Р Е Ш
Е Н И Е
№ 785
гр.Русе, 24.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД Х-ти граждански състав в публично
заседание на 15-ти юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря ШИРИН
СЕФЕР,
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 7298 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск за
заплащане на паричната равностойност на ваучери за храна, дължимостта на които била
уговорена в колективен трудов договор/КТД/.
Претенцията на ищцата Р.Г.К. се основава на твърдения, че до 04.11.2019 г. е била в
трудови правоотношения с ответника, като работник в цех за бутилиране на продукция.
Към момента на прекратяване на правоотношението не ѝ били заплатени дължими суми – заплати и обезщетение по
чл.221, ал.1 от КТ. Не ѝ били предоставени и ваучери за храна за периода от
м. април 2012 г. до м. март 2013 г., нито била изплатена паричната им равностойност, която
била 720 лв., както и лихва за забава върху тази сума в размер на 214 лв. за
периода от падежа на задължението (31.12.2016
г.) до завеждането на иска. Претендира за осъждането на
ответинка да ѝ заплати вопросните суми, ведно със законна лихва от
предявяването на иска до окончателното плащане и направените разноски по
делото. В хода на делото производството по исковете за заплащане на трудови
възнаграждения и обезщетение е прекратено поради осъщестевно от ответника
плащане след завеждане на делото. Така предмет на делото са само исковете за
заплащане на парична равностойност на ваучери за храна и на лихва за забава
върху същата.
Ответникът “ВИНПРОМ-РУСЕ ТРЕЙД”ЕООД-гр.Русе,
ЕИК ********* оспорва иска за заплащане на ваучери за храна за сумата 720 лева.
Сочи, че същата е основана на колективен трудов договор, сключен между
Синдикалната организация на КНСБ и „Винпром Русе“ ЕООД, който е действал от
01.08.2011г. до 01.08.2013г. Пояснява, че страна по договора е „Винпром – Русе“
ЕООД, чиито правоприемник е „Винпром – Русе“ АД, а не „Винпром Русе Трейд“
ЕООД, поради което приема, че не дължи спорната сума. Отделно от това поддържа,
че ищцата не е била член на синдикалната организация в предприятието и
колективния трудов договор не е имал действие по отношение на нея. Развива
съображения за недължимост на сумата и на други правни основания. Релевира
възражения за погасяване вземането по давност.
За да се произнесе съдът съорази следното:
Ищцата основава претенцията за заплащане
равностойността на ваучери, които е следвало да получи в периода м.април 2012 г. – м.март 2013 г. на КТД, сключен през 2011г. и Споразумителен
протокол от 21.12.2015 г.
Релевираните в хода на производството
доказателства, обуславят извод за наличие задължение на работодателя да
предостави за процесния период на всички свои работници и служители средства за
СБКО под формата на ваучери на стойност 60 лева. Това задължение произтича от
Решение, прието на Събрание на пълномощниците при „Винпром – Русе“ ЕООД (лист
14 от делото) и не е обвързано от членство на работниците и
служителите в синдикалната организация, подписала и КТД, предвиждащ предоставяне на средства за СБКО и начин на
използването им – по решение на събрание на пълномощниците (чл.35-37 от КТД, представен в препис на л.29 – л.35 от
делото). В случая е спазена
императивната разпоредба на чл.293 КТ, според която начина за използване на
средствата за СБКО се определя с решение на ОС на работниците или служителите,
поради което съдът приема, че е налице годно основание за изплащане
равностойността на ваучерите за спорния период.
Предвид споразумение, обективирано в
протокол от 21.12.2015 г. (в препис на л.12 от делото), съдържащо признание на работодателят, че
дължи на всички работници по трудово правоотношение ваучери за времето от
м.април 2012г. до м.март 2013 г. и с
оглед разпоредбата на чл.116, б.“а“ ЗЗД давността е прекъсната и от посочената
дата тече нова давност, която към датата на завеждане на иска по настоящото дело (01.10.2019 г.) не е изтекла.
Ответникът твърди, че не е правоприемник на
„Винпром Русе“ ЕООД, от което прави извод, че не е обвързан от КТД. В тази
връзка пояснява, че страна по КТД е „Винпром Русе“ ЕООД, чиито правоприемник е
„Винпром Русе“ АД. Както бе отбелязано по-горе задължението на работодателя
произтича от Решение, прието на Събрание на пълномощниците при „Винпром – Русе“
ЕООД. Не се спори, че ищцата е била в трудово правоотношение с „Винпром Русе“
ЕООД. На 20.02.2019 г. между „Винпром Русе“ АД (правоприемник на „Винпром
Русе“ ЕООД) и ищцата е подписано допълнително споразумение към
трудов договор №1/01.04.2016 г. въпросният трудово договор обаче
е сключен с „Винпром Русе“ АД като в същия мястото на работа – „Цех Бутиране“ и
длъжността на ищцата – „Помощник готвач“ са идентични с тези по допълнителното
споразумение от 20.02.2019 г. седалището и адреса на управление на двете
дружества е един и същ, а при справка в търговския регистър се установява, че
едноличният собственик на капитала и управител на ответното дружество пряко или
косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас,
включително посредством държане на акции на приносител, съгласно § 2, ал. 1, т.
1 от допълнителните разпоредби на ЗМИП и е лице, упражняващо контрол по смисъла
на § 1в от допълнителните разпоредби на Търговския закон по отношение на
дружеството „Винпром Русе“ АД. Всички тези обстоятелства дават достатъчно
основание да се приеме, че между страните по делото и дружеството „Винпром
Русе“ АД е постигнато съгласие
за трансформиране на трудовото правоотношение на ищата с произтичащите от това последици. Това следва от легалното определение на понятието
„Предприятие“ по смисъла на пар.1 от ДР на КТ - „всяко място - предприятие, учреждение,
организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага
наемен труд“ и липсата на промяна на същото при сключването на 20.02.2020 г. на
допълнителното споразумение към тр. договор, което сочи на наличието на
предпоставките по чл.123, ал.1, т.7 от КТ и обвързва ответника по задълженията
на дружеството на осн. ал.2 на чл.123 от КТ.
По изложените съображения претенцията за
заплащане 720 лева - ваучери за периода м.април 2012г. – м.март 2013г. като
основателна следва да бъде уважена изцяло.
Падежът на задължението е настъпил на
31.12.2016 г., с оглед което и на
основание чл.86 ЗЗД ответникът следва да заплати мораторна лихва от деня на
забавата до датата на предявяване на иска в размер на 214 лева.
Предвид изхода на спора, в тежест на
ответника са направените от ищеца разноски по делото, съставляващи
възнаграждение за процесуално представителство.
С оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК
ответното дружество следва да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер
на 50 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Винпром Русе Трейд“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, бул.“Трети март“№44,
представлявано от управителя Наталия Маринова Къснеделчева да заплати на Р.Г.К., ЕГН:********** следните суми: 720 лева – дължими ваучери за периода м.април 2012г. –
м.март 2013г., ведно
със законната лихва
за забава върху сумата от 06.12.2019 г. до окончателното плащане; 187.45 лева – лихва за забава върху сумата
720 лева за периода 31.12.2016г. – 01.10.2019г. и 600 лева – разноски за адв. възнаграждение по
делото.
ОСЪЖДА „Винпром Русе Трейд“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 50 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: