№ 157
гр. Благоевград, 07.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Р. Бункова
Членове:Божана Манасиева
Крум Динев
при участието на секретаря Илиана Ангелова
и прокурора М. М. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Божана Манасиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20241200601300 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 14:25 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура – Благоевград, редовно призована, се явява прокурор
М..
Жалбоподателят В. В., редовно призован, се явява лично и с адв. Г. Ю..
Свидетелят Б. К. К., редовно призован, не се явява. Същият е уведомил по
телефона Наказателно деловодство при Окръжен съд – Благоевград, че ще
закъснее за часа на съдебното заседание.
Свидетелят Р. Б. Ш.-Х., редовно призована, се явява лично.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ю.: Да се даде ход на делото.
Съдът като взе предвид, че страните са редовно призовани, явяват се,
подсъдимият се представлява от защитник си намира, че са налице
процесуалните предпоставки, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл. 331, ал.2 от НПК, делото се ДОКЛАДВА от съдията-
докладчик:
Въззивно наказателно общ характер дело № 1300/2024г. е образувано след
като Апелативен съд – София с Решение №383/15.11.2024г. по наказателно
дело за възобновяване № 1156/2024г. е отменил решение по ВНОХД №
69/2024г. по описа на Окръжен съд – Благоевград и е върнал делото за ново
разглеждане от друг състав на окръжния съд, възобновявайки наказателното
производство по посоченото ВНОХД № 69/2024г. Апелативен съд – София е
дал конкретни указания при новото разглеждане на делото относно
съблюдаване на принципа за разкриване на обективната истина,
регламентирана в чл.13 от НПК, именно преразпит на свидетелите Б. К. и Р.
Ш., поради която причина същите се призовани за датата на днешното
съдебно заседание. Производството по ВНОХД № 69/2024г. по описа на
Окръжен съд – Благоевград е било образувано по протест на Районна
прокуратура – Благоевград и въззивна жалба на защитника на подсъдимия и
допълнение към нея от самият подсъдим В. В., които се били насочени срещу
присъда, постановена по НОХД № 798/2023г. по описа на Районен съд –
Благоевград. С протеста прокурора иска изменение на атакувания съдебен акт,
поради явна несправедливост на наложеното наказание, като счита, че
наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде увеличено в рамките на 1
година с приложението на чл.66 от НК, а защитникът и подсъдимият правят
искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият
да бъде оправдан. С оглед на указанията на Апелативен съд – София за датата
на днешното съдебно заседание са призовани двамата свидетели, които се
явяват.
В залата се явява свидетеля Б. К..
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, поддържам протеста. Считам, че
жалбата на подсъдимия и защитника му е неоснователна. Моля да разпитаме
свидетелите. Нямам други доказателствени искания.
АДВ. Ю.: От името на подзащитния си поддържам депозираната от него
жалба, ведно с допълнение към същата. Оспорваме протеста. На този етап
искания нямаме.
Съдът като взе предвид, че за днешното съдебно заседание са призовани
двамата свидетели, като и двамата се явяват
О П Р Е Д Е Л И:
2
Снема самоличността на свидетелите:
Р. Б. Ш.-Х. – на ***, без родство с подсъдимият по делото.
Б. К. К. – ***, без родство с подсъдимият по делото.
Свидетелите бяха предупредени за наказателната отговорност, която носят по
чл. 290 от НК, същите обещаха да казват истината и Р. Ш.-Х. напусна
съдебната зала.
ПРИСТЪПВА СЕ към разпит на свидетеля Б. К..
СВИД. К.: Доколкото си спомням, беше преди доста време,но дата и година
вече не мога да кажа. Годината не помня. Разпитван съм 6 пъти в полицията,
на 3 дела съм бил, сега е 4-то. Намираш нещо, връщаш го и на мен ми излиза
златно. Когато за първи път ме разпитаха в полицията, бяха минали може би
7-8 месеца или 1 година от датата, на която предадох телефона.
Свидетелят К. отговоря на въпроси на прокурора:
СВИД. К.: Сложим моя СИМ карта в телефона с цел да намеря собственика и
да не се занимавам с полицията, но имаше пин код телефона и затова го
занесох в полицията. Дата не помня.
Свидетелят К. отговоря на въпроси на адв. Ю.:
СВИД. К.: Телефонът, който занесох в полицията мисля, че беше „Хуауей
Р30“, като цвят не помня. Не помня вече как изглеждаше телефона. Мисля, че
в самия телефон имаше чужда СИМ карта. Като намерих телефона сложих
моя СИМ карта, за да намеря собственика,за да позвъня.След което извадих
моята СИМ карта и върнах тази, която си беше в телефона. Аз намирам
телефона след дискотеката – или е на следващия ден, или е на по-следващия
ден го занесох в полицията. Това момче, което е в залата, не го познавам/
поглежда към подсъдимия/. Когато занесох телефона в полицията го предадох
на будката, там където като се влиза се искат лични карти. Там го дадох на
един полицай. Не знам дали е бил униформен полицая, питате ме за неща
преди 5 години, не помня. Документи не са ми дали да подписвам. Нищо не
съм подписвал, нищо не е давано. Аз съм видял човека,на който предадох
телефона през прозорче за 20 секунди, не мога да го разпозная, протокол не са
ми дали да подпиша. Не мога да разпозная лицето, на което съм предал
телефона. На следващия или по следващия ден отидох в полицията.
3
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, моля на основание чл. 281, ал.4 вр.
ал,1, т.2 да бъдат прочетени показанията на свидетеля от 12.04.2022г., давани
по ДП, тъй като е минал значителен период от време, нормално е да не си
спомня дати и обстоятелства по връщане на мобилния телефон и в днешно
съдебно заседание заяви, че не си спомня.
АДВ. Ю.: Не даваме съгласие за да бъдат четени показанията на свидетеля,
дадени на ДП. Отделно от това, считаме, че не са налице основанията,
регламентирани в разпоредбата на чл. 281, ал.1, т.2, пред. последно от НПК.
Обстоятелството, че свидетелят заяви на няколко пъти е минало доста време и
не си спомня, не налага извод, че не си спомня конкретни факти. Не даваме
съгласие за прочитане показанията на свидетеля.
Като взе предвид така направеното от страна на обвинението искане за
прочитане показанията на свидетеля Б. К., дадени в хода на ДП, приложени на
лист № 34 и следващи от ДП, с мотив, че свидетелят в днешното съдебно
заседание заявява, че не си спомня доста неща от въпросите, които са му
задавани и като взе предвид, че защитата не дава съгласие, намира следното:
Налице се предпоставките за четене на показанията на посочения свидетел,
тъй като същият заявява, че не си спомня обстоятелствата относно датата на
предаване на телефона в полицията.Ето защо и съгласно разпоредбата на чл.
281, ал.1, т.2, пред.2 такава процесуална възможност при липса на спомен у
свидетеля е допустима и възможна и представлява основание за прочитане на
показанията му, дори и когато защитата не дава съгласие, поради което и на
основание чл. 281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пред.2 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетеля Б. К. от ДП,том II, дадени на
12.04.2022г., намиращи се от лист № 34 до лист № 38,в частта относно датата
на предаване на телефона, а именно:
„Тъй като телефона беше заключен с код, аз не успях да го активирам. На
следващия ден, май беше ****г. отидох с личния си автомобил до Първо РУ
на МВР – Благоевград, за да предам въпросния телефон на органите на реда,
които да намерят собственика и да му го върнат.“
СВИД. К.: Аз си разказах, това което помня. Поддържам показанията си,
точна дата в момента не мога да кажа. Намирам телефон в такси и го връщам в
полицията. Към момента, в който ме разпитаха в полицията, си спомних
датата и съм я посочил, 1***.
4
Свидетелят К. отговоря на въпроси на адв. Ю.:
Въпрос: Може ли да посочите датата, на която сте бил на дискотека?
Съдът намира, че свидетелят не следва да отговоря на този въпрос, тъй като
показанията му днес са четени на основание това, че не си спомня датата.
Въпрос: Може ли да посочите кои дни от седмицата обикновено ходите на
дискотека?
СВИД. К.: Петък или събота ходя на дискотека.
Въпрос: Спомняте ли си какъв ден от седмицата беше 1***?
СВИД. К.: Не си спомням.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам повече въпроси към свидетеля.
АДВ. Ю.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
СВИД. К.: Моля да ми бъдат заплатени пътните разноски.Пътувам от Е.П..
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТЯТ пътни разноски на свидетеля Б. К. К. в размер на 54.57
/петдесет и четири и 0,57 ст./ лева, след представяне на справка-декларация.
Издаден РКО.
ОСВОБОЖДАВА свидетелят Б. К. от съдебна зала.
Свидетелят Б. К. напусна съдебна залата.
В залата влиза свидетелят Р. Ш.-Х..
СВИД. Х.: Аз съм собственик на изгубения телефон. Телефонът беше „Хуауей
Р30“, син цвят. Изгубих го на ****, но не си спомням годината. Тогава нямах
представа къде съм го изгубила. След доста време разбрах, че той е открит в
такси, като към момента не съм знаела къде ми е телефона.
5
Свидетелят Х. отговоря на въпроси на прокурора:
СВИД. Х.: Помня, че се возих в такси. Бях в дискотека „Г.“.
Свидетелят Х. отговоря на въпроси на адв. Ю.:
СВИД. Х.: Телефонът мисля, че беше закупен от Технополис. При първото
обявяване за откраднат, съм предоставила и документи от къде е бил. Вече не
си спомням. Беше син на цвят. Аз го загубих октомври месец, може би
февруари е бил закупен, същата година. Когато ми се върна телефона, нямам
спомен дали там е била моята СИМ карта. След като установих, че съм
изгубила телефона, изчаках няколко дни, ако някой го е намерил,да ми бъде
върнат,но след като не го намерих, блокирах картата. След това ми издадоха
нова СИМ карта със същия номер. Мисля, че когато ми върнаха телефона,
мисля, че старата СИМ карта не беше вътре, но не мога да гарантирам.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, правя искане за прочитане
показанията на свидетелката Р. Ш.-Х., дадени пред органите на ДП на
основание чл. 281, ал.4 вр. ал.1, т.2 в частта относно годината кога е изгубен
телефона, кога същият е бил закупен и на каква стойност, тъй като същата
заяви, че не си спомня.
АДВ. Ю.: Не даваме съгласие.
Съдът като взе предвид направеното искане от страна на прокурора за четене
показанията на свидетелката Р. Ш.-Х., дадени в хода на ДП на лист 78 и
следващи от същото, намира искането за основателно, тъй като е мотивиран
от прокурора с изявлението на свидетеля, че на определени въпроси не си
спомня, което е предвидено като процесуална възможност с разпоредбата на
чл.281, ал.1, т.2, пред. 2 от НПК и като взе предвид, че защитата не дава
съгласие, намира, че основанието, на което следва да бъдат четени
показанията на свидетеля е чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пред.2 от НПК, с оглед на
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетеля Р. Ш.-Х. от ДП, дадени на 01.07.2022г,
намиращи се от лист № 78 до лист № 83, в частта относно посочените от
прокурора обстоятелства, а именно:
„У мен, в моята дамска чанта носех и телефонен апарат марка и модел
„Хуауей Р30“, който закупих от Технополис – Благоевград през месец март
2020г. за сума в размер на 899.00 лева“
6
„На третият ден след като ми изчезна телефона, подадох жалба в полицията и
тъй като не знаех дали не е откраднат и в дискотеката, в която бях в нощта на
****г. Телефонът тогава беше с поставена СИМ карта…“
„Казаха ми, че някакъв мъж е намерил въпросният телефонен апарат в
таксито,в което аз и моята приятелка бяхме хванали, за да се приберем. След
това този мъж е върнал телефонния апарат в полицията в Първо РУ на МВР –
Благоевград, където го е предал на полицай, който бил назначен като наряд на
Първи пост, но не помня на кой точно ден. Мисля, че е било на следващия ден,
след като телефона ми изчезна, т.е. понеделник – ****г.“
СВИД. Х.: Поддържам показанията си.Към момента на разпита съм знаела коя
е годината,в който ми е изчезнал телефона.Но някой ми е казал за датата на
предаване на телефона. За датата на предаване на телефона ****г. аз няма как
да я знам тази датата. За дата ****г., когато изгубих телефона, си я спомням и
затова сега я посочих.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетелката.
Свидетелката Х. отговоря на въпроси на адв. Ю.:
СВИД. Х.: Аз реално, когато подадох жалбата, на третия ден след като ми
нямаше телефона, бях при една жена. След около 1 месец ме викнаха да
допълним показанията, нещо имаше проблем с датата, бяхме объркали
събота-неделя и след това, може би месеци по-късно, аз не знам какво се
случва, бях повикана в полицията от полицай, на който не му помня името и
ми обясни какво се е случило. Нямам представа от кой съм чула датата 1***.
Може би защото беше събота срещу неделя през нощта и ако е била след 12
часа през нощта, нещо да допълним. Да е било събота, да не е било неделя.
Просто беше една лека поправка. Когато съм си изгубила телефона – за тази
дата става въпрос.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси, да се освободи свидетелката.
АДВ. Ю.: Нямам въпроси, да се освободи свидетелката.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА свидетелката Р. Ш.-Х. от съдебна зала.
7
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания. Да се даде ход по същество.
АДВ. Ю.: Уважаеми окръжни съдии, с оглед на заявените във въззивната
жалба оплаквания, независимо от указанията на Апелативен съд – София, ние
правим искане да бъде допусната и назначена допълнителна съдебно-
оценителна експертиза на телефонния апарат, тъй като видно от приобщеното
в съдебно заседание пред районен съд експертно заключение и параметрите,
по които е работило вещото лице и оценката която е направил на апарата,
считаме, че не е съобразена нито с датата на производство, нито с периода от
време, в който този апарат е бил ползван. А това има значение по отношение
стойността на предмета, която стойност на предмета считаме че има
отношение към евентуална квалификация на престъплението и преценка на
всички останали обстоятелства от обективна и субективната страна на
деянието. Ето защо правим искане, а и най-вече съобразено с изслушаната
днес свидетелка Х.–Ш., която заяви след четенето на показанията, че апарата е
закупен през месеца март 2020г., употребявала е телефона до месец октомври
2021г., когато го е загубила, като считаме, че при изготвянето по време на ДП,
вещото лице не е отчело никаква амортизация на телефона и е дало цена,
която е почти идентична с тази на нов телефон, което според нас е
недопустимо. Ето защо ви моля да бъде допусната и назначена допълнителна
задача, допълнителна експертиза която да изчисли пазарната стойност на
телефонния апарат към датата на деянието, съобразена с датата на
закупуването, респ. с амортизацията, която този апарат е търпял за периода от
момента на закупуването до момента на настъпване на деянието, за което
подзащитният ми е предаде на съд.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, разпитите на свидетелката са били
налични и са предоставени на вещото лице и същата е била запозната кога е
закупен от Технополис и кога е деянието. Предполагам, че са отразени и са
отчетени амортизациите и оценката, която е дала в съдебното производство.
Ето защо считам, че не е необходимо назначаването на нова експертиза.
АДВ. Ю.: Едно уточнение – поне справката, която аз успях да направя за този
модел телефонни апарати към момента на събитието 31-ми октомври, този
модел телефонен апарат е струвал около 350 лева в магазинната мрежа като
нов.
Съдът се оттегли на съвещание.
Съдът след тайно съвещание, като взе предвид направеното доказателствено
искане от страна на защитата за назначаване на нова съдебно-оценителна
експертиза на предмета на престъплението, мобилен телефон, намира
следното:
8
Експертизата, изготвена в хода на ДП и видно от заключението на същата, при
даване на оценката вещото лице е отчело както изхабяване на телефона, така
и е направило справка за пазарните цени в търговската мрежа както на
официалните мобилни оператори, така и на интернет страници като „****“,
„****“, „****“ и „****“ и към този момент съдът не намира основание за
назначаване на нова експертиза, тъй като вещото лице е извършило
необходимите справки както в интернет мрежата за продажба на мобилни
телефони втора употреба, така и в официалните магазини, като така е
изследвал пазарната стойност на мобилния телефон към момента на деянието
и е отчело изхабяване на същото. Предвид на това, съдът не намира, че са
налице предпоставките за назначаване на нова съдебно-оценителна
експертиза, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането на защитата като неоснователно за
назначаването на нова съдебно-оценителна експертиза.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания.
АДВ. Ю.: Нямам искания.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, поддържам протеста, който е
внесен срещу присъдата на Районен съд – Благоевград с искане за увеличаване
на наказанието, което е определено на подсъдимият В.. Моля да потвърдите
присъдата в осъдителната част, че именно същият е извършител на деянието
по чл.201, ал.1 от НК. От разпита на свидетелите по делото Ч., К., Х., от
назначените и изготвени съдебно-оценителна експертиза, от писмените
доказателства по същото, по един безспорен и категоричен начин се
установява, че именно подсъдимият В. е извършител на деянието и Районен
съд – Благоевград изчерпателно е описал същото в мотивите си, включително
в днешното съдебно заседание с разпита на двамата свидетели и прочитане на
показанията им, се установи по безспорен начин датата на извършването на
инкриминираното деяние, тъй като се изминал период от време и освен
датата, начина и мястото, всичко друго е установено и доказано по
обвинението. Считам, че освен за това, че лицето е виновно за извършване на
престъплението, следва да бъде осъдено, че наказанието от 3 месеца
„лишаване от свобода“ е твърде ниско, предвид високата обществена
9
опасност от деянието, която произлиза и от това, че лицето към периода на
извършване на престъплението е служител на МВР и следва да съблюдава за
реда и законите, а не да ги нарушава. Това увличана обществената опасност на
деянието и считам, че наказанието следва да бъде увеличено, както по
протеста, на 1 година „лишаване от свобода“, което да бъде отложено с 3-
годишен изпитателен срок.
АДВ. Ю.: Уважаеми окръжни съдии, аз ще Ви моля да оставите без уважение
протеста на Прокуратурата на Р България като неоснователен. Същевременно
уважите въззивната жалба на подзащитния ми и отмените обжалваната
присъда като неправилна и незаконосъобразна. Като съображенията ми в
подкрепа на това искане са следните: категорични са теорията и съдебната
практика, че престъплението по чл.201 от НК е резултатно, тъй като
действията на съответното лице извършител на престъплението, същото
следва противозаконно да се разпореди с поверено му чуждо имущество, от
което да произтече и съответната щета. Във всички случай, също така е
категорично закона и практиката, че размерът и следва да бъде безспорно
установен, тъй като тя се явява елемент както от обективната страна на
престъплението, така и от субективната страна на престъплението. В
настоящото производство не се установи по несъмнен начин както
подзащитният ми да е извършил престъплението на конкретната дата ****г.,
така и предмета на престъплението, за да може да бъде направен извод, че
същият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.2021
то НК или това на по-привилигирования състав за връщане на веща до
приключване на производството пред първата инстанция. Нещо повече –
установява се то събраните по делото доказателства като изслушаните днес
двама свидетели, макар и след четене на техните показания, не налагат тези
гласни доказателства, включително и приобщените им показания, за които не
сме дали съгласие да бъдат четени, които ще коментирам след малко, не
налагат извод, че на ****г. в качеството си на длъжностно лице подзащитният
ми е осъществил състава на престъплението, за което е предаден на съд.
Основните доказателствени средства, ако може същите да бъдат определени
като първични такива в настоящото производство, това са именно показанията
на свидетеля К. и на свидетелката Ш.-Х.. Свидетелят К. в днешното съдебно
заседание не можа, независимо от четенето на показанията, не можа с
категоричност сам, независимо от изминалия период от време да посочи на
коя дата конкретно е намерил телефона в таксито, респ. на коя дата е предал
този телефон. Ако деня, считано от датата на която се твърди, че
подзащитиния ми е извършил престъплението до днес е минал почти 5-
годишен период от време, то когато той е разпитван пред досъдебните органи
в ДП не е бил изминал такъв период от време, като такъв период от време не е
бил изминал и във времето, в което е разпитван пред Районен съд –
Благоевград по време на следствието пред първоинстанционния съд. Прави
впечатление внимателния прочит на показанията, които бяха приобщени на
двамата свидетели, дадени на ДП, еднотипната употреба на изрази и от
двамата в показанията им, касателно датата на която се твърди да е предаден
10
съответния телефон. Което според защитата налага извод, че това не са изрази
и изречения, думи които да са от речника, който се използва от всеки едни от
двамата свидетели, които бяха разпитани днес. Свидетелката Ш. заяви, че тя
няма как да е казала датата ****г., тъй като не знае на коя дата е предаден
телефона в полицията и най-вероятно тази дата й е казана от някой.
Внимателния прочит на показанията на свидетеля К., разпитан и пред първата
инстанция, и днес, четените му показания касателно само датата в днешното
съдебно заседание, не налагат извод, че същият сам е заявил пред органите на
МВР, пред органите на ДП, че е предал телефона на ****г., на която дата няма
спор по делото, на която дата подзащитният ми е заемал длъжността на Първи
пост в съответното полицейско управление и е изпълнявал своите служебни
задължения. Основният проблем по делото според защитата е това – имали
доказателства, които да налагат извод въз основа на първични такива, че
именно на подзащитния ми е предаден този телефонен апарат, на коя дата е
предаден и от кой е предаден. Нямаме основания да се съмняваме в
показанията на свидетелят К., че той е предал този телефонен апарат намерен
от него в таксиметровия автомобил, с който се е прибирал от дискотеката. Но
няма как да се доверим на показанията на този свидетел, включително и с
приобщаването им по реда, по който съдът ги допусна в днешното съдебно
заседание, че това се е случило на 1***. Няколко пъти днес свидетелят заяви
по време на показанията си, че не може да си спомни. Такъв въпрос беше
зададен и от защитата, и от съдебния състав – кога след като е намерил
телефона, той е предал телефона в полицията. Той каза на следващия или на
по-следващия ден. Същевременно обаче, когато бях четени показанията и
когато му беше зададен въпроса дали това е било на 1-ви, той се сети, че това е
станало на 1-ви. Съдът отклони въпросите, които искаше да зададе защитата,
които въпроси според нас бяха насочени именно с цел да се опитаме да
разберем как така свидетелят след като пред първата инстанция не е казал за
дата и е казал, че не си спомня датата, как така по време на непосредствения
му разпит на който ние участваме като участници в този процес, той каза, че
си спомня датата. Същевременно, когато му беше зачетено, той категорично
каза, че това е било на 1***, а ние не можахме да зададем въпроси с цел да
разберем по някакъв начин по какъв начин той се спомня, че това е 1*** и
свързва ли тази дата с нещо друго, което се е случило в живота му.
Прощавайте, но не всеки от нас в живота си намира телефон в таксиметров
автомобил и смятам, че това може да се запомни от всеки един от нас. Ето
защо отклоняването на тези въпроси от страна на съда ни лиша от
възможността да разберем доколко достоверно е заявлението на този
свидетел, че да – датата на която е предал телефона е ****г. Тези свидетелски
показания, независимо от приобщаването им по реда на чл.281, ал.1, т.2 пред.
последно вр. чл. 281, ал.4 останаха изолирани, не се подкрепят с други
доказателства по делото.
Свидетелката Ш. много точно и ясно заяви: „Тази дата не я казвала аз. Няма
как аз да знам, че това е датата на която телефонът е предаден на органите на
МВР.“ Същевременно и тя сподели обаче, че след няколко дни е пуснала
жалба, посочила е някаква дата. След около 2-3 седмици се й се обадила
11
полицейски служител жена, която е давала допълнителни обяснения защото е
имало някакво неуточнение в датата. Ако някой си загуби телефона, едва ли
би сбъркал датата, на която се е загубил този телефон. Едва ли би имал
проблем да посочи къде смята, че този телефон е загубен или евентуално
откраднат. Едно защо според мен, моя подзащитен е изправен в ситуацията да
се защитава срещу насложени събития и дати и по една случайност на датата,
на която е насложена 1***, той е бил на работа. И затова е най-удачно да се
приеме, че той е приел този телефон. Да – имаме и друг безспорен факт по
делото. Този безспорен факт по делото е, че той е предал този телефон. Друг
безспорен факт е, че той поставил СИМ картата на телефона си, но както е
видно и от показанията, които даде днес свидетелят, той също е поставил
СИМ карта в този телефон, за да види дали ще тръгне този телефон, за да
открие човека, на който е този телефон. Подзащитният ми се е възползвал от
правото да не дава обяснения на досъдебната фаза на процеса, респ. по време
на първоинстанционното следствие, но това по никакъв начин не следва да
бъде коментирано, обсъждано, тълкувано в негова вреда, което съм почти
убедена, че съдът не е сторил. Но внимателно четейки мотивите на първата
инстанция достигам до извод като негов защитник, че неуспяването на
прокуратурата да ангажира в достатъчен обем доказателства, първични
такива, респ. косвени, които да бъдат достатъчни да подкрепят тезата на
прокуратурата, всъщност е оправдан от първата инстанция именно с
формалното позоваване на писмени доказателства, от които се е установило,
че В. В. тогава е бил на работа. Той е бил на работа на 1***, това не се
оспорва. Факт е обаче как предаването на телефона в полицията е свързано с
тази дата 1***. От къде идва тази дата. Нито един от двамата свидетели не
заявяват, че това се е случило на 1***. Свидетелят днес заяви непосредствено
пред вас и аз мисля, че вие трябва да дадете по-голяма вяра на показанията,
които бяха заявени уж непосредствено пред вас, защото и ние участваме в
събирането тази доказателства, докато нито В. В., нито негов защитник е бил
уведомен за разпита на тези хора по време на досъдебната фаза на процеса.
Моето становище по тези въпроси, които съм ги излагала пред много съдебни
състави, включително и на досъдебната фаза на процеса, че тук е следвало да
намери отражение съответните разпоредби от Директива 343/2016г. по
отношение на някой презумпции за невиновност. Моето становище пред
настоящия съдебен състав е, че още към онзи момент е следвало да намери
отражение определени разпоредби от Директива 343/2016г. на Съвета на
Европа относно укрепване на някой аспекти на презумпцията за невиновност,
съгласно която лице, спрямо което има данни, че е извършил престъпление
или са насочени такива съмнения, има качеството на заподозрян. Това че в
българското процесуално право ние нямаме фигурата на заподозрян, не води
до извода, че следва автоматично да бъдат изключени приложими от правото
на ЕС норми, директно такива, каквито норми има в тази Директива, на която
се позовавам. Независимо, че след тази разпити било на свидетелката Ш.,
било на свидетеля К., нито подзащитния ми, нито негов защитник, тъй като
към онзи момента все още не е имал качеството на обвиняем, за да може да се
ползва от тези права, ние твърдим, че вече е бил заподозрян в извършването
12
на това престъпление, са участвали в тези разпити. Именно заради това
смятам, че първо уважаемия съдебен състав трябва първо да прецени и да
кредитира показанията, които бяха събрани непосредствено днес пред вас от
свидетеля К. и една тогава да се позове на показанията, които бяха събрани
чрез приобщаването им по реда на чл.281 от НПК още повече, че съгласно
разпоредбата на чл.281, ал.8 от НПК една осъдителна присъда не може да
почива на показания единствено и само приобщени по реда на чл. 281, ал.1,
т.1 или т.2 от НПК. Ето защо ние считаме, че остана недоказано авторството
на деянието, обстоятелството, че подзащитния ми е предал мобилния телефон,
не налага извод, че същият е приел този мобилен телефон и че на ****г. е
осъществил състав на длъжностно престъпление присвояване. Респ. по делото
и прокуратурата не бях събрани доказателства за онзи специфичен резултат,
който изисква състава на престъплението по чл.201, предвид и на което,
обвинението остана недоказано.
В днешно съдебно заседание беше направено искане, по което съдът се
прозине касателно стойността на предмета на съответния телефон.
Независимо от всичко смятаме и независимо от обстоятелството, че
експертното заключение пред първата инстанция е прието, без да бъде
оспорено от страна на защитника на подзащитния ми към онзи момент,
считам, че този телефон не имало как да бъде на стойност почти равна на
стойността, на която е бил закупен, което е налагало активиране на
служебното начало от страна на съда и съдът да положи усилия, за да провери
каква е действителната стойност на този телефон. По делото не бяха събрани
достатъчен обем доказателства, които да установят и да докажат по безспорен
начин, че на ****г. в който и да е било отрязък от времето, изпълнявайки
служебните си задължения на Пост №1 на Първо РУ– МВР, подзащитният ми
е приел от свидетеля К. мобилния телефон, че не изпълнил задълженията си
такива, каквито са по закон, регламентирани в ЗМВР и съответните
инструкции. Респ. за свидетелката Ш. е настъпила каквато и да е било щета
или вреда. Доказателства за подобно действие от страна на подзащитният ми
няма. Не на последно място – обстоятелството, че за извършването това е
престъпление е предаден на съд лице, което от състава на МВР, не смятам, че
безспорно налага извода за прекалено висока обществена опасност. Да, вярно
е, че служителите на МВР са с малко по-големи очаквания от всеки един от
гражданите на обществото. Но за да може да бъде преценявана обществената
опасност на всяко тяхно деяние, следва да бъдат установени от субективна и
обективна страна предпоставките на всяко едно от деянията, за които същите
са предени на съд, което в настоящия казус не е сторено. Ето защо аз считам,
че обжалваната присъда като необоснована, постановена въз основа при
допуснати процесуални нарушения, при допуснато нарушение на материалния
закон, при липса на доказателства за осъществен състав на престъпление от
страна на подзащитния ми на ****г., тъй като предаването от негова страна на
телефона не налага извод, че той е приел този телефон на ****г. Налага един
единствен и обоснован извод и това е същият да бъде признат за невиновен в
извършване на престъплението, за което е предаден на съд.
При условията на евентуалност, колкото и да не съм вътрешно убедена като
13
защитник на В. В. в това което ще кажа, считам, че съдът отново трябва да
прецени евентуално приложението на разпоредбата на чл.9, ал.2, независимо
от тази висока оценка на предмета от вещото лице пред първата инстанция,
дотолкова доколкото е видно какво е поведението на подзащитинят ми. В
момента, в който му се е обадил съответния полицейски служител Ч., за да го
пита дали при него има такъв телефон, той е оказал пълно съдействие, което
не налага извод, отново казвам, че първо деянието е с някаква прекалено
висока степен на обществена опасност и това, че същият е извършил това
престъпление. По тези съображения, моля да постановите Вашия съдебен акт.
В ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА ПОДСЪДИМИЯТ В.: Поддържам това, което
каза защитник. Съжалявам за служилото се. Не мисля, че съм извършил
престъпление.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯТ В.: Моля да бъде оправдан.
Съдът счете делото за достатъчно изяснено и обяви на страните, че ще се
произнесе с решение в срок.
Протоколът се написа в съдебно заседание, което приключи в 15:40 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14