№ 2191
гр. София, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100501378 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Н. Я. Н. срещу решение №
20067916/20.11.2022 г. по гр.д. № 64700/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 67 състав, с
което жалбоподателят е осъден да заплати в полза на ЗД „Б.И.“ АД на основание чл.
500, ал. 1, т. 1 КЗ сумата в размер на 339,29 лв., представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
02.07.2019 г., до погасяването.
Жалбоподателят – Н. Я. Н. (представляван от особен представител – адв. З. Е.),
твърди, че решението е неправилно. Счита, че по делото не е доказано ответникът Н.
да е бил виновен за ПТП, както и да е управлявал автомобила под въздействието на
алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Ето
защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен.
Ответникът по жалбата – ЗД „Б.И.“ АД, оспорва жалбата. Счита, че обжалваното
решение е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира
разноските по производството.
1
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от ЗД „Б.И.“ АД с осъдителен иск с
правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата в размер на 339,29 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 02.07.2019 г., до
погасяването, представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разходи за определянето му по застраховка
„Гражданска отговорност“ за застрахователно събитие, настъпило на 11.01.2016 г.,
причинено от ответника, който е управлявал МПС след употреба на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
Ищецът – ЗД „Б.И.“ АД, твърди, че в качеството си на застраховател по договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е изплатил за реализирано на
11.01.2016 г. ПТП сумата в общ размер на 309,39 лв., представляваща застрахователно
обезщетения и ликвидационни разходи, за вреди, нанесени по отношение на стена на
къща и циментова ограда в село Горник, ул. „*******. Твърди, че вина за настъпване
на застрахователното събитие има водачът на застрахования при него по застраховка
„Гражданска отговорност” лек автомобил – Н. Я. Н., управлявал лек автомобил „Рено
Меган“ с рег. № *******. Сочи, че с плащане на застрахователното обезщетение е
възникнало регресно вземане за платената сума, тъй като ответникът е управлявал
МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата
по закон норма. Ето защо, претендира от съда ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата в размер на 339,29 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 02.07.2019 г., до погасяването, представляваща регресно вземане за
заплатено застрахователни обезщетения и ликвидационни разходи за определянето им
по застраховка „Гражданска отговорност“ за застрахователно събитие, настъпило на
11.01.2016 г., причинено от ответника, който е управлявал МПС след употреба на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
С обжалваното решение № 20067916/20.11.2022 г. по гр.д. № 64700/2019 г. по
описа на СРС, II ГО, 67 състав, искът е уважен изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е правилно.
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже, че е налице
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
страните, че в срока на застрахователно покритие по договора за застраховка
„Гражданска отговорност“, в резултат на виновно и противоправно поведение на
ответника, чиято гражданска отговорност е застрахована при ищеца, е настъпило
застрахователно събитие, за което ищецът носи риска (непозволено увреждане по
2
смисъла на чл. 45 от ЗЗД), че в изпълнение на задължението си по договора за
застраховка „Гражданска отговорност“ ищецът е изплатил обезщетение за вредите,
които са в причинна връзка с деликта, осъществен от ответника при управление на
МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата
по закон норма, че причинените вреди, ведно с лихвите и разноските възлизат на
претендиратата сума.
Не е спорно по делото, че ищецът е бил застраховател на гражданската
отговорност на водача на лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ******* - Н. Я. Н., че в
това качество ищецът е заплатил застрахователни обезщетения в общ размер на 309,29
лв. за застрахователно събитие, реализирано на 11.01.2016 г. от ответника при
управление на посочения автомобил.
Видно от протокол за ПТП № 1546204/11.01.2016 г., съставен от служител на
МВР след посещение на мястото на ПТП, на 11.01.2016 г. около 02:00 часа, лек
автомобил „Рено Меган“ с рег. № *******, управляван от ответника Н. Я. Н., се е
движил в село Горник по ул. „Петко Христов Петков“, като в резултат на движение с
несъобразена скорост водачът е загубил контрол върху автомобила, отклонил се е
вляво по посока на движението си и е реализирал ПТП в стена на къща и циментова
ограда в село Горник, ул. „*******. Протоколът е съставен след посещение от
длъжностното лице на мястото на произшествието. Ето защо, по отношение на
възприетите от съставителя факти, а именно – местоположението на автомобилите и
видимите щети по отношение на автомобилите, документът има характер на
официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е
удостоверило факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на ПТП,
поради което в свидетелстващата си част – местоположението на моторното превозно
средство след ПТП и причинените материални щети от ПТП, документът обвързва съда
с материална доказателствена сила. Протоколът за ПТП е подписан от ответника Н. Я.
Н. без възражения. Следователно, с подписването на протокола ответникът Н. се е
съгласил с описания в същия механизъм на ПТП. В посочената част протоколът
представлява частен свидетелстващ документ, подписан от ответника, имащ случаен за
настоящия процес характер и съдържащ признание на неизгодни за ответника факти
относно описания в протокола механизъм ПТП.
От заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорена от страните, се установява идентичен на посочения в протокола за ПТП
механизъм на ПТП, като вещото лице дава заключение, че от механизма на ПТП,
сравнен с видимите увреждания, се налага извод, че щетите по отношение на стената
на къщата и циментовата ограда се намират в пряка причинна връзка с настъпилото на
11.01.2016 г. ПТП.
При посочения механизъм на ПТП изцяло виновен за настъпването на ПТП е
3
водачът на лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № *******, тъй като същият се е движил
с управлявания от него автомобил с несъобразена скорост, в резултат на което е
загубил контрол спрямо автомобила и е реализирано ПТП.
Съгласно протокола за ПТП, ответникът Н. е управлявал МПС след употреба на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, като в
протокола е отбелязано, че концентрацията на алкохол в кръвта на ответника е над 1,2
промила. Както беше посочено, протоколът за ПТП е подписан от ответника Н. Я. Н.
без възражения, поради което в частта, в която е констатирано, че ответникът е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, документът се
ползва с материална доказателствена сила. Ето защо и на основание чл. 500, ал. 1, т. 1
КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платените от него
обезщетения, ведно с ликвидационните разходи.
Страните не спорят по отношение на размера на вредите и ликвидационните
разходи, направени от ищеца за определяне на размера на дължимите обезщетения,
поради което искът се явява изцяло основателен.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението на Софийски районен съд – правилно, поради което същото следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 400 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение и депозит за особен представител пред въззивната
инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20067916/20.11.2022 г. по гр.д. № 64700/2019 г.
по описа на СРС, II ГО, 67 състав.
ОСЪЖДА Н. Я. Н., ЕГН **********, да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 400 лв. – разноски за въззивната
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5