№ 786
гр. Варна, 21.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно
гражданско дело № 20243100500569 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:52 часа се явиха:
Въззивната страна И. В. Н., редовно и своевременно призован, явява
се лично и се представлява от адв. М. К., редовно упълномощен и приет от
съда от преди.
Въззиваемата страна Г. С. М., редовно и своевременно призована,
явява се лично и се представлява от адв. А. А., редовно упълномощен и приет
от съда от преди.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото. Налице е недействителност на
упълномощаването на процесуалния представител на ответника, защото е
налице висящо наказателно производство за положени подписи на адвокатски
пълномощни от трети лица. Пълномощното за въззивната инстанция не носи
подписа на титуляря Г. М..
ВЪЗЗИВНИКЪТ Н.: Пълномощното носи неистински подпис на
лицето М..
ВЪЗЗИВАЕМАТА М.: Аз съм се разписвала. Упълномощавам адв. А.
А. да ме представлява пред въззивната инстанция.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на И. В.
Н. чрез адвокат М. К. против решение № 3553 от 04.11.2023 г., постановено
по гр.д.№ 14316 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, двадесети състав,
в частта, с която е отхвърлен предявеният от него против Г. С. М. иск за
заплащане на разликата на присъдената сума от 300 лева до претендираната
от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания, вследствие на отправени клеветнически и обидни
твърдения за ищеца в публикации направени от ответницата в нейния личен
фейсбук профил „G.M.“ на 01.01.2020 г., 02.01.2020 г., както и във фейсбук
профил „П.Н.“ на 03.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата ,
считано от подаване на исковата молба /28.10.2022 г./ до окончателното
заплащане на основание член 45 от ЗЗД; в частта, с която е отхвърлен
предявеният от него против Г. С. М. иск за заплащане на разликата над
присъдената сума от 88,51 лева до претендираната в размер на 2 183,40 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2020 г. – 27.10.2022 г.
върху главницата; в частта, с която е отхвърлен предявеният от него против Г.
С. М. иск с правно основание член 45 от ЗЗД за осъждането й да заплати на
ищеца сумата от 5761,50 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди - платени съдебни разноски на ответницата и адвокатско
възнаграждение за защита по наказателно дело от частен характер,
образувано вследствие на отправени клеветнически и обидни твърдения за
ищеца в публикации направени от ответницата в нейния личен фейсбук
профил „G.M.“ на 01.01.2020 г., 02.01.2020 г., както и във фейсбук профил
„П.Н.“ на 03.01.2020 г.; както и в частта за разноските.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на решението в атакуваните му части като резултат от
неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на
събраните по делото доказателства, както и неправилното приложение на
закона. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на
ново, с което да се уважат изцяло исковете.
Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала
отговор по така подадената жалба, с който същата се оспорва, като
2
същевременно се излага, че решението е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. Възразява против направените доказателствени
искания и счита, че същите следва да бъдат отхвърлени.
Постъпила е и частна жалба от И. В. Н. чрез адвокат М. К. против
определение № 1454 от 04.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 14316 по описа
за 2022 г. на Районен съд – Варна, двадесети състав, с което е оставена без
уважение молбата на Н. с правно основание член 248 от ГПК с вх.№ 91090 от
04.12.2023 г., уточнена с молба вх.№ 93662 от 12.12.2023 г., с която е
направено искане за изменение на постановеното по делото решение № 3553
от 04.11.2023 г., в частта за разноските, като неоснователна.
Счита се, че така постановеното определение е неправилно и
незаконосъобразно, като са изложени пространни аргументи за защита тезата
на частния жалбоподател. Иска се отмяна на определението и уважаване на
молбата.
Въззиваемата страна в срок е депозирала отговор на частната жалба, с
който същата се оспорва и се иска потвърждаване на атакуваното
определение.
АДВ. К.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната въззивна жалба, оспорвам отговора. Поддържам частната
жалба, оспорвам отговора.
АДВ. А.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам
въззивната жалба, поддържам отговора. Оспорвам частната жалба,
поддържам отговора.
СЪДЪТ докладва постъпило на 05.04.2024г. НЧХД № 1721/2022г. по
описа на Районен съд – Варна.
СЪДЪТ докладва постъпило становище с вх. № 10899/26.04.2024г. от
въззивника И. Н. чрез адв. М. К. досежно оставеното без уважение негово
искане във въззивната жалба за прилагане на писмени доказателства във
връзка със сторени от него разноски в обезпечителното производство,
респективно изпълнителното производство.
АДВ. К.: Да се приеме.
АДВ. А.: Да се приеме. Считам, че писмените доказателства на
3
въззивника са неотносими към предмета на делото. Предоставям на съда.
СЪДЪТ намира, че следва да приеме като доказателство по делото
НЧХД № 1721/2022г. по описа на Районен съд - Варна, а по отношение
искането на въззивника за ревизиране на определението от подготвително
заседание досежно частта, с която е оставено без уважение искането му за
приемане на писмени доказателства, касаещи обезпечителното и
изпълнителното производство, намира, че не са налице основания за
прилагане на чл. 253 от ГПК, т.е. за изменение на определението в тази му
част, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото постъпилото
НЧХД № 1721/2022г. по описа на Районен съд – Варна, съдържащо 29
/двадесет и девет/ написани листа, ведно с ВЧНД № 1051/2022г. по описа на
Окръжен съд – Варна, съдържащо 30 /тридесет/ написани листа, и ВЧНД №
554/2022г. по описа на Окръжен съд – Варна, съдържащо 43 /четиридесет и
три/ написани листа.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника И. Н. за
ревизиране на определението от подготвително заседание досежно частта, с
която е оставено без уважение искането му за приемане на писмени
доказателства, касаещи обезпечителното и изпълнителното производство.
АДВ. К.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
АДВ. А.: Нямам доказателствени искания. Представил списък с
разноски с отговора. Правя възражение за прекомерност на претендираното
от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК и
4
доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. К.: Представям писмени бележки с актуална практика на
националните съдилища. Поддържаме исковата претенция по основание и
размер с оглед осъществения фактически състав на престъплението клевета,
по който е водено НЧХД № 1353/2021г. и НЧХД № 1721/2022г. по описа на
Районен съд – Варна, с което не е прието искането ни за установяване на
противоправност на деянието клевета за това, че Г. М. – ответница по иска, на
три последователни дати – 01.01., 02.01. и 03.01. в личния си профил във
Фейсбук, и в личния Фейсбук профил на нейната дъщеря Т. М., и на трето
лице, е пуснала публикации за твърдения и факти, които не са верни и не
отговарят на действителната истина. Установено е и от воденото досъдебно
производство пред Районна прокуратура – Варна, с което Г. е признала в
протокол за разпит на свидетели, че в една от публикациите е сбъркала,
невярно е посочила факти и обстоятелства. Нейната дъщеря Т. М. също
потвърждава, че в нейната публикация просто са публикували неща, с които
прибързано са оклеветили моя доверител. Считаме, че деянието, за което ние
претендираме компенсаторно обезщетение, е доказано с оглед уважените по
делото писмени и гласни доказателства, от една страна, поради нарушение на
основни правни норми в Преамбюла на Конституцията и незачитане на
човешкото достойнство на моя доверител. По отношение на имуществените
вреди неправилно считаме, че Районният съд не е присъдил платените
разноски за адвокатско възнаграждение и съдебни такси в наказателното
производство, те представляват имуществена вреда. По отношение на
неимуществените вреди считаме, че съдът следва да преразгледа
постановеното решение от първа инстанция като маломерно и несправедливо
с оглед неправилно прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Налице е сходна съдебна практика, с която се присъждат много по-високи
обезщетения за уронване престижа и достойнството на определено лице, най-
вече на неговата репутация. Моят доверител е вещо лице и в резултат на
5
деянието са му нанесени имуществени вреди, тъй като е намаляло
възлагането на задачи по определени дела, за които той е компетентен.
Нарушени са чл. 8 и чл. 10 от Европейската конвенция, за което ответницата
е следвало да държи сметка преди да предприеме тези действия, затова
искаме по-голяма компенсация. Практиката на националните съдилища,
включително на ВКС, който съм цитирал, е за присъждане на по-високо
парично обезщетение за неимуществени вреди над обичайните, поради което
моля да присъдите по-голяма компенсация, включително до размера на
претендираното. При най-новата практика по сходни дела Софийски градски
съд и Софийски районен съд са присъдили обезщетения в размер на 50 000
лева за клевета на депутат срещу физическо лице. Смятаме, че тези случаи са
сходни и аналогични, и съобразно практиката на съда сходните дела следва да
се разглеждат по сходен начин. Считам, че същите са относими и допустими
в настоящото производство, поради което моля да съобразите тази практика.
Оспорвам определението на Районен съд, с което е намалил размера на
адвокатското възнаграждение като несправедливо и необективно, тъй като не
се е съобразил с правните постановки в т. 1, т. 2 и т. 5 от ТР № 6/2012г. на
ОСГТК на ВКС по отношение размера на адвокатското възнаграждение
съобразно фактическата и правна сложност и съобразно обезпечителното
производство. В тази връзка представям писмена защита, в която съм
изложил нашите доводи с актуална съдебна практика. Моля да ни присъдите
сторените разноски.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Н.: Районният съд правилно е възприел, че е налице
престъпление и това е доказано, но неправилно е тълкувал приложените
около 20 пасквили, чието авторство не е ясно. Самата страна се опитва да
внуши, че това са писания, които аз съм писал, и в резултат на тези писания
Районният съд редуцира санкцията срещу извършилия престъплението, което
е несправедливо и моля да бъде поправено от настоящия съдебен състав. Тези
пасквили не са с мое авторство, недоказани са, моля да не бъдат зачитани.
АДВ. А.: Много свободно се употребява думата „престъпление“. Завели
са над 20 дела, нито едно не са спечелили, пишат жалби, отказана е тази до
Адвокатския съвет, има и отказ от прокуратурата да се образува.
СЪДЪТ предупреждава въззивника И. Н. да спазва реда в съдебната
зала.
6
Въззивникът Н. нарича адв. А. „адвокат на престъпника“.
СЪДЪТ предупреждава за втори път въззивника И. Н. да спазва реда в
съдебната зала, като го предупреждава, че при следващо такова ще бъде
глобен съобразно нормите на ГПК.
АДВ. А.: Първоинстанционното решение е валидно като постановено от
законен състав на Районен съд - Варна, в рамките на правомощията му, в
изискуемата форма, мотивирано и разбираемо е. Моля да потвърдите
решението на Районен съд – Варна и да ни присъдите сторените разноски.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
11:07 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7