Р Е
Ш Е Н
И Е
№
1587
гр.
Бургас, 17.11.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас,
осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: М. Николова
при секретар Г. Славова, като разгледа докладваното от
съдия Николова административно дело № 536/2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.156
от ДОПК.
Образувано е по жалба на „ЕКО ИНВЕСТ БГ СЕРВИЗ“ ЕООД, с ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Б.Я.Г.против
ревизионен акт № Р-02000219001523-091-001/18.11.2019г., издаден от началник
сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП –
Бургас – ръководител на ревизията, в частта, с която е потвърден с решение № 24/03.02.2020г.
на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при
ЦУ на НАП. С РА са установени задължения на дружеството жалбоподател за Данък
върху добавената стойност за периода от 01.11.2015год. до 31.12.2018год. в общ
размер на 80 754.24 лв. и съответните лихви в общ размер на 18 902.38 лева и
задължения за корпоративен данък за 2015год., 2016год. и 2017год. в общ размер
на 20 559.97 лв. и съответните лихви за забава в размер на 4437.47 лева
Жалбоподателят счита, че
ревизионният акт е незаконосъобразен, като оспорва извода на органа по
приходите за нереалност на доставките по фактурите, по които му е отказано право
на приспадане на данъчен кредит. Твърди, че е представил множество
доказателства към фактурите (приемо-предавателни протоколи, актове за приемане
на СМР, пътни листи и работни карти и други),
които в тяхната съвкупност водят до заключението, че процесните доставките на
стоки и услуги са извършени, които доказателства необосновано не са кредитирани
от ревизиращите органи. Счита, че при издаването на РА са допуснали съществени
нарушения както при преценката на доказателствения материал, така и при приложението
на закона. Възразява, че поведението на доставчиците не може да бъде причина да
му бъде отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите. Позовава
се на практика на СЕС. Иска отмяна на ревизионния акт. Ангажира доказателства и
претендира разноски.
В
съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи и
съображения за незаконосъобразност и ангажира доказателства. Моли за присъждане
на разноски, за което представя списък. Депозира и писмени бележки.
Ответникът
по жалбата – директор на дирекция
“Обжалване и данъчно – осигурителна практика” при
ЦУ на НАП – Бургас, чрез
процесуалния си представител,
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3880 лева и
прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Административен
съд - Бургас, като взе предвид
изложените доводи, съобрази събраните по делото доказателства и закона намира
за установено следното:
С
оспорения РА са установени задължения на жалбоподателя за ДДС и корпоративен
данък, поради отказ да му бъде признато право на данъчен кредит и разходи по
фактури, издадени в данъчни периоди от 01.11.2015г. до 31.12.2018год. от „Б.М.Ф.“
ЕООД, „С." ЕООД „Елкомерс“ ЕООД, „Е.“ ЕООД, „Л.“ ЕООД, „Виал груп“ ЕООД,
„Сладун Атанасов комерс 78“ ЕООД, „Д.“ ЕООД и „Л.“ ЕООД, с предмет на
доставките предоставени стоки – строителни материали, гуми и техника и услуги –
извършване на ремонтни дейности на МПС и на строителни работи.
Производство
по издаване на процесния РА е започнало въз основа на Заповед за възлагане на
ревизия № Р-02000219001523-020-001/13.03.2019г., изменяна със Заповеди Р-02000219001523-020-002/18.06.2019г.,
Р-02000219001523-020-003/12.07.2019г., издадени от началник Сектор „Ревизии”, с
които е разпоредено да се извърши ревизия на „ЕКО ИНВЕСТ БГ СЕРВИЗ“ ЕООД, която
да обхване Данък добавена стойност за периода от 17.09.2015г. до 31.01.2019г. и
Корпоративен данък за периода от 16.04.2015г. до 31.12.2017г.
В
хода на ревизията е установено, че основната дейност на „ЕКО ИНВЕСТ БГ СЕРВИЗ“
ЕООД през ревизирания период е била събиране, транспортиране и третиране на
опасни болнични отпадъци в областите Бургас, Сливен, Пловдив и София, за което
дружеството притежава регистрация по чл.35, ал.3 и ал.5 от ЗУО с регистрационен
документ № 02-РД-361-00/12.11.2015 год., изменен с Решение №
02-РД-361-01/21.10.2016 год., издадени от РИОСВ гр.Бургас. За осъществяване на
дейността си дружеството е ползвало база, наета от „Интершипинг“ ЕООД в района
на бившето СО МАТ в гр.Бургас и производствено хале, наето от „Транстрой
Бургас“ АД в кв. „Победа“, гр.Бургас.
Констатирано
е от органите по приходите, че през ревизираните периоди „ЕКО ИНВЕСТ БГ СЕРВИЗ“
ЕООД е осчетоводило разходи и упражнило право на данъчен кредит по фактури,
издадени от „Б.М.Ф.“ ЕООД, „С." ЕООД, „Елкомерс“ ЕООД, „Е.“ ЕООД, „Л.“
ЕООД, „Виал Груп“ ЕООД, „Сладун Атанасов Комерс 78“ ЕООД, „Д.“ ЕООД и „Л.“ ЕООД
с предмет на доставките стоки (строителни материали, авточасти) и услуги (ремонт
на МПС и строителни услуги, съгласно протокол).
Ревизиращият
екип е инициирал извършване на насрещни проверки както на посочените доставчици,
така и на техните управители с цел връчване на искания за представяне на
документи и писмени обяснения, удостоверяващи извършени доставки към
ревизираното лице. На декларираните от дружествата адреси за кореспонденция,
както и на адреса по местоживеене на лицата, които ги представляват, не е
открит представляващ дружеството или упълномощено лице за контакт с приходните
органи. Предвид тези факти исканията за представяне на документи и писмени
обяснения са връчени на повечето от посочените доставчици по реда на чл.32 от ДОПК, а на останалите - по електронен път. Нито един от доставчиците при
извършените му насрещни проверки не е представил исканите от органа по
приходите документи и писмени обяснения и не е осигурил достъп до
счетоводството си, за да може приходният орган да провери съставените от него
документи в оригинал и счетоводното им отразяване. След като са изтекли сроковете
за това в ТД на НАП са постъпили писмени обяснения, копия на издадените
фактури, придружителни документи към някои от тях и счетоводни документи от името
само на пет доставчика - „Б.М.Ф.“ ЕООД, „Л.“ ЕООД „Сладун Атанасов Комерс 78“
ЕООД, „Д.“ ЕООД и „Л.“ ЕООД. След анализа им и преценката на документите и
обясненията, представени в хода на ревизията от „ЕКО ИНВЕСТ БГ СЕРВИЗ“ ЕООД,
органът по приходите е обосновал извод, че липсват безспорни доказателства за
реално извършени доставки към ревизираното дружество по фактурите, издадени „Б.М.Ф.“
ЕООД, „С." ЕООД „Елкомерс“ ЕООД, „Е.“ ЕООД, „Л.“ ЕООД, „Виал Груп“ ЕООД,
„Сладун Атанасов Комерс 78“ ЕООД, „Д.“ ЕООД и „Л.“ ЕООД, поради което за същите
не са налице предпоставките, регламентирани в чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1,
т.1 от ЗДДС и на основание чл.70, ал.5 във връзка с чл.6 от ЗДДС е отказано
право на данъчен кредит по тях и на основание чл.26, т.2 във връзка с чл.10 от ЗКПО е преобразуван счетоводният финансов резултат на дружеството с
неправомерно осчетоводените разходи по част от тези фактури за 2015г., 2016г. и
2017г. В резултат на тези констатации е съставен РД № Р-02000219001523-092-001/18.09.2019г.
от ревизиращия екип, въз основа на който е издаден оспорения в настоящото
производство РА, с който са установени допълнителните задължения на
жалбоподателя за ДДС в общ размер на 80 754,24 лв. и лихви за просрочие 18 902,38
лв. за данъчните периоди от 01.11.2015 год. до 31.12.2018 год. и за корпоративен
данък за 2015 год., 2016 год. и 2017 год. в общ размер на 20 559,97 лв. и лихви
за просрочие общо за 4 437,47 лева.
В
срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, с жалба с вх. № 04-E-Ж-234/16.12.2019 год. „ЕКО
ИНВЕСТ БГ СЕРВИЗ“ ЕООД е оспорил РА № Р-02000219001523-091-001/18.11.2019г.,
издаден от началник сектор и главен инспектор по приходите - ръководител на
ревизията при ТД на НАП гр. Бургас пред директора на дирекция „ОДОП” -
гр.Бургас. По повод така подадената жалба, с решение № 24/03.02.2020 г.,
решаващият орган е потвърдил ревизионния акт. Решението на директора на
дирекция „ОДОП“ – Бургас е връчено на жалбоподателя на 11.02.2020г. по
електронен път, видно от приложеното по делото удостоверение за извършено
връчване по електронен път. Ревизионният акт е обжалван по съдебен
ред с жалба вх.№ 04-Е-Ж-234#2/25.02.2020г.
По делото е допусната и извършена съдебно -
счетоводна експертиза, заключението по която, съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено. Вещото лице е установило, че е налице осчетоводяване в
счетоводството на „ЕКО ИНВЕСТ БГ СЕРВИЗ“ ЕООД на първичните документи, свързани
със спорните по делото доставки.
Констатирало е, че по-голяма част от
процесните доставки са осчетоводени като текущи разходи за ремонт на сгради и
автомобили, а с останалите са увеличени стойността на активи. Липсват писмени
данни от компетентно лице, което да е определило каква част от разходите касаят
възстановяване на загубените качества на актива, които да се отчетат като текущ
разход и каква част се отнасят до подобрения на актива и подлежат на
капитализиране. Поради това вещото лице е приело, че няма основание да оспори
начина на осчетоводяване на процесните доставки. Констатирало е доставки,
осчетоводени текущи разходи, вместо с тях да се формира нов актив или да се
увеличи стойността на актива, но според вещото лице същите не влияят върху
задълженията по ревизионния акт, тъй като са в 2018 г., която не е в обхвата на
проверката по ЗКПО. Вещото лице е установило също, че при закупуване на
материали, същите не се завеждат аналитично в счетоводна група 301 Материали и
при влагане да се отчитат на разход, а се отнасят на разход още при
закупуването им. Като материали са заведени и изписани само закупените чували
през 2018г. по три броя фактури. Заключението на вещото лице е, че всички осчетоводени
процесни сделки като разходи по икономически елемент - за материали, външни
услуги и други разходи и впоследствие не са формирали увеличение на стойности
на активи са осчетоводени като разходи за основната дейност и са намалили
финансовите резултати на „ЕКО ИНВЕСТ БГ СЕРВИЗ “ ЕООД за 2015 г. с 12 360 лв.,
за 2016 г. с 76 628,28 лв. и за 2017 г. със 116 611,46 лв.. По време на
данъчната ревизия е прието, че тези разходи не са документално обосновани и на
основание чл.26, ал.1, т.2 от ЗКПО финансовия резултат на „ЕКО ИНВЕСТ БГ СЕРВИЗ
“ ЕООД е увеличен с тях и са определени допълнителни задължения за корпоративен
данък и лихви върху тях. Вещото лице е изразило становище, че е налице
документален поток към процесните фактури, който е недостатъчен и непълен за
доказване на реалността на процесните доставки.
В
последното проведено съдебно заседание от страна на процесуалния представител
на жалбоподателя е представен Договор
за наем на открити площи от 28.10.2015 год., сключен между „Интершипинг” ЕООД и
дружеството-жалбоподател, ведно с анкес към него, с твръдение, че същият касае
мястото на извършвани ремонтни дейности по фактури и актове с доставчик „Д.“ ЕООД, който като представен едва в този момент, съдът определя като
съставен именно за целите на настоящото съдебно производство и не кредитира.
Административен съд - Бургас в
настоящия си състав, при така установената фактическа обстановка, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния
14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с
изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по административен
ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство.
Поради това, жалбата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, съдът след като
обсъди доводите на страните и прецени предоставените по делото доказателства, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид
следното:
Оспореният
ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена
форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.120 от ДОПК, в т.ч. фактически и
правни основания за издаването му, изложени подробно както в РА, така и в
съставения ревизионен доклад, представляващ неразделна част от него.
При
извършената служебна проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът не констатира
нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят е уведомен
за ревизията, която е надлежно възложена от компетентен орган по предвидения в
закона ред. Спазени са процесуалноправните разпоредби на ДОПК и ревизионното
производство е приключило в указаните срокове.
Съдът
намира, че ревизионният акт е издаден и в съответствие с приложимите
материално-правни разпоредби по следните съображения:
Относно определените задължения за
ДДС.
Съгласно
разпоредбата на чл.68,
ал.1, т.1 от ЗДДС,
данъчният кредит се определя като сумата на данъка, която регистрирано лице има
право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или
услуги по облагаема доставка. Пораждането на право на приспадане на данъчен
кредит за получателя на доставката е функция на реално осъществена облагаема
доставка, т.е. правилно ответникът приема, че не е достатъчно формалното, макар
и надлежно издаване на данъчни фактури. При липса на реално осъществена
доставка на услуга не е налице условието по чл.68
от ЗДДС,
определящо данъчния кредит като сума, която регистрираното лице има право да
приспадне и респективно не възниква и право на данъчен кредит за получател на
такава доставка, която съществува само документално, но не е реална. Съгласно чл.70,
ал.5 от ЗДДС не е
налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Относно
предпоставките за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит следва да се
съобрази, че законът не съдържа легална дефиниция на понятието „неправомерно
начислен данък“. Общото правно тълкуване в най-широк смисъл е, че неправомерно
е това начисляване на данък, което е извършено в нарушение на закона.
Законовите изисквания за начисляване са посочени в чл.86,
ал.1 от ЗДДС.
Комплексният анализ на предпоставките за упражняване правото на приспадане на
данъчен кредит, посочени по-горе, и основанието за отказ на такова право по чл.70,
ал.5 от ЗДДС сочат,
че неправомерното начисляване трябва да е свързано само с пряката доставка, по
която се упражнява правото на данъчен кредит. Необходимо е да се установи
действително придобиване собствеността върху стоките, респ. услугите, предмет
на облагаемата доставка. В противен случай не възниква данъчно събитие, респ.
задължение за начисляване на данъка, а при неправомерно начисляване на такъв,
не се поражда право на данъчен кредит (чл.70, ал.5 от ЗДДС).
В
случая, спорът между страните по делото се свежда именно до това дали действително
са осъществени от посочените по-горе доставчици доставките на стоки и услуги по
фактурите, издадени на жалбоподателя, т.е., дали за жалбоподателя е налице
законоустановената предпоставка за упражняване на правото на данъчен кредит.
Съгласно
чл.9, ал.1 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга, като
съгласно легалната дефиниция в чл.8 от ЗДДС услуга е всичко, което има стойност
и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута,
използвани като платежно средство. Съгласно чл.9, ал.2 от ЗДДС за доставка на
услуга се смята и: продажбата или прехвърлянето на права върху нематериално
имущество; поемането на задължение за неизвършване на действия или
неупражняване на права; всеки физически и интелектуален труд, включително
обработка в смисъл на производство, строеж или монтаж на материален актив със
суровини и материали, дадени от възложителя в разпореждане на изпълнителя;
извършването на услуга от държател/ползвател за ремонт на нает или предоставен
за ползване актив и за подобрение на нает или предоставен за ползване актив.
Съгласно
чл.6, ал.1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето
на право на собственост или друго вещно право върху стоката. Доколкото предмет
на част от процесните фактури са родово определени вещи и на основание чл.24,
изр.второ от ЗЗД, правото на собственост върху тях се прехвърля с определянето
им по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. В
случая, не са налице данни за постигане на съгласие между страните по сделките
за предварително определяне на конкретните количества стоки, поради което
отделянето им от рода се осъществява чрез тяхното предаване.
Осъществяването
на доставката, изразяващо се в прехвърлянето от доставчика на получателя на
правото последният да се разпорежда физически със стоката, съответно
извършването и приемането на осъществената услуга, е фактически въпрос, който
изисква цялостна преценка на всички доказателства, които пряко и/или косвено
свидетелстват за осъществяването на доставката.
По отношение доставките на стоки и услуги по фактурите,
издадени от „Б.М.Ф.“ ЕООД с
№ **********/30.11.2015г., документираща доставка на арматура; № **********/30.01.2016г.
и № **********/ 30.01.2016г. (доставка на строителни материали); № **********/ 23.02.2016г.(ремонтна
услуга съгласно протокол -А 45 61КА-Пежо Боксер); № **********/27.02.2016г.(рем.услуга,
съгласно протокол -А-27 51 МР Ивеко Дейли); № **********/28.03.2016г. и № **********/
31.03.2016г.(услуга съгласно протокол обр.19); № **********/22.04.2016г. (доставка
на стиропор); № **********/27.04.2016г. (доставка на арматура); № **********/23.05.2016г. (ремонт двигател на товарен
автомобил Ивеко 65С15); №**********/30.05.2016г.(ремонт ходова част, ремонт
фургон); № **********/28.06.2016г. (доставка на различни строителни материали);
№ **********/29.08.2016г. (ремонтна услуга съгл. работна карта); № **********/30.08.2016г.
(доставка на строителни материали); № **********/26.09.2016г. (услуга съгласно
работна карта от 26.09.2016г.); № **********/30.09.2016г. (доставка на
арматура); № **********/31.10.2016г. (доставка на зимни гуми); № **********/29.01.2017г.
(рем.услуга съгласно работна карта); № **********/31.01.2017г. (рем.услуга
съгласно работна карта); № **********/25.02.2017г. (доставка на строителни
материали); № **********/26.02.2017г. (доставка на акумулатори, масло и
автомобилни гуми); № *********/10.03.2017г. (ремонтна услуга съгласно работна
карта); № **********/31.03.2017г. (доставка на акумулатори, масло и автомобилни
гуми); № **********/31.03.2017г. (доставка на акумулатори и хидравлично масло);
№ **********/28.04.2017г. (доставка на акулуматори); № **********/29.05.2017г. (услуга
съгласно работна карта от 29.05.2017г.); № **********/31.05.2017г. (услуга съгласно
работна карта. от 31.05.2017г.); № **********/28.06.2017г. (доставка на
строителни материали); № **********/30.06.2017г. (доставка на строителни
материали); № **********/31.07.2017г. (доставка на автомобилни гуми; № **********/14.08.2017г.
и № **********/20.08.2017г. (ремонтна услуга съгласно работна карта); № **********/25.08.2017г.
(доставка на строителни материали); № **********/16.09.2017г. (доставка на
акумулатори, масло и автомобилни гуми); № **********/02.10.2017г. и №
**********/19.10.2017г. (услуга съгласно работна карта).
„Б.М.Ф.“
ЕООД е едно от петте дружества, от името на чиито управител в ТД на НАП-Бургас
са постъпили писмени обяснения и документи, представени с придружително писмо след
срока, определен в ИПДПОЗЛ, чрез деловодството на офис "Люлин", както
следва: копия на посочените 36 фактури, счетоводни разпечатки и работни карти
за вложените материали и извършените операции към седем от издадените фактури. В
отговор на връченото му ИПДПОЗЛ жалбоподателят също е представил писмени
обяснения относно доставките, копия на фактурите и множество придружителни
документи към тях: работни карти за извършен ремонт на МПС към повечето от фактурите
с предмет на доставка ремонтни услуги, приемо-предавателни протоколи за
извършени СМР към фактурите с предмет на доставка „услуга, съгласно протокол
обр.19” и пътни листи към фактурите с предмет на доставка строителни материали (в
това число арматура, циментова шпакловка, стиропор, и др), акумулатори, масло,
гуми и др.авточасти. Тези документи са частни и нямат обвързваща материална
доказателствена сила. След анализ на сочените документи и преценката им в
съвкупност с останалите доказателства, събрани в хода на ревизионното
производство, съдът намира, че те не удостоверяват по несъмнен и категоричен начин
извършването на доставките на стоки и услуги по фактурите, издадени от „Б.М.Ф.“
ЕООД. В допълнение следва да се посочи, че ремонтните услуги на МПС не са
индивидуализирани във фактурите. Само в някои от тях е посочен регистрационният
номер на автомобила, който се твърди, че е ремонтиран. Във фактурите е посочено
общо, че се касае за ремонтна услуга, съгласно протокол или работна карта, като
в някои освен регистрационния номер на МПС липсва и номера и датата на
съставяне на съответната работната карта. В други фактури като предмет на
доставката е посочено само ремонт на ходова част или ремонт на двигател без да
става ясно какво точно е извършено и кое МПС е било обект на ремонтните
дейности. Поради сочените пропуски не може да се приеме, че представените към фактурите
работните карти доказват извършването на услугите, които те документират. В работните
карти освен извършване на ремонтни дейности са описани и вложените авточасти в
ремонта, тяхното количество и стойност, а подобна информация липсва във фактурите.
Те документират единствено доставка на ремонтни услуги, чиято стойност е
значително по-висока от стойността на вложения труд (извършения ремонт),
съгласно представените работни карти. При някои от документираните доставки е
налице и разминаване между регистрационния номер на автомобила, посочен във
фактурата и този, посочен в представената към нея работната карта и в дадените
от жалбоподателя писмени обяснения относно доставката - Фактура
**********/23.05.2016г. (л.551) и работна карта от 23.05.2016г. (л.553). При
други, не е посочен рег. номер на МПС във фактурата, освен това е налице и
разминаване между посочения в работната карта регистрационен номер на
автомобила и този, посочен от жалбоподателя в писмените обяснения относно
доставката (работна карта от 23.05.2016г., приложена към фактура
**********/30.05.2016г.). Освен това във всички работните карти не се съдържат данни
както за обекта, където са извършени ремонтните услуги (наименование и адрес),
така и за лицата, които са ги извършили и предали (име и длъжност на съответния
служител). Към две от фактурите не са представени работни карти, а именно Фактура
**********/29.05.2017г. (л.599), документираща „услуга съгласно работна карта от
29.05.2017г." и Фактура **********/ 31.05.2017г. (л.600), документираща:
„услуга съгласно работна карта от 31.05.2017г. В приемо-предавателните протоколи,
представени към фактурите, които документират доставки на строителни услуги (услуга,
съгласно протокол обр.19”), също липсват данни относно обекта на клиента, на
който са извършени услугите и лицата, които са ги предали. Писмените обяснения
на управителя на „Б.М.Ф.“ ЕООД в придружителното писмо, са твърде общи и не
съдържат информация относно тези относими обстоятелства. В тях се твърди, че издадените фактури касаят
търговски отношения с „ЕКО ИНВЕСТ БГ СЕРВИЗ“ ЕООД и са за доставка на арматурно
желязо, консумативи и ремонтни дейности свързани с товарните камиони на
клиента. Твърди се още, че всяка фактура е придружена с приемо-предавателен
протокол, който се проверява и подписва от МОЛ на склада, всяка доставка е
придружена с всички прилежащи документи, работни карти и стокови разписки за
извършената услуга или предадена стока, но не е посочено от кой обект са извършени
доставките, къде се намира обектът и кое е материално-отговорното лице,
отговарящо за доставките. От „Б.М.Ф.“ ЕООД не са представени посочените в
обяснението документи /приемо-предавателни протоколи, складови разписки и работни
карти към всички фактури/. Дружеството
не е представило информация и доказателства за собствено или наето помещение -
сервиз, за техника и за квалифициран персонал както за извършване на ремонтни
дейности на МПС, така и за осъществяване на СМР от вида и количеството, описани
в приемо-предавателните протоколи. Не са представени и доказателства за наличие
на собствена или наета от „Б.М.Ф.“ ЕООД складова база, където дружеството да е
съхранявало и предало стоките (строителните материали-арматура, стиропор,
циментова шпакловка и др., акумулатори, масло, автомобилни гуми и др. авточасти),
предмет на доставки по част от фактурите, издадени от това дружество. Към тези
фактури не са представени и от жалбоподателя съпътстващи или транспортни
документи, удостоверяващи прехвърлянето на правото на собственост върху стоките
и превоза им от конкретен обект на сочения доставчик в гр.София до гр.Бургас като
приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и товарителници. От
представените пътни листи, цитирани от жалбоподателя по отделно към всяка една
от издадените фактури за доставка на стоки, се установява единствено, че негов
автомобил е пътувал на определена дата от гр.Бургас до гр.София и обратно. Те не съдържат данни
за адреса на обекта, до който е пътувал автомобила в гр.София. С оглед
изложеното пътните листи не могат по никакъв начин да се свържат с доставките
на стоки по фактурите, независимо, че датите на издаването им съвпадат. Освен
това от „Б.М.Ф.“ ЕООД не е предоставена информация и доказателства за произхода
на фактурираните от него стоки - от къде е придобило стоките и с какъв
документ.
За
да приеме, че доставките по фактурите, издадени от „Б.М.Ф.“ ЕООД не са реално
извършени, органът по приходите е съобразил и редица други обстоятелства, а
именно това, че от този доставчик не са представени счетоводни регистри и не
може да се установи как са заприхождавани и изписвани стоките, предмет на
доставка; не може да се установи има ли поети счетоводни операции за извършените
услуги и вложените при тях материали; има ли в дружеството заведени ДМА,
необходими за извършване на фактурираните услуги. Не са представени инвентарни
книги, амортизационни планове, документи за придобиване на ДМА и технически
средства, необходими в осъществяване на дейността, договори с подизпълнители.
Изводите
на органите по приходите за нереалност на доставките са формирани и след като
са взети предвид резултатите от извършена справка в Търговския регистър и в
информационната система на НАП. Установено е, че „Б.М.Ф.“ ЕООД е регистрирано с
основен предмет на дейност: търговия на дребно с фармацевтични стоки /предмет
коренно различен от регистрираните продажби към ревизираното дружество/ и е
регистрирало търговски обект Аптека в гр. София, общ. Столична, ул. „Уошбърн“ №
15. През м.януари, август, септември и октомври 2016г. и през 2017г.
дружеството няма регистрирани продажби от ЕКАФП, но е приложило копия на
фискални бонове към фактурите, издадени на жалбоподателя през същите периоди.
Към фактура **********/30.11.2015 год. е приложено нечетливо копие на касов бон
и не може да се установи от кое фискално
устройство е издаден същият, регистрационен № на ФУ и № на фискалната
памет. Към датата на издаване на фактурата „Б.М.Ф.“ ЕООД няма регистриран касов
апарат в НАП и остава неизяснен въпроса от какво устройство, кой и в качеството
си на какъв е издал този фискален бон. При така установените обстоятелства,
ревизиращия екип е приел, че освен прехвърлянето на правото на собственост върху
стоките и извършването на фактурираните услуги, не е доказано и извършеното
реално разплащане между страните по сделките, а приложените документи /касови
бонове/ са с невярно съдържание.
Взето
е предвид, че съобразно извършена справка
в ПП СУП на ТД на НАП „Б.М.Ф.“ ЕООД няма регистрирани трудови договори по реда
на чл. 62, ал. 5 от КТ, няма подадени декларации обр.1 и обр.6 за осигуряване
на лица по трудови и извънтрудови правоотношения, няма подавани справки по
чл.73 от ЗДДФЛ за изплатените суми по граждански договори в периода, когато са
издадени фактурите към ревизираното дружество, както и че в търговския регистър
на Агенция по вписванията няма публикувани ГФО за 2015 год., 2016 год. и 2017
год. Отчетено е и обстоятелството, че съгласно регистриран баланс на
дружеството в системата на НАП за 2013 год., „Б.М.Ф.“ ЕООД няма ДМА и стокови
наличности. Единствените активи и пасиви на дружеството са „Вземания от
клиенти“ и „Задължения към доставчици“. Осовен това е установено, че „Б.М.Ф.“
ЕООД не е вписано в Регистъра на лицата, които търгуват с гуми за целите на
контролната дейност на Министерство на околната среда и водите, независимо, че
дружеството е издало фактури за продажби на гуми.
По отношение доставките на стоки и услуги по фактурите,
издадени от „ „Л.“ ЕООД с
№**********/15.06.2018г., документираща доставка на услуга съгласно работна
карта, № **********/30.06.2018г. (доставка съгласно работна карта), № **********/20.07.2018г.
(ремонтна услуга съгласно работна карта), № **********/30.07.2018г. (по работна
карта), №**********/02.08.2018г. (по стокова разписка); № **********/ 15.08.2018г.
(по работна карта-стокова разписка); № **********/ 30.09.2018г. и № **********/18.10.2018г.
(услуга съгласно работна карта); № **********/30.10.2018г. (По работна карта от
30.10.2018г); № **********/09.11.2018г. (Услуга съгласно работна карта); № **********/23.11.2018г.
(по работна карта от 23.11.2018г); № **********/05.12.2018г. (доставка на гуми,
акумулатори и хидравлично масло); № **********/20.12.2018г. (доставка на
автомобилни гуми, антифриз и масло).
„Л.“
ЕООД е второто дружество, от името на чиито управител Мариана Драгостинова в ТД
на НАП са постъпили следните документи, представени след срока, определен в
ИПДПОЗЛ, чрез деловодството на офис "Люлин": копия на спорните фактури,
работни карти за извършена работа, приемо-предавателни протоколи, копие от
приходен ордер за извършено разплащане - касово и счетоводни документи. В
ревизионното производство от жалбоподателя също са представени придружаващи
документи към някои от фактурите, издадени от „Л.“ ЕООД, а именно касови бонове
за извършено плащане в брой; работни карти, приемо-предавателни протоколи. След анализ на сочените документи и преценката им в съвкупност
с останалите доказателства, събрани в хода на ревизионното производство, съдът
намира, че те не удостоверяват по несъмнен и категоричен начин извършването на
доставките на стоки и услуги по фактурите, издадени от „Л.“ ЕООД. В подкрепа на този извод, следва да се посочи,
че документираните доставки на услуги от дружеството не са индивидуализирани
във фактурите. В тях е посочено общо, че се касае за „ремонтна услуга,
съобразно работна карта или „съгласно работна карта” или „по работна карта -
стокова разписка” без да става ясно какво е естеството на услугата или в какво
се изразява ремонтната дейност. Предметът на доставката по фактура
**********/02.08.2018г. (л.434) също е общо посочен "По стокова
разписка", а към нея вместо стокова разписка е приложен
приемо-предавателен протокол от 02.08.2018г. (л.435), в който са описани различни
стоки-авточасти. Поради сочените пропуски не може да се приеме, че
представените към фактурите работните карти и приемо-предавателни протоколи доказват
извършването на ремонтните услуги на МПС и доставките на авточасти, които те
документират. В работните карти освен извършване на ремонтни дейности са
описани и вложените авточасти в ремонтите, тяхното количество и стойност, а
подобна информация липсва във фактурите. Те документират единствено доставка на
ремонтни услуги, чиято стойност е значително по-висока от стойността на
вложения труд (извършения ремонт), съгласно работните карти. Освен това в
представените работни карти и приемо-предавателни протоколи не се съдържат
данни както за обекта, където са извършени ремонтните услуги (наименование и
адрес), съответно предадени стоките, така и за лицата, които са ги извършили/
предали (име и длъжност на съответния служител). Към фактура №
**********/15.08.2018г., с предмет на доставката "По работна карта-стокова
разписка” не са представени нито стокова разписка, нито работна карта или друг
съпътстващ документ, който да доказва извършването на твърдяната в писмените
обяснения на жалбоподателя доставка на резервни авто-части. Документи,
доказващи прехвърлянето на правото на собственост върху стоките не са
представени и към фактури с № **********/05.12.2018г. и с №**********/20.12.2018г. От „Л.“ ЕООД не са
представени обяснения в кой обект са извършени фактурираните услуги и от къде
са предадени стоките, предмет на част от спорните доставки. Дружеството не е
представило доказателства за собствено или наето помещение - сервиз, за техника
и за квалифициран персонал за извършване на ремонтните дейности на МПС, описани
в работните карти, нито доказателства за наличие на собствена или наета
складова база, където дружеството да е съхранявало и предало стоките (авточасти,
масло, автомобилни гуми и др.), предмет на доставки по част от фактурите,
издадени от това дружество. Не е предоставена информация и доказателства за
произхода на фактурираните от него стоки. Не са представени и транспортни
документи - товарителници, удостоверяващи по безспорен начин превоза на стоките
от конкретен обект на доставчика в
гр.София до гр.Бургас. От представеното копие на пътен лист от 02.08.2018г. към
Фактура **********/02.08.2018г., се установява единствено, че негов автомобил
Ивеко 65С с рег.№ А7796МТ с водач Б.Гроздев е пътувал до гр. София и обратно.
Пътният лист не съдържа данни за адреса на обекта, до който е пътувал
автомобила в гр.София. С оглед изложеното той не може по никакъв начин да се
свърже с доставките на стоки по фактурата, независимо, че датите на издаването
им съвпадат.
За
да приеме, че „Л.“ ЕООД не е извършил фактурираните доставки органът по
приходите е отчел и обстоятелството, че представените към фактурите касови
бонове не удостоверяват реално разплащане на доставки между страните и не
съдържат достоверни данни. Установено е, че някои от тях съдържат данни за рег.
№ ФУ и № на ФП на ЕКАФП регистриран на 11.04.2019 год., а фактурите са издадени
през периода от месец юни до месец декември 2018 год., т.е. преди доставчика да
регистрира ЕКАФП от негово име и с характеристики на този касов апарат са
издавани касови бонове /КБ към фактура №162/09.11.2018г. и КБ към фактура № 164/23.11.2018г./.
Към фактура № 157/18.10.2018г. и фактура № 159/30.10.2018г. са приложени касови
бележки от ЕКАФП, на които се вижда, че № на ФУ и № на ФП са различни от тези,
регистрирани на името на „Л.“ ЕООД и не е ясно от кой обект и адрес са издадени
боновете. Към две от фактурите няма КБ от фискално устройство /фактура № 170/05.12.2018г.
и № 173/20.12.2018г./. Към 7 от фактурите са приложени касови бонове, данните
от които са смесени между двата, регистрирани от доставчика ЕКАФП. Освен това
при направена справка за регистрираните обороти с фискални устройства с
дистанционна връзка е установено, че за месеците юли, август и септември 2018
год., когато има издадени фактури и касови бонове, няма регистрирани обороти с
ЕКАФП на доставчика.
Съобразен
е и фактът, че „Л.“ ЕООД е издало фактури за продажби на гуми, но не е вписано в
Регистъра на лицата, които пускат на пазара гуми за целите на контролната
дейност на МОСВ. В резултата на справка в ПП СУП на НАП е установено, че през
2018 год. „Л.“ ЕООД има регистриран един трудов договор за длъжност „Продавач
на павилион“, регистриран на 26.10.2018 год. и прекратен на 15.03.2019 год.,
като на подаденото уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за сключване на трудовия
договор е посочена икономическа дейност „Търговия на дребно с други хранителни
стоки“ и месторабота на лицето гр.Сливница, а на всички фактури и касови бонове
е посочен обект в гр.София. При така установените факти, органите по приходите
правилно са приели, че „Л.“ ЕООД не търгува със стоките, предмет на спорните
фактури и не извършва документираните с тях услуги, няма сервиз, материална,
техническа и кадрова обезпеченост за извършване на ремонтни работи по
автомобили и изобщо няма регистриран обект в гр.София, от където се твърди, че
са изпълнени доставките. Не са подавани и справки по чл.73 от ЗДДФЛ за
изплатени суми на физически лица за извършени услуги по граждански договори.
Констатирано е, че в подадената за 2017 год. ГДД по чл.92 от ЗКПО „Л.“ ЕООД е
декларирало дейност с код 4619 Неспециализирано търговско посредничество с
разнообразни стоки. Дружеството е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2018 год., в
която е декларирало приходи от дейност с код по КИД 7022 Консултантска дейност
по стопанско и друго управление, която не обхваща фактурираните от него
доставки към „ЕКО ИНВЕСТ БГ СЕРВИЗ“ ЕООД.
По отношение на доставките на стоки и услуги по фактурите,
издадени от "Сладун Атанасов-Комерс 78" ЕООД с № **********/ 16.01.2018г. и
**********/31.01.2018г., двете с предмет на доставка: ремонтни работи товарен автомобил,
съгласно протокол-работна карта. От името на това дружество също са постъпили писмени
обяснения и документи, представени след срока определен в ИПДПОЗЛ, чрез деловодството
на офис "Център" - София с придружително писмо с вх.№
10-53-06-759/15.05.2019г. (л.755). Освен копия на издадените фактури са
представени протоколи за извършена работа - без подписи на възложителя и изпълнителя
(л.756, л.757), справка декларация по ЗДДС и дневник за продажбите за данъчен
период 01.2018г., счетоводни документи, свидетелство за регистрация на касов
апарат. Представени са и дневни отчети от касов апарат, рекапитулация по
заплати, договор наем - база, сключен с „Валенти партнър 2011" ЕООД, видно
от който на 05.10.2017г. "Сладун Атанасов-Комерс 78" ЕООД е наело
обект в гр.София, кв.Ботунец - база ЗУМК, представляващо складово помещение /85
кв.м./ метално хале и ремонтна работилница с канал. В отговор на връченото му
ИПДПОЗЛ жалбоподателят също е представил писмени обяснения за доставките по
фактурите, посочените два броя протоколи за извършени ремонтни работи на два
товарни автомобили, но подписани от двете страни - лицата, посочени като
възложител и изпълнител, както и касови бонове за извършено плащане в брой по
фактурите. След анализ на посочените доументи и след преценката им в съвкупност
с останалите доказателства, събрани в хода на ревизионното производство, съдът
намира, че те не удостоверяват по несъмнен и категоричен начин извършването на
доставките на услуги по фактурите, издадени от "Сладун Атанасов-Комерс
78" ЕООД. В тази връзка следва да се посочи, че документираните доставки
на услуги от дружеството не са индивидуализирани във фактурите. В тях е
посочено общо, че се касае за „ремонтни работи на товарен автомобил, съгласно
протокол работна карта, без да става ясно каква точно ремонтната дейност е
извършена и на кой автомобил. Поради това не може да се приеме, че
представените към фактурите приемо-предавателни протоколи доказват извършването на документираните с тях ремонтните
работи на МПС. В протоколите не се съдържат данни относно обекта, където са
извършени ремонтните дейности, както и относно лицата, които са ги извършили.
Писмените обяснения на управителя на "Сладун Атанасов-Комерс 78"
ЕООД, съдържащи се в придружителното писмо от управителя на дружеството (л.755)
са твърде общи и не съдържат информация относно тези относими
обстоятелства. В тях се твърди, че
"Сладун Атанасов-Комерс 78" ЕООД разполага с необходимата материална
и трудова обезпеченост, а при нужда ползва и наети, но не са представени
доказателства за техника и за квалифициран персонал за извършване на ремонтните
дейности на МПС, описани в приемо-предавателните протоколи. В резултата на
извършена проверка в ИС на НАП е установено, че „Сладун Атанасов-Комерс 78“
ЕООД не е разполагал с квалифициран персонал за извършване на ремонтни дейности
от вида на фактурираните. За периода на фактуриране на стоките дружеството е
имало назначени три лица по трудови договори на длъжност „носач-товарач на
стоки“, „експедитор стоки и товари“ и „експерт логистика“. За 2018 год.
доставчикът не е подал справка по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени суми по граждански
договори и няма осигурявани лица по извънтрудови правоотношения. В писмените
обяснения на жалбоподателя относно доставките на услуги от този доставчик е
посочено, че те са извършени в сервизна база на бул.Европа, каквато не се
установява да е ползвал соченият доставчик през периода, в който е издал
фактурите.
По
отношение на доставките на услуги по фактурите, издадени от „Д." ЕООД с № **********/01.02.2018г. и №
**********/21.02.2018г. и двете с предмет на доставка Услуги по строително
ремонтни работи съгласно договор и протокол. „Д." ЕООД е четвъртото дружество,
от името на което са постъпили документи и писмени обяснения с придружително
писмо, входирано с № 10-53-06-762/15.05.2019г. в отговор на връченото ИПДПОЗЛ (л.738).
Освен копия на издадените фактури, от дружеството са представени два броя
договора от 11.01.2018г. и от 01.02.2018г. с възложител „ЕКО ИНВЕСТ БГ СЕРВИЗ“
ЕООД и изпълнител „Д.” ЕООД за извършване на СМР на обект на възложителя –
покрив завод „Трансстрой – Бургас" гр. Бургас. Единият договор е подписан
само от възложителя, а другият само от изпълнителя, както и актове обр.19 от
01.02.2018г. и от 21.02.2018г. за
извършени СМР, без подписи от страна на възложителя и изпълнителя. Приложени са
справка декларация за ДДС и дневник за продажбите за м.02/2018г., счетоводни
документи, копие на свидетелство за регистрация на фискално устройство от
27.11.2017г. и копия на дневни отчети. В отговор на връченото му ИПДПООЗЛ жалбоподателят
също е представил писмени обяснения относно доставките, както и посочените договори
и актове обр.19, но подписани от двете страни, както и копия на касови бонове
за извършено плащане в брой по фактурите. След анализа на сочените документи и преценката
им в съвкупност с останалите доказателства, събрани в хода на ревизионното
производство, съдът намира, че те не удостоверяват по несъмнен и категоричен
начин извършването на строително-ремонтните работи, документирани с фактурите,
издадени от „Д. ЕООД”. Както и в повечето от спорните фактури за доставка на
услуги, така и в тези, издадени от „Д.” ЕООД, документираните услуги не са
индивидуализирани. Като предмет на доставката е посочено общо „услуги по
строително-ремонтни работи, съгласно договор и протокол”, без да става ясно
какъв е вида, количеството и стойността по отделно на извършените дейности.
Поради това не може да се приеме, че представените към фактурите актове обр.19 доказват
извършването на документираните с тях строителни работи. В представените
протоколи обр. 19 е посочено, че строителните работи са извършени на обект
покрив завод Трансстрой – Бургас, без да е уточнено къде точно е местонахождението
на този обект. Писмените обяснения, дадени в придружителното писмо на
управителя на „Д.” ЕООД са твърде общи и не съдържат информация относно този факт
и относно лицата, които са ги извършили. В тях се сочи, че „Д.” ЕООД е
извършител на посочените услуги, без да се сочи на кой обект на жалбоподателя
са извършени. Дружеството не е представило информация и доказателства за
техника и за квалифициран персонал за осъществяване на СМР от вида и
количеството, описани вактовете обр.19., нито информация какви материали са
вложени за извършване на СМР и за чия сметка са същите, съответно с какъв
транспорт и за чия сметка са транспортирани материалите. Поради това е връчено
ново искане за представяне на документи и писмени обяснения по електронен път
на 10.07.2019г. С вх. №10-53-06-1245/22.07.2019г. в деловодството на офис
„Център“ е представено придружително писмо, с което управителят е декларирал,
че дружеството е издало посочените фактури по осъществени сделки за строителни
услуги. Разплащането по сделката е в брой и е разплатено изцяло, но отново не е
представена изисканата информация за лицата, извършили строително-монтажните
работи и тяхната квалификация, за местонахождението на обектите, където са
извършени услугитe, за техниката (машини, съоръжения, оборудване и др), с която са
извършени услугите; как е осъществен контакт с клиента; не е представена
търговска кореспонденция с „ЕКО ИНВЕСТ БГ СЕРВИЗ“ ЕООД; не е представена
информация за лицето, предало извършената работа от „Д.“ ЕООД - име, ЕГН,
длъжност, съответно лицето приело работите от страна на възложителя и т.н.,
копия на ведомости за заплати, трудови договори на наетия персонал по трудови
правоотношения, граждански договори, командировъчни заповеди, документи за
квалификация, отчети за извършена работа и документи за заплащане труда за
преките участници в осъществяването на доставката, предвид обстоятелството, че
доставчика няма регистрирани трудови договори с лица, квалифицирани за извършат
твърдените СМР. Не е приложена инвентарна книга, амортизационен план,
хронология по сметки от гр.20 за наличните собствени активи, с които се
извършва дейността, нотариални актове и фактури или договори за покупка на
активи /сгради, машини, оборудване, автомобили/. Не са представени оборотни
ведомости към 31.12.2017г.и 31.12.2018г. Не са приложени сертификати,
разрешителни, лицензи и други документи, необходими за извършваната дейност. Не
са приложени документи за придобиване на материалите, използвани при извършване
на услугите - фактури от предходни доставчици, фактури от подизпълнители. Що се
касае до представения едва в последното съдебно заседание Договор за наем на
открити площи от 28.10.2015 год., сключен между „Интершипинг” ЕООД и
дружеството-жалбоподател, ведно с анкес към него, относно който се твърди, че
касае мястото на извършвани ремонтни дейности по фактури и актове с доставчик „Д.“ ЕООД, то този договор като представен едва в хода на последното
проведено съдебно заседание, съдът определя като съставен именно за целите на
настоящото съдебно производство и не кредитира, а и същия сам по себе си, не би
могъл да опровергае направения по-горе извод.
Изводът
на органите по приходите за нереалност на доставките, документирани от „Д.”
ЕООД е формиран и след като при извършена справка в ПП СУП на НАП е установено,
че към датата на фактуриране на услугите в „Д.“ ЕООД не е имало назначени
строителни работници, които биха могли да извършат фактурираните СМР. Назначени
са били пет лица на трудов договор, от които три лица на длъжност „технически
изпълнител“ и две на длъжност „административен секретар“. На подадените
уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за сключване на трудовите договори е посочена
икономическа дейност 7490 „Други професионални дейности, неквалифицирани
другаде“.
Взето е
предвид и обстоятелството, че съгласно извършена справка за регистрираните
обороти по фискални устройства с дистанционна връзка през месец февруари,
когато са издадени касовите бележки и през цялата 2018 год. от „Д.“ ЕООД няма
регистрирани обороти за извършени продажби, както и фактът, че независимо от
приложения касов бон към фактура № **********/01.02.2018год., жалбоподателят не
е отразил плащане по нея, а отчита задължение към доставчика по фактурата.
По отношение на доставките на стоки и услуги по фактурите,
издадени от „Л.“ ЕООД с
№ **********/14.03.2018г., № **********/22.03.2018г. и № **********/27.03.2018г.,
трите документиращи доставка на автомобилни гуми; № 00000000132/ 12.04.2018г. (доставка
на лагери и зъбчатка); № 00000000148/20.04.2018г. и № 00000000226/29.05.2018г. (ремонтни
работи съгласно протокол-карта), № 00000000153/26.04.2018г. (доставка на хидравлично
масло), № 00000000210/16.05.2018г. (доставка на масло двигателно, добавка еко);
№ 00000000215/18.05.2018г. (доставка на дизолови дюзи).
От
името на този доставчик в ТД на НАП-Бургас са постъпили документи, представени
след срока определен в ИПДПОЗЛ, чрез деловодството на офис "Център" -
София с придружително писмо с вх.№ 10-53-06-886/31.05.2019г. както следва: копия
на посочените 9 фактури, протоколи за извършена работа - без подписи на
възложителя и изпълнителя, Справка декларация по ЗДДС и дневник за продажбите,
счетоводни документи, свидетелство за регистрация на касов апарат, дневни
отчети от касов апарат, рекапитулация по заплати. В описа към документите е
упоменато, че се предоставят стокови разписки за предадени стоки и работни
карти за ремонт, но такива липсват сред документите. От жалбоподателя също са
представени писмени обяснения и придружителни документи към фактурите, а
именно: два протокола (работна - материална карта) за извършен ремонт на МПС
към фактурите с предмет на доставка ремонтни работи и стокови разписки към
фактурите с предмет на доставка гуми и други авточасти, както и касови бонове
за плащане в брой по фактурите. Представени са и пътни листи.
След
анализа на сочените документи и преценката им в съвкупност с останалите
доказателства, събрани в хода на ревизионното производство, съдът намира, че те
не удостоверяват по несъмнен и категоричен начин извършването на доставките на
стоки и услуги по фактурите, издадени от „Л.“ ЕООД. В подкрепа на този извод
следва да се посочи, че ремонтни работи, документирани в две от фактурите, не
са индивидуализирани в тях. Посочено е общо, че те са извършени съгласно
протокол-карта, без да става ясно в какво се изразяват ремонтните дейности и
кой е обекта на ремонта. Във фактурите не е посочен и номера на съответния
протокол-карта. Поради сочените пропуски не може да се приеме, че представените
протоколи доказват извършването на услугите, които фактурите документират. В
протокола от 20.04.2018г. (л.422) не е посочен рег. номер на МПС, само е
отбелязано, че обект на ремонта е МПС, собственост на жабоподателя. И в двата
протокола, освен извършване на ремонтни дейности са описани и вложените
авточасти в ремонта, тяхното количество и стойност, а подобна информация липсва
във фактурите. Те документират само доставка на ремонтни услуги, чиято стойност
е значително по-висока от стойността на вложения труд (ремонт), посочена в
протоколите. В протоколите не се съдържат и данни за обекта, където са
извършени ремонтните услуги (наименование и адрес) и за лицата, които са ги
извършили и предали (име и длъжност на съответния служител). Данни за обекта,
където са получени стоките, не се съдържат и в представените стокови разписки
от жалбоподателя към фактурите за доставка на стоки (гуми и др. авточасти). От „Л.“
ЕООД не са дадени писмени обяснения относно тези факти. Дружеството не е
посочило къде са доставени стоките и къде се намира обекта, където са извършени
ремонтните дейности. Не е представило доказателства за собствена или наета
складова база, където са съхранявани значителните количества разнородни
авточасти и гуми, предмет на доставките, както и за собствено или наето
помещение - сервиз, за наличие на техника (собствена или наета) и за назначен
или нает квалифициран персонал за извършване на ремонтни дейности на МПС. Не е
предоставена и информация и доказателства за произхода на фактурираните стоки.
Не са представени и транспортни документи - товарителници, удостоверяващи
превоза им от конкретен обект в гр.София до гр.Бургас. От представените пътни
листи, цитирани от жалбоподателя по отделно към всяка една от издадените
фактури за доставка на стоки, се установява единствено, че негов автомобил е
пътувал на определена дата от гр.Бургас до гр.София. Те дори не съдържат данни
за адреса на обекта, до който е пътувал автомобила в гр.София. С оглед
изложеното не могат по никакъв начин да се свържат с доставките на стоки по
фактурите, независимо, че датите на издаването им съвпадат.
За
да приеме, че „Л.“ ЕООД не е извършило документираните доставки на стоки и
услуги, органът по приходите е съобразил и обстоятелствата, установени при извършена
Справка в ПП СУП на НАП, а именно, че на 07.05.2018 год. в дружеството са
назначени три лица по трудови договори на длъжност „технически изпълнител“ и
„експерт логистика“, а декларираната дейност е с код 7490 Други професионални
дейности, неквалифицирани другаде. Дружеството няма регистриран обект „сервиз
на МПС“, няма назначени сервизни работници, квалифицирани да извършват ремонт
на МПС. Взето е предвид, че „Л.“ ЕООД не е вписано Регистъра на лицата, които
пускат на пазара гуми за целите на контролната дейност на МОСВ.
По
отношение на доставката на стоки – строителни материали (фибра, стиропор,
дюбел, циментова шпакловка и арматурна стомана) по фактура № **********/30.12.2015г.,
издадена от „С." ЕООД, следва да се посочи, че от сочения доставчик не са
представени изисканите писмени обяснения и документи. От жалбоподателя са
представени писмени обяснения и следните придружителни документи: касов бон за
извършено плащане в брой, приемо-предавателен протокол от 30.12.2015г. съставен
в гр. София, който дублира текста на фактурата и пътен лист от 30.12.2015г.
Тези документи са частни и нямат материална доказателствена сила. При анализа и
преценката им с останалите доказателства, събрани в хода на ревизионното
производство за този доставчик, съдът намира, че те не удостоверяват по
несъмнен и категоричен начин извършването на доставката, документирана с
посочената фактура. На първо място в стоковата разписка не се съдържат данни за
обекта, от където са получени стоките. Информация и доказателства за собствена
или наета база, където са били съхранявани и предадени стоките, както и за
произхода на фактурираните строителни материали не са представени от
доставчика. Липсва и товарителница, която да удостоверява извършването на
превоза на стоките от конкретен обект в гр.София до гр.Бургас. От представения
пътен лист към фактурата се установява единствено, че автомобил на
жалбоподателя е пътувал на сочената дата от гр.Бургас до гр.София. Пътният лист
не съдържа данни за адреса на обекта, до който е пътувал автомобила в гр.София.
С оглед изложеното той не може по никакъв начин да се свърже с доставката на
стоки по фактурата, независимо, че датите на издаването им съвпадат.
Действително
при справка в ПП СУП на НАП е установено, че през периода на издаване на
фактурата дружеството има регистрирани два търговски обекта – магазин в
гр.София ул. „Борис Христов“ №18 и в гр.София, бул. „Дондуков“ 57В, но липсват
твърдения и данни стоките да са получени от тези обекти. Нещо повече,
жалбоподателят твърди, че е получил стоките от складова база на ул. Градинарска,
но не сочи точен адрес. Обстоятелството, че в процесния период в дружеството са
били назначени 2 лица по трудови правоотношения на длъжност
„продавач-консултант“ с код 47 Търговия на дребно без търговия с автомобили и
„технически организатор“ за дейност 4771 Търговия на дребно с облекло също не
доказва факта на извършване на конкретната доставка по фактура **********/30.12.2015г.
По
отношение доставките на стоки – найлонови чували, документирани с фактури с №
**********/31.01.2018г. и № **********/30.04.2018г., издадени от "Елкомерс"
ЕООД и издадените от "Е." ЕООД фактури с № **********/22.12.2017г.
за доставка на гуми и джанти, №
**********/21.09.2018г. за доставка на найлонови чували и №
**********/30.10.2018г. за доставка на ПВЦ контейнери, както и по отношение на
доставката на 1 бр. компресор, документирана с фактура №
**********/28.12.2017г., издадена от "Виал Груп" ЕООД не са
представени изисканите писмени обяснения и документи от сочените доставчици. В
отговор на връчените му ИПДПОЗЛ жалбоподателят е представил писмени обяснения и
следните документи: копия на касови бонове и един пътен лист от 30.04.2018г.
към фактурите, издадени от "Елкомерс" ЕООД, касови бонове към две от
фактурите, издадени от "Е." ЕООД и два пътни листи. Не са представени
документи, доказващи прехвърляне правото на собственост върху стоките, предмет
на доставките по фактурите като приемо-предавателни протоколи и стокови
разписки, нито транспортни документи - товарителници, удостоверяващи техния
превоз от конкретен обект на доставчиците в гр.София до гр.Бургас.
От
представените пътни листи към някои от фактурите се установява единствено, че
автомобил на жалбоподателя е пътувал на сочената дата от гр.Бургас до гр.София.
Пътните листи не съдържат данни за адреса на обекта, до който е пътувал
автомобила в гр.София. С оглед изложеното той не може по никакъв начин да се
свърже с доставката на стоки по фактурата, независимо, че датите на издаването
им съвпадат.
За
да приеме, че доставките на стоки по фактурите, издадени от „Елкомерс"
ЕООД, "Е." ЕООД и „Виал Груп" ЕООД не са реално извършени
органите по приходите са взели предвид и факта, че от тези дружества не са
представени никакви доказателства за тяхната материална обезпеченост да
извършат доставките, в това число за собствен или нает склад и доказателства за
произхода на фактурираните стоки. Като допълнителен аргумент, обосноваващ този
извод, е посочено обстоятелство, че не са налице доказателства за плащане по
фактурата, издадена от „Виал Груп" ЕООД. Органът по приходите е установил,
че във фактурата е посочено, че плащането ще се извърши по банкова сметка ***/ка
4001 Доставчици в лева се установява, че към 31.12.2018 год. стойността по
фактурата все още не е платена.
Съобразено
е също така, че е налице разминаване между предоставените документи от
жалбоподателя и данните отразени в дневниците за продажби, декларирани от
"Е." ЕООД . Съгласно декларираното от "Е."ЕООД по фактура №
**********/22.12.2017г. са продадени "домашни сладки", а не гуми и
джанти. Според дневника за продажби фактура с № ********** е с дата
01.10.2018г., а не с дата 21.09.2018г.
Взето
е предвид, че посочените доставчици са имали регистрирани фискални устройства-ЕКАФП
за обекти за търговия със стоки, различни от посочените във фактурите. За „Виал
груп“ ЕООД е установено, че в подадената ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2016 год. дружеството
е декларирало дейност с код по КИД 4941 Товарен автомобилен транспорт, т.е
различна от търовия. При извършена справка в ПП СУП на НАП се установява, че
през периода на издаване на фактурата във „Виал груп“ ЕООД е имало назначени
лица по трудови договори на длъжност „управител“, „шофьор на товарен
автомобил“, „технически секретар“ и „общ работник”.
При
съобразяване на всички установени в хода на ревизията относими факти и
обстоятелства, органът по приходите е достигнал до правилния извод, че посочените
доставчици неправомерно са фактурирали доставки на стоки и/или услуги, без
реално да са собственици на такива стоки и/или без да имат капацитет за
извършване на фактурираните услуги, т.е. налице е само едно движение на
документи без да има реално изпълнение на доставки по тях, поради което
правилно е отказано право на данъчен кредит на жалбоподателя по спорните фактури.
Правото
на данъчен кредит предполага безспорно установяване на извършена облагаема
доставка. Тя е материална предпоставка за възникване и упражняването му,
установена както в националния закон - чл.68 и чл.69 от ЗДДС, така и в правото
на ЕС. СЕС с решенията си по дела С-642/2011 и С-643/2011 приема че е допустимо
на получател по фактура да се откаже право на ДК по нея, по съображения за
липса на реалност на извършената доставка. Приема се още в практиката на СЕС,
че реалността на доставката е от значение за приспадане правото на ДК, като
наличието само на издадена фактура и/или договори не може да е доказателство за
реалното изпълнение на доставките, като за реалността им следва да се
представят достатъчно убедителни доказателства по изпълнението им. В настоящия
случай такива липсват - не са представени нито по време на развилото се
ревизионно производство, нито при обжалването на РА по административен и по
съдебен ред. Представените от жалбоподателя документи към фактурите не доказват
по безспорен начин извършването на документираните с процесните фактури
доставки на стоки и услуги по съображенията, изложени по отделно по-горе по
отношение на фактурите, издадени от всеки един от доставчиците. Твърдението на
жалбоподателя в писмените обяснения, дадени в хода на ревизионното производство
и в жалбата пред съда, че ремонтите на МПС са извършвани и стоките са
получавани в обекти на доставчиците на улица Градинарска или Резбарска е
недоказано и в противоречие със събраните доказателства в хода на ревизията. В
жалбата общо е посочено, че тези обекти се намират в малка Складовата база в
близост до Сточна Гара, без да е посочен точен адрес. От друга страна в хода на
ревизионното производство след извършени справки е установено, че никой от тези
доставчици няма регистрирано фискално устройство и/или търговски обект на някоя
от тези улици. Неоснователно е и възражението, че поведението на доставчиците -
тяхната неизрядност и извършени нарушения на данъчното законодателство,
неоткриването на декларираните от тях адреси за кореспонденция, непредставянето
на документи и писмени обяснения от част от тях, не може да е причина да бъде
отказано право на данъчен кредит по спорните фактури. В случая това не са
единствени обстоятелства, мотивирали органа по приходите да приеме, че доставките
по спорните фактури не са извършени. Този извод е формиран в резултат на подробен
и задълбочен анализ по отделно на всяка една от издадените фактури и на
представените към тях документи. Едновременно с това е взето предвид, че
липсват доказателства за материален, технически и кадрови ресурс на сочените
доставчици за извършване на доставките. Съобразени са и всички други установени
обстоятелства в ревизионното производство, които ги касаят, в това число
фактите, които самите доставчици са декларирали относно извършваната от тях дейност,
търговските обектите и ЕКАФП, които са регистрирали, данните за наети в предприятията
им работници по трудови договори.
II.
По отношение увеличението на финансовия резултат на „ЕКО ИНВЕСТ БГ СЕРВИЗ“
ЕООД за 2015г., 2016 и 2017г. и допълнително установените
задължения на дружеството за корпоративен данък по ЗКПО.
Данъчният
орган е извършил увеличение на финансовият резултат на дружеството за процесните
години на основание чл.26, т.2 вр. чл.10 ал.1 от ЗКПО. Съгласно чл.26, т.2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са
документално обосновани по този закон. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗКПО счетоводният
разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез
първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч., отразяващ вярно стопанската
операция. Установява се от доказателствата по делото че РЛ е осчетоводило през 2015г.,
2016 и 2017г. разходи за доставка на стоки и на услуги по фактури издадени от „С."
ЕООД „Б.М.Ф.“ ЕООД, „Е.“ ЕООД и „Виал Груп“ ЕООД, коментирани по-горе в
мотивите на решението. Предвид обстоятелството, че документираните с тези фактури
доставки на стоки и услуги, не са реално извършени, органите по приходите
правилно са приели, че отчетените разходи за извършването им не са документално
обосновани. Издадените първични счетоводни документи обективират данни за
осъществени стопански операции, което не отговаря на обективната
действителност. По тази причина отчетените разходи по фактурите не са признати
и с тях законосъобразно е увеличен финансовия резултат на дружеството-жалбоподател
за съответната година.
В
хода на обжалването на ревизиионния акт по административен ред, решаващият
орган е установил, че стойността по фактура № **********/30.12.2015 год. в
размер на 12 360,00 лв. е осчетоводена на разход като е поета счетоводна
операция Дт с/ка 6091 Други разходи на Кт с/ка 5001 Каса. Сметката е приключена
с операция Дт с/ка 6101 Разходи за основната дейност на Кт с/ка 6091 Други
разходи и стойността по спорната фактура е намалила счетоводния финансов
резултат за 2015 година.
През
2015 год. дружеството има формиран ДМА по с/ка 6131 Разходи за ДМА в размер на
12461,04 лева по фактура № **********/ 30.11.2015 год., издадена от „Б.М.Ф.“
ЕООД. Ревизията е съобразила този факт и със стойността по тази фактура не е
преобразуван счетоводния финансов резултат на дружеството.
Предвид
всичко изложено по-горе, съдът счита възраженията, изложени в жалбата и
писмените бележки за неоснователни, поради което намира, че жалбата срещу
ревизионния акт следва да бъде отхвърлена, а оспореният РА като правилен и законосъобразен следва
да бъде оставен в сила.
С
оглед изхода на спора, предвид своевременно направено искане и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл.
8, ал.1, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в полза на ответната страна следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 3776.54 лева /при материален интерес 124 654.06 лева/,
като за разликата до пълния претендиран размер от 3880 лева искането за
разноски следва да се отхвърли.
Воден
от горното и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд
Бургас, осемнадесети състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЕКО ИНВЕСТ БГ СЕРВИЗ“ ЕООД, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Б.Я.Г.против ревизионен
акт № Р-02000219001523-091-001/18.11.2019 г., издаден от началник сектор,
възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас –
ръководител на ревизията, в частта, с която е потвърден с решение №
24/03.02.2020 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Бургас при ЦУ на НАП. С РА са установени задължения на дружеството
жалбоподател за Данък върху добавената стойност за периода от 01.11.2015год. до
31.12.2018год. в общ размер на 80 754.24 лв. и съответните лихви в общ размер
на 18 902.38 лева и задължения за корпоративен данък за 2015год., 2016год. и
2017год. в общ размер на 20 559.97 лв. и съответните лихви за забава в
размер на 4437.47 лева.
ОСЪЖДА „ЕКО ИНВЕСТ БГ СЕРВИЗ“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от Б.Я.Г.да заплати на Дирекция
"Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. Бургас при
Централно управление на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 3776.54 лева /три хиляди седемстотин седемдесет и шест лева
и 54 стотинки/, като ОТХВЪРЛЯ искането за
юрисконсултско възнаграждение за разликата до пълния претендиран размер от 3880 (три хиляди осемстотин и
осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: