РЕШЕНИЕ №
гр.София, 06.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, TO,
VI, в закрито заседание на шести февруари
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от съдия Братоева ч. гр. д. № 1435 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника в изпълнителното производство „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, срещу разпореждане на помощник ЧСИ при частен съдебен
изпълнител М.П.от 15.10.2019 г. по изп. дело № 20198510402243, с което е
оставено без уважение искането на жалбоподателя да бъдат намалени приетите в
поканата за доброволно изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателя А.Г.Н.до сумата 200 лева.
Жалбоподателят твърди, че определените разноски за адвокатско
възнаграждение над сумата от 200 лева до размера от 230 лева били прекомерни
предвид ниската правна и фактическа сложност на делото, тъй като в
изпълнителното производство не били предприети изпълнителни действия с
участието на взискателя. Процесуалният му представител единствено депозирал
молбата за образуване на производството и не извършил никакво представителство
на взискателя.
С депозираното на основание чл. 436, ал. 3 ГПК възражение, взискателят А.Г.Н.,
чрез упълномощения адвокат Д. оспорва жалбата като недопустима (поради преклудиране
на правото на жалба срещу възложената в тежест на длъжника такса по т. 26) и неоснователна,
с твърдения, че депозираната жалба представлява злоупотреба с процесуални права
в нарушение на чл. 3 ГПК, а от друга страна претендираното възнаграждение било
в рамките на законоустановения минимум, определен в разпоредбите на чл. 10, т.
1 и т. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), тъй като извършените действия
били не само за образуване, но и за процесуално представителство в
изпълнителното производство. Въз основа на изложеното, счита претендираното
възнаграждение за дължимо и моли съда да отхвърли жалбата в тази част като
неоснователна.
В мотиви на ЧСИ, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, са развити
съображения за неоснователност на жалбата, тъй като с оглед материалния интерес
на взискателя претендираният хонорар бил минималният съгласно НМРАВ.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението
за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението
за разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от
извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
В разглеждания случай правото на жалба е упражнено срещу акт на
съдебния изпълнител, с който е оставено без уважение искането на длъжника „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, за намаляване размера на адвокатското възнаграждение,
претендирано от взискателя А.Г.Н., поради прекомерност до сумата от 200 лева -
дължимо адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното производство,
съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като се изключи сумата от 30 лева – възнаграждение
по т. 2.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл. 36 ЗА. В изпълнителното производство адресат на искането
за намаляване на адвокатското възнаграждение, е съдебният изпълнител, пред
когото се развива изпълнението, който следва да се произнесе по това искане и
този негов акт подлежи на съдебен контрол относно законосъобразността му.
Следователно, жалбата, по която е образувано настоящото производство,
има допустим предмет на съдебен контрол - правото на жалба по същество е
упражнено срещу акт на съдебен изпълнител М.П., peг. № 851, с което искането на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******
за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя до размера от 200
лева е оставено без уважение. Произнасянето на съдебния изпълнител е
обективирано в разпореждане от 15.10.2019 г..
От приложените преписи на документите, съдържащи се в изп. дело № 20198510402243,
се установява, че изпълнителното производство е образувано срещу „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, по молба на А.Г.Н., депозирана чрез процесуален представител -
адв. Д., въз основа на изпълнителен лист от 13.08.2019 г., издаден по гр. дело
№ 73007/2017 г. на СРС, ГО, 37 състав, за принудително събиране на сумата от 300
лева - присъдени разноски. В молбата за образуване на изпълнителното производство
взискателят е посочил конкретен
изпълнителен способ – запор върху вземания на длъжника от „Общинска банка“ АД,
като към същата е представен договор за безплатна правна защита и съдействие,
сключен между взискателя А.Г.Н.и адв. Д., видно от който предоставената
безплатна правна помощ се основавала на обстоятелството, че взискателя е близко
лице на упълномощения адвокат (фактите, обуславящи квалификацията близко лице в
договора не са отразени).
До длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* е изпратена покана за доброволно
изпълнение, в която е включена сумата 230 лева - разноски за адвокатско
възнаграждение, която покана е получена от задълженото лице на 10.10.2019 г.,
съответно на 15.10.2019 г. длъжникът подал възражение срещу определеното като
дължимо адвокатско възнаграждение с искане за неговото намаляване до 200 лева.
С разпореждане от 15.10.2019 г. ЧСИ М.П., оставил искането без уважение, което
обуславя процесуалната допустимост на жалбата, тъй като при всички случаи
адресат на искане за намаляване на адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство е съдебният изпълнител.
В рамките на предоставените от съдебния изпълнител преписи от
документите, съдържащи се в изп. дело № 20198510402243 не се установява към
момента на релевиране на искането за намаляване на приетите разноски на
взискателя за адвокатско възнаграждение да са извършвани каквито и да било
изпълнителни действия. Запорно съобщение до кредитна институция е изпратено
след постановяване на обжалваното в настоящото производство разпореждане,
съответно не се установява упълномощеният адвокат Д. да е осъществявал някаква
процесуална активност извън депозирането на молбата за образуване на
производството.
Съгласно решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г.
К., IV Г. О. на ВКС и решение № 82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г.,
длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два
случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е
платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато
длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в
изпълнителното производство. Жалбоподателят не оспорва принципната си
отговорност за разноски, но оспорва техния размер.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита
и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е 200 лева - за образуване
на изпълнително дело. Съгласно чл. 10, т. 2 с. а. за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични до 500 лева (както в настоящия случай) - 1/10 от
съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2,
т. 1
НМРАВ.
В случая, спорен е въпросът дължи ли се на взискателя адвокатско
възнаграждение над размера от 200 лева, т. е. и за извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания в хода на изпълнителното дело.
Настоящият състав
намира, че такова възнаграждение няма основание да бъде възложено в тежест на
длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******. Съгласно чл. 426, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата
страна, в която взискателят посочва начина на изпълнение, като редовността на
молбата се проверява по реда на чл. 129 ГПК.
В случая, извън
депозирането на молбата за образуване на изпълнителното производство, в която е
посочен изпълнителен способ не се установява от страна на процесуалния
представител на взискателя да са инициирани и извършени каквито и да било
действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. В този смисъл в
производството е дължимо единствено и само възнаграждението по чл. 10, т. 1
НМРАВ - за образуване на изпълнителното производство и затова в тежест на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******* следва да се възложи само минималното адвокатско
възнаграждение за защитата, осъществена от един адвокат, като при осъществените
по конкретното изпълнително дело факти съдът намира, че няма основание за
начисляване на възнаграждение по чл. 10, т. 2 НМРАВ.
От друга страна производството
за принудително удовлетворяване на присъдени разноски (изп. дело №
20198510402243 на ЧСИ М.П.) се характеризира с изключително ниска правна и
фактическа сложност, поради което няма никакво основание в тежест на длъжника „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******* да бъде възлагано адвокатско възнаграждение над установения
минимум, който съгласно НМРАВ
възлиза на 200 лева и то само за реално
извършеното от адв. Д. процесуално представителство, изразено в депозиране на
молба за образуване на производството.
По изложените
съображения, разпореждането на съдебния изпълнител от 15.10.2019 г., с което е
отказано намаляването на определеното в размер на 230 лева в полза на
взискателя А.Г.Н.адвокатско възнаграждение до размера от 200 лева, следва да се
отмени като незаконосъобразно, като вместо това възнаграждението се намали до
сумата от 200 лева, която съставлява минималния размер на адвокатското
възнаграждение за образуване на изпълнително дело, съгласно разпоредбата на чл.
10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Таксата по т. 26
ТТРЗЧСИ е дължима, но в размер на 50 лева без ДДС, до който следва да се намали
- събраната сума включва присъденото вземане, съгласно изпълнителния лист - 300
лева и дължимото адвокатско възнагражение - 200 лева. Недължимостта й би била
обосновима само в хипотезата на извършено плащане преди образуване на
изпълнителното производство, а такова не е налице. Размерът на тази такса се
обуславя от размера на действително дължимото възнаграждение за процесуално
представителство на взискателя, затова след неговото намаляване от страна на
съда, като необходима и закономерна последица се налага и ревизирането на тази
такса, за което не е необходимо жалбата да е депозирана в срока от нейното първоначално
определяне върху незаконосъобразна определена база.
Доводите за
депозиране на жалбата като злоупотреба с процесуални права, са неоснователни –
не е възможно основателна жалба да се квалифицира като недобросъвестно
упражняване на процесуални права. Незаконосъобразността на акта на съдебния
изпълнител е принципен въпрос и не зависи от материалния интерес (30 лева),
който длъжникът би удовлетворил в резултат на упражнено процесуално право,
каквото ГПК изрично му предоставя.
При този изход на спора в полза на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* следва да се
присъдят разноските за настоящото производство, които възлизат на сумата 123
лева, формирана от заплатени държавни такси в общ размер от 73 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, което е в минимален размер и
възражението на взискателя за неговото намаляване поради прекомерност, е
неоснователно.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, разпореждане на помощник-частен
съдебен изпълнител при частен съдебен изпълнител М.П.по изп. дело № 20198510402243
от 15.10.2019 г., с което без уважение е оставено подаденото от длъжника
възражение за прекомерност на приетите разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателя А.Г.Н.и ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетите в поканата за доброволно изпълнение, изх. № 52075/08.10.2019
г. разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя А.Г.Н.по изп. дело №
20198510402243 на ЧСИ М.П.до сумата 200 (двеста) лева, както и таксата по т.
26, б. „б“ ТТРЗЧСИ до размера от 60 (шестдесет) лева, с включен ДДС.
ОСЪЖДА А.Г.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, сумата 123 (сто двадесет
и три) лева – разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.