Р Е
Ш Е Н
И Е №127
гр.
Перник, 30.05.2019 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на девети май две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
При
секретаря А. М., като разгледа административно дело № 130/2019 г. по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕСИФ.
Образувано
е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя – Г.Ц.В. против Решение № ***за налагане на
финансова корекция, издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, с което на жалбоподателя е определена финансова корекция в размер
на 86804.38 лв.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения
административен акт. Твърди се, че не са налице фактически основания за издаването
му, тъй като инвестицията, за която е предоставена безвъзмездна финансова помощ
е направена, а реализираните от дейността приходи не могат да бъдат индикатор
за изпълнение на нормативните или договорните задължения. Сочи се, че при
определяне размера на финансовата корекция не са взети предвид критериите,
посочени в чл. 72, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, а е извършена въз основа на Методика за
определяне на санкциите, във връзка с нарушения, установени след изплащане на
финансова помощ от програмата за развитие на селските райони, която противоречи
на националното законодателство и правото на Европейския съюз. Релевират се
оплаквания за отсъствие на правно основание за издаване на оспорения акт и
противоречието му с целта на закона. Искането към съда е да бъде отменен и да
се възложат на ответника направените от ищеца разноски в производството.
В
съдебно заседание жалбоподателят, представляван от адв. Я., поддържа жалбата.
Моли оспореният административен акт да бъде отменен. Претендира присъждане на
направените разноски.
В
съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния представител, юрисконсулт З.,
оспорва жалбата. Излага съображения за законосъобразност на обжалваното решение
за налагане на финансова корекция. Искането към съда е да отхвърли подадената жалба.
Претендира присъждане на разноски.
Административен
съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа
на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения
акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена от лица по чл. 147, ал. 1 от АПК,
чиито права, свободи и законни интереси са засегнати от административния акт.
Спазен е срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК. Обжалваното решение подлежи на
съдебен контрол на основание чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕСИФ.
Разгледана по
същество е неоснователна, по следните съображения:
Жалбоподателят
е подал до Министерство на земеделието, храните и горите, Държавен фонд – Земеделие
- Разплащателна Агенция, по Програма за развитие на селските райони 2007 –
2013, заявление № ***/21.09.2014 г. за подпомагане по марка 312: „Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия“, за извършване на инвестиция по
представения от него бизнес план - „Развитие на туризъм чрез интегрирано
използване на ресурсите на община Радомир“.
На 20.03.2015
г. между Държавен фонд „Земеделие“ и „***“ ЕООД е сключен индивидуален договор
№ ***за отпускане на финансова помощ по мярка 4.1 „Прилагане на стратегии за
местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 –
2013 година, подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони. По силата на договора ДФ „Земеделие“ предоставя на жалбоподателя
финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените и реално извършените
разходи, свързани с осъществяването на предоставения от последния и одобрен
проект с ИД ***/І.1.1 от договора/. Общата сума на одобрените разходи е 124006.26
лв. Първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ е общ размер на
86804.38 лв., съгласно таблица за одобрените инвестиционни разходи – приложение
№ 1, като от нея - 69443.50 лв. - субсидия от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони и 17360.88 лв. – субсидия от Националния бюджет.
Съгласно т. 4.17 и т. 3.1 от договора и т. 11 от приложение № 2 към него
ползвателят се е задължил да извърши изцяло одобрената инвестиция в срок до 30.06.2015
г. и да не се отклонява от техническите и спецификации и/или
количествено-стойностни сметки, както и да спазва одобрения проект за срок от 5
години/т. 25.3/.
В определения
срок, жалбоподателят е извършил одобрената инвестиция, в съответствие със спецификациите
и, като е закупил един брой автомобил с висока проходимост, модел „Тойта
Хайлукс“ и два броя автомобили с висока проходимост модел „Дачия Дръстер“, и е
възложил изработването на туристически интернет сайт/л. 120 – л. 178 от делото/.
На 02.09.2015 г. по посочената от него банкова сметка *** „Земеделие“ превел
одобрената финансова помощ в размер на 86804.38 лв.
Със заповед № ***/17.10.2018
г. на началник отдел на Технически инспекторат към Разплащателна агенция е
възложена проверка за изпълнение на одобрения проект по заявление на „***“ ЕООД.
Определен е срокът на същата – 18.10.2018 г. – 25.10.2018 г., в последствие
продължен до 31.10.2018 г. Проверката е
извършена на място и по документи от главен експерт и експерт при Д „ТИ“, при
ДФ “Земеделие“. Констатациите на проверяващия екип са отразени в контролен
лист, подписан на 31.10.2015 г. Установено е несъответствие между заложените в
бизнес плана приходи от продажба на услугите и действително реализираните,
както и между прогнозните нива на натовареност и реално осъществените. В
таблици 1.1 и 1.2 към контролния лист е посочено, че при заложени приходи за
2016 г. в размер на 145 000 лв., са издадени фактури за общо 28100 лв.,
като действително е постъпило плащане за 5100 лв. ; за 2017 г. – планираните
приходи са 145 000 лв., фактури са издадени за 27950 лв. и са платени 12000 лв.; за 2018 г. –
заложените приходи са в размер на 117305 лв., издадени са фактури за 20000 лв.
и са платени общо 38500 лв., като сумата от 18500 лв., представлява плащане по
фактура, издадена през предходната година. С констатациите, на 31.10.2018 г., е
запознат управителя на дружеството - бенефициер
За резултата
от извършената проверка екипът е уведомил директор на Д „ТИ“ при ДФ „Земеделие“
с докладна записка вх. № ***/02.11.2018 г. В нея са отразени посочените по-горе
несъответствия между заложените в бизнес плана резултати и постигнатите такива.
С писмо изх. №
***/02.11.2018 г. и препис от контролния лист, ДФ „Земеделие“ е уведомил
жалбоподателя за констатираните несъответствия и му е предоставил възможност за
писмени забележки и възражения в 14-дневен срок от уведомяването.
С писмо изх. №
***/19.12.2018 г., връчено на 15.01.2019 г. ответникът е уведомил управителя на
„***“ ЕООД, че поради установените несъответствия, подробно отразени в
контролния лист е открито производство за налагане на финансови корекции.
Разяснена е възможността да представяне на възражения в 14-дневен срок от
връчването. Жалбоподателят е подал възражение с вх. № ***/29.01.2019 г. С него
не са оспорени фактическите констатации от проверката, но са изложени
съображения, че от тях не следва извод за неизпълнение на сключения между
жалбоподателя и ответника договор. Посочено е, че реализираната печалба не може
да бъде индикатор за изпълнение, тъй като тя не е цел на бизнес плана и не е
показател за икономическото развитие и стабилност на бенефициента. Изразено е
становище, че констатираното несъответствие не представлява финансова последица
по смисъла на чл. 72, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, поради което и не е причина за налагане
на финансова корекция.
Съображенията
на жалбоподателя са приети за неоснователни от административния орган. Въз
основа на установеното в хода на извършената проверка, административното
производство по налагане на финансова корекция е приключило с издаване на
оспорения индивидуален административен акт – Решение № ***на изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което на основание чл. 59, ал. 1 и ал.
2 от Наредба № 23/18.12.2009 г., чл. 46, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 16, ал. 2
от Наредба № 29/11.08.2008 г., чл. 72, ал. 1 ичл. 73, ал. 1, във вр. с чл. 70,
ал. 1, т. 4, т. 7 и т. 10 и § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСФ и т. 8.1 и т. 1.2, във
вр. с т. 4.17, т. 4.25.3 и т. 11 от Приложение № 2 към Договор № ***/20.03.2015
г. и при съобразяване с правилата на Методика за определяне на санкциите след
плащане по проекти по ПРСР 2007 – 2013 на жалбоподателя е наложена финансова корекция
в пълния размер на предоставената финансова помощ от 86804.38 лв.
Съставен е
доклад за нередност № ***/3/01/17 от 08.02.2019 г., адресиран до Д „Финансова“
при ДФ „Земеделие“.
В хода на
съдебното производство е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице В.В.. Съдът я кредитира изцяло, като неоспорена от
страните, пълна и обоснована, представена от експерт с необходимите знания и
професионален опит. Заключението на вещото лице, дадено след запознаване със
всички материали по делото и непосредствена проверка в ДФ „Земеделие“, подкрепя
изцяло фактическите констатации на административния орган, отразени в
административния акт, предмет на съдебен контрол. От него се установява, че
одобрената инвестиция по субсидирания от ДФ „Земеделие“ бизнес план, за което е
сключен договор с жалбоподателя № ***/20.03.2015 г., е изцяло извършена в
определения срок. На 12.09.2015 г. по
банкова сметка ***, ДФ „Земеделие“ е превел сумата от 86804.38 лв.,
представляваща одобрена субсидия. Действителния размер на приходите,
реализирани от жалбоподателя в периода 20.03.2015 г. /сключване на договора/ до
31.10.2018 г./извършване на проверката/ са в размер на 50600 лв., което не
съответства на заложеното в одобрения бизнес план. За финансовите 2016 г. и
2017 г. заложените в бизнес плана приходи са в размер на по 145000 лв.
Реализираните такива са съответно - 5100 лв. за 2016 г. и 12000 лв. за 2017 г.
В процентно съотношение изпълнението е 3.52% за 2016 г. и 8.28% за 2017 г. При
определяне размера на финансовата корекция са спазени правилата на Методика за
определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007 – 2013 и същата
математически е изчислена правилно.
При така
установените факти, правните изводи на настоящият състав на Административен съд
– Перник са следните:
Оспорения
индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган – изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ това е
ръководителят на управляващия орган, одобрил проекта. В § 4, ал. 1 от ДР на
ЗУСЕСИФ е предвидено, че за
Програмата за развитие на селските райони, функциите на органи за управление,
контрол и администриране се изпълняват от Министерството на земеделието,
храните и горите и от Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна
агенция, както това е предвидено в Закона за подпомагане на
земеделските производители и в актовете по неговото прилагане. Според
нормата на чл. 20а, ал. 5, във вр. с ал. 1 от ЗПЗП решението за финансова
корекция се издава от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“,
който е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция.
Според
разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по
основание и размер с мотивирано решение. Оспореният административен акт
съответства на тези изисквания и на общите такива, регламентирани в чл. 59, ал.
2 от ЗАП. Посочен е издателя и адресатът му. Изложени са фактическите основания
и законовите, подзаконовите и договорните разпоредби, обосноваващи издаването
му. Съдържа разпоредителна част, ясно индивидуализираща задължението на
адресата му, както и начинът и срокът за доброволното му изпълнение. Разяснено
е правото на съдебно обжалване, срокът и редът за това. Подписан и датиран е.
От горното следва извода, че обжалваното решение е постановено в изискуемата
писмена форма и с предвиденото в закона съдържание.
Не са
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила в процедурата по
издаването му. Производството по определяне на финансова корекция е образувано
след извършена проверка за изпълнение на условията по договора за отпускане на
финансова помощ, както и на документите, свързани с подпомаганата дейност от
компетентните длъжностни лица при Разплащателна агенция, регионален
инспекторат, съгласно чл. 45, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. В хода и е
осигурено правото на жалбоподателя по чл. 34 от АПК за участие в
производството. За започването и, той е уведомен предварително – на 23.10.2018
г./ и негов представител е присъствал при осъществяването и, което е видно от попълнения
контролен лист. В същия е отразено, че бенефициентът е уведомен за
констатациите на контролните органи, за което е положил подпис. С писмо изх. № ***/02.11.2018
на последния е дадена възможност в 14 – дневен срок да направи забележки и възражения.
Проверяващият екип е изпълнил изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК за
изясняване на всички факти и обстоятелства и служебно събиране на относимите към тях доказателства. След
приключването на проверката, с писмо изх. № ***/19.12.2018 г., връчено на
15.01.2019 г. жалбоподателят е уведомен за откритото производство по налагане
на финансови корекции, като подробно са посочени фактическите и правните
основания за това. В съответствие с нормата на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ му е
дадена възможност в 14-дневен срок да изложи възраженията си и да представи
доказателства. Бенефициерът е подал възражение с вх. № ***/29.01.2019 г. Не са
представени доказателства. Оспореното решение е издадено в срока по чл. 73, ал.
3 от ЗУСЕСИФ и в съответствие с изискванията на посочената разпоредба, в
мотивите му са обсъдени и приети за неоснователни, направените от жалбоподателя
възражения.
Обжалвания
индивидуален административен акт е и материално законосъобразен. Между страните
не са спорни фактите, послужили като основание за издаването му. Спори се
относно обстоятелството представляват ли те основание за извършване на
финансова корекция по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 4, т. 7 или т. 10 от
ЗУСЕСИФ.
Според чл. 70, ал. 1,
т. 4, т. 7 и т. 10 ЗУСЕСИФ
финансовата подкрепа може да бъде отменена: за нарушаване на изискването за
дълготрайност на операциите в случаите и сроковете по чл. 71 от Регламент (ЕС) №
1303/2013 г.; за
неизпълнение на одобрени индикатори; за друга нередност, съставляваща нарушение
на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство,
извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има
или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ.
В чл. 71, § 1, /в/ от Регламента е посочено, че операциите,
включващи инвестиции в инфраструктура или производствени инвестиции,
възстановяват приноса от европейските структурни и инвестиционни фондове, ако в
срок от пет години от крайното плащане към бенефициера или в рамките на периода
от време, определен в правилата за държавна помощ — когато е приложимо —
подлежат на значителна промяна, която засяга естеството, целите или условията
за изпълнение и която би довела до подкопаване на нейните първоначални цели. §
3 на същия член предвижда, че операциите, подкрепяни от ЕСФ, и операциите,
подкрепяни от другите европейски структурни и инвестиционни фондове, които не
са инвестиции в инфраструктура или производствени
инвестиции, възстановяват приноса от фонда само когато са обвързани със
задължение за поддържане на инвестициите съгласно приложимите правила за
държавните помощи и когато претърпяват прекратяване или преместване на
производствена дейност в рамките на периода, определен в тези правила. В случая
правило за държавните помощи, обвързващо бенефициента със задължение за дълготрайност
представляват разпоредбата на чл. 16 от Наредба № 29/11.08.2008 г., във вр. с т. 4.17 и т. 4.25.3 и т. 11 от договор № ***/20.03.2015
г., сключен в изпълнение на чл. 37, ал. 3 от ЗУСЕСИФ между ДФ „Земеделие“ и
ползвателя. В цитираната подзаконова норма се предвижда като условие за
отпускане на безвъзмездна помощ представянето на бизнес план за срок от пет
години, доказващ икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за този период. По силата на посочените по-горе
договорни клаузи жалбоподателят се е задължил да извърши изцяло одобрената
инвестиция в срока и в съответствие с одобрения проект и изискванията съгласно
приложение № 2; да спазва одобрения проект за срок от 5 години; да извърши
одобрената инвестиция в съответствие с одобрения бизнес план и без
предварително уведомяване и съгласие от страна на фонда да не се отклонява от
одобрените и предоставени технически спецификации и/или количествено стойностни
сметки, необходими за изпълнение на инвестицията. Неизпълнението на посочените
задължения, в конкретния случай, би било основание за връщане на предоставената
безвъзмездна помощ по силата на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 29/11.08.2008 г.,
респективно на чл. 59, ал. 1 от Наредба № 23/18.12.2009 г.
В конкретния случай
съгласно одобрения бизнес план, ползвателят е предвидил реализиране на приходи
от финансираната дейност в размер на по 145000 лв. за 2016 г. и за 2017 г. Действителните
такива са съответно - 5100 лв. за 2016 г. и 12000 лв. за 2017 г. В процентно
съотношение изпълнението е 3.52% за 2016 г. и 8.28% за 2017 г. Посоченото
налага категоричния извод, че финансираният проект не е изпълнен в приходната
му част. Настоящият състав не споделя разбирането на жалбоподателя, че
неизпълнение би било налице само, ако предвидената инвестиция не е реализирана.
Използването на предоставената безвъзмездна помощ съгласно заложеното в
одобрения проект предназначение представлява разходната му част. Именно тя се подпомага
от Европейските структурни и инвестиционни фондове. За да е финансирането икономически
оправдано, е необходимо извършената дейност, с придобитите чрез него активи, да
осъществява целите, които то си поставя. Този извод произтича от разпоредбата
на чл. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г., която предвижда, че се подпомагат
проекти, които допринасят за постигане на целите на мярка 312 „Програма за
развитие на селските райони 2007 – 2013 г.“ В т. 1, т. 2 и т. 3 от цитираната
норма е доразвита тематичната цел по чл. 9 /3/ от Регламент /ЕС/ № 1303/2013
г., като е предвидено, че целите на мярката са:
насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в
микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони; насърчаване на
предприемачеството в селските райони и насърчаване развитието на инегриран
туризъм в селските райони. Преценката за постигане на целите на мярката се
извършва въз основа на всички части на представения проект в тяхната
съвкупност. В този смисъл е и чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г.,
според който бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и
устойчива заетост за период 5 години. „Икономическа жизнеспособност“ съгласно §
1, т. 6 от ДР на Наредба № 29/11.08.2008 г. е генериране на доходи от
дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана.
Т. е. приходната част на финансирания проект, в конкретния случай
представляваща планирани доходи от по 145 000 лв. за 2016 г. и 2017 г., е
критерият за преценка икономическата жизнеспособност на бенефициера и е
основание за предоставяне на безвъзмездната помощ. Нереализирането на заложения
приход представлява неизпълнение на бизнес плана.
Това неизпълнение
правилно е квалифицирано от административния орган като основание по т. 4, т. 7
и т. 10 на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ за налагане на финансова корекция.
Задължението на жалбоподателя
за пълно изпълнение на одобрения бизнес план следва от разпоредбите на чл. 37,
ал. 4 от ЗУСЕСИФ, във вр. с т. 4.17 и т. 4.25.3 и т. 11 от индивидуалния
договор. На основание чл. 37, ал. 4 от ЗУСЕСИФ одобреният проект е неразделна
част от индивидуалния договор по ал. 3. Затова
неизпълнението на която и да е негова част представлява нарушение на
приложимото българското законодателство по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 10 от
ЗУСЕСИФ. То е основание за налагане на финансова корекция, ако има или би имало
за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. В случая, предвиденият в
цитираната норма резултат е налице, тъй като предоставената безвъзмездна помощ
е изразходвана за придобиване от ползвателя на материални активи /три високо
проходими автомобила/ и създаване на електронна страница на предприятието му, без
да е постигната целта на финансирането. Отсъствието на приходи от дейността,
гарантиращи устойчивост на предприятието на бенефициера, налага извода за
невъзможност да бъде постигната целта на мярката, която в конкретния случай, видно
от представения проект е развитие на интегриран туризъм. Затова е и налице
вреда за ЕСИФ.
Неизпълнението на
приходната част на бизнес плана представлява и основание по чл. 70, ал. 1, т. 7
от ЗУСЕСИФ за налагане на финансова корекция. Това е така, тъй като както е
посочено по-горе реализирането на доход в определен размер е
критерий/индикатор/ за икономическата жизнеспособност на бенефициера, а това от
своя страна е основание за предоставяна на помощта. Затова и непостигането да
прихода, заложен в бизнес плана, представлява неизпълнение на одобрен индикатор
по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ. В тази връзка следва да се
посочи, че е неоснователно възражението на жалбоподателя, че „одобрен
индикатор“ е само този, който е свързан с извършване на предвидената
инвестиция. Както вече се посочи преценката за финансиране на конкретна дейност
се базира на извода за постигане целите на мярката, който от своя страна се
прави въз основа на заложените резултати. Затова и всяка една част от бизнес
плана, независимо дали касае характеристиките на обекта на инвестицията или
очаквания резултат от извършваната дейност, представлява „одобрен индикатор“ по
смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ. В този контекст непостигането на планирания
приход за две поредни години представлява визираното в посочената норма
основание за налагане на финансова
корекция.
То е и такова по чл.
70, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, тъй като по изложените до тук съображения, които не
следва да бъдат преповтаряни, представлява нарушаване
на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл.
71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, приложимо в настоящия случай на
основание § 3 от чл. 71 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013, във вр. с чл. 16 от Наредба № 29/11.08.2008 г. Като
нарушението води до невъзможност за постигане на заложените в проекта цели.
Предвид горното,
настоящият състав намира, че като е приел, че са налице основанията на чл. 70,
ал. 1, т. 4, т. 7 и т. 10 от ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция,
ответният административен орган е приложил правилно материалния закон.
Законосъобразно е определил и размерът на финансовата корекция, идентичен с
предоставената безвъзмездна помощ от 86804.38 лв., представляваща средства от
ЕСИФ по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗУСЕСИФ.
Съгласно чл.
143, т. 2 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013 финансовите корекции се
изразяват в отмяната на всички или на част от публичния принос за дадена
операция или оперативна програма. Държавите-членки вземат предвид характера и
сериозността на нередностите и финансовата загуба за фондовете или за ЕФМДР и
прилагат пропорционална корекция. В
съответствие с него е чл. 72 от ЗУСЕСИФ, според който, размерът на финансовата
корекция се определя с оглед естеството и сериозността на допуснатото нарушение
на приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство и
финансовото му отражение върху средствата от ЕСИФ. Той трябва да е равен на
реално установените финансови последици на нарушението върху изразходваните
средства – допустими разходи. Когато поради естеството на нарушението е
невъзможно да се даде количествено изражение на финансовите последици, за
определянето на финансовата корекция се прилага процентен показател спрямо
засегнатите от нарушението разходи. Критериите са детайлизирани в чл. 46, ал. 2
от Наредба № 29/11.08.2008 г., респективно чл. 59, ал. 2 от Наредба № 23/18.12.2009 г.
Разпоредбите са идентични и съгласно тях при определяне размера на финансовата
корекция се взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението,
като степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за
дейността като цяло, а продължителността - от времето, през което траят
последиците или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив
начин.
В конкретния
случай при определяне размера на финансовата корекция административният орган
се е съобразил с визираните критерии. Правилно е приел, че реализираните
приходи от финансираната дейност за две поредни финансови години,
представляващи съответно 3.52% от заложените такива за 2016 г. и 8.28% от тези
за 2017 г. водят до извода за неосъществяване на дейността, в обема, който е
обосновал безвъзмездното и финансиране. Отклонението от заложеното в бизнес
плана е съществено и продължителността му е 2 години, което надвишава 1/3 от
срока на целия проект. От това следва, че с предоставената помощ не могат да
бъдат постигнати целите на мярката 312 „Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия“. Затова законосъобразно е наложена финансова корекция в
пълния размер на предоставената финансова помощ, което съответства със
законовото изискване за съобразяването и с финансови последици на нарушението
върху изразходваните средства. При обосноваването на този извод
административният орган се е съобразил и с Методика за определяне на санкциите
след плащане по проекти по ПРСР 2007 – 2013 и съобразно залегналите в нея
правила математически правилно е изчислил размерът на корекцията. Такова е и заключението,
дадено от назначеното по делото вещо лице.
Съдът намира
за неоснователно възражението на жалбоподателя, че прилагането на посочената
методика е незаконосъобразно, тъй като тя е обявена за нищожна с Решение №
15652/14.12.2018 г., постановено по адм. д. № 11440/2017 г. по описа на ВАС.
Методиката за определяне на санкциите
след плащане по проекти по ПРСР 2007 – 2013 е подзаконов нормативен акт и
съгласно чл. 190, ал. 1 от АПК оспорването не спира действието и, освен ако
съдът не постанови друго. В настоящия случай не са наведени доводи и
представени доказателства за спиране действието на оспорвания подзаконов
нормативен акт, затова до обявяване на нищожността или отмяната му с влязло в
сила решение той е действащ и приложим към отношенията, които регламентира. Към
момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело, Решение №
15652/14.12.2018 г., постановено по адм. д. № 11440/2017 г. по описа на ВАС не
е обнародвано по реда на чл. 194 от АПК и съответно не е влязло в сила.
Следователно и по аргумент от чл. 195 от АПК подзаконовият нормативен акт не е
обявен за нищожен или отменен. Но дори и това да бе така, то не би се отразило
на законосъобразността на индивидуалния административен акт, предмет на съдебен
контрол, тъй като същият е издаден в съответствие със законовите разпоредби,
прилагането, на които е уредено в обсъжданата Методика.
Предвид всичко
изложено настоящият състав на Административен съд – Перник намира, че по отношение на оспореното решение не е
налице някое от основанията по чл. 146 от АПК. Затова същото е законосъобразно,
а подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед изхода
от делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ответника следва да
се присъдят направените от него разноски за съдебно-счетоводна експертиза в
размер на 200 лв. и юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 8,
ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. в размер на 3135 лв.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя – Г.Ц.В. против Решение № ***за налагане на
финансова корекция, издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, с което на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №
23/18.12.2009 г., чл. 46, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 16, ал. 2 от Наредба №
29/11.08.2008 г., във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1, във вр. с чл. 70,
ал. 1, т. 4, т. 7 и т. 10 и § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСФ му е наложена финансова корекция
в размер на 86804.38 лв.
ОСЪЖДА на
основание чл. 143, ал. 4 от АПК „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя – Г.Ц.В. да заплати на Държавен
фонд „Земеделие“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цар Борис
ІІІ № 136 сумата от общо 3335.00 лв. /три хиляди триста тридесет и пет лева/,
представляваща разноски за съдебна експертиза и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването на
страните пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: