Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 28.05.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд, в
открито заседание, на седемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година,
в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Снежина
Чолакова
Бистра Бойн
При секретаря Св.Атанасова и
прокурор Д.Арнаудов при ОП-Шумен, като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД
№ 129 по описа за 2021г. на Административен съд- Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63 ал.1 предл.второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба
от И.К.Д., ЕГН **********–***, срещу Решение № 26013 от 23.03.2021г.,
постановено по АНД № 260/2021г. по описа на Районен съд- гр.Шумен, с което е
потвърден Електронен фиш серия „К” № 4393171 издаден от ОД на МВР-Шумен, с който на основание чл.189
ал.4, във вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 50.00 лева, за извършено
нарушение на чл.21 ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП.
В жалбата и
допълнително становище от 14.05.2021г. се сочи, че решението е незаконосъобразно,
като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Твърди се, че решението е немотивирано, понеже не били съобразени доводите
на жалбоподателя относно липсата на доказателства за влизането в сила на
Заповед на АПИ за временна организация на движението на автомагистрала „Хемус“.
След като липсвал нормативен акт, въз основа на който са поставени пътните
знаци, ограничаващи скоростта, то същите били поставени незаконосъобразно и
жалбоподателят не следвало да носи отговорност за тяхното неспазване. Освен
това имало разминаване при посочените километри от пътния участък в Заповедта и
в приложената в хода на въззивното производство схема. Пред първоинстанционния
съд се сочат доводи относно неяснота на словесното изписване на нарушението и
посочената относима разпоредба на ЗДвП, не било ясно на кой път е осъществено
същото- първокласен или второкласен и коя била отправната точка на движение на
автомобила. Не били спазени изискванията за условията и реда за използване на
АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, понеже липсвали реквизити
в съставения протокол по чл.10 от Наредбата- номер на статично изображение и
нямало снимка на предходно движещото се МПС. Въз основа на тези допуснати
процесуални нарушения се твърди, че ЕФ е незаконосъобразен, а съдът е
постановил неправилно решение, което се моли да бъде отменено, както и
потвърдения с него ЕФ. В открито съдебно заседание не се явява представител на
жалбоподателя. Представя се становище, с което се поддържа жалбата и се
претендират деловодни разноски, но без доказателства за сторени такива.
Ответникът по касация-
ОД на МВР-Шумен не изразява становище по касационната жалба в указания срок и
не изпраща представител в открито съдебно заседание.
Представителят на Шуменска Окръжна
Прокуратура намира, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна. Излага аргументи, че решението на районния съд е
валидно, допустимо и правилно и моли същото да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима,
като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на
чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана
по същество, същата се явява неоснователна.
Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение е потвърден Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия „К” №
4393171 издаден от ОД на МВР-Шумен, с
който на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП на
жалбоподателя И.К.Д. е наложено административно наказание глоба в размер на
50.00 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП.
За
да постанови това решение, въззивният съд е установил, че в електронния фиш е
констатирано административно нарушение извършено на 17.01.2021г. в 15.48 часа в
обл.Шумен, път I- 4 км.253+346/ Търговище- Белокопитово/ посока на
движение към гр.Шумен с АТСС „ARH CAM S1“, като при максимално допустима
скорост– 60км/ч., въведена с пътен знак В-26 и Заповед №РД-11-39/16.01.2020г.
за ВОБД, била засечена скорост на движение на МПС- лек автомобил “Тойота
Корола“ с рег. № * ******от 70 км/ч. При направена справка било
установено, че собственик на автомобила е жалбоподателят И.Д.. За заснетото
нарушение, от ОДМВР– гр.Шумен бил издаден електронен фиш серия „К” № 4393171, в
който при текстовото описание на нарушението са посочени дата, час и
място на извършване, пътния знак, с който е въведено ограничението,
техническото средство, с което е установено, разрешената скорост на движение от
60 км/ч., установена скорост на движение от 77 км/ч., превишението от 17 км/ч.,
както и отчетена допустимата грешка при измерването. На жалбоподателя,
на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание глоба в размер на 50.00 лева, за извършено
нарушение на чл.21 ал.2, във връзка с чл21 ал.1 от ЗДвП.
Съдът е приел, че
фактът на ограничението на скоростта и мястото на нарушението са безспорно
установени от свидетелски показания на служител на сектор „ПП“ при ОДМВР Шумен,
схема на участъка с поставени пътни знаци от Областно Пътно управление- Шумен, както
и от приложените две снимки- на позиционираното на пътя техническо средство и
на процесния автомобил. Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът е
приел, че при издаване на оспорения електронен фиш не са допуснати нарушения на
процедурните правила. Същият е съставен съгласно утвърдения образец и в пълно
съответствие с чл.189 ал.4 от ЗДвП. Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят
е безспорно установено чрез допустимо от закона изправно техническо средство.
Съдът е счел за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати
нарушения на материалния закон и на административно-производствените правила и
е съдът потвърдил изцяло електронния фиш, като правилен и законосъобразен.
Настоящият състав намира, че
въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите, като е събрал всички
относими доказателства, включително от трети лица- ОПУ-гр.Шумен и правилно е
установил фактическата обстановка, респективно на тази база е направил правилни
и законосъобразни правни изводи в постановеното от него решение, поради което
същите не следва да бъдат изцяло преповтаряни и на осн. чл.221 ал.2 от АПК,
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Не се
установи твърдяната в касационната жалба липса на мотиви в решението по
изложените доводи за липсата на данни за влизане в сила на Заповед, с която е
въведено ограничение на скоростта в пътния участък. Въззивният съд е изложил
мотиви, като е обсъдил всички относими за делото факти, включително и изложените
в съдебно заседание и правилно е посочил, че към датата на нарушението
Заповедта е била приложена, с оглед на изисканата схема на пътни знаци в
участъка, действаща към 17.01.2021г. Съдът е установил начина на ограничение на
скоростта в процесния казус, а именно, чрез пътен знак.
Съгласно чл.7 от Наредба № 3 от
16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, за въвеждане
на ВОБД при извършване на СМР в обхвата на пътя се използват самостоятелно или
съчетани помежду им пътна маркировка, пътни знаци, пътни светофари и други
средства за сигнализиране. Според чл.9 ал.1 пътните знаци за въвеждане на ВОБД отговарят
на изискванията на Наредба № 18 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни
знаци. От схемата е видно, че в посока гр.Шумен на процесния участък на
17.01.2021г. е поставен знак В- 26, указващ ограничение от 60км.ч., последван
от втори знак с ограничение от 40км.ч. Не
отговаря на истината твърдението в становище, допълващо касационната жалба, че
километрите на пътя в схемата и в заповедта се разминават. Видно, е че км.253+285 до км.253+955 от схемата са в обхвата на
посочените в заповедта км.250+300 до км.258+683.
Правилно въззивният съд е приел,
че в хода на административно наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила. Нарушението е
подробно текстово описано в оспорения акт. Административно-наказващия орган е
приложил действащата законова разпоредба, която е била нарушена- чл.21 ал.2 от ЗДвП, която е препращаща към ал.1 и е наложил санкция в абсолютния размер,
предвиден от законодателя. От събраните по делото доказателства се
установява, че нарушението е установено и заснето с годно техническо
средство стационарно преносим уред за
контрол на скоростта, заснемаща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, с което е извършено
нарушението. Номерът на техническото средство е надлежно посочен в електронния фиш. Лекият
автомобил, управляван от жалбоподателя е отчетливо заснет на снимката,
представена пред въззивния съд, като е посочено точното място на контрол с
номенклатура на пътя, сочеща на вида му, а именно- път I-4 е първокласен път от
Републиканската пътна мрежа на България с направление от запад изток в Северна
България, точен километър и GPS координати
на автомобила. Разположението на пътните знаци, ограничаващи скоростта, се
установява от схемата на участъка, приложена на стр.40 от въззивното дело.
Поради което и настоящата инстанция намира, че мястото на извършване на
нарушението е надлежно посочено в ЕФ и не отговаря на истината, че липсвал вид
на пътя и не можело да се установи дали същия е в населено място или
извъннаселено място.
С оглед на изложеното, съдът намира за
неоснователни доводите на касатора за порочност на електронния фиш, поради
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., легалната дефиниция на понятието
"електронен фиш" се съдържа в §1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в §6, т.63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства. Определението
за ЕФ е изведено въз основа на понятието писмен документ, разглеждан като
материализирано с писмени знаци изявление. В настоящия казус е издаден
електронен фиш с всички изискуеми реквизити, поради което следва да се приеме
че е налице официален диспозитивен документ, с който законодателно е предвидено
да се налагат административни наказания.
Съгласно т.65 от ДР на
ЗДвП "Автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган. По настоящото дело са представени
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и Протокол на
Български институт по метрология №81-С-ИСИС/29.10.2020г., от които е видно, че
при условията на извършен полеви тест системата за контрол отговаря на
метрологичните изисквания. По делото е приложен и надлежно съставен Протокол за
използване на АТСС от 18.01.2021г., рег №869р-394, придружен с дигитална снимка
на местонахождението на уреда. Протоколът
по чл.10 ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. е
доказателството, посредством което се установява мястото и времето на
извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението,
посоката на движение, в която се осъществява контрола, въведените ограничения и
мястото на което е поставено мобилното АТСС. В протокола се посочват начален и
краен номер на видеоклип, а не номер на снимка, която представлява извадка от
клипа, но липсата на такъв не е съществено процесуално нарушение, което ако не
беше допуснато, би довело до различен за жалбоподателя резултат. Не е
съществено и нарушението за липса на попълнен реквизит за разстояние на
техническото средство до пътния знак. Видно от показанията на служителя на ПП, техническото
средство е било разположено след знакът за ограничаване на скоростта. Участъкът
от приблизително 14км. бил с временна организация на движението при ограничение
на скоростта.
Съгласно
чл.6 ал.1 от ЗДвП, участниците в движението съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Съгласно чл.21 ал.2,
посочен като нарушен в ЕФ, когато стойността на скоростта, която не трябва да
се превишава, е различна от посочената в ал.1 /90км.ч. извън населено място за
превозно средство от категорията на процесното/, това се сигнализира с пътен знак. По отношение на
ограничението на скоростта на 60км.ч. в процесния участък с пътен знак В- 26 са
приобщени безспорни доказателства по делото. Водачът е следвало да съобрази
поведението си именно с пътните знаци и фактическият състав на нарушението по
чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП е превишаване на разрешената скорост. Обстоятелството
дали и кога е бил изготвен Протокол за приемане на временната организация и
безопасност на движението от комисия по т.2.2 от Заповед №
РД-11-39/16.01.2020г. не подлежи на установяване по настоящото производство,
понеже жалбоподателят е следвало да съобрази избраната скорост на движение с
поставените пътни знаци.
По отношение на твърдението, че заповедта за
ВОБД не оповестена и сведена до знанието на потребителите, съдът констатира, че
в ежедневна справка за пътната обстановка за процесния ден- 17.01.2021г. на
сайта на МВР е обявено, че движението по път Търговище– Белокопитово се
осъществява с повишено внимание, като скоростта на движение се ограничава на
места във връзка със строителството на обект АМ „Хемус”.
По гореизложените съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в унисон с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му. Въз основа на изложеното касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание 63 ал.1
изр.2 от ЗАНН и чл.221 ал.2 от АПК,
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 260131
от 23.03.2021г., постановено по ВАНД № 260/2021г. по описа на Районен съд - гр.Шумен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ:1. .......................
2.
....................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 28.05.2021 г.