Решение по дело №222/2024 на Районен съд - Бяла

Номер на акта: 158
Дата: 28 октомври 2024 г.
Съдия: Атанас Василев Димитров
Дело: 20244510200222
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 юли 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Бяла, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на десети октомври през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Атанас В. Димитров
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно
наказателно дело № 20244510200222 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. А. Т., ЕГН **********, от с.П., обл.Р., ул.“А. С.“ № .,
чрез адв. С. К., АК – Р., против Наказателно постановление № 24-0247-000159 от
29.05.2024г., издадено от Началник РУ – Бяла при ОДМВР – Русе, с което на
жалбоподателката, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, са наложени административни
наказания „Глоба” в размер на 2 000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения, че обжалваното НП е незаконосъобразно и
издадено при допуснати груби нарушения на процесуалните правила. Оспорва се
фактическата обстановка и се твърди, че нарушението не е извършено. Иска се отмяна на
издаденото наказателно постановление и присъждане на разноските по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща в с.з. процесуален представител.
В съпроводителното писмо се застъпва становище за неоснователност на подадената жалба.
РП – Русе, ТО - Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 10.04.2024г. около 01:45ч., св. М. – мл. автоконтрольор в РУ – Б. съвместно със
служителя Й. Т., извършвали обход със служебен автомобил по гл.път I-5, на територията на
гр.Б. /ул.“К. Ф.“/. Същите се движели по платното в посока В. Т., като се спускали към
бензиностанция „Л.“. Приближавайки кръстовището с ул.“Н. П.“, забелязали че в него
навлиза автомобил марка „С.“ с рег.№ ...., който когато бил осветен от фаровете на
служебния автомобил, полицейските служители възприели, че е управляван от
жалбоподателката Т.. Служителите познавали последната и автомобила, който управлява.
Подали С.ен и звуков сигнал и указали да отбие на бензиностанция „Л.“. Последната се
подчинила и отбила автомобила на бензиностанцията. Св. М. се представил и поискал
документите , като усетил миризма на алкохол, поради което я поканил да даде проба за
1
алкохол. Жалбоподателката отказала, като заявила, че не желае да дава проби за нищо. За
това бил съставен АУАН, в който било отразено изявлението че има възражения и
отказала да го подпише, като подписала единствено разписката за връчване на АУАН и
отново собственоръчно вписала изявлението „възразявам“. Жалбоподателката отказала да
подпише и издадения талон за медицинско изследване.
В същото време, на работа на бензиностанцията била св. И. Т., която била в
непосредствена близост до мястото на извършваната проверка и възприела извършването .
Същата станала свидетел на отказа на жалбоподателката да подпише АУАН и талон за
медицинско изследване.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и разпитаните по
делото свидетели.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в
чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
Релевираните възражения с жалбата, доразвити в пледоарията на защитата в хода по
същество, съдът намира за неоснователни. Твърдението за неправилно установена
фактическа обстановка не се подкрепя с аргументи, като извода за това се прави единствено
от твърдение за тенденциозност в отношението на полицейските служители спрямо нея.
Последното било инспирирано от служебните контакти на полицейските служители с
жалбоподателката, свързани с проява на дребно хулиганство от последната и при
отнемането на детето . Всъщност, честите прояви на жалбоподателката говорят за проява
на девиантно поведение от последната, а не на някакво специално отношение от
полицейските служители спрямо нея. При изпълнение на служебните си задължения те са
спазили изцяло установения ред за извършване на проверка и са съставили всички
необходими документи.
Неоснователно се твърди, че не е било предлагано извършването на кръвно
изследване, за което има съставен съответен талон за медицинско изследване, който
жалбоподателката е отказала да подпише. Този неин отказ е удостоверен с подписа на св. Т.,
която не само е възприела отказа на последната, но и обстоятелствата по извършване на
цялата проверка, която се е развила на самата бензиностанция – нейното работно място. Тук
следва да се подчертае, че е без значение дали същата е възприела точно всички извършени
в хода на проверката действия от полицейските служители, тъй като тя е свидетел
единствено на отказа на жалбоподателката да подпише АУАН и талона за медицинско
изследване. Никъде не се сочи, че същата е очевидец на извършване на нарушението или че
е присъствала при неговото установяване. Такъв свидетел е другият полицейски служител,
който е вписан като такъв в процесния АУАН. Твърденията, че не е посочено качеството му
на какъв точно свидетел е, както и че е извършвал активни действия по събиране на
доказателства в производството са неоснователни и необосновани.
Не се установява и твърдяното противоречие в показанията на св. М. и св. Т.,
доколкото полицейският служител е усетил миризмата на алкохол, когато е бил в
непосредствена близост до спрения за проверка автомобил и при контакт с
жалбоподателката във връзка с искане за представяне на нейните документи за проверка.
Именно тогава усещайки миризма на алкохол е решил да извърши и проба за наличие на
алкохол. Това че впоследствие жалбоподателката е стояла на голяма дистанция от
полицейските служители и недвусмислено е заявила, че отказва извършването на каквито и
да било проби, съвсем логично може да се възприеме като арогантно отношение, в
допълнение с демонстративното заснемане на видеоклип с мобилния си телефон, както
посочва св. Т..
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство спрямо
2
жалбоподателката, не са допуснати твърдените нарушения на процесуалните правила, а
изложената в АУАН и НП фактическа обстановка е правилно установена. Обстоятелството,
че в талона за медицинско изследване, презимето на свидетелката Т. е било погрешно
записано като П. вместо Т. в никакъв случай не съставлява съществено процесуално
нарушение, което да опорочава производството и да накърнява правото на защита на
наказаното лице. В самия АУАН лицето е записано с правилните си имена, който
процесуален документ слага началото на административнонаказателното производство.
Разпитана в съдебно заседание св. Т. правдиво излага всички факти и обстоятелства, които е
възприела и за съда няма съмнение, че именно тя се е подписала в талона за медицинско
изследване.
Съдът счита също, че материалния закон е правилно приложен, доколкото отказът на
водач на МПС, да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта, представлява нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Съгласно
същата норма, наказанието е лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и
глоба от 2 000 лева, каквото е и наложеното с процесното наказателно постановление.
По тези съображения, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0247-000159 от 29.05.2024г.,
издадено от Началник РУ – Бяла при ОДМВР – Русе, с което на А. А. Т., ЕГН **********, от
с.П., обл.Р., ул.“А.С.“ № ., за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, са наложени
административни наказания „Глоба” в размер на 2 000 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: _____________/п/__________
3