Р Е Ш Е Н И Е
№ 270/29.11.2019г.
гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
трети административен състав
На двадесети
ноември
2019 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар В. Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В.Драганов
Административно дело № 352 по описа на 2019 година.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл. 129, ал. 7,
във връзка с чл. 156, ал. 1 и сл. от ДОПК и с чл. 9б и чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ.
Образувано е по жалба на Б.С.Б. против Писмо рег. №
2801-1748 от 16.09.2019 г. на кмета на община Ямбол, в което е обективиран отказ за възстановяване на данък върху превозни
средства за периода 2016 г.- 2018 г.
В жалбата се сочи, че отказът е нищожен поради факта,
че е издаден от некомпетентен орган, като са изложени подробни съображения в
подкрепа на твърдението. Прави се искане за прогласяване нищожността на процесния акт и се претендира присъждане на направени
разноски по списък.
Ответникът по оспорването - кметът на община Ямбол, в
депозиран по делото писмен отговор на жалбата излага доводи за недопустимост на
оспорването поради липса на годен административен акт, който може да бъде
предмет на съдебен контрол. Иска се съдът да остави жалбата без разглеждане и
да прекрати образуваното съдебно производство, както и да остави без уважение искането
на оспорващия за присъждане на разноски по делото.
ЯАС, след преценка на събраните по делото
доказателства и като взе предвид доводите и изразените становища на страните,
прие за установено следното от фактическа страна:
Административното производство е започнало по искане
на оспорващия с вх. № И000046/12.08.2019 г., адресирано до община Ямбол, за
възстановяване на недължимо платени суми за данък МПС за 2016 г., 2017 г. и
2018 г., към което е приложена фактура за платен данък МПС към община Пловдив
за съответния период. Със свое писмо
рег. № 2801-17485 от 16.09.2019 г. кметът на община Ямбол уведомил оспорващия Б.,
че след направена проверка в регистъра на пътните превозни средства е
установено, че за периода 2016 г. - 2018 г. лек автомобил „**“ с рег.№ * е
регистриран в община Ямбол, като за сочения период липсват данни да е подавана
декларация в община Пловдив - зачисляването в община Пловдив е станало на
21.06.2019 г. Въз основа на тези констатации е изведен извод в оспореното
писмо, че следва данъкът да се внася в приход на община Ямбол, както и че
платените от жалбоподателя суми не подлежат на възстановяване. По делото
липсват данни за датата на връчване на писмото. На 01.10.2019 г. е депозирана
жалба с вх. № 17637 по описа на Административен съд – Пловдив, образувано е адм. д. № 3004/2019 г., производството по което е
прекратено с Определение № 1954/03.10.2019 г. и делото е изпратено по
подсъдност в ЯАС, въз основа на което е образувано и настоящото съдебно
производство.
При така изяснената фактическа обстановка и след
проверка на оспорения административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна против акт,
подлежащ на съдебен контрол. Преценката дали един акт съставлява индивидуален
административен акт зависи от неговото съдържание, а не от неговото
наименование (писмо, заповед, решение и т.н.). В случая с оглед на това, че процесното писмо е издадено от административен орган при
изпълнение на правно регламентирана административна дейност и в него се съдържа
едностранно властническо волеизявление, че заплатените от страната суми за
данък върху превозни средства за периода 2016 г. - 2018 г. по подаденото от нея
искане не подлежат на възстановяване, налагат извод, че оспореното писмо носи
всички белези на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1
от АПК. При тези данни съдът приема, че Писмо рег. № 2801-1748 от 16.09.2019 г.
на кмета на община Ямбол по своя характер съставлява изричен отказ да се
възстановят като недължимо платени сумите за данък върху превозни средства за
посочения в него период, заявени от жалбоподателя, с който отказ пряко и
непосредствено се засягат права и законни интереси на жалбоподателя. Ето
защо този акт подлежи на самостоятелен
съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като основателна, тъй като обективираният в процесното писмо
отказ се явява нищожен поради липса на компетентност на органа, който го е
издал. Този извод е верен предвид следното:
Възстановяването на недължими суми, внесени от
данъчния субект или събрани въз основа на подадена от него декларация, се
осъществява по негово искане, (какъвто е и настоящият случай), или по
инициатива на органа по приходите. Общият ред за подаване на искането и
компетентността на органа са регламентирани в чл. 129 и чл. 130 от ДОПК, като
установяването на дължимостта или недължимостта
на претендираните от лицето суми е изцяло в
правомощията на органа по приходите. Според чл. 129, ал. 7 от ДОПК
постановените актове за прихващане или възстановяване, в това число и отказите,
се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове, регламентиран в глава
ХVIII и глава ХIХ на ДОПК. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1, вр.
с чл. 9б от ЗМДТ от своя страна регламентира, че установяването, обезпечаването
и събирането на местните данъци и такси се извършва от служители на общинската
администрация по реда на ДОПК, а обжалването на свързаните с тях актове се
извършва по същия ред, като съгласно чл. 4, ал. 5, вр.
с ал. 1 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по
чл. 152, ал. 2 от ДОПК. Правата и задълженията на органи по приходите във
връзка с установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци и такси
по ЗМДТ по реда на ДОПК се възлагат на изрично посочени служители (чл. 4, ал. 4
от ЗМДТ). Тази нормативна уредба налага извод, че компетентен да разгледа и да
се произнесе по постъпило искане за възстановяване на недължимо платени данъци
и местни такси е оправомощеният общински служител, на
когото със заповед на кмета са възложени функциите на орган по приходите. В
настоящия случай няма произнасяне на компетентен орган по приходите. От
съдържанието на писмото е видно, че то не е издадено в производство по обжалване
по административен ред, но като издател е посочен кмета на Община Ямбол към
този момент Г.С.. При това положение следва да се приеме, че оспореният акт се
явява нищожен, като издаден от некомпетентен орган и в противоречие със
забраната по чл. 10, ал. 1 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК по-горестоящ административен орган да изземва за решаване
на въпрос от компетентността на подчинения му административен орган.
Въз основа на така изложените фактически и правни
основания съдът намира, че следва да обяви за нищожен постановения отказ,
материализиран в Писмо рег. № 2801-1748 от 16.09.2019 г. на кмета на община
Ямбол, като преписката следва да се върне за ново произнасяне на компетентния
орган.
Предвид изхода на спора и с оглед установените в чл.
143, ал. 1 от АПК правила, в тежест на община Ямбол следва да се присъдят
направените от оспорващия разноски по делото в общ размер на 310 лева, включващ
държавна такса от 10 лева и платено възнаграждение за адвокат в размер на 300 лева, които са своевременно
предявени и доказани по размер.
Водим от горното и на основание чл.
173, ал. 2 от АПК, ЯАС, трети административен състав
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА на Писмо рег. № 2801-1748 от 16.09.2019 г. на кмета на община Ямбол.
ВРЪЩА преписката на органа по приходите към община Ямбол за
произнасяне по компетентност.
ОСЪЖДА община Ямбол да заплати на Б.С.Б. сумата от 310
(триста и десет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/ не се чете