МОТИВИ по АНД № 893/2018г. по описа на Районен съд – Русе, ІХ н.с.
Производството е по реда на чл. 375 и сл. НПК.
Районна прокуратура - Русе е внесла постановление по
реда на Глава двадесет и осма НПК, с което предлага обвиняемият Р.Д.К. – роден на *** ***,
български гражданин, българин, живущ ***, женен, с основно образование,
пенсионер, ЕГН:**********, неосъждан, да
бъде освободен от наказателна отговорност, за извършено от него престъпление по
чл. 343, ал. 1, буква „б”, пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, а именно,
за това че на
05.04.2017 г. в град Русе, при управление на МПС - лек автомобил „БМВ Х5“ с
рег. № Р 85 55 АК, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 25, ал. 1 ЗДвП и като водач на пътно превозно средство, който предприема маневра - да се
отклони наляво по платното за движение, в частност да завие наляво за навлизане
по друг път, преди да започне маневрата не се убедил, че няма да създаде
опасност за участника в движението - лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № ....,
управляван от Ю.М.К.от град Русе, който се движил след него и извършил
маневрата, като не се съобразил с неговото положение, посока и скорост на
движение и чл. 25, ал. 2, изр. 1 ЗДвП - като водач, при извършване на маневра,
която е свързана с навлизане изцяло в съседна пътна лента - при навлизане от
средна в лява пътна лента на платното за движение на булевард „Тутракан“ в
посока централна част на град Русе, не пропуснал пътното превозно средство -
лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № …., управлявано от Ю.М.К.от
град Русе, което се движило по нея и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на Ю.М.К.от град Русе, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията
на снагата за срок повече от тридесет дни, резултат от счупване на трето,
шесто, осмо и девето ребро в ляво и счупване на долния ъгъл на лява лопатка, като му бъде наложено административно наказание по
реда на чл. 78а НК.
В проведеното съдебно заседание, представителят на държавното
обвинение пледира за доказаност на обвинителната теза. Счита, че фактическата
обстановка по делото е безспорно установена и доказана, като същата обосновава
единственият възможен извод, а именно, че обвиняемият е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението, за което е предаден на съд, като
предвид наличието на предпоставките за приложението на чл. 78а НК се предлага
същият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание „Глоба“, което да бъде ориентирано към законовия
минимум. По отношение на кумулативно предвиденото в чл. 343г НК наказание
„Лишаване от право да управлява МПС”, предлага същото да бъде в размер не
по-малко от една година, като в тежест на обвиняемия бъдат възложени и
направените в хода на досъдебното производство разноски.
Защитникът на обвиняемия пледира,
че описаната фактическа обстановка се подкрепя от събраните в хода на
производството доказателства. Моли размерът на административното наказание
„Глоба“ да бъде определено в размер около минималния. По отношение на
наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ се моли, съдът да не налага
това наказание, тъй като с автомобила си обвиняемият помага на сина си, във
връзка с развивана от същия търговска дейност и му е необходимо да управлява
автомобил.
Упражнявайки правото си на
лична защита и последна дума обвиняемият моли да му бъде наложено наказание
„Глоба“ и да не бъде лишаван от право да управлява МПС.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
и след като ги обсъди, съобразно изискванията на чл. 14 чл. 18 от НПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият Р.Д.К. е роден на *** ***, български
гражданин, българин, живущ ***, женен, с основно образование, пенсионер, ЕГН:**********,
неосъждан
Същият е правоспособен водач на МПС, категории „С В СЕ
АМ ТКТ ВЕ“ и като такъв има налагани по административен ред наказания за
извършени от него нарушения на правила за движение по пътищата.
На 05.04.2017г., в град Русе, пострадалият Ю.К., управлявал лекотоварен
автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № ...., като се движел по булевард „Тутракан“ в
посока от „Дунав мост“ към централната част на града. Пътят бил двупосочен и се
състоял от две пътни платна за движение в противоположни посоки. Пътното
платно, по което се движел пострадалият с автомобила си било еднопосочно с три
ленти за движение. Пътната настилка била от гладък дребнозърнест асфалт, без
дупки и неравности, а времето било ясно. Пострадалият се движел с автомобила си
в лявата пътна лента от пътното платно със скорост около 60 км/час. По същото
време обвиняемият Р.К. управлявал лек автомобил „БМВ Х5“ с рег.№ ….., с който той излязъл от изхода на завод „Труд“ АД и
се установил с него в дясната пътна лента от пътното платно, по което платно в
лявата лента по това време се движел пострадалият К. с управлявания от него лекотоварен автомобил.
Обвиняемият се движел със скорост около 33,5 км./час и имал намерение да
пресече бързо трите пътни ленти и да направи ляв завой на отбивката на пътното
платно, намираща се отляво на лявата пътна лента, за да навлезе след това по
друг път — по пътното платно за движение на насрещно движещите се превозни
средство по булевард „Тутракан“. В изпълнение на това си свое намерение,
обвиняемият предприел намислената маневра, при която се установил в средната
пътна лента, след което от тази пътна лента, движейки се косо и завивайки
наляво към отбивката, се установил в лявата пътна лента, в която пътна лента, в
този момент с управляваното от него МПС се намирал пострадалият К.. Пострадалият К. не могъл да предотврати
пътнотранспортното произшествие чрез спиране и с предната част на автомобила си
ударил в преден ляв калник и предна лява врата на автомобила управляван от
обвиняемия К.. В резултат на сблъсъка пострадалият ударил тялото си в детайли
от вътрешността на купето, след което изхвърчал от превозно средство и паднал
на земята. Очевидец на случилото се бил свидетелят И.Д., който след инцидента
разговарял на местопроизшествието с пострадалото лице. За случилото се било
направено уведомление чрез телефон № 112. На мястото на произшествието
пристигнал екип на Спешна помощ, който транспортирал пострадалия в болнично
заведение за оказване на специализирана медицинска помощ.
От заключението на назначената и изготвена в хода на
досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, което заключение съдът
кредитира като компетентно и обосновано, безспорно се установява, че в резултат
на настъпилото ПТП на пострадалия К. е причинена средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията
на снагата за срок повече от тридесет дни, в резултат от счупване на трето,
шесто, осмо и девето ребро в ляво и счупване на долния ъгъл на лява лопатка.
В хода на досъдебното производство е била назначена и
изготвена съдебно автотехническа експертиза, чието заключение съдът кредитира,
и по която вещото лице е дало заключение, че основната причина за настъпване на
произшествието е внезапното завиване на ляво и навлизане в лявата лента за
движение от обвиняемия К. с управляваното от него моторно превозно средство и
заставането му на косо на пътното платно. Дадено е заключение, че
произшествието не е било предотвратимо от пострадалото лице, както при
установената, така и при максимално допустимата скорост на движение на
автомобила му. Посочено е, че обвиняемият е имал техническата възможност да
предотврати произшествието чрез изчакване на движещите се в лявата лента за
движение и последващо навлизане в отбивката за движение в другото платно в
посока „Дунав мост“.
Била е назначена и изготвена комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, от чието заключение се установява,
че пострадалият е бил без поставен обезопасителен колан при управлението на
автомобила си и че при поставен такъв по време на произшествието е било
възможно да настъпят за него при съприкосновението с детайли от вътрешността на
купето по-леки травматични увреждания.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, на основание чл.
378, ал. 2 НПК, въз основа на събраните
в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства и писмените
доказателствени средства.
Не са налице противоречия в информационните
изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото, досежно
релевантните за делото факти, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК,
поради и което не следва да бъдат излагани подробни мотиви, кои от
доказателствените източници съдът приема и кои не кредитира. Налице е
корелативно единство между гласните и писмени доказателства и писмените
доказателствени средства и същите безспорно доказват, приетата за установена от
съда фактическа обстановка.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият възможен извод от правна
страна, а именно, че обвиняемият Р.Д.К. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, буква „б”, пр. 2, във вр. с
чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
От обективна страна на 05.04.2017 г. в град Русе,
при управление на МПС - лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ......, обвиняемият
нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 25, ал. 1 ЗДвП и като водач на пътно
превозно средство, който предприема маневра - да се отклони наляво по платното
за движение, в частност да завие наляво за навлизане по друг път, преди да
започне маневрата не се убедил, че няма да създаде опасност за участника в
движението - лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № ...., управляван от Ю.М.К.от
град Русе, който се движил след него и извършил маневрата, като не се съобразил
с неговото положение, посока и скорост на движение и чл. 25, ал. 2, изр. 1 ЗДвП
- като водач, при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло в
съседна пътна лента - при навлизане от средна в лява пътна лента на платното за
движение на булевард „Тутракан“ в посока централна част на град Русе, не
пропуснал пътното превозно средство - лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № .....,
управлявано от Ю.М.К.от град Русе, което се движило по нея и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на Ю.М.К.от град Русе, изразяваща се в трайно
затрудняване на движенията на снагата за срок повече от тридесет дни, резултат
от счупване на трето, шесто, осмо и девето ребро в ляво и счупване на долния
ъгъл на лява лопатка
Обект на престъплението са обществените отношения,
гарантиращи сигурността при осъществяване на транспортната дейност, като правно
регламентирана дейност източник на повишена опасност.
Изпълнителното деяние е извършено от обвиняемия, чрез
действие – управление на МПС, изразяващо се в система от телодвижения насочени
към привеждането в движение и управлението на моторно превозно средство.
Съставомерният резултат е настъпил като
пряка и непосредствена последица от извършени от обвиняемия нарушения на Закона
за движение по пътищата по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, чл. 25, ал. 2, изр. 1 ЗДвП
Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДвП: „Водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе
от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение.“
Чл. 25, ал. 2, изр. 1 ЗДвП, съдържа задължение за
водача на МПС „При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло
или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея.“
Субект на престъплението е пълнолетно и
наказателноотговорно лице.
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия
при форма на вината непредпазливост. В съзнанието на същия не са намерили
отражение представи, че в резултат на извършеното от него нарушение на
правилата за движение по пътищата, е възможно или сигурно настъпването на
съставомерните последици на извършеното от него деяние, но е бил длъжен, с
оглед разпоредбите на закона и е имал обективна възможност да предвиди, че
същите могат да настъпят.
По вида и размера на наказанието:
Съдът намира, че са налице всички,
предвидени от закона, предпоставки, за да бъде приложен институтът на чл. 78а НК. Деецът е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
до този момент, като същевременно от деянието не са настъпили съставомерни
имуществени вреди, които да подлежат на репариране.
При индивидуализация размера на
административното наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемия,
съдът съобрази обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН, с оглед задължителното за
съдилищата разрешение, съдържащо се в т. 6 от Постановление № 7 от 4.XI.1985 г.
по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС, съгласно което след освобождаването от
наказателна отговорност, когато съдът ще налага административно наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на
Закона за административни нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН, като съобрази тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
Тежестта на нарушението, съдът намира за
завишена, предвид конкретните обстоятелства, които разкрива деянието, преценена
съобразно допуснатите нарушения на правилата за движението по пътищата,
извършени от страна на обвиняемия и причинените травматични увреждания на
пострадалия.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът отчете критичното отношение на обвиняемия по отношение на
осъзнатите последици от извършеното от него деяние, което критично отношение
същият демонстрира по един последователен и недвусмислен начин, още от хода на
досъдебното производство.
Отегчаващи отговорността на дееца
обстоятелства, не се установиха.
Не следва да бъдат отчитани като
отегчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелство, наложените на същия
административни наказания, за извършени от него нарушения на правилата за
движението по пътищата, с оглед на това, че по отношение на същите са изтекли сроковете
по чл. 82 ЗАНН.
Съдът съобрази също и имотното състояние
на обвиняемия, а именно че същият е пенсионер, като размерът на получаваната от
него пенсия е в размер на 270 лева, както и че същият притежава в патримониума
си материални активи – недвижим имот.
С оглед на изложените факти, релевантни при
индивидуализацията на наказанието и извършената оценка на същите, съдът
достигна до извода, че на обвиняемия следва да му бъде наложено административно
наказание „Глоба” в минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 78а НК размер
от 1000 (хиляда) лева, като един такъв размер на административното наказание,
се явява напълно съобразен с всички обстоятелства, имащи отношение при
индивидуализацията на наказанието и имотното състояние на дееца. Дори и
минимално предвидения в закона размер на наказанието “Глоба” се явява
надвишаващо три пъти, получаваната от обвиняемия пенсия, поради и което един
такъв размер на наказанието, би оказал необходимото възпитателно и
предупредително въздействие върху обвиняемия и способствал за най-пълното
постигане на целите на наказанието по чл. 36 НК.
С оглед разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 НК, съгласно
която в правомощията на решаващият съд, който налага глобата по ал. 1 е да
наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена
професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е
предвидено за съответното престъпление, настоящият състав на съд намира, че по
отношение на обвиняемия следва да бъде наложено кумулативно предвиденото в чл. 343г НК наказание, а именно лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, като при
индивидуализацията на това наказание, съдът намира, че същото следва да е за
срок от пет месеца, считано от датата на влизане в сила на решението. Именно
един такъв срок на наказанието лишаване от право да управлява МПС, според
настоящият съдебен състав се явява справедливо и съответно на извършеното от
обвиняемия деяние, предвид всички релеванти за неговата индивидуализация
обстоятелства, изложени по – горе. Именно един такъв размер на наказанието
лишаване от право да управлява МПС за срок от пет месеца, би спомогнало за
поправянето и превъзпитанието му като водач на МПС и най – пълно би постигнало
целите на наказанието по чл. 36 НК, както по отношение на личната, така и по
отношение на генералната превантивна функция на наказанието.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на обвиняемия бяха възложени и направените в хода на досъдебното
производство разноски, в общ размер на 1045,08 лева, която сума следва да бъде
заплатена в полза на държавния бюджет по сметка на ОДМВР – Русе, както и сумата
в размер на 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
По гореизложените мотиви, съдът постанови
своето решение
РАЙОНЕН СЪДИЯ: