата на предаване
на трудовата книжка от работодателя на работничката.
За констатираното свидетелят С.Ц.М. съставила АУАН № 23-001..., в който описала
констатациите си и посочила, че невписването на датата на връщане на трудовата
книжка на работничката А.И. в дневника за издаване на
трудови книжки е нарушение на чл. 6 ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж.
В тридневния срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН след съставяне и подписване на АУАН е постъпило възражение от М. В.
управител и законен представител на работодателя, което наказващият орган е
приел за неоснователно.
Въз основа на съставения АУАН е
издадено обжалваното наказателно постановление, с което при същото словесно
описание на нарушението от фактическа страна е прието, че с това търговското
дружество жалбоподател в качеството си на работодател е нарушил чл. 6 ал. 2 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж и на основание чл. 414 ал. 1 от КТ на
търговското дружество жалбоподател е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 1500 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа
наличие на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия
орган. При описанието на нарушението в АУАН са посочени всички елементи от
състава на нарушението.
От събраните по делото гласни и
писмени доказателства по несъмнен начин се установява, че търговското дружество
жалбоподател в качеството му на работодател е извършил вмененото му нарушение
на чл. 6 ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.
Изпълнителното деяние на нарушението
по чл. 6, ал.2 Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж се изразява в
неизпълнение на задължение, а именно липса на отбелязване датата на предаване
на трудовата книжка в дневника за издаване на трудовите книжки при прекратяване
на трудовото правоотношение.
В случая се касае за бездействие, тъй
като неизпълнението на задължението по чл. 6 ал. 2 от цитираната наредба се
състои в липсата на дължимото отбелязване, при положение че е прекратен
трудовия договор с работника. То е юридически факт, пораждащ административно
наказателната отговорност на неговия адресат. на показанията на свидетелите С.Ц.М., Г.Ц.Г., които съдът
кредитира, както и от приетите на основание чл 283 НПК писмени доказателства –
заповед № 48 от 31. 05. 2017 година за прекратяване трудов договор с А. Л. И.,
препис извлечение от дневник за издаване на трудови книжки приложение № 1 към
ал. 5 на чл. 1 и ал. 2 на чл. 6, Уведомление по чл. 62 ал. 5 от КТ за
прекратяване трудовия договор на А.И. считано от 01.
06. 2017 година протокол за извършена проверка, видно от който самата М. Д. В.
е потвърдила с подписа си констатацията за нарушението, а именно че при
прекратяване на трудовия договор с А.И. в дневника за
издадени за издаване на трудови книжки не е отбелязанна датата на предаване
трудовата книжка на А.И..
Относно посочените фактически
констатации няма противоречия в доказателствения материал. Посочените
фактически констатации относно обстоятелствата чрез които се е осъществило
нарушението се съдържат в АУАН, който е със законоустановена в чл. 416 ал. 1 от КТ доказателствена сила за вписаните в него констатации, при положение че друго
не се установява от събраните по делото доказателства. Самата служителка А.И. дава показания относно оформянето на трудовата й
книжка след прекратяване на трудовото й правоотношение от които съдът приема за
доказано нарушението, така както е вписано в АУАН и в НП.
При служебната проверка за
законосъобразност от процесуалноправна страна съдът не констатира
От събраните по делото доказателства
писмени доказателства се установи, че дружеството в качеството си на работодател
не е изпълнило за времето от 31 май 2017 година, включително към момента на проверката 8 – 11
август 2017 год. това свое задължение.
Тъй като се касае за ангажиране на
администартивно-наказателна отговорност на юридическо лице, не следва да се
обсъжда въпросът за субективната страна, тъй като се ангажира обективна
отговорност.
Следва да се отчете, че случаят не
разкрива признаците на маловажен такъв, тъй като характерът на дължимото
съобразно правната норма на чл. 6 ал. 2 от цитираната наредба е от такова
естество, че да гарантира правата на работника във връзка със своевременното
оформяне и връщане на трудовата му книжка при прекратяване на трудовия договор.
Това работодателят не е сторил своевременно и именно поради това към момента на
проверката няма вписване в дневника за издадените трудови книжки датата на
връщане на трудовата книжка на А.И.. Конкретното
нарушение на жалбоподателя на чл. 6 ал. 2 от цитираната наредба не сочи на
обстотятелства определящи го като такова с по-ниска степен за засягане на
регулираните общестевни отношения, съобразно други нарушения от този вид. Няма
маловажен случай а и за маловажен случай самият КТ в чл. 415в ал. 1 определя
специални предпоставки които в случая не са налице в пълнота.
Не са настъпили основанията по чл.
415в ал. 1 от КТ за да се преквалифицира нарушението по този текст. Преценката
дали от нарушението са произтекли вреди за работника е от значение само ако
нарушението е отстранено веднага след констатирането му. Тази предпоставка не е
налице и правилно нарушението е квалифицирано по чл. 414 ал. 1 КТ във връзка с
чл. 6 ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.
Административно-наказващият орган
правилно е определил приложимостта на разпоредбата на чл. 414, ал.1 КТ и
наложил имуществена санкция в минималния въведен в закона размер – 1 500.00 /
хиляда и петстотин/лв., поради което размерът й не следва и няма основание да
се редуцира.
Така мотивиран и на основание чл. 63,
ал. 1, пр. 2 ЗАНН, съдът,
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 23-001... от 17. 10. 2017 г., издадено от директора на ИА
"Инспекция по труда" Софийска област, с което на Д.- М. В. 2013 ЕООД
ЕИК 20....... в качеството на
работодател е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 1500 лв. на основание на чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414,
ал.1 КТ за нарушение на чл. 6 ал. 2 от Наредба за трудовата книжка и трудовия
стаж.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от датата на
получаване от страните на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: