Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

    гр. София,06.11.2018 год.

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение,ХІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на осми октомври, две хиляди и осемнадесета, в състав:

                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА ЦАНОВА

 

ЧЛЕНОВЕ:АНИ ЗАХАРИЕВА

 

         СВЕТЛАНА А.

                                                            

 

 

при участието на секретаря Виктория Иванова и прокурор Стоил Томов , като се запозна с докладваното от съдия Цанова в.н.ч.д. № 3067 по описа за 2018 г.

           

Производството е по гл.ХХІ от НПК.

 

С определение от 18.04.2018 год. по НЧД № 3952/18 год. на СРС,НО,12 състав,на основание чл.25,ал.1 във вр. с чл.23,ал.1 от НК на осъдения Р.А.Г. е било определено едно общо най-тежко наказание по осъжданията му по НОХД № 16899/17 год. на СРС и НОХД № 1223/18 год. на СРС в размер на една година лишаване от свобода ,като на основание чл.57 от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване.На основание чл.59 от НК е зачетено времето на предварителното задържане на осъдения и на основание чл.25,ал.2 от НК  са приспаднати и изтърпените части от групираните наказания.

В срока за обжалване е постъпила жалба от служебния защитник на осъдения,с която твърди,че по едно и също време-в периода от 19.12.2017 год. до 15.02.2018 год. последният е бил едновременно с определена мярка „Задържане под стража” и в СЦЗ за изпълнение на наказанието по осъждането му по НОХД № 16899/17 год. на СРС  и прави искане за изрично произнасяне по едновременното му задържане на двете правни основания.

В съдебно заседание защитникът поддържа подадената жалба.

 Представителят на СГП пледира атакуваното определение да бъде потвърдено,тъй като СРС правилно и законосъобразно е извършил групиране на наложените на осъдения наказания.

Осъденият изразява желание да се приключи делото,като изразява недоволство от това,че по две дела е бил със задържане и присъда.

Съдът,като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото приема за установено следното:

С атакуваното определение състав на СРС е определил на осъдения Г. едно общо най-тежко наказание по осъжданията му по НОХД № 16899/17 год. на СРС и НОХД № 1223/18 год. на СРС в размер на една година лишаване от свобода ,като на основание чл.57 от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване.На основание чл.59 от НК е зачетено времето на предварителното задържане на осъдения и на основание чл.25,ал.2 от НК  са приспаднати и изтърпените части от групираните наказания.

Видно е от  справката му за съдимост,че той е осъждан многократно,като значими за настоящото произнасяне са осъжданията му по цитираните две дела-НОХД № 16899/17 год. на СРС,по което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство на 19.12.2017 год.,по силата на което подс.Г. се е признал за виновен в извършено на 22.11.2016 год. престъпление по чл.196,ал.1,т.1 във вр. с чл.194,ал.1 във вр. с чл.18,ал.1 във вр. с чл.29,ал.1,б.”а” и „б” от НК и във вр. с чл.55,ал.1,т.1 от НК му е определено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца при първоначален строг режим на изтърпяване и по НОХД № 1223/18 год. на СРС,с което също е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство,в сила от 15.02.2018 год.По същото подс.Г. се е признал за виновен в извършено на 22.06.2017 год. престъпление по чл.196,ал.1,т.2 във вр. с чл.195,ал.1,т.3 във вр. с чл.194,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 във вр. с чл.29,б.”а” от НК и във вр. с чл.55,ал.1,т.1 от НК му е определено наказание лишаване от свобода за срок от една година при първоначален строг режим на изтърпяване,определен на основание чл.57,ал.1,т.2,б.”б” от ЗИНЗС.На основание чл.59,ал.1 и ал.2 от НК е приспаднато времето,през което същият е бил задържан,считано от 22.06.2017 год.

От справка от ГД”ИН” № 4937/18.04.2018 год. се установява,че Г. от 23.12.2017 год. е започнал да търпи наказанието лишаване от свобода,определено му по НОХД № 16899/17 год. на СРС-3 месеца,което е изтърпяно на 23.03.2018 год.и от същата дата е започнал да търпи наказанието по НОХД № 1223/18 год. на СРС-1 година лишаване от свобода със зачетен предварителен арест от 22.06.2017 год. до 23.12.2017 год.

След като провери изцяло законосъобразността на атакуваното определение настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна и съображенията за това са следните:

Правилна е преценката на първостепенния съд досежно групирането на наказанията на осъдения,като същият в съответствие с изискванията на материалния закон в тази насока е определил едно общо наказание по осъжданията му ,посочени по-горе.

В съответствие с изискванията на закона съдът е зачел времето,през което осъдения е бил задържан по цитираните дела,като на основание чл.25,ал.2 от НК е приспаднал и изтърпяната част от групираните наказания.Макар и в атакувания акт да липсва произнасяне за времевия период на зачитането на задържането и приспадането на изтърпените части от наказанията му по тези две дела,е видно от цитираната по-горе справка,че не е налице период,в който той да е бил задържан едновременно на две правни основания- с мярка за неотклонение и по изтърпяване на присъда,поради което и подадената жалба се явява неоснователна.

По изложените съображения Софийски градски съд

 

 

                        Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение на СРС,постановено на 18.04.2018 год. по НЧД № 3952/18 год. на СРС ,НО,12 състав. .

 

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                   2.