№ 639
гр. Сливен, 17.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно
гражданско дело № 20222200500475 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.255 и сл. от ГПК.
Образувано е след депозирано по реда на чл.256 ал. 2 от ГПК становище от Т. М. М. чрез
адв. Л. Д. . Твърди се, че на 07.10.2022г. по гражданското дело е депозирана молба по чл.255
и сл. ГПК В противоречие с разпоредбата на ал.2 на чл.255 същата до 19.10.2022г. не е била
предмет на разглеждане и не е изпратена незабавно до горестоящия съд. За да бъде
изпълнена със съдържание разпоредбата на ал.2 от чл.255 ГПК, поискали от Окръжен съд
Сливен да се сзира цо същата молба която депозирали в канцеларията на СлОС с вх. №
5098/19.10.2022г. На 20.10.2022г. получили обаждане по телефона съдия М. с искане да
обяснят предприетите действия. По смисълът на разпоредбите на чл. 255-257 от ГПК
визираната бавност, следвало да бъде констатирана от въззивния съд и за същия съд да е
основание за определяне на срок за извършване на процесуални действия по заявеното
искане по чл.22 ал.1 т.6 от ГПК и изготвянето на назначените експертизи. Видно от
материалите по делото, с определението и разпореждането от 21.10.2022г./ постановени две
седмици след депозираната молба на 07.10.2022г./ , съдебният състав не е извършил всички
действия , посочени в молбата за определяне на срок при бавност, поради което и по делото
не е осъществена хипотезата на чл. 256, ал. 1 от ГПК. Доколкото абсолютните основания по
чл. 22 ал, 1, т. 1 - т. 5 от ГПК почиват на обективни критерии, основанието по чл, 22 ал. 1, т.
6 от ГПК предполага съществуването на "други обстоятелства", които пораждат
основателно съмнение в безпристрастието на съдията. След като липсва произнасяне по
искането за отвод, недоумява изразеното становище от съдията, че счита молбата за бавност
за оттеглена и няма да се изпраща на надлежия съд. В случая, след като липсва произнасяне
по направеното искане за отвод и няма незабавно извършени действия, поведението на
съдия М.М. представлява недобросъвестно упражняване на процесуални права,
обосноваващо съмнение за безпристрастност.
1
След запознаване с делото се констатира следното:
С молба от 19.05.2022 г. адв. Л. Д., като представител на Т. М. е поискала насрочване на
делото в първо заседание след допускане на делбата. С определение от 13.06.2022 г. съдът е
назначил комплексна съдебно-оценителна експертиза, която да бъде извършена от три вещи
лица. Определил е възнаграждението за всяко от вещите лица, като всеки от двамата
съделители е следвало да внесе по ½ от възнагражденията. На 22.06.2022 г. адв. Д. е
поискала насрочване на делото в открито заседание.Едновременно с това е поискала и
отстраняването на съдия М.. С определение от 21.10.2022 г.съдията не е уважил искането, не
се е отвел от разглеждането на делото/л.306/. С определение от 21.10.2022 г. са назначени
съдебно-техническа и оценителна експертизи и делото е насрочено за о.с.з. за 24.11.2022 г. С
разпореждане от 21.10.2022 г. съдът на основани на чл. 256 от ГПК е изпратил съобщение,
че е извършил забавените процесуални действия и е указал на ищеца, че поради това
молбата за определяне на срок при бавност се смята за оттеглена на основание на чл. 256 ал.
1 от ГПК. По повод на това разпореждане е депозирано и писменото изявление от адв. Л. Д.,
въз основа на което е образувано и настоящото дело.
Процесуалното действие, във връзка с което се иска определяне на срок по реда на чл.255
ал.1 ГПК, е било извършено преди подаването й. Предвиденият в чл.256 ал.2 ГПК ред не е
средство за контрол по отношение съществото на произнасянето с акта по чл.256 ал.1 ГПК, с
който съдът незабавно извършва действията, посочени в молбата. В случая е безспорно, че
действията са извършени не незабавно, но вече са факт. Възможността страната да поддържа
искането си за определяне на срок при бавност след удовлетворяване на молбата е мислима
в хипотеза, в която тя счита, че предприетите от съда действия по реда на чл.256 ал.1 ГПК
не са довели или са довели само частично до отстраняване на забавянето /например когато е
налице частично удовлетворено искането за по-бързо насрочване на делото и страната
счита, че и новата дата на заседанието (например след три, вместо след шест месеца) не
съответства на критериите за решаване на делата в разумен срок. Поддържаното в
становището, че липсва произнасяне по искането за отвод не е вярно, тъй като с определение
от 21.10.2022 г.съдията не е уважил искането, не се е отвел от разглеждането на делото.
Определението на съда, /в случая - първоинстанционния такъв/, с което не се уважава искане
за отвод на съдия, участващ в разглеждането на спора /в случая – съдията-докладчик/, не е
от категорията на съдебните актове, подлежащи на самостоятелно обжалване. С
определението съдът не се произнася по съществото на спора и чрез него нито се прегражда
хода на производството, нито му се слага край. Няма и изрична законова разпоредба, която
да предвижда възможност за атакуването му. Това е така, тъй като при проверка на крайния
съдебен акт горестоящият съд, ако констатира наличие на някоя от абсолютните пречки за
участие на съдията в съдебния състав на първостепенния съд по т.т. 1-5 на ал. 1 от чл. 22 от
ГПК /каквато не се твърди в случая/, ще прогласи акта за нищожен, а, дори при положение,
че субективната предпоставка по т. 6 на ал. 1 на чл. 22 от ГПК е била налице, ако крайният
съдебен акт е правилен и законосъобразен, това обстоятелство, само по себе си няма да
доведе до отмяната му, тъй като целта на съдебния процес – да защити накърнените права на
2
изправната страна, е осъществена напълно. Ако актът е незаконосъобразен, и в двата случая
той би бил отменен.
Поради изложеното молбата за определяне на срок при бавност следва да бъде отхвърлена.
Ръководен от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молба за определяне на срок при бавност от вх. № 262272/07.10.2022г.,
поддържана по реда на чл.256 ал.2 ГПК с молба вх.№.262534/07.11.2022г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3