№ 284
гр. Шумен , 04.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на четвърти
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Теодора Енч. Димитрова
Зара Ех. Иванова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20213600500288 по описа за 2021 година
Производство по чл. 437, ал. 1, във вр. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба с вх. № 4559/20.04.2021г. депозирана от Т. ИВ.
П. от гр. Г.... против постановление от 08.03.2021г. на ЧСИ Р. Р., с което е отказано
прекратяването на ИД № 20179310400468 по описа на ЧСИ Р. Р. с рег. № 931, с район на
действие ОС – Шумен. Жалбоподателката излага, че ЧСИ е отказал да прекрати
производството по нейна молба, с мотива, че същата не е страна по изпълнителното дело,
впредвид направения от нея отказ от наследство на починалия длъжник П.П.. Излага, че с
писмо с изх. № 94-m-8 от 08.02.2021г. на Община Смядово, Общината я е уведомила, че
считат, така направеният от нея, отказ от наследство за нищожен, поради обстоятелството,
че с данъчни декларации, с вх. № 265 от 16.05.2019г. и с вх. № 266 от 16.05.2019г., е
декларирала и платила данъците на имотите оставени , в наследство от чичо П.П., с което
си действие наследството е прието по реда на чл. 49, ал. 2 от ЗН. Твърди, че са налице
доказателства (приходни квитанции от 13.05.2019г. за заплатен данък на имотите, оставени
и в наследство) удостоверяващи, че е приела наследството по реда на чл. 49, ал. 2 от ГПК,
поради което моли съда отмени постановлението, с което е отказано да се прекрати
изпълнителното дело, тъй като с действията си е изявила воля да приеме наследството.
Ответникът по жалбата – ВККЧЗС Надежда - 96, гр. П., взискател по изпълнението е
депозирал становище, в което излага, че жалбата е недопустима, а по същество
неоснователна, тъй като в случая, не е налице мълчаливо приемане на наследство от страна
на жалбоподателката по см. на чл. 49, ал. 2 от ЗН. Подаването на декларация за облагане с
данък, както и заплащането на данъка, сами по себе си, не можели да обусловят извод за
мълчаливо приемане на наследството, тъй като декларирането на имотите е публично
правно задължение, за неизпълнението на което са предвидени санкции и само въз основа на
него неможело да се направи извод за приемане на наследството. Жалбоподателката не е
1
представила други доказателства, които по несъмнен начин да установят намерението ѝ, да е
приела наследството, а същата сама се е отказала от него и е представила пред ЧСИ -
Удостоверение за вписан отказ от наследство, вписан в особената книга на РС – Велики
Преслав от 18.06.2019г., поради което правилно ЧСИ, е отказал да прекрати производството,
поради липса на правен интерес от страна на молителката.
Съдебният изпълнител, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, е депозирал становище, в
което е изложил подробни мотиви относно обжалваното действие и счита жалбата за
напълно неоснователна. Твърди, че за да постанови отказа, се е съобразил с представеното
по делото изявление от жалбоподателката, че същата не е наследник на длъжника П.М.П. с
ЕГН ....., към което е било приложено удостоверение за вписан от нея отказ от наследство,
вписан в РС – Велики Преслав по ч.гр.д. № 493/2019г. и произнасяне в друг смисъл по
подаденото от нея възражение, за прекратяване на производството би било
незаконосъобразно. Жалбоподателката е заявила в производството пред РС – Велики
Преслав, с изрична нотариално заверена декларация, че не желае да се ползва от
възможността да получи наследството на починалия П.М.П. и от представените с жалбата
документи, не можело да се направи категоричен извод, че същата е предприела, каквито и
да е действия по разпореждане с недвижимия имот, за се приеме, че отказът е недопустим.
Отделно от това сочи, че дори и да се направи такъв извод, всички органи са длъжни да се
съобразяват с направеното вписване на отказ от наследство, до прогласяването на неговата
недействителност.
Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна с жалбата и материалите по
приложеното изпълнително дело, установи следното:
Пред ЧСИ Р. Р., с рег. № 931, по молба на „ВККЧЗС Надежда 96“ е образувано ИД №
20179310400468 срещу длъжниците П.М.П. с ЕГН ..... и И.П.И. с ЕГН .... с предмет парично
вземане, въз основа на издаден изпълнителен лист № 162 от 03.04.2001г. по гр. д. №
193/2001г. по описа на РС – Нови Пазар. В хода на изпълнителното производство и двамата
длъжници са починали, като по делото са конституирани техните наследници по закон.
Жалбоподателката Т. ИВ. П. от гр. Габрово е била конституирана по делото на 17.12.2019г.,
като наследник на П.М.П. с ЕГН ..... и редовно е връчена ПДИ на 03.01.2020г. На
07.01.2020г. същата е депозирала по изпълнителното дело молба, с която е уведомила ЧСИ,
че още на 18.06.2019г., се е отказала от наследството на починалия си чичо П.М.П., за което
е приложила удостоверение от РС – Велики Преслав по ч. гр. д. № 493/2019г. по описа на
РС – Велики Преслав, за надлежно вписан отказ от наследство, вписан в особената книга на
съда под № 25/18.06.2019г.
На 05.03.2021г. жалбоподателката - Т. ИВ. П. е депозирала по изпълнителното дело,
възражение за изтекла абсолютна погасителна давност на вземането и е поискала от ЧСИ, да
прекрати производството по него, ведно с всички произтичащи от това, законни последици.
2
С постановление от 08.03.2021г. ЧСИ Р. Р. е приел, че така подаденото възражение е
недопустимо, тъй като лицето Т. ИВ. П., не е страна по изпълнителното дело, предвид
направеният от нея отказ от наследство в хода на производството, надлежно вписан на
18.06.2019г. в РС – Велики Преслав и е отказал да прекрати производството по делото,
който отказ е и предмет на обжалване в настоящото производство.
Съдът, като взе в предвид изложеното в жалбата и материалите по приложеното
изпълнително дело намира, че така депозираната жалба е недопустима, тъй като е подадена
от ненадлежна страна. Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал.2, т. 6 от ГПК, само длъжникът
в изпълнителното производство, може да обжалва отказ на съдебния изпълнител да
прекрати принудителното изпълнение. Основният довод на жалбоподателката, в
депозираната жалба е, че е страна по изпълнителното дело, в качеството и на длъжник,
позовавайки се единствено на изпратеното до нея, от Община Смядово писмо, за дължими
данъци и ТБО, в което писмо Общината я е уведомила, че спрямо нея, отказа й от
наследство е нищожен, тъй като наследството било прието по реда на чл. 49, ал. 2 от ЗН – с
факта на подаване на декларации по чл. 14 от ЗМДТ на 16.05.2019г. за имоти, оставени й в
наследство от починалия П.М.П. с ЕГН ......
Въз основа на това изявление на Община Смядово, жалбоподателката обосновава
недействителността на вписаният от нея отказ от наследство на 18.06.2019г., за който отказ е
представила по изпълнителното дело и удостоверение от РС – Велики Преслав, тъй като с
конклудентни действия (заплащане на дължими данъци и ТБО) е приела наследството още
на 13.05.2021г. Недействителността обаче, може да бъде прогласена единствено по общия
исков ред. Въпросът относно евентуалната недействителност на вписаният отказ от
наследство от страна на жалбоподателката, не подлежи на разглеждане в настоящото
производството по жалба срещу действия на съдебния изпълнител – чл. 435 от ГПК. В
производството по чл. 435 от ГПК предпоставките за прекратяване или не, на изпълнението
се преценяват само от формална страна. Изключение от горното, би било допустимо, само
при наличие на друг официален документ, с доказателствена стойност (аналогично на
съдебно удостоверение за вписан отказ), който да удостоверява предходно приемане на
наследството или пряка недействителност на отказа от наследство. В случая от формална
страна, процедурата по чл. 52, вр. чл. 49, ал.1 от ЗН е спазена и поради това, настоящият
състав на съда намира, че произнасянето по жалбата на Т. ИВ. П., следва да бъде съобразено
с вписването в особената книга на Районен съд- Велики Преслав, което удостоверява
наличието на валидно вписан отказ от наследство, на починалия по изпълнителното
производство длъжник - П.М.П..
Ако жалбоподателката желае, да се прогласи твърдяната от нея нищожност на
вписаният отказ от наследство, това може и следва да стане, не в рамките на настоящата
жалба против постановление на ЧСИ по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, а в отделно
исково производство по общия исков ред – чл. 124, ал. 1-4 от ГПК.
3
Предвид изложеното, следва да се приеме, че жалбоподателката, не е надлежно
легитимирана като длъжник, да обжалва постановлението на съдебния изпълнител за отказ
за прекратяване на изпълнителното производство и така депозираната жалба, като
процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане. Независимо от това, следва
да се отбележи, че отказа на ЧСИ, е законосъобразно постановен, доколкото по
изпълнително дело, е налице надлежно вписан отказ от наследство на Т. ИВ. П. от
наследството, оставено й от П.М.П. с ЕГН ....., тъй като пред ЧСИ, не за представени
надлежни доказателства, за неговата недействителност.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 4559/20.04.2021г. депозирана от Т.
ИВ. П. от гр. Г.... против постановление от 08.03.2021г. на ЧСИ Р. Р., с което е отказано
прекратяването на ИД № 20179310400468 по описа на ЧСИ Р. Р. с рег. № 931, с район на
действие ОС – Шумен, като процесуално недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 20213600500288 по описа за 2021г. на
Окръжен съд - Шумен.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд - Варна, в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4