№ 1506
гр. Варна, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20213100501236 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
ИВ. ИГН. ИВ., ЕГН **********, ****, чрез особен представител, срещу
решение №3141/15.07.2020г., постановено по гр.д. № 3286/2019 г. на ВРС,
поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение № 260892/23.10.2020г., с
Решение № 260115/15.01.2021г. и с Решение № 261296/12.04.2021г., в частта,
с която е прието за установено, че дължи на „Водоснабдяване и канализация-
Варна“ООД, с ЕИК *********, гр. Варна, ул.”Прилеп” №33, сумите, за които
е издадена заповед № 6589 от 31.08.2018г. за изпълнение на парично
задължение по ЧГД № 13234/2018г. по описа на ВРС, както следва:
- сумата от 43.69 лв., представляваща сбор от незаплатени главници за
ползвани В и К услуги за периода от 28.02.2017г. до 30.09.2017г., отчитани по
партида с абонатен номер 1776179, открита за адрес гр.Варна,
1
ж.к.“Младост“, бл.100, ап.5, ведно със законната лихва, считано от 30.08.2018
г. до окончателното изплащане, както и сумата от 4.81лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 26.05.2017г. до
26.08.2018г.
- сумата от 255,67 лв., представляваща сбор от незаплатени главници за
ползвани ВиК услуги „Битови нужди“ по партида с абонатен № 1769250 за
периода от 17.09.2015 г. до 13.06.2017г., открита за адрес гр.Варна,
ж.к.“Младост“, бл.100, ап.5, ведно със законната лихва, считано от
30.08.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата от 47,66 лв.,
представляваща законната лихва за забава върху главницата за периода от
09.04.2016г. – 26.08.2018г.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението. Поддържат се наведените в първата инстанция оспорвания на
потребителското качество на ответника, с твърдения че между страните няма
сключен писмен договор за предоставяне на ВиК услуги и че ответникът не е
собственик или наемател на имота. Твърди се, че представената справка от
АВ не е годна да установи, че ответникът е собственик на имота поради
несъответствие в адреса. Позовава се на неизпълнение на задължението на
доставчика да извършва регулярно отчитане на СТИ и на недоказаност на
реалната консумация. Счита, че подписването на карнета срещу дата, в края
на процесния период, не означава, че ответникът се е съгласил с останалите
отчети на инкасатора. Напротив отсъствието на подпис срещу предходните
показания означава, че не е спазено изискването за отчет в присъствие на
абоната. Представената в първата инстанция справка от „Веолия Енерджи“
ЕАД се оспорва като недопустимо доказателство поради несвоевременното й
представяне, а по същество се оспорва като неподписана от ответника.
Поддържа, че по делото не са представени доказателства за дистанционно
отчитане на топла вода, както и общите условия за услуги предоставяни от
„Веолия Енерджи Варна“ ЕАД. Твърди се, че падежът на задълженията не е
настъпил поради липса на издадени фактури. Експертизата се оспорва като
изготвена само въз основа на едностранно съставени от ищеца документи.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
2
първоинстанционното решение. Твърди, че собствеността върху имота се
установява от представените доказателства за открити партиди и справка по
лице от СВ-Варна, видно от която ответникът е собственик на имота от 2014г.
Друг имот в ж.к. Младост ответникът не притежава. Идентичността на имота
се установява и от общодостъпната електронна страница на АГКК. С
придобиването на водоснабден имот ответникът е придобил качеството на
потребител, без да е необходимо да сключва писмен договор. Отчитането на
водомера за топла вода се извършва от служители на „Веолия Енерджи
Варна“ЕООД, като потребителите заплащат на Веолия стойността на
топлинната енергия, необходима за затопляне на водата, а на ВиК оператора –
стойността на количеството вода, отчетено по водомера за топла вода.
Водомерът за топла вода е с дистанционен отчет и се извършва чрез таблетни
устройства, поради което не се осъществява контакт между инкасатора и
потребителя и не се изисква подписване на отчета. Водомерът за студена вода
е отчитан в присъствие на лице, осигурило достъп до него, което е
удостоверено с подписа на 12.07.2017г. Фактури за процесния период са
издавани, видно от ССЕ.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по искова молба на
„Водоснабдяване и Канализация - Варна” ООД за приемане на установено, че
ИВ. ИГН. ИВ., ЕГН ********** дължи следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 13234/2018г. на ВРС: 317.13лв.,
представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за
периода от 17.09.2015г. до 12.02.2018г., отчитани по партида с абонатен
номер 1769250, 51.98лв., обезщетение за забава върху тези главници за
периода от 09.04.2016г. до 26.08.2018г., 43.69 лв., представляваща сбор от
незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от 28.02.2017г. до
30.09.2017г., отчитани по партида с абонатен номер 1776179 за същия адрес,
4.81лв., обезщетение за забава върху тези главници за периода от
26.05.2017г. до 26.08.2018г., ведно със законната лихва върху главниците от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 30.08.2018 г. до окончателното
изплащане.
3
Ищецът твърди, че e предоставял ВиК услуги в имота на ответника по
посочените две партиди, които последният не е заплащал в сроковете
предвидени в ОУ за предоставянето на ВиК услуги. Неизпълнението на
задълженията на ответника е мотивирало ищеца да пристъпи към
принудителното му събиране, за което инициирал производство по реда на
чл. 410 от ГПК, която е връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез особен представител е
депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като
недопустими, а евентуално неоснователни. Твърди, че ответникът не е
собственик/наемател на процесния имот, нито титуляр на партида, поради
което няма качеството потребител на ВиК услуги и не е надлежна страна в
процеса. Начислените суми са определени неправилно, тъй като показанията
на водомерите не са отчитани съгласно нормативните изисквания, а именно в
присъствието на потребителя или на негов представител. Не се установява
дали посочените в справките за недобора показания съответстват на реално
потребените и отчетени.
В частта, с която исковете са отхвърлени над обжалваемия размер,
първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представената по делото разпечатка от Служба по вписванията към
Агенция по вписванията се установява, че на 25.08.2014 г. ответникът е
придобил недвижим имот, представляващ апартамент №5, находящ се на
трети етаж в сграда №2, в ПИ с идентификатор 10135.3512.2 на адрес: гр.
Варна, ж.к. „Младост“.
По делото е приобщен карнетен лист на абонат № 1769250, за адрес на
потребление: гр.Варна, ж.к. „Младост“ бл.100, ап. 5 с титуляр на партидата
ИВ. ИГН. ИВ.. От същият е видно, че за периода от 17.09.2015 г. до
12.07.2017 г., когато е последният положен от абоната подпис, са отбелязани
като потребени общо 102 куб. м.
4
Представена е и справка за месечни разпределения по партида с
№19577, за адрес: гр.Варна, ж.к.„Младост“ бл.100, ап.5, с титуляр ИВ. ИГН.
ИВ. от дистанционен отчет на водомер за топла вода за периода от м.03.2017
г. до м.09.2017 г. от трето лице – „Веолия енерджи Варна“ ЕАД, от която е
видно, че за посочения период е потребена топла вода в размер на 16,5 куб. м.
В справката изрично е посочено, че монтирания в обекта водомер с фабричен
номер 58132645 е на дистанционен отчет и отчетът се извършва чрез
таблетни устройства.
От заключението на изслушаната в първата инстанция съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че общият сбор от месечните
задължения за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен № 1769250 за
периода от 17.09.2015г. до 12.02.2018г. е 317.13 лв., а по партида с абонатен
№ 1776179 за периода от 28.02.2017г. до 30.09.2017г. - 43.69 лв. Общата сума
на лихвите към 26.08.2018г. върху задълженията по партида №1769250 е
51.98 лв., а по партида №1776179 - 4.81 лв. Към датата на изготвяне на
заключението на вещото лице няма постъпили плащания от ответника по
процесните фактури. Посочени са стойности на начислените количества
изразходена вода по всяка фактура поотделно, като е налице съответствие с
отчетените показания по карнетния лист и описа от дистанционен отчет.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда. Искът е предявен по реда на чл.415 от
ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от
уведомяването му за връчване на заповедта по реда на чл.47 от ГПК, поради
5
което се явява процесуално допустим. Потребителското качество на
ответника е въпрос по основателност, а не по допустимост на иска, поради
което релевираните в жалбата оплаквания за липса на пасивната процесуална
легитимация, се явяват неоснователни. Надлежната страна се определя от
твърденията на ищеца, а дали същите съответстват на обективната
действителност е въпрос по същество. Поради изложеното и доколкото е
постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки, обжалваното решение се явява допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в
хипотезите на нарушение на императивна правна норма.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено в разпоредбата на чл. 154 ГПК, в конкретния случай по
предявения положителен установителен иск, в тежест на ищцовото дружество
– въззиваем в настоящото производство, е да докаже наличието на валидна
облигационна връзка между него и ответника, реалното количество на
доставените ВиК услуги, както и тяхната стойност. При безспорната
установеност на тези факти за ответника – въззивник в настоящото
производство, възниква тежест да докаже фактите, които погасяват
вземането.
Фактът, че процесният имот е водоснабден и присъединен към
канализационната мрежа на града, не е спорен между страните. С
присъединяването на процесния имот към водопреносната и канализационна
мрежи, е възникнала валидна облигационна връзка по доставка на ВиК услуги
с неговия собственик.
Възражението на ответника, че същият не е страна по договор за
предоставяне на В и К услуги, тъй като с него не е сключен индивидуален
договор, е неоснователно. Процесният договор е от категорията на
неформалните, т.е. за действителността на същия не е необходимо той да се
сключва при спазване на определена форма. Предвидената от законодателя
писмена форма е само такава за доказване. Липсва съмнение относно това, че
публичноизвестните Общи условия /чл.8 от ал.1 от Наредбата/ са обвързващи
6
за страните и по сключен неформален договор за предоставяне на ВиК услуги.
В подкрепа на неформалния характер на договора за предоставяне на ВиК
услуги за заварени от действието на Наредба №4/14.09.2004г. потребители, е
пар.3 т.1 от ДР на същата, според който Общите условия за ползване на ВиК
услуги определят реда и условията при които съществуващите водопроводни
и канализационни отклонения, собственост на потребителите, се предоставят
за експлоатация на оператора и само се конкретизират с договори за
предоставяне на ВиК услуги. В същия аспект следва да се съобразява и
въвеждане на понятието „нов потребител” по смисъла на пар.1 т.2 от ДР на
Наредбата.
Представените по делото доказателства, макар и косвени, са достатъчни
за установяване на собственическата легитимация на ответника за целите на
настоящото производство, което има за предмет облигационен, а не вещен
иск. При липса на представени доказателства за притежаван от ответника
друг апартамент №5 в ж.к.“Младост“, непълният адрес в справката от АВ при
ВРС не разколебава извода, че ответникът се легитимира като собственик на
недвижимия имот, за който е открита партидата. Титуляр на партидата през
целия процесен период е именно ответникът, което недвусмислено
манифестира наличието на договорни отношения между страните за
предоставяне на ВиК услуги. Следва да бъде отбелязано, че простото
отричане на факта, че ответникът е потребител на ВиК услуги, не е
достатъчно за опровергаване на пасивната материална легитимация. От
страна на ответника не са наведени твърдения и съответно ангажирани
доказателства за закриване на откритата на негово име партида за този имот,
за отчуждаване на правото на собственост върху него или за учредяване на
право на ползване на конкретно друго лице.
По делото не е спорно и от събраните доказателства се установява, че в
процесния имот са монтирани два водомера, отчитащи потреблението,
съответно на студена вода по абонатен №1769250 и за топла вода по абонатен
№1776179.
Количеството реално потребени В и К услуги по абонатен № 1769250 за
процесния период се установява от записванията в карнетните листи,
обективиращи показанията на отчетеното количество питейна вода по
7
партида на потребителя. Карнетите представляват хронологична
последователност на отчетите, поради което консумацията за конкретния
период се изчислява като разлика между отчетеното количество на
съответната дата и отразеното за предходния период. В случая в карнетните
листи е положен подпис на абоната, респ. на негов представител, с което се
удостоверява верността не само на текущите, но и на всички предходни
показания. Формалната доказателствената сила на документа задължава съда
да приеме, че подписът положен в карнета принадлежи на абоната или на
негов представител. Документът удостоверява неизгодни за издателя си
факти, поради което се ползва с материална доказателствена сила относно
обстоятелството, че отразеното в карнетните листи отговаря на действително
доставеното количество услуги. Полагането на подпис за абонат срещу
показанията, отчетени на 12.07.2017 г., представлява извънсъдебно признание
за верността на всички предходни показания. Следователно за отчетен период
от 17.09.2015г. до 12.07.2017г. претенцията се явява доказана по основание за
сумата от 264.27 лева, формирана като сбор от стойностите по фактурите,
издадени за периода 09.03.2016г. – 11.08.2017г. Поради забраната за
влошаване положението на обжалващия претенцията следва да се приеме за
доказана до уважения размер от 255,67 лв. за периода от 17.09.2015 г. до
13.06.2017г.
Реалната консумация на начислените ВиК услуги по партида №1776179
се установява от представената справка, изготвена от топлофикационното
дружество. Приемането на справката във второто по делото заседание не е
процесуално нарушение, както се поддържа в жалбата, тъй като същата е
представена въз основа на своевременно направеното в първото по делото
заседание искане за снабдяване със съдебно удостоверение.
Доказателствената й стойност не е опровергана, поради което е годна да
установи, че отчитането на доставените количества вода е осъществявано чрез
водомер с дистанционно отчитане и че потребените количества вода са
обективирани в съставен за целта опис, въз основа на автоматично
постъпилите данни за показанията на средството за търговско измерване.
Когато средството за търговско измерване се отчита дистанционно,
отчитането се извършва без присъствие абоната, поради което подпис на
потребител не се изисква (чл.19, ал.3 от публично известните ОУ на „Веолия
8
Енерджи Варна“ЕАД и чл.23, ал.4 изр. трето от ОУ на „ВиК Варна“ООД).
При оспорване верността на дистанционно отчетените показания, в тежест на
ответника е да докаже евентуалната неизправност на техническото устройство
за дистанционен отчет и наличието на разлика между доставеното и
начислено количество, каквито твърдения в случая не са наведени и доказани.
Видно от заключението на ССЕ, отчетеното разходено количество вода по
партида №1776179 за процесния период е осъществено на база отчетени
показания на водомера, като съдът констатира идентичност между отчетените
и фактурираните показания. Ето защо, съдът приема, че установеното по
делото разходено количество вода, на обща стойност от 43.69 лв., за
процесния период, е правилно начислено, като сумата се явява дължима.
Съдържащите се в него данни за отчета на водомера за топла вода
напълно съответстват на фактурираните количества за съответните отчетни
периоди, посочени от вещото лице за всяка фактура поотделно.
Поради липса на заплащане на дължимите суми в сроковете по чл.31,
ал.2 от Общите условия ответникът дължи заплащане и на мораторна лихва за
забава върху всяко месечно плащане считано от съответния падеж, посочен в
регулярно издаваните електронни фактури, до 26.08.2018г., която по
изчисления на съда въз основа на заключението на вещото лице е в размер на
4.81лв. върху главницата от 43.69 лв. по партида №1776179 и 47,66 лв. върху
главницата от 255,67 лв. по партида № 1769250.
Ответникът дължи и законната лихва върху съдебно признатото вземане
за главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 30.08.2018 г., до окончателното му
изплащане.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на
въззивника следва да бъдат възложени сторените от въззиваемия в
производството разноски в размер на 100 лева, изразяващи се в дължимо
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3141/15.07.2020г., постановено по гр.д. №
3286/2019 г. на ВРС, поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение №
260892/23.10.2020г., с Решение № 260115/15.01.2021г. и с Решение №
261296/12.04.2021г., в частта, с която е прието за установено, че ИВ. ИГН.
ИВ., ЕГН **********, ****, дължи на „Водоснабдяване и канализация-
Варна“ООД, с ЕИК *********, гр. Варна, ул.”Прилеп” №33, сумите, за които
е издадена заповед № 6589 от 31.08.2018г. за изпълнение на парично
задължение по ЧГД № 13234/2018г. по описа на ВРС, както следва:
- сумата от 43.69 лв., представляваща сбор от незаплатени главници за
ползвани В и К услуги за периода от 28.02.2017г. до 30.09.2017г., отчитани по
партида с абонатен номер 1776179, ведно със законната лихва, считано от
30.08.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 4.81лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
26.05.2017г. до 26.08.2018г.
- сумата от 255,67 лв., представляваща сбор от незаплатени главници за
ползвани ВиК услуги „Битови нужди“ по партида с абонатен № 1769250 за
периода от 17.09.2015 г. до 13.06.2017г., ведно със законната лихва, считано
от 30.08.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата от 47,66 лв.,
представляваща законната лихва за забава върху главницата за периода от
09.04.2016г. – 26.08.2018г.
В останалата му част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ИВ. ИГН. ИВ., ЕГН **********, ****, да заплати на
„Водоснабдяване и Канализация Варна” ООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Варна, ул. „Прилеп“33, сумата 100 лева,
представляваща разноски за въззивна инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
10
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11