гр.Русе, 22.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд, пети наказателен състав, в публичното си заседание на 5.02 през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:Велизар Бойчев
при секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от председателя АНД №2539 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
И.С.К. *** е подал жалба против наказателно постановление №38- 0000552/21.11.2017г., издадено от главен инспектор в ИА‘АА”- гр.Русе, с което на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП във вр. чл.19, ал.1, т.2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв. и на основание чл.180, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв.
Жалбоподателят излага съображения, че наказателното постановление е неправилно и иска отмяната му.
Ответникът по жалбата не изпраща представител.
РРП не взема становище по жалбата.
Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
На 3.11.2017г. жалбоподателят управлявал т.а., марка "Волво” с рег.№В3238РК и полуремарке, марка „Шмитц” с рег.№********* собственост на ЕТ,*****************”, в гр.Русе и с тях извършвал международен превоз на товари от РБългария за РРумъния. Превозът бил извършван за превозвач „Пегаскарго”ООД- гр.Варна, а въззивникът нямал договор за наем или лизинг на ремаркето. По гумите на колелата на трета ос на полуремаркето, използвано при превоза, имало разкъсвания.
Тази фактическа обстановка се установява по напълно непротиворечив начин от всички събрани по делото доказателства и води до следните правни изводи:
С даденото във фактическата обстановка деяние жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП във вр. чл.19, ал.1, т.2 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, тъй като на 3.11.2017г. в гр.Русе, като водач на превозно средство, извършвал международен превоз на товари за превозвача „Пегаскарго"ООД без договор за наем или лизинг на полуремарке с рег.№*********, което не било собственост на превозвача, а на ЕТ„**********”. Не е налице маловажен случай, тъй като процесното деяние по никакъв начин не се различава в обществената си опасност от което и да било друго подобно. Жалбоподателят е извършвал международен превоз на товари и ако не е беше спрян за проверка от контролните органи в района на ГКПП- Дунав мост, щял да напусне страната и да довърши превоза без необходимия за това документ. От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл- жалбоподателят е съзнавал, че следва да има дадения документ, за да извършва международен превоз на товари, но нямал такъв, като е съзнавал обществената опасност от това си поведение и предвиждал настъпването на обществено опасните последици от него. Наказанието за това нарушение е правилно индивидуализирано, поради което наказателното постановление следва да се потвърди в тази му част.
Елемент на състава от обективна страна на нарушението по чл.180, ал.1, т.1 от ЗДвП е създадена непосредствена опасност за движението. Тази опасност, поради непосредствения си характер, трябва да е реална и да се изрази в конкретна заплаха за друг участник в движението, каквото фактическо състояние в случая не е налице. Непосредствената опасност не може да е хипотетична и следва винаги да се изрази в някакво негативно следствие за движението в резултат на поведението на водача и то да намери отражение в обвинението, което не е сторено именно поради липса на такава опасност. Поради изложеното съдът приема, че въззивникът не е създал непосредствена опасност за движението, управлявайки автомобила в това състояние на гумите, поради което не е извършил коментираното нарушение и наказателното постановление в тази му част следва да се отмени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №38- 0000552/21.11.2017г.,
издадено от главен инспектор в ИА“АА”- гр.Русе в частта, с която на И.С.К. ***
на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП във вр. чл.19, ал.1, т.2 от
Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв.
ОТМЕНЯВА наказателно постановление №38-
0000552/21.11.2017г., издадено от главен инспектор в ИА“АА”- гр.Русе в частта, с която на И.С.К. *** на основание чл.180, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв.
Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: