Решение по дело №7390/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е Н  И  Е

гр.София, 30.07.2020 г.

 

 

В   И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                 

                               

                                                          Председател:  БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА

                                                                               Членове: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ

                                                                                          ЕКАТЕРИНА СТОЕВА

 

разгледа докладваното от съдия Стоева ч.гр.д. № 7390/2020 г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производство по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

 

Подадена е жалба от длъжника „Т.С.“ ЕАД, против постановление от 26.06.2020г. на ЧСИ В.М., с район на действие СГС, по изп. д. № 20208600400497, с което е оставено без уважение искане на жалбоподателя за намаляване разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение до сумата от 100лв. и съответно за намаляване разноските по т.26 от ТТРЗЧСИ.

            Жалбоподателят навежда доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид правната и фактическа сложност на изпълнителното дело и извършените от процесуалния представител на взискателя изпълнителни действия, изразяващи се единствено в подаване на молба за образуване на делото пред съдебния изпълнител. Твърди, че задължението било платено в срока за доброволно изпълнение, поради което длъжникът не следва да отговаря за разноски на взискателя за изпълнителни способи, които не са били приложени. Моли съда да намали адвокатския хонорар до сумата от 100лв., дължима за образуване на изпълнителното дело, както и дължимата пропорционална такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ.

Взискателят Д.З.К.изразява становище за неоснователност на жалбата с аргументи, че възнаграждението се отнася само за образуване на изпълнителното дело, а неговият размер от 200лв. е съобразен  с минимално установения в чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдв.С, според действието на нормата преди частичната отмяна на наредбата от ВАС, когато е сключен и договора за правна защита и съдействие. 

В мотивите ЧСИ навежда на допустимост на жалбата, но неоснователна по изложени съображения.

Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира следното: 

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което е процесуално допустима.    

Жалбоподателят е длъжник по изп.д.№ № 20208600400497 по описа на ЧСИ В.М., образувано по молба на взискателя Д.К.въз основа изпълнителен лист от 16.06.2020г. С нея е извършено овластяване на съдебния изпълнител по чл. 18 ЗЧСИ. Молбата е подадена чрез упълномощен адв.П.Х.-САК с приложен договор за правна защита и съдействие, сключен на 07.05.2020г. Видно от договора в деня на сключването му взискателката заплатила на процесуалния представител възнаграждение от 200лв. с отбелязването, че е за образуване на изпълнителното дело.

            Не е спорно, че по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия насочени към принудително удовлетворяване. В срока за доброволно изпълнение длъжникът заплатил сумите по изпълнителния лист с извършено отбелязване върху него на 24.06.2020г. Следователно на взискателя не се следват разноски по чл.10, ал.1, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдв.С, но следва да се посочи, че такива не са и били претендирани, доколкото уговореното и платено възнаграждение се отнася само за образуване на изпълнителното дело.         В чл.10, ал.1, т.1 от наредбата е определен минималния размер на възнаграждението за образуване на изпълнително дело. С оглед измененията на нормата и отмяната на изменението й с решение на ВАС, приложим е размерът според редакцията на нормата, действала към деня на деня на сключване на договора за правна защита и съдействие и плащането на възнаграждението /Определение № 499/19.07.2019г. по ч.т.д. № 3019/2018г. на ВКС, II т.о./. В случая договорът между взискателя и адвоката е сключен на 07.05.2020г., при действието на чл.10, ал.1, т.1 от наредбата в редакцията към 2014г., предвиждаща минимален размер на възнаграждението за образуване на изпълнително дело от 200лв. и този размер е дължим от длъжника като разноски по изпълнението. На таза база правилно е изчислена и таксата по чл.26 ТТРЗЧСИ.

            Предвид това жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

            С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на взискателя разноски от 200лв. за платено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното Софийски градски съд      

 

           

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, против постановление от 26.06.2020г. на ЧСИ В.М., с район на действие СГС, по изп. д. № 20208600400497, с което е оставено без уважение искане на жалбоподателя за намаляване разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение до сумата от 100лв. и съответно за намаляване разноските по т.26 от ТТРЗЧСИ.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ***, да заплати на Д. З. К., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, ж.к.******, разноски по делото от 200лв.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                          2.