РЕШЕНИЕ
№ ……….
гр. София, 28.3.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав, в публично съдебно
заседание,
на седемнадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при
секретаря Снежана Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1542/2020
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Т.Б.А.Б.“
ЕАД срещу ответника А.Д., с която са предявени кумулативно обективно съединени
искове по чл. 415 ГПК, връзка с чл. 626 от ГПК, връзка с чл. 17 от Регламент
1896/2006 на ЕП и на Съвета, както следва:
-
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата от 38484,50 лв., представляваща заемна сума (главница) по договор
за потребителски кредит № ********** от 07.08.2017г.;
-
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ за сумата от 2726,89 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода
15.10.2018 г. – 17.01.2019 г.;
-
с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 167,37 лв.,
представляваща неустойка за забава на заемната сума за периода 15.08.2018 г. –
15.11.2018 г.
Ищецът претендира и законна лихва върху главницата,
считано от 27.02.2019 г. до окончателното плащане и разноски по делото.
Ищецът твърди, че на основание договор за потребителски
кредит № ********** от
07.08.2017г. е предоставил на ответника със задължение да върне сумата от 80000
лв., която е следвало да бъде върната на 24 месечни погасителни вноски, от
които двадесет и три вноски е следвало да бъдат в размер на 3474,13 лв., а
последната – 3474,12 лв., като е била дължима на 15.08.2019 г. Твърди, че
заемната сума е предоставена на ответника при преференциални условия предвид
неговото специални качество – служител на банката. В договора страните са
уговорили, че приложимия размер на възнаградителната лихва е 4% (чл. 9, ал. 1 и
ал. 2), което твърди да е преференциален лихвен процент. С допълнително
споразумение № 1 от 07.08.2021 г. към договора
страните са уговорили промяна в размера на лихвата от преференциална в
стандартна, считано от деня, следващ деня на прекратяване на трудовите
правоотношения. Поради прекрaтяване на трудовия
договор с ответника, възнаградителната лихва е увеличена на 14 % на годишна
база, считано от 09.05.2018 г. Ответникът е погасил задължение по договора за
кредит в общ размер на 45609,16 лв. като е останало задължение в общ размер на
41378,76 лв. Длъжникът е преустановил плащанията по договора, считано от
15.09.2018 г. Поради неплащане на три месечни вноски: 15.09.2018г., 15.10.2018
г., 15.11.2018 г., кредитът е направен предсрочно изискуем, считано от
16.11.2018 г., за което ищецът, чрез нотариус, е уведомил ответника на адреса,
посочен в договора за кредит.
Ответникът не е подал отговор в законоустановения срок. Във
възражението по чл. 626 ГПК заявява, че не оспорва, че е взел кредит от
банката, както и, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с
банката заемната сума не е била изцяло върната. Оспорва размерът на
претендираните суми.
Съдът, след като обсъди основанията,
изложени в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От
приложените по делото писмени доказателства се установява, че на 27.02.2019 г.
банката е подала пред СГС молба – типов образец Формуляр А от Регламент № 1896/2006 за издаване на Европейска заповед за
плащане срещу ответника, с местоживеене/трайно местопребиваване в Република
Германия, по която молба е образувано ч.гр.д. № 2819/2019 г., I – 7 състав по описа на СГС. В 30-дневния срок,
предвиден в 16, параграф 2 на Регламент № 1896/2006 е постъпило възражение от
длъжника. С разпореждане № 118/03.01.2020 г. по ч.гдр.д. № 2819/2019 г. на I-7 състав при СГС, получено от банката на 13.01.2020 г.
на банката е указано да продължи делото пред родово и местно компетентния съд.
Следователно, на осн. чл. 626 ГПК,
настоящите искова са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата от
38484,50 лв., представляваща заемна сума (главница) по договор за потребителски
кредит № ********** от 07.08.2017 г.:
По
делото са приети за безспорни и
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че
между ищеца, като кредитор, и ответника, като кредитополучател, е възникнало
договорно правоотношение на основание договор
за потребителски кредит №
********** от
07.08.2017г., на основание на което кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя
заемна сума в размер на 80000 лв., която сума е предоставена и усвоена от
кредитополучателя. Следователно, ищецът е изпълнил задължението си да
предостави договорната сума, а ответникът се е задължил да я върне съгласно
уговорените условия и срок.
От
договора за потребителски кредит се установява, че заемната сума е предоставена
за срок до 15.08.2019 г. Установява се също, че страните са договорили, че в
случай на пълно или частично просрочие на три поредни месечни вноски, цялото
непогасено задължение на кредитополучателя става предсрочно и незабавно
изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите поредни
просрочени месечни вноски като предсрочната изискуемост настъпва автоматично
без да е необходимо кредиторът да изпраща на кредитополучателя уведомления,
покани, предизвестие или други (чл. 16.2., изр. първо и трето от договора).
Възможността за
автоматична предсрочна изискуемост на кредита е отречена с ТР №4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК,
ВКС. Според т. 18 от същото обявяването на предсрочната изискуемост по см. на
чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит
или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми и има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Посоченото в
договора, че при неплащане на определен брой вноски кредитът става предсрочно
изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не
поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника – кредитополучател.
От
договора за потребителски кредит се установява, че страните са се договорили,
че цялата кореспонденция
между тях, свързана с изпълнението на договора за кредит, се изпраща единствено
и само на адресите за кореспонденция и контакти, посочени съответно в чл. 3 и
чл. 4 от договора (чл. 25.8. от договора), както и, че всички
писма, независимо от съдържанието им, изпратени на последния посочен писмено от
страната адрес, се смятат за получени от страната и в случаите, когато страната е променила адреса си
за кореспонденция и контакти, но не е уведомила за това другата страна (чл. 25.11., вр. чл.
25.10. от договора). В чл. 3 на процесния договор като постоянен и настоящ
адрес на кредитополучателя е посочен гр. София, ул. „*********, ап. *. Не е спорно, че
кредитополучателят не е уведомявал банката за промяна на адреса си за
кореспонденция и контакти.
От
писмените доказателства се установява, че на 17.01.2019 г. чрез нотаруис В.Ч.,
с рег. № 210, банката е връчила на кредитополучателя, уведомление, че дългът по
кредита е направен предсрочно изискуем поради просрочие на три вноски с падеж
15.09.2018 г., 15.10.2018 г., 15.11.2018 г. Уведомлението е връчено на адреса
на кредитополучателя, посочен в чл. 3 от договора за кредит при условията на
чл. 47 ГПК като направеното връчване не се оспорва. Поради това, съдът приема,
че уведомлението е надлежно връчено на ответника и в случай, че са налице поне
три просрочени вноски към датата на уведомяването, кредитът е предсрочно
изискуем. От приетото заключение на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че към датата на връчване на
уведомлението за предсрочна изискуемо по процесния кредит са просрочени вноски
с падежи: 15.09.2018 г., 15.10.2018 г., 15.11.2018 г., 15.12.2018 г.,
15.01.2019 г. Следователно, към
17.01.2019 г. са били налице предпоставките на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем (просрочие на три последователни вноски и обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, достигнало до длъжника) и съответно – банката
надлежно го е направила предсрочно изискуем.
От приетото
заключение на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че размерът на неплатената главница по договора за кредит е в
размер на 38 484,50 лв. Следователно, искът
е основателен и следва да бъде уважен.
Поради това,
че е уважен главния иск, следва да бъде
уважен и акцесорния иск за законна лихва върху главницата от 27.02.2019 г. до
датата на окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 430, ал. 2 ТЗ за сумата от 2726,89 лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода 15.10.2018 г. – 17.01.2019 г.:
От
процесния договор за установява, че страните са договорили, ве за ползвания
кредит кредитополучателят заплаща възнаградителна лихва в размер на 4 % на
годишна база (чл. 9.1.) като лихвата се изчислява ежемесечно по метода на
простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни
в месеца и 360 дни в годината (чл. 9.2.).
От
писмените доказателства се установява, че договорът за потребителски кредит е
изменен с допълнително споразумение № 1 от 07.08.2017 г. Със споразумението е договорено, че
финансовите условия, при които кредиторът е предоставил заемната сума на
кредитополучателя са преференциални спрямо стандартните условия, при които
кредиторът предоставя потребителски кредити на други лиса с оглед специалното
качество на кредитополучателя на служител на кредитополучателя съгласно трудов
договор, сключен между тях (чл. 1. на споразумението); в случай, че преди
изтичане срока на договора, трудовите правоотношения между кредитора и
кредитолучателя бъдат прекратени, независимо от основанието и инициативата за
прекратяването им, кредитополучателят автоматично губи правото си да ползва
преференциалните условия, при които първоначално му е предоставен
потребителския кредит (чл. 2 на споразумението); считано от деня, следващ деня
на прекратяването на трудовите правоотношения по чл. 2, условията на
предоставения потребителски кредит автоматично се изменят като от
преференциални се превръщат в стандартни условия, при които кредиторът
предоставя потребителски кредити на другите лица, съгласно действащите общи
условия, тарифи, бюлетини и други вътрешни правила и процедури на банката (чл.
3 на споразумението). В чл. 4 на споразумението е договорено, че
кредитополучателят дава изричното си предварително съгласие за автоматична
промяна на финансовите условия по реда на чл. 2 и чл. 3, и приема валидността
на такава промяна, без да е необходимо да бъде уведомяван допълнително и
изрично за нея, както и без да е необходимо за тази промяна да се съставят
допълнителни споразумения и анекси или каквито и да било други двустранни
документи към договора.
Ответникът е физическо лице, на
което по силата на сключения с банката договор е предоставен банков кредит. Не
се твърди, а и от събраните по делото доказателства не се установява кредитът
да е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност от
страна на ответника, поради което същият има качеството на потребител по см. на
пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката в търговец по см. на пар. 13, т. 2 от ДР
на ЗЗП. Следователно, за ответника са приложими разпоредбите за защита на
потребителите в същия закон.
В разпоредбата
на чл. 143, ал. 1 ЗЗП се съдържат общите критерии за определяне на клауза в
договор с потребител за неравноправна,
а в ал. 2 – неизчерпателно изброяване на хипотези на неравноправни клаузи. За
да е неравноправна клауза в договора съгласно общата дефиниция в чл. 143, ал. 1
ЗЗП, същата следва да е във вреда на потребителя,
да не отговаря на изискването за добросъвестност и да води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Клаузата на чл. 2 от допълнителното споразумение, с която се
договаря, че при прекратяване на трудовото правоотношение между кредитора и
кредитополучателя финансовите условия на предоставения потребителски кредит
автоматично се изменят в стандартни условия, при които кредиторът предоставя
потребителски кредити на другите лица, и свързаните клаузи на чл. 3 и чл. 4 от
споразумението, противоречат на изискването за добросъвестност и са във вреда
на потребителя, тъй като липсват уговорки как конкретно ще се изменят
финансовите условия, за да може кредитополучателят да прецени кредитния риск
при сключване на споразумението. От споразумението или другите доказателства не
може да се направи извод, че клаузите му са индивидуално договорени, поради
което, не е налице изключението, предвидено в чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Поради това,
че клаузите са чл. 2, ал. 3 и чл. 4 от допълнителното споразумение са
неравноправни и поради това, че не се доказа да са индивидуално договорени,
същите са нищожни. Освен това, липсата на определен лихвен процент по кредита е
в противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от Закона за
потребителския кредит и на осн. чл. 22 от същия закон споразумението е
недействително и на това основание. Поради формираният извод за
недействителност на клаузите от споразумението, въпросът за наличието не
неплатени суми за възнаградителна лихва в процесния период следва да се
обследва без тези клаузи, т.е. като се прилага размерът на възнаградителна
лихва първоначално уговорен между страните.
От заключението на вещото лице
по допусната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при прилагане на
първоначално договореният лихвен процент за възнаградителна лихва в размер от 4
% не е нелице неплатена възнаградителна лихва за периода 15.10.2018 г. – 17.01.2019 г. Следователно, искът
следва да бъде изцяло отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 167,37 лв., представляваща неустойка за забава на заемната
сума за периода 15.08.2018 г. – 15.11.2018 г.:
Съгласно
чл. 9.4 от договора за потребителски кредит при просрочие потребителят дължи и
лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за
периода на просрочието. Поради направения по-горе извод за недействителност на
клаузите на чл. 2, ал. 3 и чл. 4 от допълнителното споразумение, изводът за размера
на обезщетението за забава следва да се формира на основание първоначално
договорения между страните размер на лихвата за просрочие. От заключението на
вещото лице се установява, че неплатеното обезщетение за забава, формирано от
размера на действащия лихвен процент за законна лихва върху просрочените вноски
за периода 15.09.2018 г. – 15.11.2018 г. е в размер на 80,75 лв. Следователно, искът следва да бъде уважен за сумата от
80,75 лв., а за остатъкът – отхвърлен.
Относно разноските в настоящото
производство:
С оглед
изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят направените по делото разноски съразмерно с уважената част на
исковете, а именно 4 057,55 лв.
Водим от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.Д., роден на *** г., гражданин на Република Германия,
с адрес: Република Германия, гр. ********АМ************, п.к. 86859, ДА ПЛАТИ на „Т.Б.А.Б.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Лозенец, ул. „********, следните суми:
-
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата от 38484,50 лв., представляваща заемна
сума (главница) по договор за потребителски кредит № ********** от 07.08.2017г., ведно със законната лихва от 27.02.2019 г. до окончателното плащане;
-
на основание чл. 92 ЗЗД сумата от 80,75
лв., представляваща неустойка за забава на заемната сума за периода
15.08.2018 г. – 15.11.2018 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 2726,89 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ за сумата от 2726,89 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода 15.10.2018 г. – 17.01.2019 г.
ОСЪЖДА А.Д., роден на *** г., гражданин на
Република Германия, с адрес: Република Германия, гр. ********АМ************,
п.к. 86859, ДА ПЛАТИ на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:***, р-н Лозенец, ул. „********,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 4 057,55 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ: