МОТИВИ
към ПРИСЪДА по НЧХД № 5189 / 2015 г. по
описа на ВРС, XXII състав, постановена на 22.03.2015 г.
Производството по делото е образувано по тъжба на Н.И.М. с
ЕГН: ********** срещу А.М.Т., ЕГН **********, родена на ***
г. в гр. Поморие, живуща ***, българска гражданка, омъжена, неосъждана, със
средно образование с повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.
чл. 130, ал. 1 от НК, за това, че на 30.07.2015 г. в гр. Б., обл. В.
причинила лека телесна повреда на Н.И.М., изразяваща се в разкъсно-контузна
рана по окосмената част на главата, травматичен оток и кръвонасядания по лицето.
В съдебно заседание поверникът на частния тъжител, адв. Ж.,
твърди, че по несъмнен начин по делото е установено, че подсъдимата е автор на
деянието, като намира, че това се установява от събраните по делото
доказателства. Моли съда да я признае за виновна в извършване на вмененото и
престъпление и да й наложи наказание, както и да уважи предявения гражданския
иск в пълен размер.
Защитникът на подсъдимата адв. Н., пледира, че в хода на
съдебното следствие, не са събрани убедителни доказателства, че автор на
деянието е именно Т.. Моли съда да постанови оправдателна присъда.
Подсъдимата Т. дава подробни обяснения пред съда.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Тъжителката М. работила в магазин за дрехи в гр. Б. на ул. „Ч.” № 16, който се стопанисвал от Г.Т. – съпруг
на подс. Т.. На 30.07.2015 г. подс. Т. решила да вземе дрехи от магазина, за
което помолила баща си св. Ж. я да закара с автомобила си. Двамата, заедно с
нейната майка св. Ж. пристигнали в гр. Б. около 12,00 ч.. Подс. Т. заедно с
майка си влезли в магазина, а св. Ж. останал до колата. Влизайки в магазина Т.
видяла М. и поискала да вземе част дрехите. Тъжителката категорично отказала и
между двете възникнал скандал, при който се хванали за дрехите и се бутали. След
приключване на спора Т. и Ж. напуснали магазина, качили се в колата и се
отправили към гр. Варна. Тъжителката излязла от магазина и се обадила на тел.
112. Пред магазина имало хора, които се обърнали за съдействие към стоящите на
близо полицай. На следващият ден М. посетила Съдебна медицина, където била
освидетелствана.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: обясненията на
подс. Т., показанията на всички свидетелите, както и като взе предвид заключението
по назначената и изготвена по делото съдебно-медицинска експертиза.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като прие, че
същите са вътрешно непротиворечиви, взаимодопълващи се и се подкрепят в
голямата си част от обясненията на подс. Т..
Именно заради горното съдът възприе и обясненията на
подсъдимата.
Така установената фактическа обстановка
обуславя следните правни изводи на съда:
По отношение престъплението по
чл. 130, ал. 1 от НК.
За съставомерността на деянието по чл. 130, ал. 1 от НК е
необходимо наказателноотговорно лице умишлено да причини на физическо лице
разстройство на здравето, което да не е продължително, постоянно, трайно или
временно опасно за живота. Съставомерно по чл. 130, ал. 1 от НК е всяко
кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на
анатомическата цялост на организма или тъканите, както и по-леки изменения във
физиологическите му функции извън болката и страданието. Преди обаче да бъдат
изследвани обективните елементи от горепосочения състав, следва да се даде
отговор на въпроса /арг. на чл. 301, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК/, дали автор на
деянието е подс. Т..
За да приеме съдът, че подсъдимата е осъществила от
обективна страна вмененото й престъпление, следва, в съответствие с чл. 102, т.
1 от НПК, по безспорен начин да се установи, че с действията си същата е
причинила на М. травматични увреждания, които да обуславят временно
разстройство на здравето й, неопасно за живота. По делото е безспорно
установено, че към 31.07.2015 г. тъжителката е имала разкъсно-контузна
рана по окосмената част на главата, травматичен оток и кръвонасядания по лицето. От събраните по делото гласни доказателствени средства
не се установи нараняванията да са причинени именно от подсъдимата. Действително
на 30.07.2015 г. между Т. и М. е избухнал скандал, имало е размяна на думи на
висок тон, дърпане, бутане, но от показанията на свидетелите не се установяват
конкретни действия /удари/ осъществени от Т., от който да са причинени твърдяните
в тъжбата и установени със СМЕ травматични увреждания. В
тази насока са показанията на св. Ж. и Ж.. Даже и да се приеме, че тези
свидетели са лоялни към подсъдимата, с оглед тяхната роднинска връзка, то
подобно заключение не може да се направи за св. П. /посочена от ч.т./. Същата е
възприела М. непосредствено след инцидента, но съобщава, че не е видяла травми,
кръв или някакви необичайни изменения в тялото на тъжителката. Сочи единствено,
че М. е била притеснена. Подобна липса на категоричност относно фактите
изложени в тъжбата има и в показанията св. И. – полицейския служител посетил
мястото след инцидента. Вярно, че св. Ч. и св. И. съобщават за наличието на
кръв, но за производството е важно, кой е причинил тези увреждания и по какъв
начин. По делото отсъстват и доказателства, които да потвърждават изнесеното в
тъжбата относно механизма на причиняването. М. твърди, че уврежданията са
получени в следствие на удари с крак. Такива данни по делото няма. При това положение съдът не може да приеме, че на 30.07.2015
г. подсъдимата е нанесла на М. удари в крак в областта на главата, с който са й
причинени описаните травматични увреждания. Авторството на твърдяното в тъжбата
престъпление остава недоказано и следва да се приеме, че подсъдимата не е
извършила изпълнително деяние, обуславящо ангажирането на наказателната й
отговорност за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
Предвид горното, съдът счете, че подс. Т. не е извършила
вмененото й с тъжбата престъпно деяние и я оправда.
По отношение предявения
граждански иск :
Настоящият състав е приел, че разглеждането на
гражданския иск е допустимо в наказателния процес, доколкото правното му
основание се явява деянието, предмет на обвинението. Признаването на подсъдимата
за невиновна по възведеното й обвинение, обуславя извод, че предявеният иск е
недоказан по своето основание, поради което съдът го отхвърли като
неоснователен. Доколкото иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е
акцесорен по отношение на иска по чл. 45 от ЗЗД, искането за присъждане на
компенсаторна лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на
сумата също е неоснователен.
Съдът осъди ч.т. М. да заплати на Т. направените от нея
разноски в размер на по 300,00 лева.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
