О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 825 06.06.2019 год.
гр.Бургас
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, XX-ти наказателен
състав в закрито заседание на шести юни през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Станимира Иванова
като разгледа докладваното от съдията Иванова НЧД № 2270 по
описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.4 от НПК.
Образувано е по повод
на депозирана жалба по „Елия транс“ООД, в качеството
му на ощетено юридическо лице чрез повереника му адв.С. К против Постановление от 20.05.2019 г
на Районна прокуратура-Бургас за прекратяване на наказателно производство по ДП
№143/2014 г по описа на отдел „ИП“ при ОДМВР-Бургас, вх.№11209/2013 г.,
пор.№815/2014 г. по описа на Районна прокуратура-Бургас.
В
жалбата се изразява недоволство от постановлението за прекратяване на
производството, посочва се, че същото е неправилно и като такова се моли за
неговата отмяна по подробно изложените в него възражения.
Бургаският районен съд, след като се запозна с приложените към
постановлението материали по делото, намира жалбата за допустима, тъй като е
подадена в срок от легитимирано лице – ощетено юридическо лице, упражнило
правата си по чл.75, ал.1 от НПК в досъдебното производство, срещу годен за
обжалване по този ред прокурорски акт, пред надлежния за това съд. Същата се явява
и основателна, а постановлението необосновано и незаконосъобразно, поради което
и като такова следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на Районна
прокуратура-Бургас.
Съображенията за това са
следните:
Досъдебно производство №143/2014
г по описа на отдел „ИП“ при ОДМВР-Бургас, вх.№11209/2013 г., пор.№815/2014 г.
по описа на Районна прокуратура-Бургас е образувано на основание чл. 212, 1ал.1 от НПК от 20.03.2014 год. срещу виновното лице за това, че в условията на
продължавано престъпление, в периода 28.08.2009 год. до 31.12.2012 год. в гр.
Бургас, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.”б” от НК - управител на „Елиа Транс” ООД, присвоил чужди, на „Елиа транс” ООД, пари в
общ размер на 161 068, 26 лв., поверени в това му качество да ги пази и
управлява, като присвояването е в големи размери - престъпление по чл.202,
ал.2, т.1, вр. чл.201, вр.
чл.26, ал.1 от НК.
В резултат на действията по разследване към наказателна отговорност не
е привлечено лице, а досъдебното производство е приключило с постановяване на
атакувания понастоящем прокурорски акт, с което е прекратено. В него
представителят на държавното обвинение е приел, че не може да бъде установено
от кого реално са заплащани осчетоводените разходи в общата каса, от кого
реално са заплатени стойностите за доставките и други разплащания в брой от
фирмата, поради което не можело да се вменят конкретни задължения спрямо
конкретно лице. Едновременно с това държавното обвинение е посочило, че М.С е извършвал разпоредителни действия, ненадхвърлящи
дружествения му договор. Прокурорът в
своите заключителни изводи е посочил, че не може да бъде обособен и предмета на
присвоителната дейност, характеризиращ длъжностното
присвояване, како и че няма доказателства за облагодетелстване. Въз основа на
тези изводи, БРП е посочила, че не са изпълнени признаците нито от обективна,
нито от субективна страна на престъплението чл.202, ал.2, т.1, вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1 от НК,
поради което и на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратила досъдебното
производство.
Бургаският районен
съд извърши служебно цялостна проверка върху обосноваността и
законосъобразността на обжалваното постановление и като взе предвид всичко
изложено до тук намира атакуваният акт на БРП за необоснован и
незаконосъобразен, като мотивите за това са следните:
Съгласно разпоредбата
на чл.199 от НПК в досъдебното производство прокурорът се произнася с
постановление, което съгласно следващата алинея на същата разпоредба, трябва да
отговаря на определени законови изисквания, сред които е да съдържа мотиви и диспозитив на издаващия го орган. В компетенцията на
наблюдаващия прокурор е да прецени дали ще внесе обвинителен акт срещу дадено
лице или ще прекрати, или спре производство. В конкретния случай прокурорът е
постановил едно прекратително постановление, което не отговаря на изискванията
на закона за съдържание, поради което се явява незаконосъобразно и необосновано,
тъй като е немотивирано. Постановлението е изложено на 8 страници, от които на
последната е само диспозитивът на същото. На
останалите 7 страници държавното обвинение е изложило фактически констатации,
но без да направи какъвто и да е анализ въз основа на кои доказателства е стигнало
до тези заключения. Единствено се посочва на места, че се вземат предвид
изводите на изготвените по делото експертизи, но извън тях доказателствената
съвкупност е подкрепена с много гласни доказателствени средства, както и в
богат по обем писмен доказателствен материал. Не следва да се пренебрегва и
факта, че има изключително големи противоречия в показанията на разпитаните
свидетели.
Тук следва да се
отбележи, че в своите показанията св.Н. М
/л.24/ от ДП посочва, че устната уговорка между него и св.А и св.С касае 5 броя
климатици, за които той дължал и твърди, че е платил
на ръка пред св.A на св.С, сумата в размер от 9900
лв. В същото време, обаче, в експертизите е посочен различен брой климатици и суми във връзка с техни плащания. Този момент
изобщо не е изследван в постановлението. Видно от доказателствата е, че
материално отговорно лице е Св.С., а такава
техника при направена инвентаризация изобщо не е открита. Не е обследван и
противоречивия доказателствен материал касателно
плащанията във връзка с извършваната трудова дейност от св.С и изразходваната
сума по повод на тази дейност. Дадена е вяра на показанията на този свидетел,
както и на св.С, без да се изложат мотиви в тази насока и да се посочат
други доказателства, които да ги подкрепят. Правилно е обърнато внимание в
жалбата, че в постановлението изобщо не са коментирани заплащанията в полза на
„Диана“ ООД и „Примекс“
ООД за безкасови плащания за гуми и техния монтаж/демонтаж, както и различни
материали за коли, които не са собственост на дружеството. Самият С. в своите показания /л.47, абз.
Втори, том III/ посочва, че не може да даде
обяснение защо по две от фактурите фигурира името на бащата на жената, с която
живее във фактическо съжителство.
Липсата на пространствен
и пълен
доказателствен анализ, с посочване на точно
кои доказателства са мотивирали държавното обвинение да достигне до крайния му
извод водят до необоснованост на крайните изводи. Например, не става ясно как
прокурорът е достигнал до извод за невъзможност за обособяване на предмета на присвоителната дейност. По делото безспорно е установена
липса на определена сума пари и вещи.
Всичко това води до
извод за немотивираност на постановлението на БРП. Липсата на дължимия анализ и
изложение на мотиви за това от кои доказателства се е ръководил прокурорът,
прави постановлението му необосновано и само на това основание – подлежащо на
отмяна по реда на съдебния контрол. Това се явява нарушение и на един от
основните принципи в българското наказателно право, реализиран в разпоредбата
на чл.14 от НПК, а именно прокурорът следва да взема решения по вътрешно
убеждение, основано на обективно всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. Едва след като прокурорът
изложи достатъчно подробни съображения относно приетата от него теза, може да
се обсъжда правилността на направените от него изводи.
Изложеното, съдът
намира за съществено за изясняване на фактическата обстановка и за обосноваването
на съответните правни изводи.
Мотивиран от
горното и на основание чл.243, ал.6, т.3 от НПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И
:
ОТМЕНЯ Постановление
от 20.05.2019 г на Районна прокуратура-Бургас за прекратяване на наказателно
производство по ДП №143/2014 г по описа на отдел „ИП“ при ОДМВР-Бургас,
вх.№11209/2013 г., пор.№815/2014 г. по описа на Районна прокуратура-Бургас.
ВРЪЩА делото
на прокурора при БРП за изпълнение на указанията, дадени в мотивната
част на определението.
Определението подлежи на обжалване и
протестиране пред Окръжен съд – гр. Бургас в 7-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: