Р Е Ш Е Н И Е
№2364/20.11.2019г.
гр. Пловдив, 20,11,2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, V-ти
състав, в открито заседание на 06,11,2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
при секретаря С. Дункова, като разгледа
административно дело №1629 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.172,
ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от АПК.
Жалбоподателят
– К.Г.К., ЕГН **********, с адрес: *** ,
чрез адв. Н. обжалва принудителна административна мярка / ПАМ / – репатриране по отношение на лек автомобил с
рег.№ ***, наложена на територията на Община Пловдив, гр.****, за която ОП
„Паркиране и репатриране“ е издало фискален бон № 0001887/17.05.2019 г.
В жалбата , както и в писменото
становище на адв. Н. /л. 39/ се твърди, че наложената ПАМ е неправилна и
незаконосъобразна, наложена в несъответствие с целта на закона. Оспорват се
изцяло констатациите в съставения констативен протокол. Моли се да се постанови решение, с което
да се отмени приложената принудителна административна мярка – репатриране на
автомобил на 17.05.2019 г., по отношение на лек автомобил с рег. № ***, за
която ОП „Паркиране и репатриране“ е издало фискален бон № 0001887/17.05.2019
г. Претендират се и съдебни разноски .
Ответникът - М.М.
старши полицай в Сектор ”Общинска полиция”- Пловдив заявява , че е запознат със
становището на адв. Н., приложено на лист 39 по делото , че ПАМ е
законосъобразен, тъй като ясно се вижда как автомобилът е бил паркирал на улица
„Иван Вазов“ срещу номер 23.
Окръжна прокуратура - Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството,
не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът
констатира, че съгласно чл.172, ал.2 от ЗДвП, обжалването на заповеди, с които
се прилага ПАМ от вида на оспорената в настоящето производство (чл.171, ал. 5,
б.”б” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за
оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната
законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая,
оспорената ПАМ /лист 21/ е връчена лично
на жалбоподателката на 17,05,2019г., видно от подписа на същата. От своя
страна, жалбата (лист 2) постъпва в съда на 31.05.2019г., т.е. в рамките на законоустановения срок. Освен това,
жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Въз основа на приетите по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 17,05,2019г., в 16,46ч. на
основание чл. 26, ал. 1 от Наредбата на общински съвет Пловдив, е бил извършен
ОПИТ ЗА РЕПАТРИРАНЕ на МПС - лек автомобил марка **** , с рег. № А ****, паркиран на ул. Иван
Вазов , срещу номер 23 с водач К.Г.К., ЕГН
**********, с адрес ***.
К. се е явила при автомобила си в момента на
започване на репатрирането му поради което действието е прекратено , а лицето е
заплатило половината от дължимата сума.
Преписка по делото е представена в цялост.
В приложената по делото докладна
записка на старши полицай М.М. /л. 21/ е
посочено- лаконично, че на 17,05,2019г., в 16,46ч. на основание чл. 171,
т. 5 от ЗДвП е РЕПАТРИРАН процесния лек автомобил марка **** , с рег. № А ****, с водач К.Г.К.,*** Вазов , срещу номер 23.
Подробно не са описани фактическите
действия на екипа, като в долната част на докладната е отразено „на место“.
Видно от приложения към жалбата / л. 3/ фискален бон от 30 лева , съдът
приема за безспорно , че К. се е явила при автомобила си в момента на започване
на репатрирането му , поради което действието е прекратено , а лицето е
заплатило половината от дължимата сума за цялостно репатриране -60 лева.
При така изяснената фактическа
обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168,
ал.1 АПК, съдът от правна страна следва да
отбележи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал.
2, т. 2 от ЗДвП службите за контрол, определени от кметовете на общините,
използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно
средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99 ал. 3,
до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство /л.
3/.
На лист 22 по делото е приложена
заповед № 8121з-1215/27.10.2016 г., с която министъра на вътрешните работи е
делегирал на длъжностните лица на ръководни, изпълнителски и младши
изпълнителски длъжности от структурните звена на „Пътна полиция” и „Охранителна
полиция” в Столична дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на
Министерство на вътрешните работи, правомощието да преместват или да нареждат
да бъде преместено, паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на
предварително оповестено място, без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач. Съгласно заповед № 180А- 2593 от 06.11.2018 г. на
кмета на / л.25/ Община Пловдив, на младши инспектор М.М.М., заемащ длъжността
старши полицай в сектор „Общинска полиция - Пловдив“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на
МВР-Пловдив, е вменено правомощието да премества или да нарежда да бъде
преместено паркинато ППС на отговорно пазене на предварително публично
оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач.
По отношение, датата, мястото, часа и
обстоятелствата, наложили прилагането на процесната ПАМ, е представена докладна
записка / л.21/ от старши полицай М. до
началник Сектор „Общинска полиция“ - Пловдив, в която са отразени следните
данни: че на 17,05,2019 г. е работил по безопасността на движението за времето
от 08,00 ч. до 17, 00 ч. с автомобил за репатриране ДКН № РВ4830ТТ, с водач Радев,
като в докладната записка е
посочено, че на 17,05,2019г., в 16,46ч. на основание чл. 171, т. 5 от ЗДвП е РЕПАТРИРАН процесния лек автомобил марка **** , с рег. № А ****, с водач К.Г.К.,*** Вазов , срещу номер 23. Както по-горе се посочи в долната част на докладната е отразено „на
место“.
По делото е приложен снимков материал
/л.26-32/ - копия на черно-бели снимки, с посочена дата и час на заснемане, а също и ежедневна
ведомост – разстановка на полицейските органи / л.33/ в съответния ден.
На първо място следва да се отбележи,
че за констатиране на фактите, основаващи прилагането на ПАМ – принудително
преместване на превозно средство по чл. 171, ал. 1, т. 5, буква „б“ от ЗДвП,
не е нормативно предвидено издаването на конкретен акт в писмена форма,
поради което установяването на предпоставките за нейното прилагане е възможно
посредством всички допустими доказателствени средства, включително и снимков
материал. В този смисъл, според чл. 39, ал. 1 от АПК, относимите за
административното производство факти се установяват чрез обяснения, декларации
на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени
доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са
забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои
факти и обстоятелства да се извърши и с други средства. При това положение,
снимковият материал представлява веществено доказателство, събрано в хода на
административното производство по прилагането на ПАМ, поради което е годно
доказателствено средство по смисъла на чл. 39 от АПК и има сила пред съда,
съобразно чл. 171, ал. 1 от АПК.
На следващо място в закона не е
посочено изрично кой е административният орган, оправомощен да наложи мярка от
категорията на процесната такава, при което следва да се приеме, че той трябва
да е от кръга на субектите по чл. 168 ал. 1 от ЗДвП: определените от министъра
на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни
лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя.
От представената по делото заповед №
8121з-1215 от 27.10.2016г. на министъра на вътрешните работи, се установява, че
са определени държавните служители на „ръководна“, „изпълнителска“ и „младши
изпълнителска“ длъжност от структурните звена „Пътна полиция“ и „Охранителна
полиция“ в Столична дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на МВР,
на които са предоставени правомощия да преместват или да нареждат да бъде
преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително
публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗМВР
видовете длъжности са: висши ръководни; ръководни; изпълнителски и младши
изпълнителски.
Съобразно т. 16 от Приложение № 2 Б
“Държавни служители със средно образование“ от действалия към момента на
прилагане на процесната мярка Класификатор на длъжностите в МВР (утвърден със
заповед на министъра № 8121з-212 от 24 февруари 2015 г., обн., ДВ, бр. 21 от
20.03.2015 г., отм., бр. 13 от 7.02.2017 г., в сила от 1.02.2017 г.), длъжност
„старши полицай“ е със специфично наименование „младши експерт“ и по вид е
„младши изпълнителска“. Това е предвидено и в т. 14 от Класификатор на
длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 от ЗМВР,
Приложение № 2Б „Държавни служители със средно образование“, утвърден със
заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи, (обн.,
ДВ, бр. 13 от 7.02.2017 г., в сила от 1.02.2017 г.). Следователно старши полицай
М. при Областна дирекция на МВР, Пловдив е разполагал с правомощията разпореди
прилагането на процесната административна мярка.
Разпоредбата на чл. 171, т. 5, б.
"б" ЗДвП съдържа три различни хипотези, при наличието, на които
законодателят дава право на компетентните органи да налагат принудителна
административна мярка преместване на пътното превозно средство без знанието на
собственика. Първата е, когато превозното средство е паркирано в нарушение на
правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство.
Втората, когато превозното средство е паркирано по начин, който създава
опасност за другите участници в движението. И третата, когато паркираното
средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.
В настоящия случай като основание за
репатрирането в докладната записка от 24.01.2019г. е посочено: „Паркира в
зоната на пътен знак В-27 с допълнителна табела за репатриране Т-17“.
Налага се извод, че процесната ПАМ е
наложена в първата от посочените хипотези, а именно – ППС е паркирано в
нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен
знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно
средство.
Съгласно чл.93, ал.1 от ЗДвП, пътно
превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо
за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи
в присъствието на водача, а съгласно ал.2 паркирано е пътно превозно средство,
спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и
извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне
конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или
в подчинение на правилата за движение. В случая, не се спори, че водачът на
автомобила, не се е намирал в него към момента на разпореждане на ПАМ, поради
което и с оглед разпоредбите на чл.93 от ЗДвП, автомобила не е бил в престой, а
е бил паркиран.
Съгласно § 6, т.28 от ДР на ЗДвП
„Участник в движението” е всяко лице, което се намира на пътя и със своето
действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя, като такива са
водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.
Посочено е от ответния орган, а и
видно от снимковия материал, се установява , че автомобилът на жалбоподателя е
паркиран в нарушение на правилата за движение
на улица „Иван Вазов“ срещу номер 23 и в нарушение
на указаните табели, забраняващи престой и паркиране на ППС и указващи
преместването на такова ППС по съответния ред.
Съдът обсъди и задълбочено твърденията на процес. представител на жалбоподателката. В
жалбата от една страна се оспорва репатрирането на 17,05,2019г., оспорва се
констативния протокол , а в писмената й защита от друга страна се оспорва
изцяло репатрирането , твърди се липсата на констативен протокол, оспорва се
авторството на паркирането , оспорват се фото снимките , компетентността на
органа и се твърдят допуснати съществени нарушения по процедурата.
От всичките доказателства в преписката
, в тяхната съвкупност и поотделно безспорно се установява, че въпросният
автомобил е бил паркиран неправилно и срещу него е започнато / л. 31 , 32/ принудително преместване в отсъствие на
собственика или ползвателя , следователно законосъобразно по отношение на него
е наложена и процесната ПАМ.
Оспорването „по принцип“ на всичко ,
не може да обори наличните в
административната преписка доказателства и установеното въз основа на тях .
Необорено в случая остана паркирането на ул. Иван Вазов , срещу номер 23, на
17,05,2019г. в 16,47ч. от К.Г.К., на лек автомобил с рег.№ ***.
Поради това същата ще следва да се
остави в сила, а жалбата следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна и недоказана. Предвид изхода от делото на жалбоподателя не следва
да се присъждат разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК Административен съд - Пловдив, І отделение, V
състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Г.К., ЕГН **********,
с адрес: *** против принудителна административна мярка / ПАМ / – репатриране по отношение на лек автомобил с
рег.№ ***, наложена на територията на Община Пловдив, гр.****, за която ОП
„Паркиране и репатриране“ е издало фискален бон № 0001887/17.05.2019 г.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: