Определение по дело №613/2019 на Апелативен специализиран наказателен съд

                                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                      гр. София,  11.12.2019г.

 

 АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД IV – ти състав, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕНЕЛИН ИВАНОВ

                                                                          2. ПЕТЯ К.

 

като разгледа докладваното от съдията Иванов въззивно наказателно частно дело номер 613 по описа за 2019 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава 22 НПК.

          С определение на IV състав на СНС от 25.11.2019г. постановено в разпоредително заседание  по НОХД №4015/2019г., съдът се произнесъл по въпросите включени в ал.1 т.1 - т.8 на чл.248 НПК, като е отказал да уважи направените искания по т.3 от подсъдимите: М.С.С., чрез  защитника му адв.А.П., на М.Д.К., чрез адв.К., на К.А.Т., чрез адв.М., на К.М.Д., чрез адв.Д., на Н.А.Т., С.С.Е., М.Е.П. и А.С.А. чрез адв.Л.Т., на Т.К.Й., чрез адв. Д.А., на К.Г.Й., чрез адв.К.К., както и по чл.248 ал.1 т.1 НПК на М.С.М., чрез адв.Д.М., на М.С.С., чрез адв.К. и на Г.Х.К., чрез адв.Д., за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на СП, за отстраняване на допуснати според защитата съществени и отстраними процесуални нарушения в досъдебната фаза на наказателното производство.

Съдът е отказал да уважи и направени искания по реда на чл.248 ал.1 т.6 НПК от подсъдимите М.С.С., М.Д.К., К.А.Т., К.М.Д., Н.А.Т., С.С.Е., Т.К.Й., М.Е.П., К.Г.Й. и А.С.А., за изменение на мерките им за неотклонение от „Гаранция в пари“ в по-леки, както и да отмени наложени процесуални мерки за принуда „Забрана за напускане пределите на страната“.

Уважил е направените искания и е изменил е мерките за неотклонение от „Гаранция в пари“ в „Подписка“ на подсъдимите М.С.М., М.С.С., Г.Х.К. и К. Е. К..

Разрешил е на подс.С.Е. напускане пределите на страната само в периода от 01.12.2019г. до 10.12.2019г.

Срещу постановеното протоколно определение са подадени 13 въззивни частни жалби от подсъдимите чрез защитниците им, с изключение на подсъдимия К. К., с които се оспорва отказа на първостепенният съд за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СП по наведените от защитниците доводи, както и отказа му да измени мерките за неотклонение на подс.С. от „Задържане под стража“ в по-лека, а на подсъдимите К., К.Т., Д., Н. Т., Е., Й., П., Й. и А. от „Гаранция в пари“ в „Подписка“ и да отмени на последните наложената им „Забрана за напускане пределите на страната“.      

          Апелативният специализиран наказателен съд, като се запозна с жалбите и доводите на защитниците изложени пред първостепенния съд, с материалите по делото, включително с представените пред първоинстанционният съд писмени доказателства, относими към здравословното състояние на подс.С., с протокола от заседанието на 25.11.2019г. и атакуваното определение на СНС, намира следното:

Жалбите са процесуално допустими, доколкото е подадени от лица с правен интерес пред съответния съд. Постъпили са в изискуемия от закона седмодневен срок. Разгледани по същество въззивните частни жалби са неоснователни, по следните съображения.

По д. п. №161/2018г. по описа на СО-СП, пр.пр. №1617/2018г. по описа на СП с внесеният обвинителен акт е образувано НОХД №613/2019г. на СНС. Повдигнати са обвинения срещу

М.С.С.

за престъпление по чл.321, ал.6 НК;

за престъпление по чл.248а, ал.5, вр.ал.2, вр.чл.20, ал.3, ал.4, вр.ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. ал.3 НК;

за престъпление по чл.248а, ал.2, вр.чл.20, ал.3, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК;

за престъпление по чл.248а, ал.2 НК;

за престъпление по чл.248а, ал.5, вр. ал.2, вр. чл.26, ал.1, вр. ал.3 НК;

М.Д.К.

за престъпление по чл.321, ал.6 НК;

за престъпление по чл.252, ал.1 НК;

К.А.Т.

за престъпление по чл.321 ал.6 НК;

К.М.Д.

за престъпление по чл.321, ал.6 НК;

за престъпление по чл.248а, ал.5, вр.ал.2, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. ал.3 НК;

за престъпление по чл.248а, ал.2,вр.чл.20,ал.2,вр.ал.1 НК;

Н.А.Т.

за престъпление по чл.321, ал.6 НК;

за престъпление по чл.248а, ал.5, вр. ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1,вр. ал.3 НК;

С.С.Е. (предишна фамилия А.)

за престъпление по чл.321, ал.6 НК;

за престъпление по чл.248а, ал.2, вр.чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК;

Т.К.Й.

за престъпление по чл.321, ал.6 НК;

за престъпление по чл.248а, ал.5, вр. ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. ал.3 НК;

М.Е.П.

за престъпление по чл.321, ал.6 НК;

за престъпление по чл.248а, ал.2, вр.чл.20, ал.2, вр. ал. 1 НК ;

К.Г.Й.

за престъпление по чл.321, ал.6 НК;

за престъпление по чл.248а, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр.ал.1 НК;

за престъпление по чл.354а, ал.1 НК;

А.С.А.,

за престъпление по чл.321, ал.6 НК;

за престъпление по чл.248а, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК;

М.С.М.

за престъпление по чл.282, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК;

М.С.С.

за престъпление по чл.282, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК;

Г.Х.К.

за престъпление по чл.282, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК;

К. Е. К.

за престъпление по чл.282 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК

По жалбата на подсъдимия М.С., чрез защитника му адв.П..

В жалбата на подсъдимия М.С., подадена чрез защитника му адв.П. са наведени доводи, с които се оспорва протоколното определение от 25.11.2019г. по въпросите по чл.248 ал.1 т.3 и т.6 НПК. На първо място защитата оспорва отказа на първостепенният съд да прекрати съдебното производство и да върне делото на СП като се твърди, че са допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения, които са довели до ограничаване процесуалните права на защита на подсъдимия С..

Всред обсъдените от защитата нарушения са, че обвинението е неразбираемо за подзащитния, че при последното му привличане като обвиняем от 21.08.2019г. прокуратурата не е установила „процесуалната му годност за участие в досъдебното производство“, но същевременно не се твърди за съмнения, че подзащитния и не е можел да разбира свойството и значението на извършеното или да не е можел да контролира поведението си.

Въззивният състав, констатира, че в т.81 на л.13-л.22 е приложено постановлението за привличането му като обвиняем, което е подписано от защитника П., присъствала на предявяването на повдигнатото последно обвинение, както и от обвиненото лице С.. В следващия по смисъла на чл.221 НПК задължителен разпит обвиняемия С., преди провеждането му, са разяснени правата на обвиненото лице по изброените текстове на НПК – чл.53, чл.55 ал.1, ал.2, ал.4 чл.91 ал.1 чл.94, чл.96 ал.1, чл.97 ал.2 и чл.115 НПК включени не само цифрово, но и като текст в първата част на протокола за извършеното процесуално действие. Обвиняемия се е запознал с тях, което е видно от поставения в края на страницата подпис, в присъствието на защитника му адв.П.. В изявленията на обвиненото лице С., направени в присъствието на адв.П. е записано: „Разбирам обвинението. Не правя отвод на водещия разследването. Няма да давам обяснения към настоящия момент от разследването. Горното продиктувах, прочетох го, вярно е записано и за верността му се подписвам“. След изявленията са положени неоспорени до момента подписи на защитата – адв.П., на обвиняемия С. и на водещия разследването. Въззивният съд не констатира обстоятелства и данни, които могат да породят съмнения относно психическата годност на подсъдимия С., нито такива в подкрепа на твърденията за нарушения на правото му на защита в този смисъл. Не се установява, както защитника П., така и С., да са изразили претенции на проведеното следствено действие да присъства и упълномощения му защитник В. С., като това възражение е направено едва в хода на разпоредителното заседание. Доколкото досъдебното производство има подготвителен характер, а съдебното производство заема централно място в наказателния процес (чл.7НПК), то по аргумент на по – силното основание, присъствието поне на единия от защитниците е достатъчно за гарантиране правото на защита на подсъдимия (чл.271 ал.3 НПК). Участието на единият от защитниците – адв. П. е било достатъчно за законосъобразното му извършване при гарантиране процесуалните права на защита на обвинения С., доколкото в случая защитата му е била задължителна по смисъла на чл. 94 ал.1 т.6 НПК. Искането на адв.П., да бъде върнато делото на СП за да бъде повторено това процесуално действие с присъствието и на адв.В. С. е неоснователно.

По делото е назначавана и претендираната проверка на психичната годност на обвиняемия С.. От заключението на назначената съдебно психиатрична експертиза изготвена лекар - психиатър, съдебен експерт по списъка на СГС на 16.09.2019г. (т.87 л.238-л.239), не се установяват нарушени базисните психични годности на освидетелствания С. – да разбира и ръководи действията си и да участва в наказателното производство.

Защитата твърди, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на подсъдимия С., като е нарушено правото му на защита, доколкото при предявяване на материалите по делото е участвал назначения от прокурор резервен защитник – адв.М.М. от САК.

Въззивният състав, констатира, че упълномощения защитник адв. П. е била изрично уведомена за предвидения от прокуратурата времеви график за предявяване на материалите по делото. В обхвата на правомощията си, прокурорът е съобразил, че за да обезпечи своевременното приключване на разследването, следва да състави такъв график, за което е уведомил всички защитници. Посочения времеви период е бил в срока от 01.10.2019г. до 14.10.2019г., Ръководно решаващия орган в хода на досъдебното производство по смисъла на закона е прокурора. Тези правомощия за него произтичат от разпоредбата на чл.46 ал.2 НПК и основателно са мотивирани с принципа за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, с оглед наличието на значителен брой обвинени лица и доказателствени материали.

Видно от кореспонденция приложена по делото, адв.П. твърди, че в срока на предявяване на материалите по делото е имала лични ангажименти за датите 5-6.10.2019г. и с обучителна програма от 08.10.2019г. до 15.10.2019г. в Р.Г., които не са свързани пряко с процесуално представителство, респективно с адвокатските и задължения. Неоснователни са и твърденията на адв.П., че прокуратурата не е уведомила за сроковете за предявяване на материалите по делото другия защитник, а именно адв.В. С.. В тази връзка въззивният състав констатира от приложената кореспонденция в т.87 л.236-л.237 по досъдебното производство, където е съобразена една от датите посочена като свободна от адв.С. - 07.10.2019г.

Доколкото изтъкнатите причини за отсъствието на адв. П., в сроковете по графика, за който е била изрично уведомена от прокуратурата са били преценени като неуважителни, то прокурорът е използвал правомощията си по закон, като е назначил резервен защитник, с което е обезпечил правото на защита на обвиненото лице за това следствено действие. В случая е била назначена за резервен защитник – адв.М. С. М. от САК, определена на основание чл.26 ал.2 Закона за правната помощ. Назначаването и е направено със съответното постановление от 10.09.2019г. (т.87 л.291-л.293)

В този смисъл, твърденията във въззивната частна жалба, че не е налице изричен акт за назначаването на резервния защитник е неоснователно. За пълнота, следва да се посочи, че правото на обвиненото лице, респективно на подсъдимия да се запознава с материалите по делото не се преклудира с това действие в досъдебната подготвителна фаза на процеса, доколкото именно в съдебната фаза се събират и приобщават всички доказателства въз основа на които съдът постановява крайния съдебен акт, обсъждайки въпросите по чл.301 НПК. Подсъдимия и защитника/защитниците му, могат да се запознават с материалите по делото, по всяко време в съдебната фаза, включително преди и по време на съдебните следствени действия, както и преди устните прения пред първата инстанция. По посочените причини в чл.248 ал.4 т.1 НПК не са посочени като съществени, нарушения свързани със самото предявяване на материалите по делото, а само с правото на защита на подсъдимия. В този смисъл е неоснователно искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, за предявяване материалите по делото. Цитираната практика на Съда по правата на човека е превратно интерпретирана, доколкото гаранциите за справедлив процес не произтичат единствено от процесуалната законосъобразност на запознаването с материалите по делото във фазата на подготвителния стадий на наказателния процес. Както е посочено във въззивната частна жалба, запознаването със „средствата“, с които всеки обвинен има право да се запознава включват възможността това да се случва по време на цялото производство, а спрямо адвоката следва да се има предвид неговата „обичайна“ натовареност.

Във въззивната частна жалба на подс. С. се претендират и  нарушения, свързани с ограничаване на правото му да дава обяснения на досъдебната подготвителна фаза на процеса, предвид разпоредбите на чл.249 ал.4 т.1 пр.2 НПК. Първостепенният съд подробно е описал на л.370 от съдебната част, датите на които са провеждани разпити на всички обвинени лица, както и страниците и съответно томовете по досъдебното производство където са приложени.

Според защитата, претенцията за връщането на делото във фазата на досъдебното производство, произтича именно от неуважено искане на обвиняемите в досъдебната фаза на процеса да дават обяснения, извън случаите по чл.221 НПК. Навеждат се доводи за нарушение на чл.55 ал.1, чл.115 ал.3 НПК като се твърди, че способа за отстраняване на това нарушение е единствено чрез връщане на делото в досъдебна фаза. Като аргумент се сочи и определение на АСНС по ВНЧД №1170/11.10.2019г., което е тълкувано едностранчиво, доколкото твърдяното нарушение в съответния случай не било единствено и водещо, поради което съдът се е съгласил с връщането на делото в досъдебната фаза, оставяйки протеста на прокурора без уважение. Освен това не може да бъде възприето твърдението, че посочения акт е установил „константна“ съдебна практика, а още по-малко такава с обвързваща сила. Защитни доводи с изтъкването на същото нарушение се установяват и във въззивните жалби на подсъдимите Т.К.Й., чрез адв. Д.А. САК, на подсъдимите М.Е.П., С.С.Е., А.С.А. и Н.А.Т., всички чрез защитника им адв. Л.Т. – САК, които въззивният съд намира за неоснователни, по следните съображения:

В закона е въведено изискване за незабавен разпит на обвиненото лице след предявяване на повдигнатото срещу него обвинение по смисъла на чл.221 НПК. Исканията за даване на обяснения във всеки момент са част от правата на обвиняемите по чл.55 чл.115 ал.3 НПК, което е гарантирано в съдебната фаза с процесуалната норма на чл.277 ал.2 НПК. Неизпълнението на това задължение на разследващия орган или прокурора в досъдебната фаза на процеса, безспорно е нарушение на процесуалните права на обвиненото лице.

Същевременно, следва да се отбележи, че само неизпълнение на задължението на органа по разследването по смисъла на чл.221 НПК е съществено процесуално нарушение, което налага прекратяването на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. Това са случаите, ако на обвиняемия изобщо не е предоставена възможност незабавно да даде обяснения по предявеното му обвинение или да откаже да даде такива, доколкото извършването на разпит на обвиняемия след привличането му към наказателна отговорност е задължително предвид нормата на чл.221 НПК.

Същевременно, не всяко неуважено искане за даване на обяснения (извън случите на чл.221 НПК), пред разследващия орган или прокурор, в подготвителната фаза на процеса представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.248 ал.1 т.3 вр. чл.249 ал.4 т.1 пр.2 НПК, което да налага прекратяването на съдебното производство и връщането на делото на прокурора, като това произтича от обстоятелството, че не се преклудира възможността подсъдимия да дава обяснения пред съда, в същинската (централната) фаза на съдебния процес. Безспорно е, че обясненията на обвиняемия/подсъдимия са негови основни права и са свързани пряко с правото му на защита. Същевременно, ако е допуснато нарушаване на това право в досъдебната фаза на процеса (извън случаите на чл.221 НПК), способа за отстраняването на това нарушение не е връщането на делото на прокурора, доколкото в съдебната (същинската) фаза подсъдимия може да даде пред съда обяснения по всяко време на основание чл.277 ал.2 НПК. Нарушаването на това негово право ще съставлява основание за отмяна на съдебния акт при неговата проверка от следващия по степен съд.

Настоящия състав счита, че визираното нарушение не е основание за връщане на делото на прокурора (извън случаите на нарушение на чл.221 НПК), доколкото не всяко обяснение на обвиняем пред орган на досъдебното производство, може да бъде приобщено към доказателствата по делото в съдебната (централната фаза на процеса). Досъдебната фаза на наказателния процес има спомагателна задача, (по аргумент на чл.7 ал.2 НПК) и поради обстоятелството, че приобщаването на тези обяснения, чрез прочитането им на някое от основанията в чл.279 НПК е възможно само при определените в закона условия, които изцяло зависят от подсъдимия. Това произтича и от обстоятелството, че наказателното производство се подчинява на принципите на непосредственост – чл.18 НПК неизменност на съдебния състав – чл.258 НПК и за устно извършване на действията по събиране на доказателства в наказателното производство – чл.19 НПК.

В този смисъл, твърдяното нарушение, макар да е нарушение не преклудира правото на обвиненото лице да се защитава, чрез даване на обяснения, но те за да обслужат защитата му, следва да бъдат дадени устно и непосредствено пред съд и да бъдат приобщени като част от доказателствата по делото. Обясненията пред орган на разследването могат да станат доказателства едва след прочитането им и то при наличие на специалните условия по чл.279 НПК. В този смисъл исканото прекратяване на съдебното производство и връщането на делото на досъдебна фаза, за даване на обяснения пред разследващ орган или прокурора, не обезпечава инкорпориране на обясненията, като средство за защита на обвиненото лице в доказателствена съвкупност, която съдът е длъжен да обсъди при решаване на делото по същество по въпросите от кръга на чл.301 НПК

В този смисъл въззивният съд намира за необосновано искането на защитата за прекратяването на съдебното производство за отстраняване на твърдените нарушения, чрез даване на обяснения пред разследващ орган (извън случаите на чл.221 НПК).

Във въззивната жалба на подс. С., се претендират и нарушения, които според твърденията на защитата се установяват от фактически и обстоятелствен дефицит в описателната част на обвинението. Твърди се за  несъответствие на фактическото описание с диспозитива на обвиненията по инкриминираните състави на съответните материални норми, по които подсъдимия С. е привлечен към наказателна отговорност. Твърди се декларативно, че обвинението е неясно, че инкриминираното поведение на С. не е описано конкретно, поради което както подсъдимия, така и защитата се затруднява да разбере обвинението и да формулира защитна позиция по обвинителните факти. Според защитата наличието на копирани текстове от закони не може да изпълни със съдържание обвинението, което е съставено и предявено неразбираемо. Според защитата на подс.С. посоченото в обвинението, че са създадени „условия за облагодетелстване“ не съответства на закона, доколкото обвинението по чл.248а ал.5 НК, е резултатно такова, че няма ясно описание на механизма на сговаряне на С. с останалите подсъдими по обвинението по чл.321 ал.6 НК. По отношение на тези възражения въззивният състав констатира, че доводите на защитата са едностранчиви и необосновани, че се позовават на отделни детайли от цялостния диспозитив, извадени от контекста на съвкупното съдържание на предявеното обвинение.

Освен от защитата на подс.С. подобни възражения са отправени и в жалбите и на подс.К.Т., К.Д., Т.Й., като настоящият състав намира всички за необосновани.

В случая правилно първостепенният съдебен състав е съобразил, че в обвиненията по изчерпателен начин са отразени относимите към съставомерните признаци фактически обстоятелства. Според въззивният състав, обвинението в достатъчна степен и в изискуемия обобщен вид е описало съществените и относимите към съставомерните признаци на съставите на престъпление факти и обстоятелства. Това е направено при спазване на изискуемите стандарти за обстоятелствено описание на фактите по смисъла на чл.246 НПК. В закона няма изискване за осъществяване на детайлен анализ в обстоятелствената част на обвинението, чрез подробен анализ съдържанието на доказателствата и съдържащата се в тях доказателствената информация. Прокурорът е длъжен чрез общо посочване на относимите факти и обстоятелства, да изведе съществените признаци на съставите на престъпления и съставомерните последици, за квалифициращите обстоятелства, за които подсъдимите са привлечени към наказателна отговорност.

Според тълкувателната практика на ВКС, критерия за обхват на фактическото попълване на обстоятелствената част е подчинен на принципите посочени в чл.249 ал.4 т.1 НПК и ТР №2/2002г.. Законодателят е разграничил съществените от несъществените недостатъци в обвинителния акт, като връщането на делото се обуславя и от анализ на възможността за тяхното отстраняване, единствено чрез връщането на делото. Съобразно посоченото в т.1 на чл.249 ал.4 НПК, съществени са онези нарушения, които засягат само правото на обвиняемия да научи в какво престъпление е обвинен. В пункт 4.2 на ТР №2/2002г. е посочено, че „...в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Към тях се отнасят и времето и мястото на извършване на престъпленията, както и пълните данни за личността на обвиняемия...“. т.е. изискуемите от чл.246 НПК стандарти, на които да съответства обвинителния акт. Изложени са от защитата в някои от жалбите и съображения по същество, които съдът може да обсъжда едва когато  решава въпросите по смисъла на чл.301 НПК. В тези случаи, доколкото доводите в жалбите са извън предмета на настоящото производство по чл.249 НПК то и настоящият състав ги оставя без разглеждане.

По доводите на защитата на подс. С. във връзка с прилаганата мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Съдът по реда на чл.248 ал.1 т.6 НПК е отказал да уважи направеното искане от С. за смекчаване мярката му за неотклонение. С въззивната жалба е направено възражение срещу така постановения отказ. В тази връзка въззивния съд установи следното:

Производството е в съдебната фаза на наказателния процес, т.е. сроковете за прилагане на мярката за неотклонение не са ограничени по смисъла на чл.63 ал.4 НПК. С определение №1189/20.11.2019г. АСНС е потвърдил протоколно определение от 05.11.2019г., с което е било отказано смекчаване на прилаганата мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като са били обсъдени и предпоставките по чл.56 ал.3 НПК, данни за които се съдържали в представените медицински документи. В съдебната фаза на процеса, прилаганата мярка за неотклонение следва да бъде преценявана субсидиарно по правилата на чл.270 ал.1 НПК, като бъде съобразявана всяка промяна в обстоятелствата за прилагането на мярката за процесуална принуда. Нова преценка може да бъде правена по искане на подсъдимия и/или неговия защитник. В случая това е направено в близък предходен период от две съдебни инстанции. В хода на разпоредителното заседание не са представени нови доказателства, които да не са обсъждани и вече преценени от друг състав на АСНС в цитираното определение от 20.11.2019г, включително и тези съобщаващи за здравословното състояние на подсъдимия С.. Апелативния съд е взел отношение и по направените искания за назначаване на съдебно – медицинска експертиза, претендирани отново с настоящата въззивна жалба. Констатираната необходимост от изследвания включително и образни такива, чрез провеждане на ядрено – магнитен резонанс е препоръчано в приложените медицински документи да се осъществи отново след срок не по – малък от един месец от датата на проведените изследвания на 04.11.2019г. (л.44 от ВНЧД №578/2019г. на АСНС). Изхождайки от приложените медицински документи и срока препоръчан за провеждане на нови изследвания, не се установява подценяване на обстоятелствата по смисъла на чл.56 ал.3 НПК от СНС, при преценка за законосъобразността на прилагането мярката за неотклонение по отношение подс.С., включително и необходимостта от назначаването на съдебно-медицинска експертиза, след провеждане на необходимите изследвания.

Доколкото при провеждането на разпоредителното заседание и постановяването на атакуваното протоколно определение от 25.11.2019г. този срок все още не е бил изтекъл, както и поради липсата на други нови медицински сведения за спешна и/или неотложна нужда от провеждане на високоспециализирани изследвания и/или лечение, въззивният състав намира искането на защитата във въззивната жалба в тази част за неоснователно, поради което атакуваното протоколно определение на СНС от 25.11.2019г. в тази част е правилно и законосъобразно.

Въззивният състав оставя без разглеждане въззивната жалба на подс.С., чрез защитника му адв.П. и в частта, с която се оспорва приетия за съвместно разглеждане граждански иск, поради обстоятелството, че в тази част, определението на СНС не подлежи на обжалване в производството по чл.248 - чл.249 НПК. Конституирането на граждански ищец и допускането за съвместно разглеждане на граждански иск в наказателния процес, не подлежи на обжалване, отделно от крайния съдебен акт.

По жалбата на М.Д.К., чрез защитника му адв.Й.К..

Във въззивната жалба на подсъдимия М.Д.К., чрез защитника му адв.Й.К. се твърди, че повдигнатите му обвинения за престъпления по чл.321, ал.6 НК за деяние осъществено в периода от януари 2015г. до май 2019г. и за деяние квалифицирано като престъпление по чл.252, ал.1 НК за периода от 20.05.2014г. до 18.03.2018г., изключва връзката между тези две деяния, поради което обвинението по чл.252 НК не е от родовата и специална компетентност на СНС. Изхождайки от посоченото защитата настоява, че е допуснато съществено процесуално нарушение, което налага прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора.

Въззивният състав, като се запозна с повдигнатото обвинение срещу този подсъдим и като прецени посочените доводи на защитата намира същите за неоснователни, а атакуваното определение от 25.11.2019г. постановено в разпоредително заседание от СНС в тази част за правилно.

В конкретния случай защитата се позовава на различия само за част от инкриминирания период между двете инкриминирани деяния, без да отчита, че деянието по чл.252 НК по своя характер е продължено такова, което е довършено с последното изпълнително деяние, поради което твърдението, че инкриминирания период на двете деяния, като характеристика по време, изключва връзката между тях е необосновано. Деянието по чл.321 ал.6 НК по смисъла на чл.411а ал.1 т.2 НПК е подсъдно на СНС, а на основание чл.411а ал.6 НПК при наличие на обвинения за две или повече обвинения, които имат връзка и някое от тях е подсъдно на СНС, то и двете деяния по съответните обвинения са подсъдни на СНС. Други оценки на този процесуален етап в това производство няма как да бъдат направени, доколкото въпроса с връзките между двете обвинения е и въпрос по същество. Следва да се посочи също, че в чл.411а ал.5 НПК са уредени и случаите, когато две дела за различни престъпления и срещу различни лица имат връзка по между си, а когато правилното им решаване налага да се разглеждат заедно и едното е подсъдно на СНС, то тогава всички те са подсъдни на СНС. Отделно представените с жалбата доводи, посочени по - горе претендират наличието на съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.249 ал.4 т.1 НПК, а не на такива по смисъла на чл.248 ал.1 т.1 НПК.

По въззивната частна жалба на подсъдимия К.А.Т., депозирана чрез защитника му адв. С.М..  

Подсъдимия Т. е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл.321 ал.6 НК. При решаването на въпросите по чл.248 НПК защитата твърди, че са налице допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения, свързани с правото на защита на подсъдимия Т..

Адв. Р. е била упълномощена от обвиняемия К.Т. на 11.07.2019г. като пълномощното е приложено в т.78 л.3 по делото. С участието на защитника Р. е повдигнато първото обвинение срещу Т., на 11.07.2019г. (л.4 –л.5 т.78).

При излагането на доводите си защитата конкретно посочва, че при предявяване на второ по ред обвинение срещу Т., с постановление изх.№5533/16.08.2019г. наблюдаващият прокурор е отстранил от защитата му по реда на чл.92 НПК упълномощения от обвиняемия Т. защитник – адв. Т. Р. от САК.

Постановлението на прокурора от СП е обжалвано от адв.Р. пред АСП, която с постановление от 30.08.2019г. е оставила без уважение жалбата.

Според мнозинството от съдебния състав в мотивите на постановлението на СП основателно е било съобразено обстоятелството, че адв. Р. е участвала в друго процесуално качество по смисъла на чл.91 ал.3 т.4 НПК по същото досъдебно производство, доколкото на 07.06.2019г. след упълномощаването и от свидетеля М. К. Р. – технически секретар на търговското дружество „С. И.“ е участвала при провеждането на нейния разпит в качеството и на свидетел, за да я консултира по реда на чл.122 ал.2 НПК. Свидетелят пряко или косвено е била ангажирана в подкрепа на обвинителната теза, доколкото разпита и е по инициатива на прокурора от СП, за което е включена и в списъка за призоваване към обвинителния акт под №23

В случая с участието си като адвокат при разпита на свидетеля Р. адв.Р. е консултирала свидетеля, при даване на показания по въпроси поставени от разследващия, отговорите на които е било възможно да засегнат правата на свидетеля по смисъла на чл.121 НПК. Видно от посочената процесуална норма, това са защитените права на свидетеля, да не отговаря на въпроси, отговорите на които биха уличили самия него, възходящи, низходящи, съпруг, братя или сестри, както и лице с което живее на съпружески начала в престъпление. Доколкото са необходими и специални знания, това според закона може да осигури лице, което е адвокат.

Забраните по чл.91 ал.3 НПК конкретен защитник да представлява конкретно обвинено лице по едно и също наказателно производство са изчерпателно посочени, в посочената правна норма. Това са случаите когато същото лице е било или е актуален защитник и на друг обвиняем и защитата на единия противоречи на защитата на другия; т. 2. който е представлявал или е давал съвети на друг обвиняем, ако защитата, която му се възлага, противоречи на защитата на другия обвиняем; т.3. който е представлявал или е давал съвети на противната страна; 4. който е участвал в производството в друго процесуално качество; т.5. който е съпруг, роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на съдия, съдебен заседател, прокурор, или разследващ орган по делото.

При систематичното тълкуване на чл.91 ал.3 НПК се установява, че законодателя е степенувал посочени конкретни основания за процесуална несъвместимост на функцията на защита с участието на същия защитник в друго процесуално качество, като е подходил от частното към общото и след като в чл.91 ал.3 т.1 – т.3 НПК е обхванал конкретно забраната за участие в съдействие на страни в процеса, то в чл.91 ал.3 т.4, НПК забраната обхваща останалите възможни случаи, когато е налице участие в процеса във всяко друго процесуално качество. С този подход законодателя е обезпечил риска от опорочаване правната защита на лица привлечени към наказателна отговорност. Очевидно е, че закона въвежда както изрични изисквания към защитника да не е давал каквито и да съвети на противната страна, така и в най-общия случай да не е участвал в каквото и да е друго процесуално качество в процеса, без оглед на това дали е съветвал или представлявал конкретна страна в процеса, което съответства на общата забраната по чл.91 ал.3 т.4 НПК.

Изискванията за липсата на други интереси у защитника, освен защитата на обвиненото лице закона обезпечава с ограничението по чл.91 ал.3 т.4 НПК, с която се забранява участието му в същото производство в друго процесуално качество. С тази забрана се обезпечава риска от институционален или процесуален конфликт при защита на съответния обвиняем/подсъдим.

В този смисъл правилно, според мнозинството на настоящия състав прокурорът е съобразил, че е недопустимо участието на адв. Р. като защитник на обвиняемия Т., доколкото преди това е участвала в наказателния процес в друго процесуално качество. Вярно е, че адв. Р. е защитавала подсъдимия Т. при първото му обвинение на 11.07.2019г., като преди това е била упълномощена за участие в разпита на свидетеля М. К. Р. на 07.06.2019г., което не е било своевременно отчетено. С повдигнатото второ обвинение, вече без нейното участие прокуратурата е отстранила допуснатото нарушение.

На подсъдимия К.Т. е било предявено последното обвинение на 16.08.2019г., като в обясненията, които е дал по реда на чл.221 НПК е отразено, че е запознат с отвеждането на защитника му адв.Р., чрез получаването на екземпляр от постановление на прокурор К. от 14.08.2019г. с изх.№5533/16.08.2019г. Въззивният състав в мнозинството си, намира, че доколкото защитата му не е била задължителна по смисъла на чл.94 ал.1 НПК и доколкото обвиняемия изрично е изразил волята си, че „желая да бъдат проведени следствените действия с мен, като на по – късен етап ще си наема друг защитник“, че е разбирал в какво е обвинен и се е ползвал от едно от разяснените му права да откаже да дава обяснения, то и извършеното следствено действие е законосъобразно проведено, като не е допуснато нарушение на правото му на защита. Предявяването на обвинението без защитник не е в противоречие със закона и волята на обвиняемия в конкретния процесуален момент. В последствие за предявяването на материалите по делото на 11.10.2019г. подсъдимия Т. е ангажирал за защитата си адв.С.М. от САК. В този смисъл, според мнозинството на въззивният състав, при привличането и предявяването на обвинението, както и проведения му разпит в изпълнение задълженията на разследващия по смисъла на чл.221 НПК, не се установяват процесуални нарушения от претендираните по реда на чл.248 ал.1 т.3 НПК от упълномощения защитник на Т. – адв.М..

В този смисъл, според мнозинство на съдебния състав, твърденията на защитата, че адв.Р., като е участвала упълномощена в разпита на свидетеля не е участвала в друго процесуално качество, т.е. че отстраняването и е незаконосъобразно, доколкото нейното участие в процеса по смисъла на чл.122 ал.2 НПК не се обхващала от забраната по чл.91 ал.3 т.4, НПК са необосновани.

Според мнозинството на съдебния състав, участието на адв.Р. при разпита на свидетеля не е извънпроцесуална дейност. Законът съдържа конкретни изискванията към такова лице, за да може да участва в разпита на свидетел по смисъла на чл.122 ал.2 НПК, а именно да е „адвокат“. Съответния орган, пред който ще се депозират показанията на свидетеля е длъжен да извърши проверка за съответствие качеството на адвокат, да установи дали съответното лице може да придобива и дали може да упражнява конкретните субективни права и да носи отговорност. Според нормата на чл.122 ал.2 НПК, освен стандартните по подразбиране качества като дееспособност, респективно деликтоспособност, преди да бъде допуснато да осъществява регламентираните от закона функции по консултиране на свидетеля, съответния орган следва да установи, дали лицето упражнява адвокатска професия и дали има съответната правоспособност на адвокат. Отговорността на това лице за разлика от свидетеля не е наказателна, а гражданскоправна и професионално етична уредена в общите правила на Закона за адвокатурата.

Според мнозинството на съдебния състав, след като участието на адвокат по реда на чл.122 ал.2 НПК е обособена правно регламентирана дейност с конкретни правни рамки, с определени изисквания към качествата на съответното лице, които следва да бъдат проверени за съответствие със закона е очевидно, че се касае за участие на това лице в конкретно процесуално качество в конкретни процесуално следствени действия, в строго определена процесуална форма и регламентирана конкретна компетентност.

Мнозинството на съдебния състав счита, че чрез включването на всяко лице в процесуална дейност, доколкото това участие е правно регламентирано в структурата на кодифицираните правни норми на наказателния процес и като такова е съобразено с конкретната му правосубектност се формира неговия интегритет на процесуален участник в същия този наказателния процес. Лишено от логика е допускането, че е възможно процесуално участие на конкретен процесуален субект в наказателния процес, без конкретно процесуално качество. По същество мнозинството приема, че понятието процесуално качество съществува в завършено съотношение, като единство на съдържание и форма. В случая съдържанието се определя от естеството на конкретното процесуално участие, а формата е процесуалното му качество, като съвкупност от права и задължения съответни на неговата правосубектност.

В този смисъл под забраната за участие като защитник на лице, което е „...участвало в производството в друго процесуално качество...“ според мнозинството на настоящият състав се разбира, като всяко участие в друго процесуално качество, (извън случаите посочени в чл.91 ал.3 т.2 НПК). Забраната по чл.91 ал.3 т.4, НПК, според мнозинството на състава обхваща случаите, когато защитникът по едно и също наказателно производство макар и да не е подпомагал пряко нито една от страните в наказателния процес е взел участие по същото производство в друго процесуално качество, чиято правосубектност е уредена от нормите на наказателния процес.

В посочения смисъл са и Определение № 4 от 12.01.2016 г. по ВНЧД № 246/2015 г. и Определение №102 от 29.12.2016 г. по ВНЧД № 296/2016 г. на 01 – ви и 03 – ти състав на Апелативен специализиран наказателен съд.

Други случаи в наказателния процес, в които по сходен начин е уредено участие на лица със съответното процесуално качество е техническия помощник по чл.126 НПК, който също не е страна в наказателното производство, нито е част от разследващите органи, нито е прокурор, съдия следовател, нито е част от доказателствата или способите за доказване, т.е. не е свидетел или експерт, но участва като подпомагащ специалист при изготвянето и прилагането на веществени доказателствени средства. Тази процесуална фигура участва в съответното процесуално качество на основание чл.126 НПК, доколкото се налага съдействие от лица със специални знания и умения, които да спомогнат за правилното установяване и събиране на съответните доказателства.

Не се спори, че защитника не може да участва като технически помощник и същевременно да е защитник на обвиняемия/подсъдими в процеса, доколкото подпомага технически, в съответното процесуално качество за правилното събиране на веществени доказателства.

Друг тип процесуални помощници със специални знания и умения, които закона допуска да се използват в наказателния процес, когато се провеждат разпити на непълнолетни свидетел са педагозите или психолога, като тяхното участие също е правно регламентирано при разпита на непълнолетните по реда на чл.388 НПК. В този случай тези лица следва да имат съответната правосубектност – т.е. съвкупност от процесуално правни изисквания към техните лични и професионални качества, като участието им е допустимо, в определените от закона рамки, след проверка за съответствие на качествата им с процесуалните изисквания. В този смисъл тяхното участие е допустимо, само и единствено в съответното конкретното процесуално качество.  

Не се спори, че защитника не може да участва едновременно като психолог или педагог при разпита на непълнолетен свидетел и същевременно да е защитник в процеса.

Аналогично е уреден и въпроса, когато свидетел не се чувства уверен от предмета на поставяните въпроси към него от разследващите и ангажира за правно съдействие и консултиране лице със знания и умения да прилага правните норми, да познава изискванията на закона, поради което в чл.122 ал.2 НПК изрично е посочено, че такова процесуално участие при провеждането на процесуално следственото действие – разпит, уредено изрично от нормата на чл.122 НПК може да има само „адвокат“, а не просто лице с правни знания или правно образование. В този смисъл, по съществото си функцията на правен консултант на свидетел по смисъла на чл.122 ал.2 НПК, може да бъде сравнена с функциите на повереника, който макар и да не е страна в процеса осъществява правнорегламентирана дейност, за която в чл.91 ал.3 т.3, НПК е посочено, че е несъвместима и с функцията на защитата.

В конкретния случай, според мнозинството на настоящия състав, както адвоката участвал в консултирането на свидетел, така и психолога и педагога участвал в разпита на непълнолетния и техническия помощник при изготвянето на веществените доказателства, попадат в забраната на посочената норма по чл.91 ал.3 т.4 НПК да бъдат едновременно с това и защитник на обвиняем/подсъдим по същото производство. На същото основание защитникът не може да бъде и едновременно свидетел и вещо лице или преводач които, за разлика от адвоката оказал правна помощ по чл.122 ал.2 НПК, носят и наказателна отговорност по смисъла на чл.290, чл.291 НК. Чрез забраната по чл.91 ал.3 т.4 НПК, според мнозинството законодателя е изключил всякаква форма на дублиране на участие на защитника в друго процесуално качество в наказателния процес, докато осъществява функцията по защита правата и законните интереси на обвиняемия/подсъдимия.  Разширителното тълкуване на посочената норма не съдържа ясен инструментариум за определяне на конкретен разграничителен критерий, по който да се определи кое друго процесуално качество на съответните процесуални субекти се субсумира с употребеното в закона „друго процесуално качество“, поради което в случая прилагането на разширително тълкуване на посочената норма, според мнозинството на състава, е неуместно и неправилно.

 По въззивната частна жалба на подсъдимата К.М.Д. чрез защитника и адв. В.Д. АК Кюстендил.

Подсъдимата е привлечена към наказателна отговорност за престъпления по чл.321 ал.6 НК; по чл.248а, ал.5, вр.ал.2, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. ал.3 НК; по чл.248а, ал.2,вр.чл.20,ал.2,вр.ал.1 НК;

При решаването на въпросите по чл.248 НПК, защитата твърди, че са нарушени основни стандарти в описанието на фактите и обстоятелствата релевантни към съставомерните признаци на съставите на престъпления за които подс.Д. е привлечена към наказателна отговорност. Настоящият състав е обсъдил възражения със същия характер поставени от защитата на М.С., поради което в тази част, не намира основание да повтаря изложени вече по – горе съображения.

Допълнително в жалбата на подс.Д. се твърди, че е налице несъответствие на обвинителните твърдения със съставомерни признаци на материалните състави на престъпления по повдигнатото обвинение по чл.248а ал.5 вр. ал.2 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. ал.3 НК и по чл.248а ал.2 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК. Цитиран е абзац от диспозитива на обвинението, който според защитата е довел до съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото пречи на обвиняемия да разбере в какво е обвинен. Според защитата с обвинителното твърдение „...с което изкуствено създал условия за облагодетелстване на М.С., посредством осъществяваната търговска дейност на ЕТ „М.С. К.“, а именно получаване на средства предоставени от ЕС на българската държава, разпределяни от Фонд „З.“...“ обвинението е неясно, противоречащо на материалните съставомерни признаци на чл.248а ал.2 и сл НК, поради обстоятелството, че след като деянието по чл.248а ал.2 НК е на формално извършване, а по чл.248а ал.5 НК е на реално извършване, т.е. престъплението е резултатно,  посочената формулировка, че „...изкуствено създал условия...“, внася объркване, което води до неразбираемост на обвинението. Според защитата, това обстоятелство налага връщане делото на прокурора за отстраняване на посочените от защитата нарушения.

Настоящия състав не се съгласява с така наведените защитни доводи, нито с искането за прекратяването на съдебното производство и връщане делото на прокурора на това основание. При запознаване с диспозитивите на коментираните обвинения се установява, че изпълнителното деяние е посочено ясно (с удебелен шрифт). Посочена е формата на съучастие на подсъдимата Д., че е „предоставил неверни сведения пред фонд З.“...“, че „...затаил сведения в нарушение на задължения да предостави такива...“, като обвинението е попълнено с необходимата фактическа и обстоятелствена конкретика, част от която е цитирания по – горе абзац, както и относно субективната цел. При деянието по ал.5 са посочени факти свързани с естеството и размера на причинените вредните последици, техния формален и техния реален бенефициент инкриминиран конкретно в обвинението. Като отстраним и несъществен пропуск въззивния състав констатира обстоятелството, че не са отбелязани промените в материалния състав на престъплението по чл.248а ал.5 НК относно прекия съставомерен получател на инкриминираната облага. В обвинението е включена единствено актуалната редакция на състава на престъпление, коригирана с измененията от ДВ бр.101/2017г., по отношение бенефициента на инкриминираните средства, в резултат на осъщественото изпълнително деяние, като за разлика от предходната редакция, това вече може да е всяко физическо или юридическо лице.

Въззивният състав, преценява като неоснователни исканията на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора, за извършване на допълнително предявяване на доказателствена информация - банковото досие на ЕТ „А.“, съдържаща се на електронен носител, доколкото правото за запознаване с всички доказателства не се преклудира от завършването на разследването в досъдебната (подготвителната) фаза на процеса. Всяко веществено доказателство на основание принципа на непосредственост, за да бъде приобщено към доказателствата, следва да бъде предявено и прочетено на основание чл.283 и чл.284 НПК. В този смисъл доводите на защитата не съдържат твърдения за съществени процесуални нарушения по смисъла на посочените в чл.249 ал.4 НПК, които налагат прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. Това произтича и от обстоятелството, че за отстраняване на нарушението не е нужно връщане делото на прокурора, доколкото може да бъде отстранено по всяко време до приключване на съдебното следствие в съдебната фаза на наказателния процес.

По въззивната частна жалба на подсъдимите М.Е.П., С.С.Е., А.С.А. и Н.А.Т., всички чрез защитника им адв. Л.Т. – САК.

Въззивният съд, констатира, че подсъдимите и въззивни жалбоподатели са привлечени към наказателна отговорност както следва: А.С.А. за престъпление по чл.321, ал.6 НК и по чл.248а, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК; М.Е.П. за престъпление по чл.321, ал.6 НК и по чл.248а, ал.2, вр.чл.20, ал.2, вр. ал. 1 НК, Н.А.Т. за престъпление по чл.321, ал.6 НК и по чл.248а, ал.5, вр. ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1,вр. ал.3 НК и С.С.Е. (предишна фамилия А.) за престъпление по чл.321, ал.6 НК и по чл.248а, ал.2, вр.чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК;

При решаването на въпросите по чл.248 ал.1 т.3 НПК защитата на посочените подсъдими твърди, че на досъдебното производство е допуснато съществено и отстранимо процесуално нарушение, довело до ограничаване на правата на подзащитните му по смисъла на чл.249 ал.4 т.1 НПК, което произтича от неуважено искане на обвиняемите в досъдебната фаза на процеса да дават обяснения, извън случаите по чл.221 НПК. Навеждат се доводи за нарушение на чл.55 ал.1, чл.115 НПК като се твърди, че способа за отстраняване на това нарушение е единствено чрез връщане на делото в досъдебна фаза.

Въззивният състав намира тези защитни доводи за неоснователни, като е изразил подробни мотиви при обсъждане на същите възражения по повод въззивната жалба на подсъдимия С., поради което не намира за нужно да ги преповтаря.

С въззивната жалба защитата на подсъдимите М.Е.П., С.С.Е., А.С.А. и Н.А.Т. се претендира и нарушение на чл.248 ал.1 т.6 НПК. Твърди се, че непропорционално и без мотиви първостепенният съд е изменил мярката за неотклонение от „Гаранция в пари“ в „Подписка“ на някои от подсъдимите, а същото е отказано на подсъдимите, защитавани от адв.Л.Т..

Въззивният съд констатира, че доводите относно липсата на конкретни мотиви за отказа да бъдат измени мерките за неотклонение на подсъдимите П., Е., А. и Т. от „Гаранция в пари“ в „Подписка“ са основателни. Същевременно в жалбата не са посочени нови основания за претендираната промяна на наложените мерки за неотклонение „Гаранция в пари“, за подс.П., А. и Т. в размер на по 4500лв., за подс.Е. – 3500лв., доколкото субсидиарно се прилага разпоредбата на чл.270 ал.1 изр.2 НПК

Доколкото не е налице протест срещу изменените мерки за неотклонение, настоящият състав няма възможност да коригира определението на СНС, като отмени определението в частта, с която са изменени мерките за неотклонение на М., С., К. и К.К. от „Гаранция в пари“ в „Подписка“. Въззивния състав счита, че от данните по делото продължава да е налице обосновано подозрение, че подсъдимите са съпричастни към евентуалното извършване на инкриминираните им деяния, очертани с така внесения обвинителен акт.  Обоснована е и вероятността да са осъществявали описаната съучастническа престъпна деятелност, чрез сложна и многопластова документално обезпечена и планирана организация за целите на облагодетелстването от неправомерно получени парични средства от финансиране по програми на ЕС. Налице е обосновано подозрението за вероятна съпричастност на множество лица, включително и такива с длъжностно качество, което вероятно е ползвано с оглед субективните цели на престъпните посегателства. При част от обвиненията са инкриминирани реално причинени вреди, в размер на няколко милиона лева. Рискът от извършване на престъпление не е отпаднал изцяло за всеки един от въззивните жалбоподатели, поради което изпълняваните до момента мерки са съответни на оценката на риска от извършване на престъпление за всеки един от тях. Този извод произтича от анализа на фактите и доказателствата, преценени при техния общ преглед, от данните за  вероятна продължителност на извършеното и периода от време, от наличието на обосновано подозрение за осъществявани разнообразни престъпни посегателства, за вероятните вредни последици в големи размери и свързаните с това възможни негативни последици. В този смисъл настоящият състав, намира все още за адекватни по вид и тежест и съответни на целите по чл.57 НПК прилаганите мерки за неотклонение „Гаранция в пари“ за подс.П., А. и Т. в размер на по 4500лв., за подс.Е. – 3500лв.. поради което атакуваното протоколно определение от 25.11.2019г. в тази част е правилно, като твърдяната с въззивната жалба липса на подробни мотиви за посоченото, не е от естество да доведе на това основание до изменение на прилаганите мерки за неотклонение, доколкото за въззивната инстанция на основание чл345 ал.3 вр.чл.314 ал.1 НПК съществува задължение да провери изцяло първоинстанционният акт, независимо от основанията посочени от жалбоподателите.

По въззивната частна жалба на подсъдимата Т.К.Й., подадена до съда чрез защитника и адв. Д.А. САК, се установява, че подсъдимата е привлечена към наказателна отговорност за престъпления по чл.321 ал.6 НК и по чл.248а, ал.5, вр.ал.2, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. ал.3 НК.

При решаването на въпросите по чл.248 ал.1 т.3 вр. чл.249 ал.4 т.1 НПК НПК, защитата на Й. както в устните прения, така и във въззивната жалба е изтъкнала доводи, свързани с претендирано нарушение на правото на обвиненото лице да дава обяснения по смисъла на чл.55 и чл.115 ал.3 НПК на досъдебната фаза, както и за нарушения свързани с непълнота при описание на фактите и обстоятелствата по обвинението, които настоящия състав вече е обсъдил с подробни мотиви по – горе, поради което не счита за нужно да ги преповтаря.

В жалбата се оспорва отказа на съда по реда на чл.248 ал.1 т.6 НПК да измени мярката за неотклонение на Й. от „Гаранция в пари“ в размер на 4500 лв. в по-лека, като се твърди, че не са изложени никакви мотиви. Оспорва се решението на първостепенният съд да не удовлетвори искането за отмяната на мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на страната“, което е мотивирано с риск от укриване. 

Настоящият състав е счита, че от данните по делото продължава да е налице обосновано предположение, че Й. е съпричастна към евентуалното извършване на инкриминираните и деяния, като се касае за три евентуално осъществени престъпления, квалифицирани при условията на продължавано престъпление с реално причинени вредни последици за няколко милиона лева, част от финансиране по фондовете на ЕС. Доколкото за описаната в обвинителния акт съучастническа деятелност продължава да е налице обосновано подозрение за съпричастност на подсъдимата Й. към неговото извършване и поради обстоятелството, че подозрението включва данни за различни по своя характер посегателства срещу разнородни обществени отношения, вероятно осъществявани чрез множество разнообразни форми на изпълнителни деяния, при наличието на евентуално организирана сложна и многопластова, документално обезпечена инкриминирана деятелност, при наличието на обосновано подозрение, че е извършвана в съучастие, то според настоящия съдебен състав продължава да е налице реален риск от извършване на престъпление, който макар и с ниска степен на опасност, не е отпаднала изцяло. С оглед обезпечаване целите на чл.57 НПК въззивният съд, счита, че и към настоящия момент е основателно продължаване прилагането на мерките за процесуална принуда „Гаранция в пари“ и „Забрана за напускане пределите на страната“, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение. Твърденията за липса на подробни мотиви в атакуваният акт, на самостоятелно основание не може да доведе до неговата отмяна, доколкото въззивната инстанция преценява всички обстоятелства, които налагат продължаване прилагането на конкретните мерки за процесуална принуда „Гаранция в пари“ и „Забрана за напускане пределите на страната“, а доколкото не намира настъпили основания за тяхната отмяна следва да остави частната жалба без уважение и в тази нейна част.

По въззивната частна жалба на подсъдимия К.Г.Й., подадена до съда чрез защитника адв.К.К. САК, се установява, че подсъдимия е привлечен към наказателна отговорност за престъпления по чл.321 ал.6 НК и по чл.248а, ал.2, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 НК и по чл.354а, ал.1 НК, за това, че на 02.05.2019г. държал без надлежно разрешително с цел разпространение високорисково наркотично вещество - коноп, общо 37.66 грама разпределен на две места на обща парична равностойност 225.96лв. В жалбата са наведени доводи по смисъла на чл.248 ал.1 т.3 вр. чл.249 ал.4 т.1 НПК, досежно нарушение, свързано с пренебрегване на направено искане от подс.Й. за даване на обяснения пред орган на досъдебното производство. Доколкото се защитата представя аналогични доводи по вече обсъдени от въззивния съд процесуални въпроси, касателно частната жалба на подс.С., които са част от настоящия акт, то не намира основание за преповтаряне на същите аргументи, за наведени еднакви възражения в настоящата въззивна жалба на подсъдимия Й..

Допълнително в настоящата жалба подс.Й. оспорва отказа на съдът по реда на чл.248 ал.1 т.6 НПК да измени прилаганата мярка за неотклонение на Й. от „Гаранция в пари“ в размер на 4500 лв. в по-лека и да отмени „Забрана за напускане пределите на страната“. Твърди се, че съдът непропорционално е изменил прилаганите мерки за неотклонение на част от подсъдимите, като не е уважил при равни условия жалбата на Й.. Твърди се, че при наличие на еднакви материални и фактически предпоставки съдът е следвало да уважи молбата на Й., както това е направил по отношение на подсъдимите, чиито мерки са били смекчени и отменени. Настоящия състав счита, че от данните по делото продължава да е налице обосновано предположение, че Й. е съпричастен към евентуалното извършване на инкриминираните му деяния, като от данните  продължава да се установява подозрение за неговата съпричастност към три отделни престъпни посегателства срещу различни по вид защитени обществени отношения, като и трите обвинения са за тежки умишлени престъпления. Прилаганата мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ не е от естество, което ограничава правото на свободно придвижване, съобразена е с обема на предполагаемата престъпна деятелност, с продължителния период и казуалния принос на подсъдимия Й. към инкриминираната му престъпна деятелност. Мярката за процесуална принуда „Забраната за напускане пределите на страна“ с оглед липса на нови основания за нейното изменение (при субсидиарното приложение на чл.270 ал.1 изр.2 НПК) доколкото отразява и естеството и тежестта на повдигнатите обвинения и за да обезпечи в максимална степен изпълнението на предстоящите съдопроизводствени действия в разумен срок изпълнява целите на чл.57 НПК. В този смисъл настоящия състав намира, че прилаганите мерки за процесуална принуда към Й. „Гаранция в пари“ в размер на 4500 лв. и „Забрана за напускане пределите на страната“, продължават да са актуални и съобразени с целите предвидени в чл.57 НПК. Прилагането им винаги може да бъде обжалвано, с оглед настъпване на промяна в условията за прилагането им, като определението на съда по посочения контрол на мерките за процесуална принуда, няма силата на „пресъдено нещо”.

По въззивните частни жалба на подсъдимата М.С.М., подадена до съда, чрез защитника и адв.Д.М. САК, на подсъдимата М.С., чрез адв.К. и на подсъдимия Г.К., чрез адв.Д. САК са налице общи по вид възражения за допуснати процесуални нарушения свързани с въпросите по чл.248 ал.1 т.1 вр. чл.249 ал.1 НПК, поради което настоящия въззивен състав ще ги обсъди заедно. Въззивният състав констатира, че подсъдимата М. е привлечена към наказателна отговорност за престъпление по чл.282, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК. При решаването на въпросите по чл.248 ал.1 т.1 вр. чл.249 ал.1 НПК, защитата на М. твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото подсъдимата е привлечена към наказателна отговорност и предадена на съд за деяние, което не е подсъдно на СНС. Същите съображения застъпват при оспорване на протоколното определение от 25.11.2019г. и от защитниците на подсъдимите М.С. и Г.К., съответно адв.В.К. и адв.В.Д. от САК, които са привлечени към наказателна отговорност за същото по вид престъпление по чл.282, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК. Според защитниците, СНС неоснователно не е приел доводите им по въпросите свързани с чл.248 ал.1 т.1 НПК, с които са оспорили специалната родова компетентност на СНС да правораздава по обвинения по чл.282 ал.1 НК за конкретните подсъдими. С въззивните жалби се оспорват и специалните правила за обвързаната специална подсъдност по смисъла на чл.411а ал.5 и ал.6 НПК, досежно връзката на конкретните обвинения по чл.282 ал.1 НК с фактите по обвиненията срещу останалите подсъдими. Във въззивната жалба на адв.М. се оспорва конкретно позоваването на първоинстанционният съд на чл.411а ал.6 НПК, доколкото срещу М. има повдигнато само едно обвинение.  

Въззивният състав в противовес на защитните твърдения, не установява първостепенният съд в определението от 25.11.2019г. да е изразил мотиви по възражения на защитниците по чл.248 ал.1 т.1 НПК. При извършена самостоятелна проверка по посочените доводи, намира същите за неоснователни, доколкото родова компетентност на СНС по така повдигнатите обвинения е съответна. От диспозитивите на конкретните обвинения срещу М.С.М., М.С. и Г.К., съпоставени с тези на останалите подсъдими се установява, че срещу различни лица са повдигнати обвинения за различни престъпления, които имат връзка помежду си, а едно от тях - престъплението по чл.321 ал.6 НК е подсъдно на СНС. В този смисъл е приложима разпоредбата на чл.411а ал.5 НПК, макар и първостепенният съд да не е дал отговор на направените възражения на защитниците в този смисъл. С оглед обвинителните твърдения в повдигнатите обвинения е налична фактическа и причинно обусловена връзка между инкриминираното поведение и съзнателно преследваните субективни цели, включени в обвиненията, по които са привлечени към наказателна отговорност. Такава връзка се установява при описание на фактите, относими към съставомерните признаци на състава на престъпление по чл.282 ал.1 НК относно инкриминираната субективната цел. В престъпния състав по чл.282 ал.1 НК законодателя е предвидил три форми на изпълнително деяние, с които е инкриминирал такова увреждащо поведение на длъжностни (по смисъла на чл.93 т.1 НК) лица, което може да се изрази в действия, с които длъжностно лице е нарушило служебните си задължения и/или е превишило властта или правата си или да се изрази в бездействие, с което съответното длъжностно лице не изпълнявало възложените му с нормативен акт или акт на обществена организация служебни задължения, от което могат да настъпят немаловажни вредни последици. Част от съставомерните признаци на състава на престъпление по чл.282 ал.1 НК е съзнателно следваната субективната цел за осъществяване на инкриминираното поведение  - да набави за себе си или за другиго облага (с имуществен и/или неимуществен характер). В случая, в обвинението срещу всеки от въззивните жалбоподатели се твърди, че несъответното на правилата на длъжността им поведение е съзнателно извършено със субективна „...цел да набави облага за другиго – ЕТ „А. – К.Й.“ и М.С.С....“. Тази описана обща фактическата и правна връзка в обвинителните твърдения срещу жалбоподателите М.С.М., М.С. и Г.К. и срещу подсъдимите К.Й. и М.С. свързана с описание за опосредено финансиране на подсъдимите К.Й. и М.С., чрез структурите на ДФ „З. – Разплащателна агенция“, където по това време са работили подсъдимите М., С. и К. установява връзката между лицата и обвиненията срещу тях, което е в съответствие със специалната компетентност на СНС, поради което доводите на защитниците в този смисъл са неоснователни. В заключение, въззивната инстанция доколкото не установява, наличие на твърдените във въззивните жалби съществени процесуални нарушения от кръга на включените в чл.249, ал.4 НПК, а и при служебна проверка на внесения обвинителния акт не открива такива, на основание чл.341 ал.2 и чл.345 от НПК, IV въззивен състав на АСНС

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на СНС IV състав от 25.11.2019г. постановено в разпоредително заседание по НОХД №4015/2019г.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     

 

          ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                     О.М.2.