Решение по дело №3481/2017 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 138
Дата: 9 февруари 2018 г. (в сила от 10 март 2018 г.)
Съдия: Майа Иванова Попова
Дело: 20175220103481
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 септември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

                                     Р Е Ш Е Н И Е 

 

09.02.2018 г., гр. Пазарджик

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, ІХ  граждански състав, в открито заседание на десети януари две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

 

СЪДИЯ: МАЙА ПОПОВА

СЕКРЕТАР: Иванка Панчева                           

Като разгледа докладваното от съдията ПОПОВА гражданско дело №3481 по описа на съда за 2017г.

 

          Предявен е иск по реда на  чл. 422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по иск, предявен от  Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, peг. в Търговския регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец", ул. „Хенрик Ибсен" № 15, чрез юрк. Г.Г.,***, п.код 1407, тел. ****срещу А.Д.В., ЕГН **********, адрес: *** за признаване за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 393.55 лева, от които: 205.26 лева - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението; 36.00 лева - договорна възнаградителна лихва за периода 06.09.2014г. - 19.04.2015г.; 56.85 лева - лихва за забава за периода 06.09.2014г. - 30.05.2017г., 95.44 лева - дължими такси за периода 06.09.2014г. - 19.04.2015г.

Твърди се в исковата молба, че  на 06.06.2014г. между „Провидент Файненшъл България" ООД, ЕИК ********* и А.Д.В., ЕГН ********** е сключен Договор за потребителски кредит с номер ********* въз основа, на който между страните възникнало облигационно правоотношение. По силата на договора кредиторът предоставя на кредитополучателя сума в размер на 300.00 лева. като последният се задължил да я върне, ведно с уговорените лихви и такси на 45 седмични погасителни вноски. Страните по облигационното правоотношение са договорили условията, при които следвало да бъде погасен дълга, а именно: фиксирина лихва в размер на 78,36 лева (буква „В") и такса за оценка на досие в размер на 15.00 лева (буква „Б"). В чл. 25 от Договора е уговорена допълнителна услуга „Домашно посещение", представляваща домашна доставка на заетата сума в брой и седмично домашно събиране на вноските, за която услуга също се дължала такса в размер на 112.05 лева (буква „Е"). Съгласно чл. 27 от Договора с подписването му, кредитополучателят бил удостоверил получаването на заемната сума в пълния й размер. Следователно е налице изпълнение от страна на кредитора на договорните му задължения.

Ответната страна в производството не изпълнявала всички свои задължения по договора и преустановявала плащанията, като падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 05.09.2014г. Вследствие на това длъжникът изпаднал в забава и му се начислявало обезщетение за забава в размер на законна лихва.

Крайният срок за изпълнение на договора настъпвал на 19.04.2015г.. с което ставал изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение - главницата, която е дължима ведно със законната лихва за забава (съгласно чл. 86 от ЗЗД) от подаване на заявлението до изплащане на задължението. Дължала се също неизплатената част от договорната възнаградителна лихва и неизплатената част от начислените такси, съгласно условията на договора. Дължимо било също обезщетението за забава  от момента на изпадането на длъжника в забава.

Твърди се, че на 21.03.2016г. между „Провидент Файненшъл България'* ООД. ЕИК ********* и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК ********* се сключил договор за прехвърляне на вземания. По силата на договора и на основание чл.99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за паричен заем, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, ставало второто дружество. Това обстоятелство било видно и от приложеното като писмено доказателство извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия.

Съгласно задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът упълномощавал цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията. В полза на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК ********* имал издадено пълномощно от „Провидент Файненшъл България*4 ООД, ЕИК *********, по силата на което новият кредитор бил изрично упълномощен да уведомява длъжниците, чиито вземания са прехвърлени. В изпълнение на задължението си за уведомяване, ищецът изпратил писмено уведомление до А.Д.В., ЕГН **********, но пратката се върнала в цялост като непотърсена от адресата.

Оформен е петитум, съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че в полза на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК *********, по отношение на длъжника А.Д.В., ЕГН **********, с адрес: ***, съществуват следните вземания, обективирани в заповед за изпълнение, издадена по образуваното ч.гр.д. № 2209/2017г, по описа на PC Пазарджик, а именно: 205.26 лева - главница; 36.00 лева - договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода от 06.09.2014Г. до 19.04.2015г.; 56.85 лева - лихва за забава за периода от 06.09.2014г. до 30.05.2017г.; 95.44 лева - такси за периода от 06.09.2014г. до 19.04.2015г.; законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изпълнение на задължението

Претендират се направените в настоящето производство разноски, за които е представен списък по чл. 80 от ГПК. Претендират се сторените в заповедното производство разноски, както следва: 25.00 лева - държавна такса; 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение;

Прилагат се писмени доказателства: Пълномощно; Договор за потребителски заем; Договор за цесия; Извлечение от Приложение 1 към договора за цесия: Пълномощно,          упълномощаващо цесионера да уведоми длъжника на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и Потвърждение за извършената цесия; Уведомление за извършена цесия; Решение на ВКС; Документ за платена държавна такса.

 От страна на ответника не е депозиран отговор по реда на чл. 131 от ГПК.

Била е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът е възразил.

Материално правната квалификация на главния иск е по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 9 и сл. от ЗПК.

В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява законов или процесуален представител- редовно уведомени. Депозирано е писмено становище, с което се поддържа  иска.

Ответникът се явява лично и възразява срещу подадената искова молба. Твърди, че поради заболяване, не могъл да изплати задължението си.

По делото от фактическа страна се установява следното:

В настоящото производство с връчването на уведомлението в едно с  исковата молба и приложенията към нея, ответникът е уведомен за настъпилият падеж на задължението и неговата изискуемост. /В този смисъл - Решение № 123/24.06.2009г. на ВКС по  Т.Д № 12/2009г.,ІІ т.о.,ТК/.

На 06.06.2014г. между „Провидент Файненшъл България" ООД, ЕИК ********* и А.Д.В., ЕГН ********** е сключен Договор за потребителски кредит с номер *********. По силата на договора кредиторът предоставил на кредитополучателя сума в размер на 300.00 лева. като последният се задължил да я върне, ведно с уговорените лихви и такси на 45 седмични погасителни вноски. Съгласно сключеният договор е фиксирина лихва в размер на 78,36 лева (буква „В") и такса за оценка на досие в размер на 15.00 лева (буква „Б"). В чл. 25 от Договора е уговорена допълнителна услуга „Домашно посещение", представляваща домашна доставка на заетата сума в брой и седмично домашно събиране на вноските, за която услуга също се дължи такса в размер на 112.05 лева (буква „Е"). Съгласно чл. 27 от Договора с подписването му, кредитополучателят е удостоверил получаването на заемната сума в пълния й размер.

Ответникът е преустановил плащанията на задълженията си, като падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 05.09.2014г. Вследствие на това ответникът изпаднал в забава.

Крайният срок за изпълнение на договора настъпил на 19.04.2015г..т.е задължението е станало изискуемо за  неизплатения остатък от главното задължение - главницата.

На 21.03.2016г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД. ЕИК ********* и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК ********* се сключил договор за прехвърляне на вземания. По силата на договора и на основание чл.99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за паричен заем, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство е ищецът. - Приложение № 1 към договора за цесия.

Съгласно задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията. В полза на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК ********* е издадено пълномощно от „Провидент Файненшъл България“ ООД, ЕИК *********, по силата на което новият кредитор е изрично упълномощен да уведомява длъжниците, чиито вземания са прехвърлени. В изпълнение на задължението си за уведомяване, ищецът е изпратил писмено уведомление до А.Д.В., ЕГН **********, но пратката се върнала в цялост като непотърсена от адресата.

На 19.06.2017 г. е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и са издадени заповед и изпълнителен лист.

От заключението на приетата по делото СИЕ се установява, че в договора за кредит между ответника и кредитора е вписан размер на кредита: 300 лв.

Последната вноска от ответника е направена на 05.09.2014 г. , като  е погасена сума в размер на 210.53.00лв. Не са на лице  данни за извършени други плащания.

Не погасени са задължения в размер на 336.70 лв., от които : Главници - 202.82 лв. Договорна лихва - 133.82 лв. за периода 12.10.2014 - 19.04.2015г.

Тези факти се установяват от писмените доказателства по делото и от заключението на изслушаното вещо лице.

В съдебно заседание  вещото лице установява, че по повод претендираните от ищеца такси, последният не е предоставил данни за изчисляването и погасяването на такива. Не са предоставени счетоводни отразявания за задълженията или за погасяването им.  Ищецът „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД е предоставил данни, предоставени му от кредитодателяПровидент Файненшъл България“ ООД.

Въз основа на тези установени факти съдът стигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, като в производството по чл.422 от ГПК, ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът - възраженията си срещу вземането.

С оглед на доказателствата по делото.

С оглед на доказателствата по делото съдът прие, че следва да уважи предявеният иск, до размера на сумата от 391.11лв..  от която - главница - 202.82 лв., 36.00лева договорна лихва за периода  от 06.09.2014г. до 19.04.2015г., 56.85лв. – лихва за забава за периода от 06.09.2014г. до 30.05.2017г. и такси в размер на 95.44лева за периода от 06.09.2014г. до 19.04.2015г., в едно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 19.06.2017г. до окончателното изпълнение на задължението, като за разликата от установеният дължим размер на исковата претенция от 391.11лв.  до претенидраната такава от 393.55лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Ищецът е претендирал деловодни разноски и е представил списък по чл. 80 от ГПК на сторени такива по заповедното производство в  размер на 25.00лв. ДТ за образуване на ч.гр.д № 2209/2017г., юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв. за процесуално представителство по ч.гр.д №2209/2017г. по описа на РС Пазарджик.

Сторени в исковото производство по  гр.д. №3481/2017г. по описа на РС Пазарджик разноски размер на 150.00лв. за юрисконсултско възнаграждение, 150.00 лв. заплатени за изготвяне на СИЕ и 175.00лв. внесена ДТ.

С оглед изхода на делото на ищцовото дружество следва да се заплатят сторените разноски по заповедното и исково производство, както следва:

Разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 2209/2017г. по описа на РС Пазарджик в размер на 74.53лв.

Разноски по исковото производство по гр. д. № 3481/2017г. по описа на РС Пазарджик в общ размер на 472.00лв.

По изложените съображения, съдът

 

                                                                    

Р   Е   Ш   И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът А.Д.В., ЕГН **********, адрес: *** дължи на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, peг. в Търговския регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец", ул. „Хенрик Ибсен" № 15, чрез юрк. Г.Г.,***, п.код 1407, сума в  общ размер 391.11лв..  от която - главница - 202.82 лв., 36.00лева договорна лихва за периода  от 06.09.2014г. до 19.04.2015г., 56.85лв. – лихва за забава за периода от 06.09.2014г. до 30.05.2017г. и такси в размер на 95.44лева за периода от 06.09.2014г. до 19.04.2015г., в едно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 19.06.2017г. до окончателното изпълнение на задължението, като за разликата от установеният дължим размер на исковата претенция от 391.11лв.  до претенидраната такава от 393.55лв., искът се отхвърля като неоснователен.

ОСЪЖДА А.Д.В., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 74.53лв., представляваща разноски по заповедното производство по ч.гр.д. №2209.2017г..

ОСЪЖДА А.Д.В., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК: *********, сумата 472.00лв., представляваща разноски по настоящото дело.

Решението може да се обжалва пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: