Определение по дело №2860/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 4774
Дата: 6 юли 2020 г. (в сила от 23 юли 2020 г.)
Съдия: Димана Георгиева Кирязова Вълкова
Дело: 20202120102860
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер        4774                            06.07.2020 г.                          Град Бургас

 

Бургаският районен съд                                           Х граждански състав

На шести юли                                                                          Година 2020

В закрито заседание в следния състав:

 

               Председател: Димана Кирязова-Вълкова

                                                        

като разгледа докладваното гр.д. № 2860 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявения от А.М.М. против З.А.М. и допълнително уточнен иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС - за заплащане на обезщетение в размер на 2 500 лв. месечно за лишаването му от ползване на сграда с идентификатор 67800.4.313.1 и прилежащата към нея ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 67800.4.313 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Созопол, съобразно квотата му в учреденото право на ползване с брачен договор от 27.12.2016 г., като обезщетението се претендира за периода от предявяването на иска до разпределяне реалното ползване на имота между страните по делото.

Така предявеният иск е с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, като съдът намира, че същият е недопустим, тъй като такава претенция може да бъде предявена само за вече възникнали и съществуващи вземания, т.е. за периода от поканата за плащане на такова обезщетение до предявяването на иска, но не и за бъдещо вземане, каквото представлява процесното обезщетение, което се претендира за бъдещ период от време – от предявяването на исковата молба до разпределянето на реалното ползване на имота по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС.

В случая не е налице хипотезата на чл. 124, ал. 2 от ГПК, предвиждаща възможност да бъде предявен иск за осъждане на ответника да изпълни свои повтарящи се парични задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението, тъй като искът по чл. 124, ал. 2 от ГПК може да бъде предявен само за вземания, което са установени по основание, размер и падеж, а задължението по чл. 31, ал. 2 от ЗС не е такова и същото се дължи само ако ответникът е осъществил преди предявяването на иска еднолично ползване на цялата вещ, за което именно дължи обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС. Поради това претенция за заплащане на такова обезщетение за бъдещ период от време (след предявяването на исковата молба) е недопустима. 

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

                                                  

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2860/2020 г. по описа на РС - Бургас.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред БОС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

                        

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!

Деловодител: Хр. Димова